РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Велико Търново, 01.08.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 15 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба,
подадена от ***
Г.М. от САК, като пълномощник на Н.Л.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу
принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДвП –
„преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач“, наложена с Констативен протокол
№ 003206/ 16.12.2022 г., съставен от М. Т.К., инспектор „ПНП ППС“ в
„Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. Велико Търново.
Принудителната мярка е наложена по отношение на лек автомобил марка „Jeep
Wrangler“ с рег. № ***, собственост на Н.Л.Д..
Жалбоподателят твърди нищожност на ПАМ, като
приложена от некомпетентен орган. Алтернативно навежда оплаквания за незаконосъобразност на принудителната мярка, поради издаването й при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на
закона. Счита, че от ответника не е било доказано посоченото в Констативен
протокол № 003206/ 16.12.2022 г. фактическо основание за налагането на ПАМ,
както и че такова поначало липсва. В тази връзка изтъква, че събраните по делото
доказателства не установяват наличните към датата на налагането на ПАМ в
процесния участък пътни знаци и хоризонтална пътна маркировка, да са поставени
при спазване изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗДвП, респ. на действащата към
него момент Наредба № 1/ 17.01.2001 г. на МРРБ за организиране на движението по
пътищата /отм./ Намира за недоказано и спазването на нормативната уредба при
изграждането на автобусната спирка на ул. „Оборище“ в гр. Велико Търново, а
именно Наредба № 4/ 01.07.2009
г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие
с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания /отм./ и Наредба № 2/ 29.06.2004 г. на МРРБ за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии
/отм./ Счита и че посоченото в констативния протокол нарушение на чл. 98, ал.
2, т. 3 от ЗДвП не попада в нито една от хипотезите на чл. 71, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, при което не може да съставлява основание за прилагането на
принудителната мярка, като не се установява и същият да е създал опасност или е
препятствал останалите участници в движението.
С тези доводи, развити в жалбата и в представени писмени бележки,
оспорващият иска от съда да обяви нищожността на принудителната административна, наложена от служител на „ОДПГ“ ЕООД – гр. В. Търново,
алтернативно да отмени същата като незаконосъобразна. Претендира присъждане на
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – инспектор
„Преместване на неправилно паркирани ППС“ при „Организация на движението,
паркинги и гаражи“ ЕООД /„ОДПГ“/ - гр.
Велико Търново, лично и чрез пълномощника си *** Й.Х. от ВТАК, в открито
заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обратно
на твърдяното от оспорващия, принудителната административна мярка, обективирана
в писмения констативен протокол, е издадена от компетентен орган, при спазване
на предвидената в закона форма и при липса на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. По същество развива доводи за
безспорна установеност на извършеното неправилно паркиране на автомобила на
жалбоподателя, представляващо основание за налагането на процесната ПАМ.
Изтъква, че в произодството пред съда жалбоподателят не е оборил тези
констатации, а дори да се възприеме тезата му, че не е доказано надлежното
поставяне на пътни знаци, при паркирането в района на налична автобусна спирка,
въпросното обстоятелство не рефлектира върху законосъобразността на акта.
Счита, че поради това по отношение на паркирания автомобил на общо основание е
приложима разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. С тези аргументи,
подробно развити от пълномощника му в представено по делото писмено становище,
ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение
в размер на 300,00 лв., съгласно представен списък, прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, и след като обсъди доводите на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2022
г., около 18:18 часа, лек автомобил марка „Jeep Wrangler“ с рег. № ***,
собственост на Н.Л.Д.,*** зона на автобусна спирка срещу търговски център „Мол
Велико Търново“. Според отбелязаното в Констативен протокол № 003206 от
16.12.2022 г., съставен от М.Т.К. – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ – гр. В.
Търново, автомобилът е бил паркиран при наличие на пътни знаци Д-24 и В-27 и
допълнителни табели Т-2 и Т-18.1. По този начин МПС е било паркирано в нарушение
на чл. 171, т. 5, б. „б“, вр. с чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 25, ал.
1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на гр. Велико Търново. Преди да бъде преместен, на автомобила е
направен снимков материал, в 18:24 часа същият е репатриран с посочения по-горе констативен протокол, на охраняем
паркинг „Старо военно училище“ в гр. Велико Търново на ул. „Христо Ботев“ № 19. По-късно същия ден, след заплащане на съответните
разноски, собственикът Н.Д. е получил превозното си средство, видно от Разписка за предаване на автомобил от 26.12.2022 г. /л. 15 от делото/.
