Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 10.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с в
публично съдебно заседание на четвърти май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА,
като разгледа гр. д. № 7739/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против Б.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на имот,
находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен
адрес: гр. Перник, ул. Отец Паисий, бл. 98, вх. Б, ап. 18. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в
качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на
топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът
има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано
от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна
енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответниците недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
ответниците дължат солидарно стойността
на така доставената топлинна енергия, равняваща се на 1272.84 лв. Сочи, че
последните дължат и обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна
главница, считано за периода 08.07.2014 г. – 02.02.2016 г. в размер на 119.41
лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 5748/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на ответника,
че дължи сумата от 1272.84 лв., стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр.
Перник, ул. Отец Паисий, бл. 98, вх. Б, ап. 18, през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
119.41 лв., считано за периода 08.07.2014 г. – 02.02.2016 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 01.09.2017 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5748/2017 г. по описа на ПРС. Заявена
е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор. Искът е оспорен по основание и
размер. Ответникът твърди, че между него и ищеца не е налице облигационно
отношение. Оспорва количеството на доставената в жилището топлинна енергия и
нейната стойност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Д., поддържа иска. Моли съда да
го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния представител адв. М. поддържа отговора. Оспорва исковата
молба. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното
ЧГД № 5748/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу
която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
5748/201г. по описа на ПРС е допусната очевидна фактическа грешка. Видно е, че
с подаденото от ищеца заявление е поискано присъждане на стойността на
доставената топлинна енергия в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., а не
както е посочено в заповедта – 01.05.2014 г. – 30.05.2016 г. Тъй като
последната не е влязла в сила, а настоящото исково производство се явява
продължение на заповедното, то с решението следва да се отстрани допуснатата в
заповедта за изпълнение на парично задължение очевидна фактическа грешка.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че условията на чл.
150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което те имат обвързваща сила по
отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисъла на разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От представените по делото нотариален
акт № 119, том ІV, нот. Дело № 1121/1980 г. и удостоверение за наследници изх.
№ 2187/17.042018 г. на община Перник се установява, че процесният топлоснабден
имот е придобит в собственост от Методи Т. Тасков. Същият е починал на
16.12.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си, починала на
20.12.2010 г. и двете си деца – Б.М.Т. и Аделина М. Киирлова. Следователно през
процесния период собственици на топлоснабденото жилище при равни части съгласно
чл. 5, ал. 1 ЗН са били ответникът и неговата сестра. Затова ответникът е
клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за процесния недвижим имот. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС той дължи заплащане на
1/2 част от стойността и.
За установяване на количеството
на доставената в топлоснабденото жилище топлинна енергия и стойността и, по
искане на ищеца, са изслушани и приети съдебно-техническа и
съдебно–икономическа експертизи, изготвени съответно от вещите лица Б.Й. и Б.П..
Съдът ги кредитира изцяло, като изготвени от вещи лица с необходимите
професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси те са се
позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените
непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във
фирмата за дялово разпределение, поради което съдът ги намира за обективни и
обосновани. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б.Й. се установява, че през
процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. в сградата етажна собственост, в
която се намира процесния топлоснабден имот е обслужвана от фирмата за дялово
разпределение “Техем сървисис”. ЕООД, с подизпълнител “Директ” ЕООД, за което
са сключвани съответните договори. Следователно съдът приема, че е изпълнена
разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата
топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово
разпределение.
Установява се също, че
отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер,
монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен
контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични
проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на
одобрения тип. Следователно същият може да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти
в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна
енергия, след приспадане на технологичните разходи и при спазване на Наредба
16-334/06.04.2007 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ
топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през
процесния период за топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана
прогнозно топлоенергия за битово горещо водоснабдяване, а през отоплителните сезони
и топлоенергия за отопление на имот и топлоенергия, отдавана от сградната
инсталация. Извършван е отчет на реално потребената топлинна енергия за
отопление на имота. Извършвано е изравняване. Топлоенергията, отдавана от
сградната инсталация е разпределяна пропорционално на отопляем обем.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в жилището на
ответника е отчитана съобразно действащата през процесния период нормативна
уредба и съответства на реално потребената. Стойността и е изчислена съобразно
действащите цени на същата през процесния период и е в размер на 1272.84 лв. Тя
е идентична с претендирана от ищеца сума.
Предвид горното, съдът приема, че през
спорния период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. начислената за топлоснабдения имот
топлинна енергия съответства на реално потребената такава. С оглед дела на
ответника в собствеността на жилището /1/2 ид. ч./ и на основание чл. 30, ал. 3
от ЗС, той дължи заплащане на 1/2 част от стойността на доставената топлинна
енергия, а именно – 636.42 лв.
Съгласно чл. 34 от Общите условия
падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 636.42 лв. се дължи обезщетение за забава
за периода 08.07.2014 г. – 02.02.2016 г. Размерът му е изчислен от вещото лице П.
и преизчислен от съда, съобразно дела на ответника в съсобствеността. Същият е 59.71
лв.
С оглед изложеното предявените
главен и акцесорен иск са основателни до посочените по-горе размери и до тях
следва да се уважат, като за разликата над тях – следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в заповедното и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, съответно в размер на 38.93 лв. и 493.06
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете - 75.00 лв. – за заповедното производство и
200 лв. – за исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на Б.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от
изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов сумата от 636.42 лв. /шестстотин
тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща ½
/една втора/ част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Отец
Паисий, бл. 98, вх. Б, ап. 18, през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.,
ведно с обезщетение за забава върху главницата, в размер на 59.71 лв./петдесет
и девет лева и седемдесет и една стотинки/, считано за периода 08.07.2014 г. –
02.02.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2017
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
5748/2017 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете над тези суми до пълните
им предявени размери от 1272.84 лв. – главница и 119.41 лв. – обезщетение за
забава, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Б.М.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир
Вангелов Спасов направените по делото разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, съответно в размер на 38.93
лв. /тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/ и 493.06 лв.
/четиристотин деветдесет и три лева и шест стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от
изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов да заплати на Б.М.Т., ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, съответно в размер на
75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ и 200.00 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението препис от него, ведно с ЧГД № 5748/2017 г. по описа на ПРС да се
върнат на V гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: