ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 778
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500166 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бл.”Балша” № 17, партер, подадена чрез
ю.к.Гюров, против разпореждане № 9913 от 30.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
7432/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Изи финанс“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 223.08 лв. –
договорна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 08.09.2021 г., дължима по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 303869/ 15.07.2020 г.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното разпореждане, като същото
се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, заповедният съд
не може служебно да се произнася по повод недействителността на договора за кредит,
с изключение неравноправността, която в случая не касае договорната лихва.
Оспорени са като неправилни и изводите на съда за отхвърляне на заявлението относно
договорното възнаграждение, за което са изложени подробни съображения. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на
заповед за изпълнение за претендираното със заявлението вземане за договорно
възнаграждение. Претендират се разноските по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
1
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 7432/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано
по подадено от „Изи финанс” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против Т. Г. Р., за заплащане на сумата от 760 лв. –
главница и сумата от 223.08 лв. – договорна лихва за периода от 14.08.2020 г. до
08.09.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане, дължими по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
303869/15.07.2020 г, както и направените по делото разноски за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. В заявлението са описани обстоятелствата, от
които произтичат вземанията, техния размер, падеж и период.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
3855/30.12.2021 г. за главницата от 760 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на заявлението – 24.10.2021 г. до окончателното плащане, както и
съдебни разноски от 57.98 лв. съобразно с уважената част от заявлението.
За претендираната със заявлението договорна лихва от 223.08 лв. съдът е
постановил отказ да се издаде заповед за изпълнение, с постановеното по делото
разпореждане № 9913/30.12.2021 г., което е предмет на обжалване пред въззивния съд.
За да отхвърли заявлението за договорната лихва, районният съд е приел, че искането е
в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
тъй като уговореният ГЛП от 40,15 % е в прекомерен размер и и излиза извън предела
на договорната свобода, поради което тази уговорка в договора е нищожна на
основание чл.26 ЗЗД.
Въззивният съд намира постановеното от БРС разпореждане за неправилно.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не може
да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка
дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия
случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен
служебно да следи за спазването на неговите разпоредби.
Основателни са обаче доводите в жалбата за неправилност на изводите на съда
за отхвърляне на заявлението за претендираната договорна лихва поради противоречие
на искането на добрите нрави. В случая, доколкото процесното правоотношение се
регулира от ЗПК, то уговорките по договора следва да съответстват на изискванията на
същия закон, поради което при преценката по чл.411, ал.2, т.2 ГПК за противоречие на
искането с добрите нрави следва да се съблюдава спазването на правилата на ЗПК при
договори за потребителски кредит. В конкретния случай, уговорения годишен лихвен
процент е 40,15 % при ГПР от 48,44 %, като последният отговаря на законовото
изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19,
ал.4 ЗПК. След като уговорения в договора годишен процент на разходите, който
включва като задължителен компонент и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти законната лихва, съгласно изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави страните да уговарят и по-голям размер на
възнаградителната лихва, както е в случая, стига да е спазено законовото ограничение,
нито такава уговорка излиза извън предела на договорната свобода по чл.9 ЗЗД. Ето
2
защо, не е налице противоречие на добрите нрави при определяне на
възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на клаузата, поради което
районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането на БРС от 30.12.2021 г. следва да се отмени като неправилно в
обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 223.08 лв. – договорно
възнаграждение, като се разпореди издаването на заповед за тази сума.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е основателно, като следва да му се присъди сумата от 65 лв. (15 лв. за
платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 9913 от 30.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
7432/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Изи финанс“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 223.08 лв. –
договорна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 08.09.2021 г., дължима по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 303869/ 15.07.2020 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по заявлението на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бл.”Балша” № 17, против длъжника Т. Г. Р., ЕГН **********, с
адрес ***, за заплащане на сумата от 223.08 лв. – договорна лихва за периода от
14.08.2020 г. до 08.09.2021 г., дължима по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 303869/ 15.07.2020 г., както и 65.00 лв. за направените във въззивното
производство разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3