Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против Д.Е.Н. за това, че на 05.07.2018 г., около
18:00ч. по ул."***" в с.Кладница, общ.Перник, пред дом № **, при
управление на моторно превозно средство - колесен трактор марка „Беларус",
с регистрационен номер ***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, е нарушил
правилата за движение по пътищата -чл.37
ал.З от ЗДвП: излизайки от крайпътна територия - двор, не е пропуснал
движещият се по пътя мотор „Х." с рег.№ *** и чл.150 от ЗДвП: управлявал
моторно превозно средство - колесен трактор, без да има необходимата
правоспособност, като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С.В. - престъпление по чл.343, ал.З, пр.6,
б."б", вр. ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.63 от
НК.
Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както
е повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода около средния предвиден в закона размер, след което същото задължително
да се редуцира съгласно разпоредбата на чл.58а НК. Изтърпяването на така
определеното наказание се предлага да бъде отложено в хипотезата на чл.66 НК.
Частните обвинители
/поотделно/ се придържат изцяло към становището на прокурора и го възприемат
като свое.
Подсъдимия се признава
за виновен, като в хипотезата на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез процесуалните си
представители изразява подробно становище, че в рамките на признатите факти
следва да се приложи разпоредбата на чл.15 НК и да бъде оправдан, тъй като е
налице случайно събитие и алтернативно, че следва да му се определи наказание в
минималния законов размер и се приложи задължително разпоредбата на чл.58а НК,
като изпълнението на определеното в тази хипотеза наказание се отложи на
основание чл.66 НК.
Окръжният съд след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
По делото е проведено
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 НПК при което подсъдимия
е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
без за тях да се събират доказателства. Тези факти са следните:
Подсъдимият Д.Е.Н. е роден в ***, живее в с.***, общ.Перник. Н. към настоящият момент е със *** образование и работи в ***, като към
датата на извършване на инкриминираното деяние е бил непълнолетен- на 17 г. Поради това той не е притежавал свидетелство за управление на МПС и не
е бил правоспособен водач на МПС. Не е осъждан.
Пострадалият Г. С.В. бил правоспособен водач на МПС категория
„В". Същият притежавал, регистриран на негово име,
мотоциклет „Х." с рег.№ ***, който
управлявал, въпреки че не притежавал необходимата
за управление на мотоциклет категория „А“. Като водач на МПС В. има множество
наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП.
Е.Н.Й.,
баща на подсъдимия, притежава трактор „Беларус" с рег.№ ***,
който стоял паркиран в двора на дома им, намиращ се на ***. На 05.07.2018 г. след обяд Е. Й. споделил със сина си, че е
необходимо да бъде измит радиатора на трактора, за да не загрява, при което Д.Н.
предложил той да го измие. Й. му разрешил, след което напуснал дома. Подсъдимият започнал да мие трактора, като към него се
присъединил и неговият приятел И.Н.Б.. Около 18,00 часа, след като приключил с
измиването, Н. решил, че трябва да препаркира трактора, защото, според него, не
бил паркиран добре. Решението да извърши
тази маневра подсъдимият взел, без знанието и разрешението на баща си. Д.Н. взел
ключовете за трактора и се качил
на него, заедно с Б.. Запалил двигателя и привел машината в движение, като
излязъл от двора перпендикулярно на пътното платно на ул."***" в
с.Кладница, като се движел със скорост около 9 км/ч.
В същия
момент пострадалият Г. В. се движел с мотоциклета си „Х." с рег.№ *** по средата на уличното платно на ул."***",
в посока от центъра на селото към х.Селимица. В. управлявал мотоциклета със
скорост около 78 км/ч. Въпреки че забелязал навлизащия на пътното платно
трактор, В. не задействал своевременно спирачната уредба на мотоциклета, като
направил това с известно закъснение. След като осъзнал, че няма да успее да
спре навреме, пострадалият направил опит да заобиколи трактора от дясно по
посоката си на движение, но не успял. Последвал челен удар на мотоциклета в
предната дясна част на трактора, при което мотоциклетът се вклинил под
двигателя на селскостопанската машина, а пострадалият, след удар с глава и тяло
в трактор, изпаднал от седалката на пътното платно.
Н. и Б.
чули звука от удара и веднага слезли от трактора. Двамата извадили
мотоциклетиста от под трактора и му свалили каската, при което установили, че
пострадалият е Г. В., след което веднага сигнализирали на тел.112.
Пътно-транспортното
произшествие е настъпило при сухо време, в светлата част на денонощието, на
прав участък от пътя, в границите на населено място- с.Кладница, общ.Перник, на
ул."***". Пътното платно е двупосочно, с по една лента за движение
във всяка посока, без хоризонтална маркировка. Платното за движение е покрито с
асфалтова настилка в лошо състояние, с кръпки, но без дупки и посипаности.
Пътят е с наклон изкачване, по посоката на
движение на мотоциклета, от 4 градуса. Подсъдимият
Н. е управлявал трактора „Беларус" с рег.№ *** със
скорост от 9 км/ч., излизайки от дворното място, преминавайки през тротоар с
ширина 1,7 метра и навлязъл перпендикулярно на пътното платно, като изминал
общо разстояние от около 5,5 метра. Преди
да излезе на пътното платно, Н. е имал неограничена видимост към
посоката, от която е идвал мотоциклета и е имал възможност да го възприеме,
респективно да го пропусне, като не
предприеме потегляне и навлизане на платното за движение.
От своя
страна, към момента, в който тракторът е навлязъл на пътното платно на
ул."***", пострадалият Г. В. с управлявания от него мотоциклет се е
намирал на разстояние от 74,62 метра от мястото на произшествието и е имал техническата възможност да спре преди
настъпването на удара, чрез аварийно задействане на спирачната уредба на
мотоциклета.
Обстоятелствата, че пострадалият В. е задействал късно
спирачната уредба на мотоциклета, както и че Н. не е пропуснал движещият се
по улицата мотоциклет, преди да навлезе на уличното платно, са довели до създаване на конкретната конфликтна ситуация.
В
резултат на пътно-транспортното произшествие Г. В. получил множество тежки
увреждания- гръдна, коремна и тазова травми. Въпреки предприетото лечение, на
07.07.2018 г. В. починал, в следствие на получените
увреждания.
Видно от
заключенията по изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, смъртта на
Г. В. се намира в пряка причинно -следствена връзка с тежките травматични
увреждания, причинени му следствие на пътно- транспортното произшествие на
05.07.2018 г. А получените увреждания
са следните: кръвонасядане в основата на носа, охлузвания по гърдите и
корема в ляво, кръвонасядане по корема и хълбочната област в ляво, кръвоизлив в
мъдната торбичка, кръвонасядане по ляво рамо, разкъсно - контузна рана по
задната повърхност на лява предмишница в
горна трета, счупване на левия олекранон и на лява лъчева кост, счупване
на крайна фаланга на палеца на лява ръка, охлузвания по ляво и дясно бедро и по
дясно коляно; гръдна травма -кръвонасядане по междуребрената мускулатура в
областта на гърдите, кръвонасядане на едно платно на аортната клапа; коремна
травма -травматично разкъсване на слезката с последвало отстраняване на същата,
кръвоизлив в коремната кухина, остра кръвозагуба, кръвонасядания по държателя
на тънки и дебели черва, ретроперитонеален хематом, кръвонасядане по мастната капсула на левия бъбрек и контузия на същия,
както и тазова травма, изразяваща се в разшиване на лонното и хълбочно
кръсцовите съчленения и кръвонасядане в малкия таз.
Съгласно
изготвените 2 броя химически експертизи, в кръвта и на двамата водачи не е установено наличие на алкохол или упойващи
вещества.
Според заключението по изготвената съдебно -
психиатрична експертиза, Н. не страда от психиатрично заболяване и към
момента на извършване на престъплението, макар и непълнолетен, е можел да
разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си.
Към настоящия момент Н. може да участва в
провеждането на процесуално- следствени действия и да дава адекватни
обяснения.
Така приетата фактическа
обстановка на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК се установява от самопризнанието
на подсъдимия, показанията на всички разпитани в досъдебната фаза свидетели, от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК, от вещественото доказателство приобщено по реда
на чл.284 НПК, както и от заключенията на всички изготвени и приложени съдебни експертизи.
Всички те са еднозначни,
ясни, кореспондират напълно помежду си и безспорно установяват механизма на
деянието, неговият извършител и формата на вината. При така изложеното и с
оглед характера на производството не се налага подробният им разбор.
По отношение на тезата
на защитата, че при признатите от подсъдимия обвинителни факти е възможно и следва
да се приложи разпоредбата на чл.15 НК, настоящият състав намира следното:
Като част от
фактическата обстановка изложена в обвинителният акт, подсъдимият е признал
следнато- „Преди да излезе на пътното платно, Н. е
имал неограничена видимост към посоката, от която е идвал мотоциклета и е имал
възможност да го възприеме, респективно да го пропусне,
като не предприеме потегляне и навлизане на платното за движение“.
Това неотменимо признание се потвърждава изцяло и от
заключението на основната и допълнителна автотехнически експертизи на в.л. П.,
според което водачът на трактора е имал възможност да възприеме мотоциклета под
короната на находящото се по линията на видимост дърво, още в момента преди
потегляне за навлизане по пътя, а отстоянието на мотоциклета в момента в който
трактора е започнал да навлиза на пътното платно е било 74.62 м., съответно
видимостта е била налице и в този момент.
При това положение, въпреки моногократното уточнение на
адв.Р., че поддържа направеното признание на фактите по чл.371 т.2 НПК, тази
защитна теза излиза извън рамките на тези признати факти. Това прави, в
конкретния случай, тази част от пледоарията принципно недопустима с оглед
характера на производството. В същото време, разгледана хипотетично по
същество, тя е и несъстоятелна. Съгласно чл.15 НК деянието не е виновно в две
хипотези- ако дееца не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпване на
обществено опасните последици.
Освен че е бил длъжен съгласно чл.37,
ал.3 от ЗДвП, предвид мястото, от което е преприел навлизане на управлявания от
него колесен
трактор на главен
път, да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като прояви
особено внимание и задължително да спре преди навлизането на платното за
движение Н.,
съгласно цитираното заключение на в.л. П., е и могъл да забележи приближаващият
се мотоциклетист от достатъчно разстояние, така, че да го пропусне. Поради това, в случая, дори и по същество не е налице изключващо вината на дееца случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК.
Именно нарушението по
чл.37, ал.3 ЗДвП е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. В
противовес на това, основателни са възраженията на адв.Т., че вмененото
нарушение по чл.150 ЗДвП на подсъдимия се обхваща от квалификацията на
престъплението по чл.343, ал.3 предл.6 НК, тъй като по силата на това, че Н. е
бил непълнолетен е изключено той да е правоспособен водач на МПС.
От правна страна:
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.З, пр.6, б."б", вр. ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.63 от НК, като бланкетният състав на това
престъпление е запълнен само от нормата на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
По съображения изложени по- горе и въз основа на принципа „не два пъти за
едно и също нещо“ съдът оправда подсъдимия престъплението да е извършено и във
връзка с чл.150 ЗДвП.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие- неправомерно навлизане на път с предимство
което е предизвикало ПТП.
От субективна страна деянието
е извършено по непредпазливост, като в изпълнение указанията дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС да се посочи конкретно вида на
непредпазливата вина, настоящият състав намира, че
се касае за по-леката форма на този вид вина, а именно небрежност по смисъла на
чл. 11, ал.3, предл. първо от НК, тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и съгласно особеностите на
конкретния случай е могъл да ги предвиди, въпреки възрастта си и произтичащата от нея
неправоспособност на управлява МПС. Н. не е
предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл да стори това предвид обстоятелството, че времето
е било хубаво, в светлата част на денонощието, при добра видимост, суха настилка на пътя
и избрана скорост на движение, която му е позволявала на практика да спре на
място и не е имало
пречки да не възприеме мотоциклета на пострадалия.
Причина за извършване на
деянията е ниското правно съзнание и неспазване правилата за движение по
пътищата.
При индивидуализацията
на наказанието съдът възприе че отегчаващи отговорността обстоятелства няма, а като
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни за подсъдимия, трудовата му заетост, обстоятелството, че
пострадалият също е съпричинил в голяма степен престъпният резултат и на
основание чл.343, ал.З, пр.6,
б."б", вр. ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.63, ал.2 т.2,
вр. чл.54 от НК осъди
подсъдимия, като намери, че едно наказание лишаване от свобода в неговият минимум за
срок от две години, отговаря най- точно на целите визиране в чл.36 НК. Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и редуцира така определеното по- горе
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Като прие, че за
поправянето на подсъдимия не е наложително същия да изтърпи ефективно
определеното наказание на основание чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 НК съдът
отложи изтърпяване на така определеното наказание за срок от една година и шест
месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
По веществените
доказателства:
Постанови мотоциклет Х.
с ДКН *** да се върне на наследниците на починалия- С.В.С. и Г.Г.С., след
влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканският бюджет сумата
981.08 лв, разноски в досъдебното производство направени от ОД МВР Перник.
В този смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: