№ 1131
гр. Сливен, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - С.
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - С. Гражданско дело №
20242230100101 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1-во във вр. с чл.
86 от ЗЗД за сумата в размер на 450 лв., представляваща половината от
допълнителното възнаграждение полагащо му се за третото тримесечие на
2023 г., определено по чл. 6, ал.2 от Допълнителното споразумение № РД 14-
44/16.11.2022 г. към Договор № 14- 5/09.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху него, считано от 01.10.2023 г., до пълното му изплащане.
В молбата се твърди, че на 09.03.2022 г. между ищеца и ответното
дружество бил сключен Договор за възлагане на управление на „Напоителни
системи“ЕАД – клон „Средна Тунджа-Сливен“ в съответствие с Търговския
закон, Устава и Правилника за устройство и дейност на дружеството и
приетия от съвета на директорите годишен бюджет срещу възнаграждение.
Възнаграждението било определено чрез бална оценка, като основна база на
възнаграждението е приета пет бални единици, начислени и изплащани
ежемесечно. Сочи, че допълнително възнаграждение се начислявало и
дължало, след приключване на всяко тримесечие, съгласно бална оценка, като
основна база за възнаграждението били приети пет бални единици, които се
начисляват и изплащат ежемесечно, съгласно Приложение №1 към договора.
Преизчисленото възнаграждение било начислявано и изплащано с
възнаграждението в месеца след приключване на отчетното тримесечие.
Изтъква, че на 19.07.2023 г. с Решение от дневния ред на Съвета на
директорите на ответното дружество, след като бил назначен нов управител е
изплатено едва 50 % от дължимото възнаграждение, а останалите 50 %
останали дължими на стойност 450 лв. Това допълнително възнаграждение се
1
дължало към 01.10.2023 г., съгл. чл. 6, ал.4 от Допълнителното споразумение.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови Решение, с което да
осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 450 лева,
представляваща половината от допълнителното възнаграждение, полагащо му
се за третото тримесечие на 2023 г., определено по чл.6, ал.2 от
Допълнителното споразумение № РД 14-44/16.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху него, считано от 01.10.2023 г., до пълното му изплащане.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който оспорват предявеният иск, като неоснователен и
недоказан. Възразяват срещу твърденията на ищеца, че не е изплатено
дължимото възнаграждение от полагащото му се допълнително
възнаграждение за третото тримесечие на 2023 г., определено по чл. 6, ал. 2 от
Допълнителното споразумение № РД-14-44/16.11.2022 г. към Договор № 14-
5/09.03.2022 г., че е платено само 50 % и остава дължима сумата от 450 лв.
Намират това изявление за неоснователно и недоказано.
Излагат се аргументи, че съгласно Заповед № РД-16-50/20.10.2023 г. на
Снежана Г. – Изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД на
основани е чл. 6, ал. 2 от Допълнително споразумение № РД-14-44/16.11.2022
г. към Договор № РД-14-5/09.03.2022 г. е определено на ищеца допълнително
месечно възнаграждение за III-то тримесечие за 2023 г. в размер на 1170 лв.,
което следва да бъде съобразено с отработеното време. С фиш за изплатени
заплати за месец октомври сер. № 4204 се доказва, че на ищеца е било
заплатено по предоставена от него банкова сметка допълнително
възнаграждение съгласно чл. 6, ал. 2 от допълнително споразумение № РД-14-
44/16.11.2022 г. към Договор № РД-14-5/09.03.2022 г. в размер на 447,54 лв.,
т.е. 50 % от дължимото след удръжката направена на основание финансовата
санкция в размер на 50 % от уговореното съгласно чл. 6, ал. 2 от
Допълнителното споразумение № РД-14-44/16.11.2022 г към Договор № РД-
14-5/09.03.2022 г. възнаграждение. Претендират за присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
В о.с.з ищецът се явява лично и с пълномощник, молят съда да уважи
изцяло предявения иск, както и претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли съда
да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, че на 09.03.2022 г. е сключен Договор за възлагане на
управлението на „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Средна Тунджа –
Сливен“ № РД 14-5/09.03.2022 г. между ищеца и ответното дружество. Така по
2
силата на този договор на ищеца е възложено да управлява и представлява
„Напоителни системи“ ЕАД – клон „Средна Тунджа – Сливен“.
