РЕШЕНИЕ
№ 3494
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330120469 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищец А. А. Ш. чрез адв. Т. М. твърди, че на *********** около****** часа се
движела по тротоара около колелото/кръговото движение на ********** в посока ул.
***********, гр. ****** в близост до магазин –офис на мобилен оператор А1 при което
стъпила на една от тротоарните плочи пред входа на офиса, която не била здраво закрепена,
плочата се наклонила и ищцата загубила равновесие и паднала. Последвало обаждане на
тел. 112 от свидетел на инцидента като след около 20 мин дошла линейка на Спешна помощ
като при извършения преглед от **** Х. – ********** била установена фрактура на горния
край на раменната кост, кръвонасядания в областта на предната повърхност на дясното
бедро и силно затруднена походка.
Ищцата поддържа, че уврежданията, които са получени са в резултат на
бездействието на ответник Община Пловдив по стопанисването на тротоарната настилка
съгласно чл. 8, ал.3 и ал.5 от Закона за пътищата, което имало за последица лошото
неизправно състояние на тази настилка.
В исковата молба се посочва, че ищцата е претърпяла силни по интензитет болки и
страдания в момента на падането, впоследствие е търпяла ограничение на движението на
ръката, което е довело до неудобства в битово и хигиенно отношение както по време на
травмата, така и през периода на възстановяване, след изписването от болницата болката
била силна и се наложил прием на болкоуспокояващи, ищцата е била в невъзможност да се
обува, да се облича и къпе сама, била е в невъзможност да обгрижва семейството си като и
до ден днешен не може да ползва дясната си ръка.
Поддържа се че за периода от *********** до ********* ищцата била в отпуск
поради временна неработоспособност в резултат на травматичното увреждане като
разликата в получаваното възнаграждение за работа и изплатеното обезщетение било на
1
стойност 858,78 лева.
Заявява се, че във връзка с претърпения инцидент са извършени разходи за лекарства
– 82.44 лева и за медицински услуги в размер на 54,50 лева.
Иска се от съда да бъде осъден ответник Община Пловдив да заплати сумата от 6 000
лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за преживения стрес,
неудобства, болки и страдания; 858.75 лева – разликата между получаваното
възнаграждение за работа и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност от
НОИ за периода от ********* до *********.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Община Пловдив чрез юрк. Т. Т. оспорва предявения иск като поддържа, че
не е налице фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за реализиране отговорността.
Оспорва всички обстоятелства като поддържа, че същите не са установени.
Оспорва се размера на претендираните вреди.
Заявяват се възражения за съпричиняване, че падането се дължало на зА.жена
бдителност като е стъпила неправилно или се е препънала или на здравословни проблеми
отпреди инцидента. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Иска се
отхвърлянето на предявения иск;
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
От показанията на св. Д. Г., който работи на ул. *********** № **** в гр. П. – борса
за сладки изделия се установява, че тротоарните плочки пред офис на мобилния оператор А1
са разместени и с височина от 3 см, при което често минувачите се спъват, свидетелят си
спомня че дори в деня преди съдебното заседание в което е разпитан /********/ малко дете
се спънало и паднало. Свидетелят си спомня за случая с ищцата тъй като бил от естество да
разстрои човек като видял да вървят две жени, жената която паднала и *******. Свидетелят
видял жената как политнала и паднала на дясната си страна, седяла и виела от болка с
думите: „боли, боли, не мога да стана“. Свидетелят се обадил на тел. 112, дошла линейка на
спешна помощ след около 20мин, като ищцата била качена на линейка по начин да не я
боли. Относно мястото на инцидента, свидетелят си спомня и посочва, че полиция е правела
проверка, често хора се спъвали и падали,
Съдът кредитира показанията на този свидетел изцяло, тъй като те кореспондират на
останалия доказателствен материал – по делото е установено от приетата съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице д-р Д. Б., че ищцата е пострадала и е получила фрактура
на хирургична шийка на десен хумерус с ангажиране на големия туберкулум на коста като
травмата е възникнала поради загуба на равновесие вследствие на стъпване върху
нестабилна повърхност или нарушаване ритъма на походката при среща на крака с
препятствие, след което настъпва удар от срещата на тялото с тротоара върху дясна раменна
става. Показанията на свидетеля се кредитират и поради това, че действително ищцата е
била откарана с линейка в болнично заведение в ************** факт, който се установява
от приетия фиш за спешна медицинска помощ от дата *********. Относно фактът за
състоянието на тротоарната настилка съдът съпоставя показанията на св. Г. с тези на св. С.
Ш. – ****** на ищцата, която си спомня, че изведнъж докато ходела по тротоара на
колелото на ********** пред магазин А1 ******** политнала и паднала, била на крачка от
нея, дошли хора, за да се помъчат да я повдигнат.
Следователно, при анализа на гласните доказателствени източници съпоставени със
съдебно-медицинската експертиза и другата медицинска документация в частта й относно
2
датата на извършените манипулации с категоричност настоящата инстанция приема, че на
твърдяната от ищцата дата – ******** в резултат на компрометирана тротоарна настилка по
тротоара на колелото на ************ пред магазин А1 ищцата е паднала и е получила
счупване на дясна раменна кост.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна функция
и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което
е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната
последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от
деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
Тротоарът на който ищцата е паднала се явява публична общинска собственост и се
стопанисва от Община Пловдив - чл.2, ал.1, т.1 ЗОС и чл. 8, ал.3 ЗП, изхождайки от
дадените дефиниции на понятието "път" в разпоредбите на пар.6, т.1 ДР на ЗДвП /всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвА. за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци/, пар.1, т.1 ДР на ЗП /ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания/ и пар.1, т.2 от ДР на Наредба № 1/2001г. за
организиране на движението по пътищата/отворен за обществено ползване път и улиците в
населените места/.
Съдът приема за безспорно, че процесният тротоар, намиращ се на територията на
гр. П., по смисъла на пар.6, т.6 от ДР на ЗП като изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци, е част от общинския път - улица.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 1/2001г. стопанин на пътя е
собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на
съответната община /чл.19, ал.1, т.2 ЗП/, в случая кметът на община, а управлението
включва както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и
ремонта им /чл.19, ал.2 ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.
Именно поради обстоятелството, че отговорността на Община Пловдив е
обективна и предвид разпределената й доказателствена тежест ответникът е следвало да
установи извършвана ли е рехабилитация на тротоарната настилка на която е възникнал
процесния инцидент, ако да, кога и какво точно е било извършено, от кого респ. по какъв
начин е бил стопанисван този тротоар, още повече предвид изложеното от св. Г. че и
понастоящем тротоарните плочки са разместени и са предпоставка за спъване на
минувачите и падането им.
Липсата на съдебно-техническа експертиза не води до невъзможност за ищеца да
установи твърденията си за компрометирана тротоарна настилка, тъй като се събраха гласни
доказателства в тази насока, а за нуждите на процеса не е необходимо да бъде изяснявано
точното състояние на тротоара, щом като е от естество да предизвика спъване на
пешеходеца. За изключване на обективната отговорност на Община Пловдив обаче е
необходимо да се установи дали чрез съответните длъжностни лица, на които са били
възложени дейностите по поддръжка и ремонт на тротоарната настилка Общината е
осъществила необходимата организация и контрол за правилното и безопасно използване на
тротоара.
3
Предвид на гореизложеното съдът приема за доказана и пряката причинна връзка
между противоправното виновно поведение на длъжностни лица на ответника и нанесените
на ищцата имуществени и неимуществени вреди, като механизмът на увреждането е този,
описан в исковата молба, установен от показанията на св. Д. Г. и С. Ш., което е основание за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД.
При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда
по справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а
именно, че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния
действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на увредения и най-
близкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от икономическата
ситуация в страната към момента на увреждането.
Едновременно с това размерът му не следва да е източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
Според вещото лице ***** Б. по приетата СМЕ средната продължителност на болка
при фрактура през хирургичната шийка с ангажиране на горния туберкулум е около 35 дни
като тази болка е по-силна през първите две седмици от счупването след което постепенно е
започнала да намалява. След свалянето на имобилизацията на ръката и при започване на
раздвижването болката отново се увеличава, което е във връзка с настъпилата контрактура в
ставата в резултат на обездвижването на ръката. Възстановителния процес продължава 35-
40 дни. Постепенно в течение на рехабилитационния процес болката намалява и обемът на
движение на ставата се подобрява. След свалянето на имобилазационната ортеза е
установено ограничено движение в раменна става като при прегледа на ищцата вещото лице
установява дегенеративни изменения – артрозни, които определят констатира ограничения в
ставата и са типични след претърпяно счупване. Според вещото лице средната
продължителност на болката при контузия на дясното бедро в резултат на което е настъпило
кръвонасядане в областта на предната повърхност на дясното бедро и силно затруднена
походка е около 20-25 дни.
От показанията на св. Св.Ш. е установено, че ищцата не е могла да се обслужва
самостоятелно, не е излизала освен за прегледите при ортопед, чувствала се срината и
обезнадеждена, изпитвала болки и приемала обезболяващи, не можела да спи, защото ръката
била обездвижена, не ходела на работа.
Следователно, при преценка факторите, които са оказали неблагоприятно отражение
върху здравето на ищцата – силните по интензитет болки в началото на счупването,
кръвонасядания в областта на предната повърхност на дясното бедро и силно затруднена
походка, периодът на възстановяване, фактът на ограничението на движението на ставата,
което съществува и понастоящем, обстоятелството, че ищцата е изпитвала неудобство от
невъзможността да се обслужва, настоящият състав на съда да приеме, че общият
справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на
сумата от 4 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на
здравето на ищцата и е съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към
датата на настъпване на увреждането.
Горното обуславя извод за основателност на предявения иск касателно
неимуществените вреди на ищеца от инцидента до размера на сумата от 4000 лева, като над
този размер до претендираната сума от 6 000 лева искът следва да се отхвърли.
Видно от съдебно-счетодовната експертиза с вещо лице З. М., която съдът кредитира
като безпристрастна и компетентна ищцата през исковия период е работела по трудов
4
договор и ДП № *********** на длъжност „********“ на ******** в гр. П. като е
получавала обезщетение за временна неработоспособност по издадени болнични листове
като разликата между заплатата и изплатените й болнични възлиза на сумата от 858.75 лева.
Разходите, които ищцата е направила лекарства възлизат на 82.44 лева и за медицински
услуги - 54,50 лева като според вещото лице **** Б. тези средства са били необходими с
оглед нейното състояние и възстановяване.
Следователно искът в частта му за имуществените вреди – пропуснати ползи в
резултат на претърпяното увреждане, които се изразяват в стойността на разликата между
заплатата получавана от ищцата и изплатените й обезщетения за временна
неработоспособност и сторените разходи за лечение и медицински услуги следва да бъдат
присъдени в пълен размер.
Не се установиха данни за съпричиняване на вредоносния за ищцата резултат поради
което и няма основание за намаляването на определените обезщетения.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 964,05 лева съразмерно на уважената част на предявения иск. Приема се
за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
заплатената сума от 1200 лева не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената
част на иска за юрисконсултско възнаграждение – сума в размер на 100 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК000471504 със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 с представляващ – *********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ищцата А. А. Ш. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.,ж.к. *******, бл.**, вх*, ет.*,
ап.*: сумата от 4 000 / четири хиляди/ лева, която представлява обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания преживени в резултат на причинена фрактура
през хирургична шийка на десен хумерус с ангажиране на големия туберкулум,
кръвонасядания в областта на предната повърхност на дясното бедро и силно затруднена
походка, които увреждания са възникнали след спъване и падане на ищцата на *********
при преминаването й по тротоара около колелото/кръговото движение на ************* в
посока ул. **********, гр. П. в близост до магазин – офис на мобилен оператор А1 България
ЕАД поради разместена тротоарна плочка ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на увреждането - ********* до окончателното й изплащане
КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 4000 лева до пълния заявен размер
от 6000 лева като неоснователен и недоказан както и ДА ЗАПЛАТИ сумата от 858,75 /
осемстотин петдесет и осем точка 75/ лева, която представлява обезщетение за имуществени
вреди формирано като разликата между получаваното трудово възнаграждение за работа
при работодател *********** и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност
по болнични от НОИ за периода от ********* до ******** ведно със законната лихва за
забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба – ********* до
окончателното й изплащане; както и ДА ЗАПЛАТИ сумата от 82.44 лева, която
представлява стойност на закупени лекарства и сумата от 54,50 лева – стойност на заплатени
медицински услуги ведно със законната лихва за забава върху тези суми считано от датата
на подаването на исковата молба – ******* до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК000471504 със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 с представляващ – *************** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А. А. Ш. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.,ж.к. ******, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.* сумата от 964,05 лева разноски за настоящата инстанция съразмерно на уважената
5
част на иска;
ОСЪЖДА А. А. Ш. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.,ж.к. *******, бл. **, вх.*, ет.*,
ап.* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община Пловдив с ЕИК000471504 със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 с представляващ – *************
сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд – Пловдив
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6