Решение по дело №4/2011 на Административен съд - Габрово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2

 

гр. Габрово, 02.08.2011 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря Неделка Казакова и с участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина гр. дело № 4 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от С.С.Ц., П.Х.Т. и Т.Х.Т.,***, срещу Министерство на земеделието и храните – гр. София, с претенция за присъждане на обезщетение в размер на 2523.59 /две хиляди петстотин двадесет и три и 59 ст./ лева /разпределен между ищците по посочения в исковата молба начин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, представляващо причинени имуществени вреди от незаконосъобразен /нищожен/ административен акт - Решение № 497С от 03.10. 2003 година на ОСЗГ – Севлиево.

             Ищците твърдят, че са наследници на Петко Ц. Гугов, бивш жител *** и като такива с Решение № 497С от 2003 година на ОСЗГ – Севлиево били обезщетени с поземлен имот от ОПФ № 056002 по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера от 2.066 декара, трета категория, местност „Каякчи баир”. Решението не било обжалвано от ищците и те се снабдили с нотариален акт № 19, т. VІІ, рег. № 1163 от 2007 година, издаден от нотариус Иван Петков – гр. Севлиево, като били извършени разходи в размер на 34.69 лева. След като през 2010 година специализирана фирма очертала границите на имота, се оказало, че границите със съседен имот се застъпват и собствениците на този имот са навлезли с няколко метра в имота на ищците. Не било постигнато съгласие за ползването на имота или ограждането му и това накарало ищците да заведат гр. дело № 152/2008 година по описа на Районен съд – Севлиево. Воденето на делото пред първата инстанция струвало на ищците 512 лева – 212 лева държавна такса, 200 лева адвокатски хонорар и 100 лева депозит за вещо лице. По повод обжалване решението на районни съд, което не било в полза на ищците, последните направили разходи във връзка с образуваното В. гр. дело № 50/2009 година на Окръжен съд – Габрово в размер на 256 лева – държавна такса 106 лева и адвокатски хонорар 150 лева. Пред касационна инстанция по гр. д. № 1971/2009 година на Върховен касационен съд ищците са извършили разходи в размер на 267.95 лева – 117.95 лева държавна такса и 150 лева адвокатски хонорар. Общо разходите пред трите съдебни инстанции възлизат на 1070.64 лева. С Решение № 741 от 07.01.2011 година по гр. д. № 1971/2009 година на ВКС съдът се произнесъл, че върху процесния имот е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което препятства възстановяването на собствеността, поради което решението на Поземлената комисия не е породило правно действие, т. е. е нищожно. С посоченото решение ищците са осъдени да заплатят разноски на противната страна в размер на 1452.95 лева. Ищците са платили горепосочената сума съобразно дяловете им с преводно нареждане за кредитен превод от 17.02.2011 година на ТБ „СЖ Експресбанк” АД – клон Севлиево. Всички плащания ищците са извършвали съгласно наследствените дялове – ½ идеална част за първия и по ¼ идеална част другите двама. Съгласно посоченото в исковата молба и молбата по повод отстраняване на нередовности /л. 14/ ищците твърдят, че от незаконосъобразния административен акт са претърпели вреди в общ размер на 2523.59 лева, поради което искат ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2523.59 лева, както следва – на първия ищец – 1261.80 лева, а на другите двама – по 630.80 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, както и присъждане на направените по делото разноски.    

             В открито съдебно заседание ищците се представляват от своя надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

             Ответната страна – МЗХ – гр. София – не се представлява в открито съдебно заседание. В писмена защита /л. 30-31 и пълномощно на л. 33/ се развиват доводи за неоснователност на исковата молба поради това, че Решение № 497С от 03.10. 2003 година на ОСЗГ – Севлиево е законосъобразен административен акт. Развиват се доводи и за недопустимост на иска поради това, че не е налице отменен или оттеглен административен акт, от който да произтичат претендираните вреди и ответната страна счита, че не са налице предпоставките за допустимост на иска, визирани в чл. 204, ал. 1-3 от АПК. Претендира се отхвърляне на иска като неоснователен ведно със законните последици.   

             Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост на производството, но неоснователност на претенцията, тъй като, макар да са налице доказателства за размера на претендираните имуществени вреди, не е налице причинно-следствена връзка между административния акт, чиято нищожност се твърди, и настъпилите за ищците имуществени вреди – вредите не са произтекли непосредствено от административния акт, както и не е налице близост във времето между издаването на акта и настъпването на твърдяните вреди.

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

             С Решение № 497С от 03.10.2003 година на ОСЗГ – Севлиево /л. 5/ наследниците на Петко Ц. Гугов са обезщетени чрез предоставяне в собственост на поземлен имот от ОПФ № 056002 по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера от 2.066 декара, трета категория, местност „Каякчи баир”, при подробно описани в решението граници. Решението е придружено от заверена скица № ФО2419 от 12.10.2007 година /л. 6/, която е неразделна част от решението.

             Ищците се легитимират като наследници на Петко Ц. Гугов, бивш жител ***, починал на 10.05.1976 година, съгласно удостоверения за наследници №№ 583 от 17.04.2006 година /л. 92 и 93 от гр. д. № 152/2008 година на Районен съд – Севлиево/.

             За имота, описан в горепосоченото решение на ОСЗГ – Севлиево, ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 19 от 13.09.2007 година /л. 7/. Видно от нотариално дело № 1163/2007 година на нотариус Иван Петков, рег. № 300, район на действие – Районен съд град Севлиево, за снабдяване с нотариален акт ищците са извършили следните разходи – 29.69 лева нотариална такса и 5 лева такса за вписване на нотариален акт, или общо 34.69 лева, както е посочено и в исковата молба.