По силата на този договор и на допълнителни споразумения е
предвидено и съответното възнаграждение на управителя. Същото се
определяло чрез бална оценка, като основна база за възнаграждението е
прието пет бални единици, които са били изплащани ежемесечно.
Допълнителното възнаграждение се начислявало и дължало след приключване
на всяко тримесечие, съгласно бална оценка, образувана въз основа на
постигнатите резултати за отчетеното тримесечие по показатели и критерии в
таблица, съгласно Приложение №1 към договора. Преизчисленото
възнаграждение се начислява и изплаща с възнаграждението в месеца след
приключване на отчетното тримесечие. С Допълнително споразумение № РД
14-44/16.11.2022 г. към Договор за възлагане на управлението на „Напоителни
системи"ЕАД - клон „Средна Тунджа - Сливен" №РД 14-5/09.03.2022 г. се
изменял текста на чл. 6, Раздел VI, Възнаграждения, от основния договор,
като се приема следната редакция: чл. 6. (1) Управителите получават основно
месечно възнаграждение в размер на 5 (пет) минимални работни заплати за
страната, определени съгласно Постановление на Министерски съвет (ПМС).
За всяко приключено тримесечие, при постигнат положителен финансов
резултат на клона, управителите имат право да получат допълнително
възнаграждение в размер до 50% (петдесет на сто) от средномесечното им
брутно възнаграждение за тримесечието.Така в ал.2 размерът на
допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя, съгласно „Показатели за
определяне на ДВ на управителя на „Напоителни системи"ЕАД - клон
„Средна Тунджа - Сливен за определеното тримесечие, Приложение №1.
Освен допълнителното възнаграждение по чл. 6, ал. 2, определено съгласно
чл. 6, ал. 3 се начислява и изплаща след приключване на отчетното тримесечие
и на основание издадена заповед на Изпълнителния директор на дружеството.
Безспорно е и това, че на 19.07.2023 г. е прекратен договора за възлагане
на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД - клон „Средна Тунджа –
Сливен“ със Заповед № РД-14-5/09.03.2022 г. на осн. чл. 18, т. 1, б. „д“ с
Решение на Съвета на Директорите, като е назначен нов управител. На ищеца
е изплатено допълнително възнаграждение само 50%. Ищецът е направил
искане за изменение и на осн. чл. 214 от ГПК съдът допуснал изменение чрез
намаляване до размера на сумата на 445,71 лв.
Съдът счита, че процесната заповед е издадена въз основа на доклад от
финансовият директор, който трябва да определи санкцията по вид и размер с
доклад, но такъв по делото не е представен.
Не се доказа твърдението на ответната страна, че са изпратени по пощата
на ищеца представените писмени документи, като Протокол № 22 от
Заседанието на съвета на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД от
01.12.2023г. и молба с вх. № РД-11-331#/16.11.2023 г. и писмо с изх. № 11-
331#/17.11.2023 г. на С. Д. и Доклад № РД-11-293# 11/19.11.2023 г. и доклад №
3
РД-11-293# 13/20.110.2023 г. и известие за доставка с пощенско клеймо от
21.11.2023 г. Ищецът признава обстоятелството че е получил плик, в който
обаче не са се намирали тези документи. Видно от представената разписка по
делото действително по нея липсва информация какво се е съдържало в този
плик, поради което съдът не може да приеме, че е налице редовно връчване на
тези документи на ищеца.
Съдът счита, че Заповед № РД-11-331 от 02.11.2023 г. страда от пороци,
тъй като описаните основанията при налагането на финансовата санкция на
ищеца и удържането на сумата от 445,71 лева не са подкрепени с
доказателства, които да са представени по делото. Още повече, че няма
никаква конкретика за извършеното нарушение, поради което съдът намира,
че се дължи пълната сума в размер на 445,71 лв.
Освен това по делото липсват доказателства и всякаква конкретика за
извършено нарушение от страна на ищеца. Договорът урежда абстрактни
правила на поведение, и в тях няма разписана конкретизация. В тази връзка
съдът счита, че не са налице доказателства, които да оборят твърдението за
неправомерно удържане на сумата от страна на ответното дружество.
За да има някаква правна стойност, установяването на всяко едно
нарушение следва да съдържа: собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на
извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени;
собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя; имената, точните
адреси и датата на раждане на свидетелите; обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива; имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер; опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и
кому са поверени за пазене. В заповед № РД-11-331 от 02.11.2023 година не се
съдържа никаква релевантна информация.
Следователно липсата на доказателства за съществуването на
съпътстващите я доклади, които следва да са били неразделна част от Заповед
№ РД-11-331 от 02.11.2023 год., касаеща формалната незаконосъобразност на
заповедта и обстоятелството, че не са налице доказателства за нейното
връчване на ищеца, водят до извода за липса на причини за настоящото
оспорване от страна на ответното дружество. Безспорно по делото се
установи, че липсва решение към Заповед, въз основа на което е наложена
санкцията, тъй като няма решение на Съвета на директорите и няма документ,
който да описва конкретно допуснати нарушения от страна на ищеца.
Не е спорно, че в правната доктрина договорът за възлагане на
управление има правната характеристика на договор за поръчка с
продължително изпълнение. Законът дава право на доверителя да оттегли
поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно
мандатното правоотношение, без да се изискват специални основания за това,
4
но дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че уговореното
възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи, съгласно нормата на
чл. 288 от ЗЗД. Следователно, при условие че не е поискано разваляне на
договора при констатирано неточно изпълнение в хода на изпълнение на
поръчката, то уговореното възнаграждение по чл. 286 от ЗЗД се дължи на
лицето, на което е възложено управление. В тази връзка е и трайната съдебна
практика/ Решение № 482/13.12.2011 год. по гр.д.№ 1486/2010 год. на IV г.о. и
№ 72 / 30.06.2010 год. по т. д. № 740/2009 год. на ВКС , I т. о.
Съобразно нормата на чл. 288, ал. 1 от ЗЗД ответното дружество следва
да заплати на ищеца при оттегляне на поръчката възнаграждение за
извършената работа до датата на оттеглянето на поръчката. С оглед на
горното, ищецът и на основание да претендира да му бъде заплатено
възнаграждение по управителното правоотношение за времето до
прекратяването му на 19.07.2023 година.
В тази връзка съдът, счита, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за сумата от 445,71 лв., представляваща половината
от допълнителното възнаграждение, полагащо му се за третото тримесечие на
2023 г., определено по чл. 6, ал. 2 от Допълнителното споразумение № РД-
14¬44/16.11.2022 г. към Договор № 14-5/09.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 01.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски в
съдебното производство разноски в общ размер 450 лв., от които 50 лв.
държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, СОФИЯ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Овча купел",
бул. „Цар Борис III № 136, да заплати на С. Щ. Щ., ЕГН ********** от гр.
С., ур. "Р. к." № ., със съдебен адрес: гр. С., ул. "С." № ., ет. ., офис . чрез адв.
П. от АК – Сливен, сумата от 445,71 лв. (четиристотин четиридесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща половината от
допълнителното възнаграждение, полагащо му се за третото тримесечие на
2023 г., определено по чл. 6, ал. 2 от Допълнителното споразумение № РД-14‐
44/16.11.2022 г. към Договор № 14-5/09.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.10.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, СОФИЯ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Овча купел",
бул. „Цар Борис III № 136, да заплати на С. Щ. Щ., ЕГН ********** от гр.
5
С., ур. "Р. к." № ., със съдебен адрес: гр. С., ул. "С." № ., ет. ., офис . чрез адв.
П. от АК – Сливен, сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева),
представляваща разноски по делото, от които д.т. 50 лева и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6