РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Силистра, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20233400500018 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от М. А. А. и Ш.
М. А. с , чрез адв. П. Й. и адв. Д. Г., двамата от СсАК, против решение №229/21.11.2022 г.
постановено по гр.д. №337/2021г. по описа на Тутраканския районен съд, с което
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на тях, че ищците
Р. С. Р. и Л. Ш. Р. *, са собственици по давностно владение на 223 кв.м. реално определена
част от имот с планоснимачен № 96, за който е отреден У ПИ XIII в кв.№ 23 по плана на
с.Дичево, обл.Силистра, утвърден със Заповед № 1430/02.04.1957 г., заключена между
точки: 1, 2, 3, 7, 8, 9, 10, 11, 16, 25, 24, 21, 22, 23, 15, 14, 5 и 6, разположени по периметъра
на сектори № 1, 2, 3 и 4.2. от Комбинираната скица Приложение № 5-1 към СТЕ по делото,
която е неразделна част от решението, и е отхвърлил иска да се установи спрямо
ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на: реално определена част
от У ПИ XII-97 в кв.№ 23 по плана на с.Дичево, утвърден със Заповед № 1430/02.04.1957 г.,
с площ 37 кв.м., заключена между точки: 16, 17, 18, 19, 20, 24 и 25, разположени по
периметъра на сектор № 4.1. от Комбинираната скица Приложение № 5-1; както и на 26
кв.м. площ, представляващи разликата над 260-те кв.м. - сбор от спорните сектори № 1, 2, 3
и 4 от Комбинираната скица Приложение № 5-1, до предявените с исковата молба 286 кв.м.
Осъдил е ответниците да предадат на ищците владението на следните реално
определени части от имота с планоснимачен 14, за който е отреден У ПИ XIII в кв.№ 23 по
плана на с. Дичево: -32 кв.м., заключени между точки: 1, 2, 3, 4, 5 и 6, разположени по
периметъра на сектор № 1 от Комбинираната скица Приложение № 5-1; -69 кв.м., заключени
между точки: 11, 12, 13, 14, 15, 25 и 16, разположени по периметъра на сектор № 3 от
Комбинираната скица Приложение № 5-1; и -42 кв.м., заключени между точки: 25, 24, 21, 22,
23 и 15 разположени по периметъра на сектор № 4.2. от Комбинираната скица Приложение
№ 5-1; и е отхвърлил искането на ищците да им бъде предадено от ответниците владението
на реално определената част от У ПИ XII-97 в кв.№ 23 по плана на с.Дичево, утвърден със
Заповед № 1430/02.04.1957 г., с площ 37 кв.м., заключена между точки: 16, 17, 18, 19, 20, 24
и 25, разположени по периметъра на сектор №4.1. от Комбинираната скица Приложение № 5
-1.
Осъдил е ответниците да платят на ищците общо 701,75 лева за разноски по гр.д.
1
№ 337/2021 на ТРС, като е осъдил и ищците да платят на ответниците общо319,41 лева за
разноски по гр.д.№ 337/2021 на ТРС.
Жалбоподателите считат, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, изложили са подробни съображения в тази насока, поради
което молят съда да го отмени в частта, с която са уважени частично предявените против тях
искови претенции, като постанови ново, с което отхвърли същите като неоснователни и
недоказани , претендират и разноски за въззивната инстанция. В с.з. пред тази инстанция се
явяват лично и с адв. Георгиева от СсАК, която подържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответниците по въззивната жалба и ищци в първоинстанционното производство,
Р. С. Р.и Л. Ш. Р., чрез адв. Р от СсАК, са депозирА. писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК,
съгласно който оспорват жалбата, считат изложените в нея доводи за необосновани, молят
да бъде оставена без уважение, претендират разноски.В с.з. пред тази нистанция не се явяват
лично, а се представляват от адв. Русчева, която поддържа изразеното в отговора становище
за неснователност на жалбата.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазване изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред първоинстанционния съд ищците Р. С. Р. и Л. Ш. Р. настоящи въззиваеми, са
предявили иск против ответниците М. А. А. и Ш. М. А. , настоящи въззивници, като
претендират, че са собственици по давност на 286 кв.м., които са приобщени към собствения им
недвижимия имот, за който е отреден УПИ XIII- 96 в кв. 23 на с. Дичево, обл. Силистра, по
неприложен от 1957 г. регулационен план на селото.
Пред районния съд са представени доказателства, от които е видно, че и щците Р.ови
са собственици в СИО на имот с пл.№ 96, УПИ XIII, в кв.№ 23 по плана на с. Дичево въз
основа на нотариален акт за покупко- продажба № 182/06.06.1995 г., том 1, н.д.№ 668/95 на
нотариуса при Районен съд Тутракан.
Ответниците се легитимират като собственици на УПИ XII-97 в кв.№ 23 по плана
на с. Дичево въз основа на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение, вписан в СВ-Тутракан акт № 91/28.10.2020, том VIII, дело
№ 1476/2020 също в СИО.
Спорната част, за която настоящите въззиваеми претендират ревандикация е заключена
в реално определената част, съставена от сектори № 1, 2,3 и 4 по комбинираната скица в
Приложение № 5 - 1 на назначената в РС СТЕ.
По техни твърдения, площта се ползва от собствениците на имот с пл.№ 96, УПИ
XIII, в кв.№ 23 по плана на с. Дичево още когато такива са били техните праводатели откакто е
изградена къщата през 1959 г., до ноември 2020 г., когато синът на ответниците - С. Шефкъ,
е предприел действия по преместване на оградата, като първо е забил колчета, а после, на
23.03.2021 оградата е преместена по тях.
Районният съд е приел за безспорен факта, че една част от спорната площ,
заключена между старата ограда и линията на колчетата по новата ограда, не е оградена и в
нея се намират курникът и хамбарът на ищците, до които те все още имат достъп, поради
което и същите не са заявили искане за ревандикация върху това пространство. Същевременно, в
останалата част, която е оградена на 23.03.2021 г., достъпът на ищците вече е преустановен,
до нея имат достъп само ответниците, тъй като старата ограда между двата урегулирани
поземлени имота (на ищците и на ответниците), е била премахната от ответниците в частта
от улицата до портичката, намираща се пред установената на място черница, както и зад
хамбара. Ето защо, въззивната инстанция счита, че твърдението в жалбата, че преди поставянето
на ограда пред 2021 г. там не е имало такава и мястото се е ползвало от двете страни, за
неоснователно. Ако това е така, не е ясно какво е налагало поставянето на нова ограда, а още по –
малко премахването на предишната. Районният съд е обследвал и хронологично как се е
достигнало до положението в продължение на десетки години, собствениците на имот с пл.№ 96,
УПИ XIII, в кв.№ 23, които и да са те , да владеят спорното по настоящото дело място. Съгласно
чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.), действала по времето, когато е приет плана на с. Дичево през
2
1957 г., е предвидено, че собствеността на придадените по дворищнорегулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план.
Впоследствие аналогичен текст по чл. 110, ал. 1 е предвиден и в ЗТСУ (отм.), съгласно която
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, тоест правото
на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за
друг имот, се придобива по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. С приемането на сега действащият устройствен закон ЗУТ
също са зачетени регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени
дворищнорегулационни планове като имотни граници, но е въведено съществено различен
режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти, като е
наложен принципа на т.нар. „доброволна“ регулация , като съгласно § 6, ал. 2 и § 8 от ПР към
ЗУТ, за да се осигури плавен преход от режима на „принудителната“ регулация по ЗТСУ
(отм.), като с тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях
се продължава само временно - до изтичането на 6-месечен срок от влизане в сила на закона
(ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г.), след което това отчуждително действие отпада автоматично .
В този см. Вж. Тълкувателно решение № 3/2010 на ОСГК на ВКС. Въз основа на представените
пред РС скици и назначената СТЕ, както и извършен оглед, първата инстанция правилно е
установила, че има придаваеми части от имот пл.№ 96, които не са били заети от
собствениците на УПИ XII-97, чак до 23.03.2021 г., въз основа на което и предвид липсата на
обратно твърдение и доказателства в негова подкрепа, съдът прави извод, че
дворищнорегулационния план между парцелите, чиито собственици са страните по делото,
не е бил приложен. Въпреки, че самата регулация има значение за уреждане на
собственическите им отношения, тъй като по нея са издавани строителните разрешения за
къщите, които съществуват понастоящем в двата имота и отстоянията по които са били
съобразявани с тази регулация, макар, че по данни на СТЕ, фактическото положение, което е
установено води до разминаване на тези отстояния.
При анА.з на нормативната база, действала към момента на издаване на строителна
линия за къщата през 1959 г., РС правилно е установил, че същата е съобразена с дворищната
регулация, която впоследствие по правилата на § 6, ал. 2 и § 8 от ПР към ЗУТ е отпаднала,
поради което при сегашното фактическо положение на границите така както са прокарани през
март 2021 г. , лицето на имота на въззиваемите, измерен според реалните му ориентири на
място, е 18,44 метра от най-южната му част до старата ограда с бетоновата основа, чиято
мрежа е премахната, а лицето на имота на въззивниците от същата ограда до най- северната
му точка е 14,22 метра, т.е. под минимума от 16 метра. Въпреки, че е установил, че
намалението се дължи на това, че има значително разстояние до регулационната линия с УПИ
XXIV-100, което в най-тясната си част до масивната сграда на ответниците е 3,5 метра, съдът
е отхвърлил частично исковата претенция именно за сектора 4.1 , именно за да не се нарушава
законовото изискване за 16 метра лице и за да не се тласкат страните към нови дела със съседи от
други имоти - в случая УПИ XXIV-100, както и поради факта, че в тази част действително
страните са осъществявА. съвместно ползване на терена. Уважената част от иска касае
пространството, което ищците са ползвА. от десетилетия и придобили по давност след въвеждане
на § 6, ал. 2 и § 8 от ПР към ЗУТ, защото тя отговаря на хипотезата на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 във
вр. чл. 17, ал. 1 и чл. 19 от ЗУТ, съгласно която реално определени части от поземлени имоти
могат да се придобиват по давност не само когато са спазени изискванията за минималните
размери по чл. 19, но и когато частта от поземления имот се присъединява към съседен
имот, при условие че регулацията по предходния план не е приложена, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19. Що се отнася до сектора 4.2 от Приложение № 5 – 1 към
експертизата, въззивната инстанция счита, че по отношение на него районния съд правилно е
установил, че исковата претенция е основателна, но не поради изложената от него хипотеза за
съществувал договор за дружество по ЗЗД между праводателите на страните и продължен от тях
до март 2021 г., когато е сложена новата ограда, а по същите причини, поради които е основателен
иска по отношение на секторите 1,2 и 3 – давностно владение, тъй като това пространство е извън
рамките на необходимото за съвместно ползване за достигане на общата порта и кладенец от едно
време и както сочи РС, по отношение на тях презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена.
Конструкцията за съществуването на договор за дружество по ЗЗД въззивната инстанция намира за
недоказана и изградена върху твърде много вероятности и предположения не само по отношение
на сегашните собственици, но и по отношение на техните праводатели, поради което и счита
исковата претенция в уважената от РС част за доказана изцяло на основата на давностно владение
3
без да привнася облигационни правоотношения по ЗЗД, каквито няма данни да са съществувА.
между тях .
Като има предвид гореизложеното и препраща към мотивите на първоинстанционния
съд ведно с настоящото изложение, въззивната нистанция счита, че жалбата е неоснователна, а
решението на РС – правилон в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото съдът счита, че следва да бъдат присъдени направените от
въззиваемите разноски по делото пред тази нистанция в размер на 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение или по 600 лв. на всяка от тях .
С оглед на гореизложеното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №229/21.11.2022 г. постановено по гр.д. №337/2021г.
по описа на Тутраканския районен съд, с което първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. А. и Ш. М. А. , че ищците Р. С. Р.и Л. Ш. Р., са
собственици по давностно владение на 223 кв.м. реално определена част от имот с
планоснимачен № 96, за който е отреден У ПИ XIII в кв.№ 23 по плана на с.Дичево,
обл.Силистра, утвърден със Заповед № 1430/02.04.1957 г., заключена между точки: 1, 2, 3, 7,
8, 9, 10, 11, 16, 25, 24, 21, 22, 23, 15, 14, 5 и 6, разположени по периметъра на сектори № 1, 2,
3 и 4.2. от Комбинираната скица Приложение № 5-1 към СТЕ по делото, която е неразделна
част от решението, и е отхвърлил иска да се установи спрямо ответниците, че ищците са
собственици по давностно владение на: реално определена част от У ПИ XII-97 в кв.№ 23 по
плана на с.Дичево, утвърден със Заповед № 1430/02.04.1957 г., с площ 37 кв.м., заключена
между точки: 16, 17, 18, 19, 20, 24 и 25, разположени по периметъра на сектор № 4.1. от
Комбинираната скица Приложение № 5-1; както и на 26 кв.м. площ, представляващи
разликата над 260-те кв.м. - сбор от спорните сектори № 1, 2, 3 и 4 от Комбинираната скица
Приложение № 5-1, до предявените с исковата молба 286 кв.м.
Осъдил е ответниците да предадат на ищците владението на следните реално
определени части от имота с планоснимачен 14, за който е отреден У ПИ XIII в кв.№ 23 по
плана на с. Дичево: -32 кв.м., заключени между точки: 1, 2, 3, 4, 5 и 6, разположени по
периметъра на сектор № 1 от Комбинираната скица Приложение № 5-1; -69 кв.м., заключени
между точки: 11, 12, 13, 14, 15, 25 и 16, разположени по периметъра на сектор № 3 от
Комбинираната скица Приложение № 5-1; и -42 кв.м., заключени между точки: 25, 24, 21, 22,
23 и 15 разположени по периметъра на сектор № 4.2. от Комбинираната скица Приложение
№ 5-1; и е отхвърлил искането на ищците да им бъде предадено от ответниците владението
на реално определената част от У ПИ XII-97 в кв.№ 23 по плана на с.Дичево, утвърден със
Заповед № 1430/02.04.1957 г., с площ 37 кв.м., заключена между точки: 16, 17, 18, 19, 20, 24
и 25, разположени по периметъра на сектор №4.1. от Комбинираната скица Приложение № 5
-1.
Осъдил е ответниците да платят на ищците общо 701,75 лева за разноски по гр.д.
№ 337/2021 на ТРС, като е осъдил и ищците да платят на ответниците общо319,41 лева за
разноски по гр.д.№ 337/2021 на ТРС.
4
ОСЪЖДА М. А. А. и Ш. М. А. да ЗАПЛАТЯТ на Р. С. Р. и Л. Ш.Р., по 600
/шестстотин/ на всеки един от тях или общо 1200 лв., представляващи направени от
последните разноски по делото пред тази инстанция за адвокатски хонорар.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5