Фактът на нарушението е бил удостоверен с посочения констативен протокол, съставен
от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ” ЕООД - гр. Велико Търново, фотоснимки на
изброените по-горе пътни знаци и неподвижни указателни табели – такава за
дължината на автобусната спирка и предупреждаваща за принудителното преместване
на паркирано превозно средство, фотоснимки на автомобила марка „Jeep Wrangler“ с рег. № ***, на мястото на паркирането и на
натоварването му на специализирания автомобил. Видно от съдържанието на констативния протокол е,
че инспектор ПНП ППС при „ОДПГ” ЕООД, гр. Велико Търново, е разпоредил на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от посочената
по-горе наредба на ОбС – В. Търново, налагането на ПАМ - преместване на паркирано превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Недоволен от приложената ПАМ, Н.Д. я е
оспорил чрез „ОДПГ“ ЕООД - гр. Велико Търново, пред АСВТ, с
жалба от 30.12.2022 г.,
подадена по електронна поща. Посочените релевантни за спора факти се установяват от
документите и снимковия материал, представени с жалбата и административната
преписка по прилагането на ПАМ и изброени по-горе. Освен тях от ответника са
представени Заповед
№ РД 22-1490/ 17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, Заповед № РД
22-2124/ 22.11.2022 г. на кмета на Община Велико Търново, трудов договор №
РД-07-12/ 17.02.2021 г. между „Организация на движението паркинги и гаражи“
ЕООД - гр. Велико Търново и М.Т.К. и допълнително споразумение № РД-07-50/
07.07.2021 г. към същия длъжностна характеристика на длъжността „Инспектор в
звено ПНП ППС”, утвърдена от управителя на „ОДПГ“ ЕООД, докладни записки от М.К. – инспектор
ПНП на ППС и К.Н. – шофьор-кранист, график за работа на екипите в звено
„Принудително преместване на ППС за месец декември 2022 г. и Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на Община Велико Търново. Освен това в
хода на съдебното дирене от жалбоподателя е представено във вид на заверен
препис Свидетелство за регистрация част І за лек автомобил „Jeep Wrangler“ с
рег. № ***. По искане на ответника са снети неговите обяснения и свидетелските
показания на К.И.Н. шофьор-кранист на автомобила, с който е репатрирано МПС на
жалбоподателя. Обясненията на страната и свидетелските показания като цяло
преповтарят фактите, установяващи се от писмените доказателства и снимковия
материал. Показанията на свидетеля се ценят в съответствие с разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, предвид обстоятелството, че същият е в колегиални отношения с
ответника, но същевременно е очевидец, непосредствено възприел факти, относими
към налагането на оспорената ПАМ. От ответника е представено допълнително и
писмо с изх. № 36600-441/ 06.01.2023 г. от директора на ОД на МВР – Велико
Търново до управителя на ОДПГ – Велико Търново. Съгласно отразеното в писмото
на 16.12.2023 г. в 18:24 ч. в ОД на МВР – Велико Търново е получено уведомление
от служител на ОДПГ – Велико Търново за репатрирането на процесния автомобил.
Истинността на съдържанието на писмото е оспорена от жалбоподателя, като са
формулирани искания за изискване от областната дирекция на МВР, на справка за
подадени сигнали през определен времеви период /вкл. и по телефон 112/, ведно с
копие от книгата за сигнали от 16.12.2023 г. от ОДЦ при ОД на МВР – Велико
Търново. Предвид заявеното от ответника, че посочения в писмото сигнал е
подаден от него, както и че част от направените искания са неотносими към
спора, същите са отхвърлени от съда. Също по искане на ответника, от
неучастващо в производството лице – Община Велико Търново е изискано да представи
схема за хоризонталната пътна маркировка и вертикалната сигнализация на
процесния участък от ул. „Оборище“ в гр. Велико Търново. Първоначално с писмо
вх. № 2189/ 02.05.2023 г. кметът на общината е отговорил, че общинската
администрация не разполага с информация за хоризонталната и ветикалната пътна
маркировка на въпросния участък към дата 16.12.2023 г. и е представила схема за
същите към дата 25.04.2023 година. Впоследствие от ответника е представено
писмо с рег. № 94ЙЙ-3562-1#1/ 02.06.2023 г. от заместник-кмет „Строителство и
устройство на територията“ в Община Велико Търново, в което е посочено, че
представената схема за хоризонталната пътна маркировка и вертикалната
сигнализация на участъка от ул. „Оборище“ отразява съществуващото положение,
което не е било променяно в периода 01.01.2022 г. – 25.04.2022 година.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице - адресат на ПАМ, в установения с чл. 149, ал. 1 от АПК, вр.
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП срок и пред компетентния да я разгледа съд. От външна
страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което
обуславя процесуалната допустимост за разглеждането й по същество.
Във връзка с
направените от жалбоподателя и след служебно извършената на основание чл. 168
от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е приложена от
компетентен орган – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД. Съгласно чл. 168, ал. 1
от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от
службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на
лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т.