             Във връзка с воденето на гр. дело № 152/2008 година на Районен съд – Севлиево ищците са извършил разходи в размер на 512 лева, така както са посочени като суми и основания в исковата молба.

             Разходите на ищците във връзка с В. гр. д. №  50/2009 година на Окръжен съд – Габрово са в размер на 256 лева, както е посочено в исковата молба.

             Посочените в исковата молба разходи, направени от ищците във връзка с гр. д. № 1971/2009 година на Върховен касационен, в размер на 267.95 лева – 117.95 лева държавна такса и 150 лева адвокатски хонорар, също се установява, че са действително извършени.  

             С Решение № 741 от 07.01.2010 година, постановено по гр. дело № 1971/2009 година на ВКС, осъдителната част на въззивното решение е отменена, в останалата част същото е оставено в сила, т. е. като краен резултат претенцията на ищците е отхвърлена като неоснователна и те са осъдени да заплатят на противната страна разноски по делото в размер на 1452.95 лева, които са заплатени, видно от преводно нареждане за кредитен превод от 17.02.2011 година на ТБ „СЖ Експресбанк” АД – клон Севлиево /л. 8/.   

             В мотивите на Решение № 741 от 07.01.2010 година, постановено по гр. дело № 1971/2009 година на ВКС, е посочено, че върху процесния имот е проведено мероприятие /хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ/, което препятства възстановяването на собствеността, поради което решението на поземлената комисия /всъщност се касае за решението на ОСЗГ/ не е породило правно действие.

             Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

             От своя страна, разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК допуска когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта да се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Посочената разпоредба е относима към процесния случай, тъй като ищците твърдят, че Решение № 497С от 03.10. 2003 година на ОСЗГ – Севлиево е нищожно и искът за заплащане на имуществени вреди се основава на претенцията за нищожност на решението, от което са произтекли вредите. В този смисъл възражението за недопустимост на производството, направено от ответната страна, е неоснователно.  

             Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.  

             Видно от Решение № 497С от 03.10.2003 година на ОСЗГ – Севлиево, последното е издадено въз основа на Решение № 2 от 15.03.2000 година по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и № 52 от 23.04.2001 година по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване, които решения не са налични в представената по гр. д. № 152/2008 година на Районен съд – Севлиево преписка /л. 80-93/, нито са представени в хода на въззивното и касационното обжалване, нито в настоящото производство. Предвид това, както и предвид събраните в хода на гр. д. № 152/2008 година на Районен съд – Севлиево доказателства, които е допустимо да се ползват и в настоящото производство, че към момента на постановяване на Решение № 497С от 03.10.2003 година на ОСЗГ – Севлиево върху имота, с който са обезщетени ищците, е било проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността, още по-малко обезщетяване с такъв имот, следва да се приеме, че Решение № 497С от 03.10. 2003 година на ОСЗГ – Севлиево, с което последната е определила имот за обезщетение във връзка с признато, но невъзстановено право на собственост, е нищожно поради липсата на фактическите основания и материалноправните предпоставки за издаването му. 

             Въпреки това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен по следните съображения: в практиката на Върховен административен съд по този вид дела е възприето, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е, които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В процесния случай липсва и причинната връзка. Житейската и правната логика не налагат правен извод, че винаги, когато бъде издадено незаконосъобразно решение от органи на поземлената собственост, задължителна и нормална последица при такива обстоятелства е снабдяването с нотариален акт и воденето на съдебни спорове с трети лица, респ. извършените във връзка с тези действия разходи. Относно снабдяването с нотариален акт за възстановения имот следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, а съгласно чл. 5, ал. 2  /нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г./ от с. з. не се дължи държавна такса за вписване на решения на общинската служба по земеделие със сила на констативен нотариален акт за собственост. Ищците са предприели действия, различни от предвидените в закона, които също са законово допустими, но в такъв случай снабдяването с нотариален акт е в резултат на собствено решение на ищците, а извършените разходи /нотариална такса и такса за вписване на нотариалния акт/ не се явяват вреди от незаконосъобразен акт, а уредени от процесуалния закон разходи за извършване на определена услуга, които са за сметка на заинтересованото лице, което иска извършването на услугата. Не съществува и причинна връзка между разходите за държавни такси и възнаграждение за вещо лице във връзка с водения съдебен спор и незаконосъобразния административен акт. Посочените по-горе разходи не се явяват вреди от незаконосъобразния акт, а уредени от процесуалния закон разходи, свързани с реализиране правото на иск и жалба и събиране на доказателства, тъй като всеки, който твърди определена теза, следва да събере доказателства в нейна подкрепа и заплащането на възнаграждение на вещо лице за изготвяне на експертиза е именно с тази цел /в този смисъл Решение № 7524 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 588/2010 г., I отд./. Разноските, направени от ищците за адвокатско възнаграждение във връзка с водения съдебен спор, също не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Същите произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ /в този смисъл Решение № 1588 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2009 г., III отд./. Не следва да се приемат за имуществени щети и разноските, които ищците са били осъдени да заплатят на противната страна. Отговорността за разноски в съдебното производство е уредена като последица от изхода на съдебния спор в съответния процесуален закон, който по въпроса за разноските се явява специален по отношение на ЗОДОВ. Отговорността за съдебни разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

             Претърпените от ищците имуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка със собственото им поведение и предприети действия, а не с незаконосъобразния акт на органите на поземлената собственост.

             Водим от горното, съдът

             Р Е Ш И:

             ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.Ц., П.Х.Т. и Т.Х.Т.,***, срещу Министерство на земеделието и храните – гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 2523.59 /две хиляди петстотин двадесет и три и 59 ст./ лева /разпределен между ищците по посочения в исковата молба начин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, представляващо причинени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Решение № 497С от 03.10.2003 година на ОСЗГ – Севлиево.

                        

             Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: