Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Габрово, 30.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
266 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на Т.Л.Г. от гр. Ловеч
против писмо с изх. № ДД-4-Б-03.658/1/ от 28.08.2020 година, подписано от
Зам.-кмет на Община Севлиево, представляващо изричен отказ за издаване на акт
по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път /предметът на делото е съобразен с мотивите на Определение №
1928 от 15.02.2021 година по адм. дело № 1267/2021
година на ВАС – ІІ отделение/.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, като се твърди, че са налице необходимите предпоставки по чл.
190, ал. 2 от ЗУТ за уважаване на искането, а органът неправилно е тълкувал
посочената по-горе разпоредба. Прави се искане за отмяна на оспорения отказ и
задължаване на органа да издаде искания акт. Заявява се претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят Т.Л.Г. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по
същество за отмяна на оспорения отказ, съображения за което са развити в
депозирана по делото писмена защита /л. 86-88/.
Ответната страна Заместник-кмет на Община Севлиево не се
явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирана по делото
писмена молба от 28.05.2021 година се изразява мотивирано становище за
недопустимост, алтернативно – за неоснователност на оспорването, по същество се
прави искане за оставяне без разглеждане, алтернативно – за отхвърляне на
оспорването по съображения, развити в депозираната молба; заявява се претенция
за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар.
Жалбата е допустима, като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят Т.Г. ***-Б-03.658 от 14.08.2020 година за издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път за достъп с транспортни средства до притежаван от Г. недвижим имот с № 552.302 по Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание „*****“ /л. 8-9 от адм. дело № 404/2020 година на АС – Ловеч/. В искането Г. сочи, че е собственик на посочения в искането имот, до който може да има достъп, преминавайки през чужд имот, като всички съседни имоти били оградени от собствениците; съгласно ПНИ до имота новопроектиран път с идентификатор № 552.479, който не е реализиран; в имота има законна постройка, която се нуждае от ремонт, но липсата на достъп препятства както него, така и използването на целия имот. Г. е декларирал, че не може да постигне съгласие със собствениците на съседните имоти за отстъпване на площ за прокарване на временен път за транспортен достъп, което обуславя нуждата от издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Към искането е приложен нотариален акт, доказващ правото на собственост на Г. върху имота, посочен в искането /л. 11-12/ и декларация за липса на съгласие от собствениците на съседни имоти за прокарване на временен път до имота на Г. /л. 10/.
В отговор на искането е изпратено оспореното в настоящото производство писмо с изх. № ДД-4-Б-03.658/1/ от 28.08.2020 година, подписано от Зам.-кмет на Община Севлиево, в което е посочено, че предпоставка за прокарване на временния път съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗУТ е обслужваният от временния път имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила подробен устройствен план, какъвто план в случая не е налице, т.е. не е налице урегулиран поземлен имот, до който ще се осигурява достъп; посочено е и изключението по чл. 190, ал. 2 от ЗУТ, като в заключени е посочено, че за законосъобразно прокарване на път до имота е необходимо да е налице инициирана процедура от заинтересовани лица по приемане на ПУП – план за улична регулация, която да гарантира, че временният път ще се използва до откриване на новата улица съгласно ПУП – аргумент от чл. 190, ал. 4 от ЗУТ, както и да бъде съобразена нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ при определяне трасето на временния път. В заключение е посочено, че искането на Г. се явява преждевременно заявено, поради което Кметът на Община Севлиево се явява в обективна невъзможност да издаде искания административен акт.
По предприето в срок оспорване на отказа е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира. Според заключението имотът, притежаван от жалбоподателя Г.,*** от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за района, в който се намира – местност „*******“ – има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 309 от 20.07.2006 година на Областен управител на област Габрово, съгласно който ПНИ имотът на жалбоподателя с № 65927.552.302 и още 5 имота, посочени в заключението, е предвиден път – тупикова улица с кадастрален идентификатор 65927.552.479, показан на приложение № 1 към заключението /л. 23/, която улица е с проектни дължина 108 м. и ширина 3 м. При посещение на място вещото лице е установило, че предвидената улица не е прокарана, т.е. няма осигурен транспортен достъп до имота на жалбоподателя и непосредствено граничещите имоти. Вещото лице сочи, че за територията на Община Севлиево има влязъл в сила от 02.05.2017 година общ устройствен план /ОУП/, като имотът на жалбоподателя и районът около него попадат в обхвата на този план. От проучването в Община Севлиево вещото лице е установило, че имотът на жалбоподателя и непосредствено граничещите с него и с имот №65927.552.479, който е с начин на трайно ползване за второстепенна улица, не са урегулирани с подробен устройствен план. Вещото лице сочи, че транспортният достъп и начинът на застрояване в даден имот не са предмет на ОУП, а се определят от ПУП – план за улична регулация за един или няколко имота, или за цяло населено място.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. В ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ е предвидено и изключение, според което при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до съответния имот, урегулиран или неурегулиран, за времето до реализиране на улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета, като временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Според чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 190, ал. 2 от ЗУТ за уважаване на процесното искане, тъй като по делото е установено, че имотът, за достъп до който се иска прокарването на временен път, се намира в селищно образувание *****, територията на което е включена в общ устройствен план, като е налице декларация от подателя на искането за липса на съгласие от собствениците на съседни имоти за прокарване на временен път въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици, която липса на съгласие не е оборена от насрещната страна. Имотът на жалбоподателя, посочен в процесното искане, попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като съгласно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м. Допуска се проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3,5 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват с уширение за обръщане на транспортните средства с радиус по осовата линия не по-малък от 10 м. По изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5 м. В случая според ПНИ за имота на жалбоподателя има проектиран достъп до улица - тупикова улица с кадастрален идентификатор 65927.552.479, която не е реализирана.
Съдът намира доводите на ответната страна за недопустимост на производството за неоснователни, тъй като не се установява идентичност между процесното и предходни искания на жалбоподателя Г.. Липсват данни, че по предходно искане на Г. по реда на чл. 190 от ЗУТ е налице изричен или мълчалив отказ със същия предмет и страни, който да се явява пречка за отправяне на процесното искане, като следва да се държи сметка, че разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот, които са с различно съдържание, предпоставки и процедура, както и това, че по адм. дело № 228/2019 на АС – Габрово е разглеждан акт на Кмета на Община Севлиево.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ на Зам.-кмет на Община Севлиево за издаване на акт по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път, материализиран в писмо с изх. № ДД-4-Б-03.658/1/ от 28.08.2020 година, е издаден от компетентен орган предвид представената по делото Заповед № 1163 от 14.11.2019 година на Кмета на Община Севлиево /л 29/, в предвидената от закона писмена форма, при липса твърдяно и установено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон, както и с целта на закона, поради което отказът следва да бъде отменен и преписката върната за ново произнасяне от административния орган.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Т.Г. сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото – 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 6 от адм. дело № 404/2020 на АС – Ловеч/ и 800 /осемстотин/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение /л. 80/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на Зам.-кмет на Община Севлиево за издаване на акт по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път, материализиран в писмо с изх. № ДД-4-Б-03.658/1/ от 28.08.2020 година, и ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по искането на Т.Г. с вх. № ДД-4-Б-03.658 от 14.08.2020 година, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Т.Л.Г. с ЕГН ********** сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: