Р Е
Ш Е Н
И Е
№260025
гр. Добрич, 05.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На девети септември година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Г. ПАШАЛИЕВ
Секретар Нели Бъчварова
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 383 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н.П. ***, чрез упълномощения адвокат,
срещу решение №1347/09.12.2019г. по гр.д.№566/2019г. на Добричкия районен съд, с което е
прекратено производството по предявения от въззивника
срещу К.В. *** иск
за отмяна на констативен нотариален акт за собственост по давностно владение
№11 т.III д.№291/2007 г. на нотариус с рег.№330 и са отхвърлени предявените от въззивника срещу Х.А.Н., З.Г.З., Н.М.З.
и „***“ЕООД искове по чл.108 от ЗС за
признаване
за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 41кв.м, реална част от поземлен имот
с идентификатор 72624.626.4591, сега
участващ в новообразуван имот с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр.Добрич /посочен, като
защрихован в комбинирана скица на л.63 от делото/ и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху същия
недвижим имот, както и искане за отмяна
на горецитирания констативен нотариален
акт за собственост.
Според жалбата първоинстанционният съд е
постановил решението си при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на яснота относно търсения обем защита,
доколкото по-рано постановено определение за прекратяване на производството по
един от предявените искове не е било влязло в сила. Поддържат се и доводи за
необоснованост на изводите на съда и за противоречието им с материалния закон.
Подчертава се, че с писмени доказателства и със заключението на вещото лице по
делото е доказано принадлежността на спорното дворно място от 41 кв.м. към
имота на ищеца и съответно неговото право на собственост върху същата площ. Първоинстанционният съд неправилно не взел предвид, че
включването на тази площ в кадастралните и регулационни граници на имота на
ответната страна било извършено с плана от 1995г., липсвало следващо уреждане
на регулачните сметки и отчуждителното
действие на регулационния план било отпаднало.
Ответникът К.В. ползвал спорната площ за преминаване по уговорка с
ищеца, което означавало, че не осъществявал владение, а дори и да имал такова
намерение, то било демонстрирано за първи път при започнали строителни действия
в съседния имот и било отблъснато от ищеца. Доколкото ищецът участвал като
свидетел в нотариалното производство за снабдяване на посочения ответник с
констативен нотариален акт за придобито на основание давностно
владение право на собственост, производството имало за предмет не спорната
реална площ от имота на ищеца – пътека, а идеални части от имота на ответника.
Освен това било и правно невъзможно придобиването по давност на спорната
пътека, съставляваща реална част от имота на ищеца, неотговаряща на
изискванията за размер и площ. По тези съображения се настоява за отмяна на
обжалваното решение съд и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд
или постановяване на ново решение за удовлетворяване на предявените от въззивника искове.
Жалбата е редовна, подадена в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си въззиваемият К.В.В. поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
Въззиваемите Х.А.Н., Н.М.З. и „***“ЕООД чрез адвоката си оспорват жалбата и
молят за потвърждаване на решението на районния съд.
Въззиваемият З.Г.З. не е изразил становище по
жалбата.
След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира за
установено следното:
Предявените от Н.П.П. срещу К.В.В., Х.А.Н., З.Г.З., Н.М.З. и „***“ЕООД искове са по чл.108
от ЗС. В първоначалната искова молба и допълнителната за отстраняване на нередовности е посочено, че по наследство ищецът притежава
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 72624.626.4597 по
кадастралната карта на гр.Д.. Реална част с площ от 41кв.м. /след намаляване на
първоначално заявеното 45кв.м./ от имота неправилно била заснета в
кадастралната карта, като съставляваща част от съседния имот с идентификатор ***.
Същата представлявала бетонна пътека с дължина и ширина около 30м и 1.5м.;
оформена като пътека била преди много години, когато бащата и праводател на ищеца предоставил на праводателя
на ответника К.В.В. възможността да ползва този
терен, за да достъпва до своя имот – съседен на ищцовия,
вътрешен и без излаз на улицата. В одобрената със заповед
№РД-18-15/12.05.2005г. кадастрална карта на гр.Добрич, имотът на ответника бил
заснет с идентификатор 72624.626.4591, включващ и площта на пътеката, но нито
ищецът, нито неговият праводател били прехвърляли
правото на собственост върху тази реална част от имота си. Съставен бил нотариален
акт №11 т.3 рег.№2273 д.№291/13.06.2007г. на нотариус с рег.№330 и район на
действие ДРС, с който било признато, че ответникът К.В.В.
на основание давностно владение придобил правото на
собственост върху 45кв.м. в идеални части от имот с идентификатор
72624.626.4591, целият с площ 215кв.м. В производството за издаването на
нотариалния акт ищецът свидетелствал в полза на ответника, без да разбере, че позоваването се отнася до
терена на пътеката, реална част от собствения му имот. После имотът на
ответника К.В.В. и други два съседни с идентификатор
72624.626.4590 и идентификатор
72624.626.4589 били продадени на
останалите ответници по делото, а по-късно били
обединени в един общ имот с идентификатор ***, включващ и площта на пътеката от
имота на ищеца. През 2008г. започнали действия за разчистване и подготовка на
терена на съседните имоти за строеж. При достигане на пътеката, неразделна част
от собствения му имот, ищецът се намесил и спрял действията, но през 2016г. те
били предприети отново.
При така изложените обстоятелства и на осн.чл.108
от ЗС ищецът е предявил искове по отношение на ответниците
да бъде установено притежаваното от него право на собственост и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху терена от 41кв.м., реална част,
включена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Добрич,
но собственост на ищеца, като принадлежаща на неговия имот.
Заявено е и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт №11
т.3 рег.№2273 д.№291/13.06.2007г. на нотариус с рег.№330 и район на действие
ДРС, легитимиращ ответника К.В.В. за собственик по давностно владение.
При разглеждане на спора пред първоинстанционния
съд ищецът се е отказал от ревандикационния иск по
чл.108 от ЗС срещу ответника К.В.В. и с определение
от 08.11.2019г. на съда производството по този иск е прекратено. Прекратителното определение е потвърдено с определение
№492/01.07.2020г. по в.ч.гр.д.№382/2020г. на ДОС /необжалвано/ и е влязло в
сила.
Обжалваното първоинстанционно решение е
постановено по предявените от Н.П.П. ревандикационни искове срещу останалите ответници
и по искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на
ответника К.В.В..
Решението е валидно и допустимо. Противно на застъпеното във въззивната жалба, невлязлото в сила определение за
прекратяване на производството по ревандикационния
иск срещу един от ответниците не прави недопустимо
разглеждането и разрешаването на спора по ревандикационните
искове срещу останалите ответници /които не са
задължителни другари на първия/. При това прекратителното
определение понастоящем е влязло в сила.
Що се отнася до искането по чл.537 ал.2 от ГПК, то е насочено срещу
ответника К.В.В., който се ползва от констативния
нотариален акт, чиято отмяна се настоява от ищеца. Условие за допустимост на
искането за отмяна на констативен нотариален акт е предявявен
за разглеждане спор за материално право срещу лицето, което се ползва от акта и
от лицето, чието право е засегнато от акта. При положение, че ищецът не
предявява спор за материално право /отказал се е от предявения и производството
по него е прекратено/ срещу ответника К.В.В., то
искането му чл.537 ал.2 от ГПК е недопустимо. Допустимо и правилно е първоинстанционното решение в частта /с характер на
определение/ за прекратяване на производството срещу ответника К.В.В. по искането за отмяна на констативния му нотариален акт.
В частта по исковете по чл.108 от
ЗС срещу останалите ответници отхвърлителното
решение на районния съд е неправилно.
В срока за отговор на исковата молба ответниците Х.А.А. и Н.М.З. са възразили, че ищецът не притежава правото на
собственост върху спорния терен от 45кв.м. То било придобито от първия ответник
К.В.В., както било удостоверено в съставения и с
участието на самия ищец констативен нотариален акт, след което с договор било
прехвърлено на ответниците – съпрузи З.Г.З. и Н.М.З..
Договорът, от който последните двама черпели права, бил правно основание, годно
да ги направи собственици, при което те придобили правото на собственост върху
спорния терен най-малкото въз основа на добросъвестно давностно
владение. След обединението на трите имота с идентификатори 72624.626.4590, 72624.626.4591 и 72624.626.4589 в сега
съществуващия в кадастралната карта един имот с идентификатор ***всички
съсобственици на този имот притежавали правото на собственост и върху спорната
реална част от него.
Ответниците З.Г.З. и „***“ЕООД не са представили писмени отговори по
исковата молба, но са оспорвали исковете с доводи и възражения, идентични на
въведените от другите двама ответници.
Установява се, че въз основа на нотариален акт №59 т.3с д.№1229/1981г. на
ДРС и нотариален акт №18 т.2с д.№715/1992г. на ДРС ищецът Н.П.П. се легитимира като собственик по наследяване от П.Р.П. и
давност на недвижим имот в гр.Д., съставляващ дворно място с пл.№4597, с
предходен пл.№5615 в кв.420 по плана на града.
Идентичността на имота, описан в двата нотариални акта, следва от
заключението на вещото лице. От него се установява, че имотът е заснет в първия
кадастрален план от 1953г. с пл.№5615, с площ от 701кв.м. /уточнено от вещото
лице в съдебно заседание за техническа
грешка в писмения текст на заключението/ и записан в разписния лист към плана
на С.П.. Съседен на този имот е заснет имот с пл.№5616, с площ 341кв.м.,
записан в разписния лист на Р.Д.. От заключението на вещото лице и приложената
към него извадка от плана е видно, че и двата имота имат лице към улица „Г. Измирлиев“, а кадастралната граница помежду им съставлява
права линия от улицата към вътрешността на дворните места в дълбочина, като отстои
на разстояние от заснетите в имот пл.№5615 сгради – кухня, полумасивно
жилище и друга сграда. Те са построени непосредствено една до друга /залепени/;
при улицата разстоянието от сградата до кадастралната граница е минимално, а в
дълбочина на дворното място се увеличава.
Съгласно посоченото от вещото лице, двата имота са били обект на одобрен и
влязъл в сила през 1963г. регулационен план, но платното, върху което е
изработен същият, е в изключително лошо фактическо състояние. Поради това вещото лице не е могло да
установи и даде заключение за регулационните отреждания на двата имота по плана
от 1963г., но при извършената от него проверка не е установило документи,
съставени по повод уреждане на регулачни сметки и
прилагане на регулация.
През 1995г. са одобрени и влезли в
сила следващият кадастрален и регулационен план.
В кадастралния план имотът с предишен пл.№5615 /на ищеца/ е нанесен с
пл.№4597 с площ от 571кв.м., а имотът с предишен
пл.№5616 е заснет като два имота – с пл.№4591 и с пл.№4590, сборът от чиито
площи възлиза на 396кв.м. Видно от приложението на вещото лице, заснетият имот
пл.№4590 има лице на улицата, а пл.№4591 е вътрешен, с неправилна форма,
включваща издължен тесен терен, който започва от улицата и продължава в
дълбочина с разширяване към основния терен, формиращ имота с пл.№4591. Обща
кадастрална граница е налице между пл.№4597 и пл.№4591; тя съвпада със задната стена на
заснетите в пл.№4597 сгради. Съпоставена с кадастралната граница между пл.№5615
и пл.№5616 по плана от 1953г., кадастралната граница по плана от 1995г. между
пл.№4597 и пл.№4591 е нанесена по различен начин /л.62/. Изместена е така, че площ
от около 41кв.м., разположена преди в пл.№5615 между сградите и кадастралната
граница с пл.№5616, в плана от 1995г. е включена
в кадастралната основа не на пл.№4597 /предишен пл.№5615/, а на пл.№4591
/произхождащ от предишния пл.№5616/.
В одобрения въз основа на този кадастрален план регулационен план са
отредени парц.V-4597 и
парц.IV-4590, 4591 в кв.9. Регулационната граница помежду
им е проведена по заснетата кадастрална граница между пл.№4597 и пл.№4591.
В кадастралната карта на гр.Добрич от 2005г. горните имоти са нанесени с
идентификатори съответно – 72624.626.4597, 72624.626.4591 и 72624.626.4590.
През 2016г. в картата е нанесен поземлен имот с идентификатор ***, състоящ се
от поземлените имоти с идентификатори по картата от 2005г. - 72624.626.4590,
72624.626.4591 и 72624.626.4589.
Нанесената в кадастралната карта граница на поземлен имот с идентификатор
72624.626.4597 с поземлен имот с идентификатор 72624.626.4591 /2005г./, респ. с
поземлен имот с идентификатор ***/2016г./ е идентична на тази по кадастралния
план от 1995г. От заключението на вещото лице и комбинираните скици към него
/л.62 и л.63 от гр.д.№566/2019г. на ДРС/ се установява описаното по-горе
изместване спрямо кадастралната граница по плана от 1953г. и включване на площ
от 41кв.м. от кадастралната основа на бившия по първия план имот пл.№5615
/идентификатор ….4597/ в кадастралната основа на поземлен имот с идентификатор
72624.626.4591, а понастоящем на поземлен имот с идентификатор ***.
Поземлен имот с идентификатор ***е урегулиран в УПИ ХV-4589,
4590, 4591 и регулационната граница със съседния УПИ V-4597
/на ищеца/ е проведена по кадастралната граница.
Въз основа на договори за покупко-продажба, сключени с нотариален акт по
д.№752/1970г. на ДРС и нотариален акт
№18 т.4 д.№1644/1974г. на ДРС В.Д.В. придобил недвижим имот в гр.Добрич, ул.“Г.
Измирлиев“№4, съставляващ 170кв.м. /150 + 20/ в
идеални части от имот с пл.№5616, целият с площ от 340кв.м. С договор по
нотариален акт №34 т.2 д.№476/1987г. на ДРС В.Д.В. и съпругата му дарили на К.В.В. 170/340 идеални части от дворно място, цялото с площ от
340кв.м., с пл.№4591 в кв.420.
С нотариален акт №11 т.3 рег.№2273 д.№291/2007г. нотариус с рег.№330 и
район на действие ДРС е признал К.В.В. за собственик на
основание давностно владение на 45кв.м. в идеални
части от поземлен имот с идентификатор 72624.626.4591, целият с площ 215кв.м.
При съставянето на нотариалния акт ищецът Н.П.П. е
свидетелствал пред нотариуса, че познава имота на К.В.В.,
той си го владее от 1987г. и спорове никога не е имало.
С договор, сключен с нотариален акт №86 т.3 рег.№2635 д.№355/29.06.2007г.
на нотариус с рег.№330 и район на действие ДРС К.В.В.
продал на съпрузите З.Г.З. и Н.М.З. поземлен имот с идентификатор
72624.626.4591 с площ 215кв.м.
С нотариален акт №47 т.7 рег.№10087 д.№1161/14.10.2016г. на нотариус с
рег.№160 и район на действие ДРС е сключен договор, с който Х.А.Н., З.Г.З., Н.М.З.
и „***“ЕООД са си съучредили право на строеж на
отделни самостоятелни обекти /конкретизирани/ в жилищна сграда, предвидена за
изграждане в съсобствен помежду им поземлен имот с
идентификатор ***, УПИ IV-4590,
4591, 4589.
По делото не е спорно, както и от ангажираните и от двете страни гласни
доказателства следва, че на спорния терен зад жилищната сграда в имота на ищеца,
който терен сега е включен в кадастралната основа на съседния имот, е оформена
бетонна пътека. Тя започва от улицата и продължава към вътрешността на имотите,
преди пътеката се затваряла към улицата с портичка. Пътеката
е създадена, след като имотът с пл.№5616 е бил прехвърлен от бившия собственик Р.Д. на двама приобретатели /В.Д.В. и И.Т./ и се е ползвала за преминаване
и достъпване на вътрешния /заснетия с пл.№4591/ имот на В.Д.В.. Като се вземат
предвид горецитираните договори за извършените
продажби от имот пл.№5616, може да се направи извод, че създаването и
ползването на терена като пътека датира от около 1970г. – 1974г. Пътеката е
ползвана за преминаване до вътрешния имот пл.№4591 от собствениците В.Д.В.,
после /от 1987г./ К.В.В., респ. техните близки и
другите посещаващи имота им, като това е осъществявано до продажбата на имота
от К.В.В. /29.06.2007г./. От съвпадащите твърдения и
обяснения на страните и от показанията на свидетелите С.Т.Т.
и Д.Н.П. се установява, че в последствие в терена на съседните имоти УПИ IV-4590,
4591 ответниците предприели строителни дейности
/събаряне на постройки, изравняване, изкопи/, които при достигането на
бетонната пътека били спрени от ищеца. Така пътеката останала незасегната, ответниците не правили нищо спрямо нея – до есента на
2016г., когато при подновяване на строителните дейности в съседния техен имот,
пътеката била съборена и теренът завзет.
При така изложената фактическа обстановка предявените ревандикационни
искове са основателни.
Както се установи, ищецът по наследство притежава правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 72624.626.4597. Пространственият обем на
вещното право на ищеца се разпростира между действителните имотни граници, като
тази към съседния поземлен имот с идентификатор ***не съвпада с нанесената
такава в кадастралната карта. Към имота на ищеца принадлежи и площ от 41кв.м.,
включена в кадастралната основа на поземлен имот с идентификатор ***/червен
щрих на приложението на л.63 от гр.д.№566/2019г. на ДРС/, ситуирана
между бившата /в червено/ по плана от 1953г. кадастрална граница между имоти с
пл.№5615 и пл.№5616 и настоящата /в черно/ по действащата кадастрална карта
граница между имот с идентификатор 72624.626.4597 и идентификатор ***. Тази
площ при първоначалното заснемане на имотите през 1953г. е включена в
кадастралната основа на имот пл.№5615. Така извършеното кадастрално заснемане е
вярно /друго не е твърдяно от ответниците и не се
доказва по делото/, и съответно на действителните имотни граници на пл.№5615.
Следователно спорната площ от 41кв.м., като част от пл.№5615, е била обект на
правото на собственост на ищеца /наследодателя му/.
Не са осъществени обстоятелства, довели до неговото загубване и
придобиването му от ответниците /техните праводатели/. По делото не се установи какви са били отрежданията по регулационния план от 1963г., но следва да
се приеме, че не е осъществено разместване в собствеността поради придаване на
спорната площ от 41кв.м. към отреден за пл.№5616 дворищнорегулационен
парцел и за прилагане такава регулация /вещото лице е посочило, че няма данни
за прилагане на регулация, а и ответниците не са твърдяли такъв сбособ за
придобиване на спорната площ от техните праводатели/.
Така, към момента на влизане в сила на кадастралния план от 1995г. тази площ е
принадлежала на ищеца и е следвало да бъде заснета в кадастралната основа на
неговия имот с пл.№4597. Погрешното й включване в кадастралната основа на имот
с пл.№4591 на първоначалния ответник К.В.В. няма
вещно отчуждително действие. Няма такова действие и
урегулирането й в парц.IV-4590,
4591, защото включеният погрешно в кадастралната основа на един имот терен,
няма статут на придаваемо място към отредения за този
имот дворищнорегулационен парцел. Поради това и тук
няма място за изследване на приложение на пар.6 и пар.8 от ПРЗУТ.
Правото на собственост върху спорния терен не е загубено от ищеца следствие
придобиването му по давностно владение от
първоначалния ответник К.В.В..
На първо място, разпоредбите на чл.59 ал.2 от ЗТСУ /отм./ и чл.200 ал.2 от ЗУТ допускат реално определени части, неотговарящи на изискванията за площ и
лице, да бъдат придобивани чрез сделка или по давност - ако частта се
присъединява към съседен имот, ако оставащата част отговаря на изискванията за
размери и площ или се присъединява към друг имот и, ако имотите не са
урегулирани. При въведеното препращане съответно към чл.28 от ЗТСУ /отм./ и
чл.17 от ЗУТ възможност за придобиване на реално определени части от поземлени
имоти, неотговарящи на изискванията за площ и лице, с присъединяването им към
друг имот, може да се осъществи само, ако и двата имота са неурегулирани /решение
№83/29.10.2019г. по гр.д.№2238/2018г. на 2-ро ГО на ВКС, решение
№67/16.06.2017г. по гр.д.№3353/2016г. на 2-ро ГО на ВКС/, а това в настоящия
случай не е така.
На следващо място, преминаването по пътека през имота на съседа не може да
бъде квалифицирано като владение по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС върху терена на
пътеката, като недвижим имот. Владението е пълна фактическа власт върху
съответния обект от позицията и с намеренията на собственик; то е осъществяване
на действия, които образуват съдържанието на вещното право на собственост,
което съдържание не се свежда до ползването на един терен като пътека за
преминаване.
Верно е, че в производство по чл.587
ал.2 от ГПК К.В.В. е признат за собственик по давностно владение на 45кв.м. в идеални части от поземлен
имот с идентификатор 72624.626.4591, но то не е равнозначно на владение на
точната реална част, за която конкретно е спорът. В тази връзка и участието на
ищеца като свидетел в нотариалното производство не може да се възприеме като
извънсъдебно признание от негова страна за владение върху спорната реална част
от имота му, осъществявано от К.В.В.. Ищецът е
свидетелствал за имота на съседа си като цяло, не за идеални части от него и не
за конкретната реална част от своя си имот, ползвана от съседа да преминава
като пътека.
От изложеното следва, че К.В.В. не е осъществявал
владение върху годен за придобиване обект и не е придобил на осн.чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост върху спорния
терен.
Щом като продавачът не е бил собственик, то купувачите - ответниците З.Г.З. и Н.М.З. не са придобили правото на
собственост върху този терен на основание договора за покупко-продажба по
нотариален акт №86 т.3 рег.№2635 д.№355/29.06.2007г. на нотариус с рег.№330 и
район на действие ДРС.
Несъмнено, договорът за покупко – продажба е
правно основание, годно да направи собственици двамата ответници,
които при сключване на договора не са знаели, че праводателят
им не е собственик на тази част от прехвърленото.
Но в съответствие с чл.200 ал.2 от ЗУТ и по изложените вече съображения касателно неговото приложение, ответниците
не биха могли да придобият по давност, дори и при условията на чл.79 ал.2 от ЗС,
спорната реална част от 41 кв.м. от урегулиран поземлен имот.
Наред с това, установеното по-горе
отблъскване от страна на ищеца на предприетите от ответниците
строителни дейности спрямо пътеката е осуетило установяването от тях на
владение върху този ограничен терен, предмет на спора. В следващите няколко
години ответниците не са предприемали и не са
осъществили действия за завладяване на спорната площ. Едва есента на 2016г. ответниците /вече всички след създаването на съседния имот
с идентификатор ***/ при възобновяването на строителните дейности в имота си са
разпростряли същите и върху спорната пътека,
разрушили са я и са я завладяли. По делото няма данни
за точната дата от есента на 2016г., когато това се е случило, но до
предявяването на исковата молба /13.06.2017г./ не е изминала дори година и не е
налице последното условие по чл.79 ал.2 от ЗС ответниците
да са придобили правото на собственост върху площта от 41кв.м., за която е
спорът.
Изложеното означава, че ищецът продължава да е собственик, а ответниците владеят без основание собствения на ищеца терен
с площ от 41кв.м., включен в кадастралната основа на поземлен имот с
идентификатор ***, ситуиран между бившата по плана от
1953г. кадастрална граница между имоти с пл.№5615 и пл.№5616, и настоящата по
действащата кадастрална карта граница между имот с идентификатор 72624.626.4597
и идентификатор ***.
Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени и да
се постанови друго за удовлетворяване на ревандикационните
искове срещу четиримата ответници.
В съответствие с този резултат по предявените срещу тях искове ответниците Х.А.Н., З.Г.З., Н.М.З. и „***“ЕООД нямат право
на разноски и първоинстанционното решение в частите,
в които ищецът е осъден да заплати такива на посочените ответници
следва да бъде отменено.
За ответника К.В.В.
резултатът по делото е изцяло изгоден, поради което решението на районния съд в
частта, присъждаща му разноски следва да бъде потвърдено, както и на същия да
се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно производство – 300 лева.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК
ищецът има право да получи от ответниците Х.А.Н., З.Г.З.,
Н.М.З. и „***“ЕООД разходите си за водене на делото, съразмерно на уважените
срещу тези ответници искове. Ищецът е платил държавни
такси за исковата молба и за въззивни жалби - общо в
размер на 100 лева, за вещо лице - общо в размер на 568.96 лева, за вписване на
исковата молба – 10 лева. За първото разглеждане на делото в районния съд
липсват доказателства ищецът да е платил адвокатско възнаграждение; в два
списъка на разноските му са включени веднъж 300 лева и после 700 лева за
адвокат в първото гр.д.№1955/2017г., но списъкът по чл.80 от ГПК не е
доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение, поради което така
посочените суми не се вземат предвид. Доказано е плащането на възнаграждения на
по един адвокат при второто разглеждане на делото в районния съд и във всяко от
двете въззивни производства – 1 200 лева, 300
лева и 1 000 лева. Или разходите на ищеца по делото възлизат общо в размер
на 3 178.96 лева. Това са разходите за водене на делото срещу петима ответници, следователно всеки от четиримата, за които
резултатът не е изгоден, следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 635.79
лева.
|
Водим от горното, съдът Р Е Ш
И : ОТМЕНЯ решение №1347/09.12.2019г. по гр.д.№566/2019г.
на Добричкия районен съд в частта,
в която са отхвърлени предявените от Н.П.П. срещу Х.А.Н., З.Г.З., Н.М.З. и „***“ЕООД искове по чл.108 от
ЗС за недвижим имот с площ от 41кв.м, реална част от поземлен имот
с идентификатор 72624.626.4591, сега
участващ в новообразуван имот с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр.Добрич, като вместо това постановява: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.Н. с ЕГН ********** ***, З.Г.З. с ЕГН **********
***, Н.М.З. с ЕГН ********** *** и „***“ЕООД – гр.Д., правото на собственост на Н.П.П. с ЕГН ********** ***, върху реалната част с площ от 41
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 726.24.626.4700 по кадастралната карта
на гр.Добрич, ситуирана между бившата по плана от
1953г. кадастрална граница /в червено/ между имоти с пл.№5615 и пл.№5616, и
настоящата по действащата кадастрална карта граница /в черно/ между поземлен
имот с идентификатор 72624.626.4597 и поземлен имот с идентификатор ***,
която част е показана защрихована в червено на скицата на л.63 от
гр.д.№566/2019г. на ДРС, съставляваща неразделна част от настоящото решение,
като ОСЪЖДА Х.А.Н., З.Г.З.,
Н.М.З. и „***“ЕООД да предадат на Н.П.П. така описаната реална част. ОТМЕНЯ решение
№1347/09.12.2019г.
по гр.д.№566/2019г. на Добричкия районен съд в частите, в които Н.П.П. е осъден да
заплати на Х.А.Н., Н.М.З.
и „***“ЕООД по 500 лева на
всеки от тях разноски за водене на делото. ОСЪЖДА Х.А.Н. с ЕГН
********** ***, З.Г.З. с ЕГН ********** ***, Н.М.З. с ЕГН ********** *** и „***“ЕООД – гр.Д., да
заплатят на Н.П.П. с ЕГН ********** *** – всеки от
тях по отделно по 635.79 лева разноски за водене на делото. ПОТВЪРЖДАВА решение
№1347/09.12.2019г.
по гр.д.№566/2019г. на Добричкия районен съд в частта /с характер на определение/, в която е прекратено
производството по искането на Н.П.П. срещу К.В.В. по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт и в частта за
осъждането на Н.П.П. да заплати разноски по делото
на К.В.В.. ОСЪЖДА Н.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.В.В. с ЕГН ********** ***, платеното от него адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
300 лева. Решението подлежи на обжалване
при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването
му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|
|
|
|
|
|