5, б. „б“ от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя. Тоест законодателят е дал право и на
собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя, да определят
длъжностни лица, които да налагат ПАМ „преместване на пътно превозно средство“.
За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи
и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В
тази връзка, няма нормативно въведени ограничения или изисквания досежно
собственика на пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на § 6, т.
1 от ДР на ЗДвП, има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат
принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени.
По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско
правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за
налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална
компетентност, чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Действащата
нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от
структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно
правноорганизационната форма на правния субект, когото кметът на общината ще
определи за служба за контрол, респективно липсва изискване длъжностното лице
по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или
да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под
„длъжностни лица“ в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена
материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС
по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на
учредената компетенция. В конкретния случай,
със Заповед № РД-22-1490/ 17.09.2014 г. кметът на Община Велико Търново
е определил „ОДПГ“ ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1
и т. 2 от ЗдвП. Със Заповед № РД-22-2124/ 22.11.2022 г. са определени конкретни
служители на „ОДПГ“ ЕООД за длъжностни лица, които да прилагат или нареждат
прилагането на ПАМ от вида на процесната. Така направеното възлагане на
функциите и правомощията, указани в чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, надлежно възлага компетентност на съответните служители от „ОДПГ“ ЕООД,
гр. Велико Търново, включително и на М.К., който съгласно Допълнително
споразумение № РД-07-50/ 07.07.2021 г. е назначен на длъжност „Инспектор ПНП
ППС в „ОДПГ“ ЕООД, съгласно приложената длъжностна характеристика.
Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор от „ОДПГ“ ЕООД е компетентен
орган да прилага мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и ПАМ се явява валидна
мярка.
Налице е
формална законосъобразност на обжалвания акт, доколкото чл. 59, ал. 3 от АПК допуска актове да бъдат издавани и в устна форма, когато това е
предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените там ПАМ се
прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол.
Доколкото в цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл. 171, ал.
1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП и по аргумент на противното, следва да се приеме, че в
тази хипотеза ПАМ може да се приложи с устно нареждане на
съответните оправомощени лица. В случая изпълнението на издаденото от
инспектор „ПНП ППС“ в „ОДПГ“ ЕООД, разпореждане за налагане на ПАМ, е
обективирано в писмена форма /Констативен протокол № 003206 от 16.12.2022 г./,
в който съдържа и изложение на фактическите, и правни основания за прилагане на
мярката. В тази връзка сочените от жалбоподателя докладни записки от служителя,
наложил мярката и шофьор-кранистът, осъществил изпълнението й, действително са
изготвени след налагането на ПАМ /и след нейното обжалване/, но те по същество
не разкриват допълнителна значима за законосъобразността на административния
акт фактология, извън изложената в посочения констативен протокол.
Не се установява при издаването на оспорения акт да
е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Установява се, че от служителите на
„ОДПГ“ ЕООД е спазено изискването на чл. 171, т. 5, б. „б“ за уведомяване РУ на
МВР, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение
на превозното средство. Но дори да се приеме, че такова уведомяване не е било
извършено, това не би представлявало съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Задължението за уведомяване на МВР за
налагането на ПАМ, цели единствено адекватна реакция на съответните полицейски
служители при евентуално подаден от лицето, ползващо репатрираното МПС сигнал
за кражба /както се твърди че е станало и в разглеждания случай/, но е
неотносимо към законосъобразността на наложената мярка. В тази връзка наличния
по делото снимков материал /л. 60/, установява, че от служителите на „ОДПГ“
ЕООД на мястото на принудително преместеното МПС е бил залепен и стикер с
информация за наложената ПАМ и новото местоположение на автомобила.
Съдът
намира и че не е налице посоченото от жалбоподателя противоречие на оспорения
акт с материалноправните разпоредби на закона. Според констативния протокол, до
прилагането на процесната ПАМ и нейното изпълнение се стигнало поради нарушение
на чл.171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във вр. с чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл.
25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Велико Търново. Съгласно първата от цитираните норми,
паркирането в нарушение на правилата на движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, е основание за прилагане на ПАМ – преместване на паркираното
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е въведена забрана за
паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници. Видно от констативния протокол и от наличните в делото снимков
материал, схема за хоризонталната пътна маркировка и вертикалната сигнализация
на процесния участък от ул. „Оборище“ в гр. Велико Търново и писмо с рег. №
94ЙЙ-3562-1#1/ 02.06.2023 г. от заместник-кмет „СУТ“ в Община Велико
Търново, административният орган е извършил пълно доказване на фактическото основание за налагането на ПАМ. От снимковия материал /л. 45 и сл./ се установява, че на
16.12.2022 г. моторното превозно средство марка „Jeep Wrangler“ с рег. № ***, е
било паркирано в зоната на пътни знаци В-28 „Забранено паркирането“ и Д-24
„Автобусна спирка“ и допълнителни табели Т-2, указваща дължината на забраната -
60 метра и Т-17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано
превозно средство. Съгласно фотоснимките и схемата за хоризонталната пътна
маркировка и вертикалната сигнализация, паркирането на превозното средство е
извършено в района на автобусна спирка в нарушение на правилото за движение, установено
с чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и при забрана,
изрично въведена със съответен пътен знак. Изброените по-горе пътни знаци и
указателни табели, са поставени в съответствие с изискването на чл.40, ал.1 от
ППЗДвП, така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от
участниците в движението. Отделно самото
нарушение на посочената материалноправна норма обуславя опасността за другите
участници в движението, както и затрудняването на
преминаването им. Паркираният в зоната на автобусната спирка автомобил обективно ограничава възможността
за нормално спиране и/или маневриране на средствата от обществения транспорт, а
предвид техните габарити – и видимостта на останалите преминаващи през пътния
участък МПС, възпрепятства адекватната преценка на
пътната обстановка на последните и по този
начин се създава повишена опасност за
ПТП. Горното мотивира извод, че процесната ПАМ законосъобразно е приложена при
наличие на и на втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, която дава
право за преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик, когато последното създава опасност за участниците в
движението.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя, че в хода на настоящото производство не е
доказано, каква е била организацията
на движението в процесния участък на ул. „Оборище“ в гр. Велико Търново,
предвид заявеното в писмо вх. № 2189/ 02.05.2023 г. от кмет на Община –
Велико Търново. Тези възражения не държат сметка както за съдържанието на
допълнително представеното писмо рег. № 94ЙЙ-3562-1#1/ 02.06.2023 г. от
заместник-кмет „СУТ“ в Община Велико Търново, така и за безспорно
установяващото се от ВДС наличие на място към 16.12.2022 г. на за хоризонтална
маркировка и ветикална пътна сигнализация, съответстващи на тези в
представената схема към дата 25.04.2023 г., вкл. всички изброени по-горе пътни
знаци и указателни табели, сигнализиращи наличието на автобусна спирка и забрана
за паркиране в района на същата.
Що се отнася до твърденията на жалбопоателя
/направени за пръв път в писмената му защита/, че е недоказано дали въведената
организация на движение както и самото изграждане на автобусната спирка, са
извършени в съответствие с посочени в защитата нормативни актове, следва да се
отбележи, че въпросните обстоятелства поначало не попадат в обхвата на проверка
на настоящото производство, съответно не е необходимо тяхното доказване.
Определянето на местоположението на спирките на обществения транспорт,
разрешаването и осъществяването на тяхното изграждане/поставяне, както и
въвеждането на съответната организация на движение, се извършват с отделни
административни актове, издадени от органи различни от ответника, които
административни актове подлежат на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност. При липсата на данни тези актове да са били обжалвани и
съответно отменени по съдебен ред към релевантната за разглеждания спор дата,
за участниците в движението, вкл. за оспорващия е съществувало задължението да
съобразява поведението си с обозначената посредством пътен знак забрана. В
случая пътен знак В28, забраняващ паркирането не е бил зачетен от
жалбоподателя, който е паркирал автомобила си в зоната на действието му.
Неговото нарушаване обосновава законосъобразното издаване на разпореждане за
принудително преместване на лекия автомобил, поради което оспорването на
наложената административна мярка е неоснователно.
В
хода на съдебното производство не са ангажирани други доказателства, с които да
се опровергае съществуването на релевантните за приложението на ПАМ факти.
Налице е материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП –
паркиране в нарушение на правилата на движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, и по начин създаващ опасност за движението. Съобразно това,
не е налице противоречие на мярката с материалноправните разпоредби на ЗДвП,
нито несъответствие с неговата цел.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
разпореждане за прилагане на ПАМ за законосъобразно, при което жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да
бъдат присъждани. На ответника следва да се заплатят претендираните от него
разноски, в размер на 300,00 лв. - възнаграждение за един адвокат, платено в брой, съгласно разписката съдържаща се в
договор за правна защита и съдействие на л. 82 от делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на Н.Л.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач“, наложена от инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги
и гаражи“ ЕООД - гр. Велико Търново и обективирана в Констативен протокол №
003206/ 16.12.2022 година.
Осъжда
Н.Л.Д.
с ЕГН **********, адрес *** да заплати в полза на „Организация на движението,
паркинги и гаражи“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Цар Тодор Светослав“ № 1, бл. „А“, разноски по делото в
размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда
на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :