Р Е Ш Е
Н И Е
№494
гр. Несебър, 25.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като
разгледа АНД № 2248 по описа на Районен съд Несебър за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Г.В.”, срещу
наказателно постановление № 248640-F242190 от 24.02.2017г., издадено от началник на сектор „Оперативни
дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 2 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят сочи, че обжалваното
НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Намира същото за неправилно. Твърди, че не е
извършил вмененото му нарушение. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено.
Ответната страна в производството – Национална агенция по
приходите - ТД Бургас, чрез процесуалния
си представител, моли НП да бъде потвърдено. Намира, че събраните доказателства
сочат безспорно извършване на нарушението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 30.07.2016г., около 16:10 часа, в търговския обект –
магазин плод и зеленчук, находящ се в гр. Несебър, ул. „Ч.М.3” № 110,
стопанисван от ЕТ „Г.В.”, била извършена проверка от служители на НАП, сред
които и свидетелят К. - инспектор по приходите. Проверката била извършена в
присъствието на Г.В. – управител и В.В. – продавач-консултант в обекта.
Проверяващите извършили проверка на находящата се в обекта книга за дневните
финансови отчети, при която констатирали, че за 26.07.2016г. не е отпечатан
пълен дневен финансов отчет със запис и нулиране във ФП на находящото се в
обекта фискално устройство, през което са регистрирани продажби за този ден. За
направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена
проверка № 0144760 от 30.07.2016г. С оглед констатираните обстоятелства на търговеца
бил съставен АУАН № F242190 от 08.09.2016г. за извършено нарушение на чл. 39, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен лично на физическото лице
търговец. В него Г.В.Х. вписал възражение, че не знаел как да вади дневен
отчет. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на
административно нарушение № F242190 от 08.09.2016г., протокол за извършена
проверка № 0144760 от 30.07.2016г., ведно с опис на паричните средства в касата,
декларация за стопанисване на обект, извадка от книгата за дневните финансови
отчети, отчети от фискалната памет от 30.07.2016г., дневен финансов отчет Z от 30.07.2016г., дневен финансов
отчет Х от 30.07.2016г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 за М.Х.и В.В., разчетно-платежни ведомости, заповед № ЗЦУ – 1582/23.12.2015г.
на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на свидетеля К.. Посочените
доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин. Жалбоподателят не оспорва
установената по делото фактическа обстановка, като неговите възражения са
насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата заповед № ЗЦУ – 1582/23.12.2015г. на изпълнителния
директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. В Приложение № 1 към цитираната наредба, т. III.5 е отразено, че дневният финансов
отчет с нулиране и запис във ФП трябва да включва: а) брояч и стойност на
направените отстъпки; б) брояч и стойност на направените надбавки; в) брояч и
стойност на извършените корекции; г) брояч и стойност на служебно изведени
суми; д) брояч и стойност на служебно въведени суми; е) сумите по различните
видове плащания; ж) последователен номер, под който ще бъде записан отчетът във
ФП; з) стойностите на оборотите от продажбите за деня, данъчните отчисления и
нетната сума за всяка данъчна група; и) стойност на общия оборот от продажбите
за деня; й) общите стойности на оборотите по данъчни групи и общия оборот, натрупани
от началото на фискалната памет до последния записан блок; к) поредният номер
на КЛЕН за деня; л) номера на последния издаден документ за деня; м)
натрупванията за всеки вид течно гориво поотделно (цена, продадено количество,
стойност и данъчна група) само за отчетите, издавани от ЕСФП; н) графично
фискално лого съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН"; o)
общо контролно число на информацията в КЛЕН за деня, включително този отчет; п)
за ЕСФП тип 31 - данни от нивомерната система за доставка и за налични
количества и данни за продадените количества горива от сумарните броячи на
средствата за измерване на разход. Съгласно т. V, буква „в” от същото приложение четенето на дневен
финансов отчет от фискалното устройство става с използването на клавиш TL с ключ Х, a четенето на дневния финансов отчет с нулиране и запис във
ФП – с използването на същия клавиш с ключ Z. От изложеното може да се направи извод, че дневните
отчети, които се отпечатват от фискалното устройство могат да бъдат т. нар.
Х-отчет и Z-отчет, като именно последният е и
отчетът, предвиден в чл. 39, ал. 1 от Наредбата. От извлечението от книгата за
дневните финансови отчети на търговеца (на л. 16 от делото) се установява, че
за 26.07.2016г. от фискалното устройство в обекта е разпечатан финансов отчет
Х, но не и пълен финансов отчет с нулиране и запис във ФП. Същевременно от
разпечатания отчет се установява, че на 26.07.2016г. в търговския обект са
извършвани продажби. Налага се извод, че търговецът е извършил нарушението на
чл. 39, ал. 1 от Наредбата, като не е разпечатал предвиденият в тази норма
отчет при наличието на изискванията за това.
Извършеното нарушение е
подведено под нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази
норма на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал.
4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издадена наредба
във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Ето защо нарушенията на
предвидените в цитираната наредба задължения (в това число и на чл. 39, ал. 1) се наказват точно по
реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен
акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Наказващият орган е
наложил на търговеца санкция в размер на 3000 лв., като е счел, че в случая
приложение следва да намери предвиденото в текста на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Съдът
намира, че при налагане на наказанието приложение е следвало да намери нормата
на чл. 185, ал. 1 ЗДДС (с оглед изричното препращана на чл. 185, ал. 2, изр. 2
от ЗДДС). Тази хипотеза би могла да се приложи ако нарушението не води до
неотразяване на приходи. В настоящия случай е констатирано, че за 26.07.2016г.
не е отпечатан пълен дневен финансов отчет. Осъществяването на това нарушение обаче
по никакъв начин не е довело до укриване на приходи, тъй като за същата дата е
отпечатан Х-отчет от фискалното устройство, от който е видно какъв оборот е
реализиран в обекта за тази дата. Т.е. в паметта на фискалното устройство са
намерили отражение извършените в търговския обект продажби на стоки. След като
са регистрирани в паметта на ФУ данните за всяка продажба са предадени и на НАП
по дистанционен път (арг. от чл. 25, ал. 4 от Наредбата). Налага се извод, че
чрез извършеното нарушение по никакъв начин не са укрити приходи, тъй като
данните за приходите на търговеца са получени в съответните компетентни звена
на агенцията по приходите.
С оглед изложеното в хода на административнонаказателното
производство при определяне санкцията на жалбоподателя приложение е следвало да
намери нормата чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. След като
наказващият орган не е приложил правилната санкционна норма, няма пречка това
да бъде сторено от настоящия съдебен състав. В такава насока е и практиката на
касационната инстанция, постановена по казуси, сходни с настоящия – напр. Решение № 1115 от
20.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 711/2017 г. При определяне на наказанието при условията на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция” в минималния предвиден
размер в санкционната норма - 500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на
отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона
минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице
смекчаващи вината обстоятелства, а именно – липсата на данни за предходни
нарушения на данъчното законодателство. При наличието единствено на смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е
„имуществена санкция” в размер на 500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното на
жалбоподателя наказание следва да бъде намалено до „имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 248640-F242190 от 24.02.2017г., издадено от
началник на сектор „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Г.В.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС,
за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС размера на имуществената санкция от 3000 лв. на
500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя на
посочения от него адрес в гр. Несебър, ж. к. „Ч.М.3” № 110, ет. 3, ап. 10.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: