Р
Е Ш Е
Н И Е – 299
гр. Видин,
29.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия, втори състав,
в публично заседание на седми юни през две хиляди
двадесет и първа година , в състав:
Председател:Владимир
Крумов
при секретаря Г. Начева, като разгледа докладваното от съдията Крумов
гр.дело №411 по описа за 2020г.,и
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК, във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и
чл.22 вр. чл.11, т.7 -11 от ЗПК и чл.146 ЗЗП и чл.24 ЗПК.
Предявен е иск от „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс ” С.А. клон България , с ЕИК *****със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от
пълномощник Н.М.-юрисконсулт, упълномощена от
Д.Д.–Заместник управител ,
срещу П.О.С. с ЕГН: ********** с адрес ***, за установяване вземания на ищеца към ответника за суми,
произтичащи от договор.
Поддържа
се от ищеца, че при сключване на договор
за кредит за покупка на стоки или услуги CREX -15660784,
ответникът дал съгласие да получи
револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта МастърКард, като ответникът
направил волеизявление за сключване на кредита, посредством активирането
на предоставената му кредитна карта и осъществяване на първата трансакция.
Същият е получил кредит с максимален кредитен лимит 1500.00 лева, който
е усвоявал посредством всякакви трансакции - теглене в брой, плащания,
чрез терминални устройства, осъществени чрез издадената му кредитна карта.
Ответникът не внасял минималните месечни погасителни вноски, представляващи
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2018г., когато е
последното плащане по нея , като балансът по същата е минус 1366.40 лева. Към
датата на предявяване на вземането, за
което е образувано ч.гр.д. №
2767/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , връчена
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, вземанията са в размери 1328.12 лева главница,
ведно със законната лихва, 38.28 лева възнаградителна лихва за периода
01.09.2018г.-07.02.2019г., 80.01 лева мораторна лихва за периода
07.02.2019г.-11.09.2019г. Иска се Съдът
да постанови решение , с което да установи по отношение на ответната страна вземанията, както и да осъди
ответника да заплати направените по делото разноски и тези в заповедното
производство.
Представени са писмени
доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 2767/2019г.на ВРС.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена
на ответника, чрез назначен особен представител, който в срока по същия текст е
отговорил . Излага се в отговора, че
претенциите са неоснователни. Не е установено сключено заемно правоотношение по
твърдения реален договор за заем, няма
доказателства за получаване на картата от ответника, за предоставяне на ПИН, и
извършени от същия транзакции. Не е установено от ищеца, с оглед потребителския
характер на кредита, съобразяване с разпоредбите на ЗПК, което прави същия
договор недействителен, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи се
още, и недействителност на клаузата, с която е уговорен размер на дължимата
възнаградителна лихва, който надвишава трикратния размер на законната лихва и е
уговорена в нарушение на добрите нрави, както и на клаузата н ат.15 от
договора.
По делото са събрани писмени
доказателства и е изслушано заключението на вещо лице.
Като
взе предвид становищата на страните, събраните в производството доказателства,
обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за
установено следното:
Видно
от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -15660795/12.01.2018г. ,
сключен между страните и извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с
горепосочения номер- CARD -15660795 за покупка на стоки -многофункционални озвучителни системи SONY MNC GT4D- 1 бр. на цена 1249.00 лева, и за
сключена застраховка по групова полица 5/2008г., ответникът е закупил с
отпуснатия кредит посочената стока. Първоначална вноска не е направена, като е
посочено, че общия размер на плащанията, покрити с кредита е 1551.99 лева. ГПР
е 27.21% а лихвения процент 24.30 %. Съгласно погасителния план към договора,
погасяването му е следвало да бъде на 11 равни месечни вноски от 141.09
лева с падежи от 01.03.2018г. до
01.11.2018г.
На
стр.3 от договора е посочено, че ищецът отпуска на ответника револвиращ потребителски кредит в размер на 1500
лева. В същия договор е посочено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна
карта до размера на кредитния лимит- чл.2 от договора. Преди началото на
ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира – чл.6 от
договора. В чл.7 е посочено, че кредитополучателят е длъжен да използва картата
единствено лично, като пази в тайна съответния ПИН.В договора са посочени
лихвен процент 35%, ГПР 44.90 %, размер на лихва за забава 10% + ОЛП на БНБ и
размерите на таксите за теглене, справка и обслужване на карта.
Не
се спори, че е постигнато съгласие за сключване на Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD -15660795/12.01.2018г. , е сключен между страните, и извършеното усвояване като
ответникът е запознат с условията му, видно от положени подписи на всяка
страница, неоспорени по делото.
Видно
от заключението на вещото лице, същото сочи, че ответникът е дал съгласие за
отпусканен на револвиращ кредит под формата на кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 1500.00 лева. З акредитополучателя е възникнало задължението
да заплаща месечна минимална погасителна вноска,представляваща променлива
величина,съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Месечните вноски се правят на 1во число от месеца,следващ издаването на
извлечението , най-малко в размера ,посочен в тарифата.ГПР е фиксиран на
44.90%, а ГЛП е 35 %. Вещото лице сочи, че на 12.01.2018г. ищецът закупил с
фактура №**********, издадена от ЗОРА ММС ООД посочената по –горе аудио система
на стойност 1249.00 лева, представена по делото, като сумата е преведена на
продавача по банкова сметка ***, като ответникът е следвало да плати 11
бр.вноски по 141.09 лева на всяко първо число от месеца с първа вноска на
01.03.2018г. и последна на 01.01.2019г. .Вещото лице не констатира други
трансакции, представляващи теглене от ответника.Сочи, че ответникът е направил
три погасителни вноски по кредита – на 02.03.2018г.- 141.50 лева, на
30.05.2018г.-60.00 лева и на 16.08.2018г. -180.00 лева.
Представено
е месечно извлечение то кредитна карта
от 15.01.2019г., както и товарителница от 24.01.2018г.с подател ищеца и
получател –ответника,и с описано съдържание на пратката –документи.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за револвиращ кредит/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже, и че
е уговорена договорна лихва, като
следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и
изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на
чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост
на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да
ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, затова независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
По делото не се
установи от писмените доказателства и изясненото от вещото лице, че страните са
постигнали съгласие за сключване на два договора за кредит между страните.
Установи се сключването на договор за кредит, с който е извършено усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер- CARD -15660795 и е закупена описаната стока
-многофункционални озвучителни системи SONY MNC GT4D- 1 бр. на цена 1249.00 лева, както и е сключена
застраховка по групова полица 5/2008г., като ищецът е превел сумата по сметка
на продавача . Не се установява в сметката да е имало други суми , различни от преведената от ищеца на продавача
и застрахователя.
Съгласно
погасителния план към договора, погасяването му е следвало да бъде на 11 равни
месечни вноски от 141.09 лева с падежи
от 01.03.2018г. до 01.11.2018г. Видно от заключението на вещото лице внесена е
първата вноска на падежа, и са направени още две плащания. Не се установява от
доказателствата по делото ответникът да е правил други плащания със суми от
картата. Не се установява от събраните доказателства ответникът да е получил
карта и ПИН към същата, нито такава да е ползвана, поради което съдът приема,
че липсват правоотношения между страните на посоченото договорно основание при
посочените права и задължения. Възражението на процесуалния представител на
ответника съдът намира основателно. Съдът не следва да обсъжда изпълнението на
договор за кредит, с който е извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с
горепосочения номер- CARD -15660795 и е закупена описаната стока -многофункционални озвучителни системи SONY MNC GT4D, тъй като такова основание не е въведено от ищеца.
По изложените съображения не следва да се обсъждат и
възраженията за недействителност на договора .
По отношение на
разноските съдът намира, че с оглед
изхода на спора и с оглед липсата на разноски, направени от ответника, на
страните не следва да се присъждат такива.
С оглед горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, със законен представител
Димитър Димитров-заместник управител,
срещу П.О.С. с ЕГН: ********** с адрес *** иск
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал.
2 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че П.О.С. с ЕГН: ********** с адрес *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България следните суми: главница в размери 1328.12 лева главница, ведно със законната
лихва,считано от 26.09.2019г. до окончателното издължаване, 38.28 лева
възнаградителна лихва за периода 01.09.2018г.-07.02.2019г., 80.01 лева
мораторна лихва за периода 07.02.2019г.-11.09.2019г., за които суми е издадена Заповед №
1886/02.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2767/2019 г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, със законен представител
Димитър Димитров-Заместник управител, за присъждане на разноски по гр.дело №
411/2020г.на ВРС и ч.гр.д. № 2767/2019 г. на ВРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
Вярно с оригинала
Секретар: