Решение по дело №674/2022 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 742

                                                        08.11.2022г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на  единадесети октомври  две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                        СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...

Прокурор:……………………………………………………………………………………….

като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 674 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба  А.О.Р. ***, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1012-26-233-1/22.06.2022г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********-2140-26-502 от 10.05.2022г.на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което е отказано отпускане на лична  пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че  неправилно е приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж  на оспорващия за времето от 16.01.1975г. до 15.01.1977г.– период на отбиване на редовна военна служба като действителен стаж. Нормата на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв  следвало да бъде съгласно нормативната уредба действаща към датата на полагането му. Правилното зачитане на този стаж, щяло  да удостовери наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания административен акт и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се за присъждане на разноски по делото.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. В случай на уважаване на жалбата и отмяна на оспорения акт се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2022г. жалбоподателят А.О.Р., подал Заявление вх.№ 2113-26-436 до Директора на ТП на НОИ – Хасково, с молба да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението били приложени документи, удостоверяващи трудовия му стаж.

С Разпореждане № **********-2140-26-502 от 10.05.2022г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково отказал да отпусне  лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на  А.О.Р..  Разпореждането било съобщено на адресата си на 06.06.2022г. който го оспорил пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с жалба вх. № 1012-26-233 от 31.05.2022г.

С процесното Решение №1012-26-233-1 от 22.06.2022г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат, административният орган приел, че не са налице предпоставките за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като А.О.Р. имал навършената изискуема пенсионна възраст, но нямал изискуемият осигурителен стаж от 39 години, а имал 16 г., 01 м. и 7 дни. Възприето било също, че не са налице и условията за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като заявителят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а  14г. 01м. и 07 дни. В тази връзка в решението са изложени съображения, че положеният стаж на наборна военна служба от жалбоподателя за времето от  16.01.1975г. до 15.01.1977г. не следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.

Решението е връчено на адресата си, чрез пълномощника му, на 27.06.2022г. Същото е обжалвано от А.О.Р. ***, като жалбата е била подадена чрез административния орган и заведена под вх.№ 1012-26-233-2 от 05.07.2022г. при ТП на НОИ - Хасково. 

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт .   

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени  законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът  достигна до  следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

  Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково.

Оспореното  решение е  издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, включително изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си.  

От приетите по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното производство да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, такива които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание.

Настоящият съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения:

Законосъобразно  административният орган е приел, че спрямо жалбоподателя не са налице основания за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като макар последния да е навърши изискуемата в тези разпоредби възраст, видно е от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка, че към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране, последният няма необходимия осигурителен стаж от 39г. и това не е спорно по делото. 

            Спорният в настоящото производство въпрос се заключава в това, дали стажът на  военна служба за периода от 16.01.1975г. до 15.01.1977г. – общо 2 г., 00 м. и 00 дни, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващия и оттук налице ли са предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ.

           Отговорите на тези въпроси настоящият съдебен състав намира за положителни, при следните съображения :

 За периода  от  16.01.1975г. до 31.12.1991г. административният орган  е зачел  на жалбоподателя осигурителен стаж от трета категория труд –  16г., 01м. и 07 дни, респ. общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд – 16г., 01м. и 07 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 14 г., 01 м. и 07 дни, а за непопадащ в приложното поле  § 1, ал.1, т.12 от  ДР на КСО  е счетен стаж в размер на 2 г., 00 м. и 00 дни – период, през който оспорващият  е бил на наборна военна служба.

Жалбоподателят твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба в периода от  16.01.1975г. до 15.01.1975г. следва да се приеме и  за действителен  такъв.

Настоящият съдебен състав споделя твърдението на жалбоподателя и съображенията в тази насока.

         От приетите без оспорване от страните по делото, като писмени доказателства Военна книжка № 104672 и  Удостоверение № 8 от 14.01.1977г. издадено от  Командир на поделение 9601-София се установява, че  А. О. Е. е бил на наборна военна служба в частите на българската армия от 15.01.1975г. до 15.01.1977г. Фактът на отбиване на наборна военна служба от оспорващия в посочения период и че посочените в удостоверението имена са имена на жалбоподателя, не се оспорва от ответника, като посочените факти са възприети от административният орган в издадения административен акт.

         Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Нормата на чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./ (ППЗП), в приложимата й към периода на полагане военната служба от оспорващия редакция, също предвижда времето, прекарано в редовна военна служба да се зачита се за трудов стаж от III категория .

След като стажът на редовна(наборна) военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП /отм./ в редакцията й в ДВ.бр. 102 от 1967г., то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на  § 1, т.12 от ПЗР на КСО.  В този смисъл е трайната практика на ВАС, изразена в Решение № 6607 от 5.07.2022г. по адм. д. № 1138/2022 г., Решение № 6152 от 22.06.2022г. по адм. д. № 1422/2022 г., Решение № 5441 от 7.06.2022г. по адм. д. № 12139/2021 г., Решение № 3591 от 14.04.2022 г. по адм. д. № 11256/2021 г., Решение № 12553/19.10.2017г. по адм. дело № 8645/2016г., Решение № 7647/16.06.2017г. по адм. дело № 4023/2017г.,  Решение № 9471/17.07.2017г. по адм. дело № 7470/2016г. и мн. др.

    Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв,  административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

             След признаването за действителен осигурителен стаж на периода, през който жалбоподателя е бил на редовна (наборна) служба за времето от 16.01.1975г. до 15.01.1975г. действителният осигурителният стаж на А.О.Р.  безспорно е в размер от повече от 15 години и предвид обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението си за отпускане на ЛОСВ същия е навършил изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст, то са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане  на ЛПОСВ на жалбоподателя.

 Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, макар и  постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, следва да бъде отменено поради несъответствието му с материалноправните разпоредби на закона, и преписката да бъде върната на  компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от А.О.Р.  заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия  за разноски по делото, в действително сторения по делото размер от 400.00 лева представляващ действително заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.05.2022г. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е своевременно заявено, но по същество неоснователно. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела е било 350.00 лева, заплатеното надвишава само с 50 лева този размер. Наред с това, приложимата към настоящия момент редакция на чл.8, ал.2, т.2 от  Наредбата за минималните размери на адвокатските, предвижда минимално адвокатско възнаграждение по дела с предмет КСО да в размер на 500.00 лева, а заплатения по делото такъв е под този минимум. Следователно няма как същото да бъде прекомерно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-233-1/22.06.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А.О.Р. против Разпореждане № **********-2140-26-502 от 10.05.2022г.на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от  А.О.Р.  заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на А.О.Р. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 400.00 лева представляващи  действително заплатено адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

                                                              

                                                                             Съдия: