Решение по дело №353/2020 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

град София, …..03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

мл. с-я КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 353/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5153363/24.09.2019 г. на Столична община – ответник по гр. дело № 45322/2016 г., 38 състав, Софийски районен съд срещу постановеното по него Решение № 209757/04.09.2019 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ухапване от куче, ведно със законна лихва от 12.06.2016 г. (датата на инцидента) до окончателното плащане. С решението са присъдени разноски на стойност 1 140 лв.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо поради погрешна правна квалификация, която не била по чл. 50 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД. Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение, тъй като не били обсъдени всички доказателства, не била взета предвид стратегията на Столична община за умъртвяване само на агресивни животни, което не забранявало съществуването на кастрирани и маркирани. Сочи се, че не следвало СРС да освобождава ищеца от пълно и главно доказване на претенцията му. Твърди се силно завишаване на обезщетението за неимуществени вреди въпреки бързото заздравяване на раната, липсата на данни за проведено лечение и пълното му възстановяване.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което претенцията да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Въззиваемите А.А. и С.А. – наследници на починалия в хода на процеса ищец оспорват жалбата, считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

    Софийският градски съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

    Жалбата е подадена в срока и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр. дело №  45322/2016 г., 38 състав, Софийски районен съд е образувано по искова молба на А.А. с твърдението, че на 12.06.2016 г. бил на разходка в гр. Банкя, когато на тротоара пред сграда с адм. адрес: ул. „********бил нападнат от голямо кафяво куче с маркер на ухото, което го захапало по левия крак в областта на подбедрицата, причинявайки му три прободни рани със зъбите си. Пострадалият изпитвал интензивни болки и страдание в рамките на две седмици, а цялостното му оздравяване било в рамките на един месец. Изпитвал страх от кучета. Въз основа на изложеното претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Към исковата молба било приложено Съдебно медицинско удостоверение № С-158/2016 г., в което лекар е установил рана от ухапване от куче по лявата подбедрица. Увреждането било причинено от твърди предмети с добре оформен връх, които отговаряли на кучешки зъби.

В отговора си ответникът Столична община е оспорил иска по основание и размер. Приложил е Програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета, справка за дейността на ОП „Екоравновесие“, отчет за предприетите мерки за овладяване популацията на бездомни кучета. Изслушана и приета по делото пред СРС е СМЕ, според чието заключение описаните рани биха могли да бъдат получени от ухапване на куче. Периодът им на зарастване бил около две седмици, но с остатък за цял живот на точкови белези от зъбите. От инцидента можело да се търпят болки и страдания, като в първите дни били по-силни от обичайните. Не се наложило зашиване на раната, тъй като са травмирани меките тъкани. Изслушани са показанията на свидетеля К., в които е посочено, че на процесната дата пострадалият е бил в гр. Банкя, когато преминавал покрай глутница кучета, които били налягали по тротоара, а едно от тях захапало ищеца. Посочено е, че дъщерята на ищеца му е помагала във възстановителния процес. Изпитвал страх от кучета, спял лошо и винаги на светната лампа.

В процесното Решение № 209757/04.09.2019 г. съдът е приел, че кучетата са вещи и тяхната безстопанственост възлага отговорност на общината, на чиято територия се намират да организира грижата за тях. Поради това е уважена претенцията на ищеца в пълния предявен размер макар и с бланкетни аргументи.

Неоснователен е доводът на ищеца за недопустимост на решението поради неточна правна квалификация. Изложеният порок обуславя евентуална неправилност н а съдебния акт, защото с него фактите и обстоятелствата са подведени под погрешна разпоредба, а не защото това е абсолютна или относителна положителна или отрицателна предпоставка за правото на иск въобще.

Действително правната квалификация на иска е чл. 49 ЗЗД, тъй като по делото не се спори, че ответникът е възложил полагането на грижи за безстопанствените кучета на територията на общината на друго юридическо лице – ОП „Екоравновесие“. Ответникът не се занимава пряко с дейността по контрол на кучетата поради което той не борави пряко с тези вещи, респ. те не са под негов надзор.

Изложеният порок на решението не обосновава отмяната му, тъй като ответникът е имал възможност да се защитава по относимия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Изводът се аргументира с Определение № 273625/20.11.2017 г. постановено от СРС по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, в което е дадена точната правна квалификация.

За да се обоснове приложението на чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следния фактически състав: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

Неоснователни са аргументите, свързани с осъществена програма по кастрация на бездомни кучета, тъй като за отговорността по цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно да има нараняване от животното. В случая се касае за безстопанствено куче, тъй като от свидетелските показания на Д. К. е видно, че пострадалият е минавал покрай лежащи на тротоара кучета, като изневиделица едно от тях го е ухапало. Не е необходимо свидетелят със сигурност да твърди, че се касае за бездомно куче. В своята преценка съдът взема предвид не само фактите, но е длъжен да направи логическа обосновка, която да почива и на житейски правила – в този смисъл Решение № 262 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., IV г. о.

По отношение възражението, касаещо размера на обезщетението въззивният съд приема, че то е правилно определено. По време на инцидента пострадалият е бил на 82 години, случилото се е станало по време на разходка, бил е нападнат внезапно от кучето без да го е провокирал. Въпреки липсата на необходимост от зашиване на раната, е търпял болки и страдания не само от физиологическата неблагоприятна интервенция, но и от последвалия стрес, изразяващ се в лош сън, страх от кучета, което състояние многократно надвишава едномесечния срок за пълно възстановяване.

При този изход на спора разноски се дължат само на въззиваемия в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209757/04.09.2019 г. по гр. дело № 45322/2016 г., 38 състав, Софийски районен съд.

 

ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати на А.А.А. ЕГН ********** и С.А. Н.  ЕГН ********** – наследници на починалия в хода на съдебния процес А.А.  със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет. 1, кантора № 152 на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решение № 262 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила.

Отговорността на общината по  чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места.

 

 

 

 

 

В първоинстанционното производство са разпитани две свидетелки - П. и П., като първата е очевидец на инцидента с нападението и ухапването на ищцата от кучето, а свид. Петрунова /дъщеря на ищцата / й е оказала помощ след инцидента - придружила я до медицинско заведение. Въззивният съд е посочил, че първата свидетелка не е направила изрично изявление, че кучето е безстопанствено, а втората - свидетелка не е имала непосредствени впечатления от кучето - нападател, т. е. не може пряко да свидетелства, че се касае за безстопанствено куче. Преценката на доказателствата и крайният извод на решаващия съд са в нарушение на процесуалните правила. Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила. Тъй-като безстопанствените кучета нямат определена визуална характеристика, е разбираемо, че свидетелката П, очевидец на инцидента, не би могла категорично да определи кучето като безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищцата на улицата и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено. Съдът не е отчел в цялост показанията на свид. Петрунова, която е заявила, че кучето е част от глутница, обикаляща около блока на ищцата и по тази причина свидетелката е сигнализирала службите в общината да вземат мерки. Показанията на свидетелката, макар и косвени, насочват към логическия извод, че се касае за ухапване от безстопанствено куче.