|
|
|
|
|
Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
29.06.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
12.06. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния
състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Здравка Запрянова |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Ивета Илиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АХН |
дело
номер |
1295 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1300- 000930/
04.10.2019г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което на Н.Я. *** с ЕГН ********** са наложено наказания, както
следва: т.1 на основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗВдП е наложена глоба в размер на
3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; т.2 на
основание чл.181 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50лв.; по т.3 на основание
чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца; т.4 на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2
от ЗДвП- глоба в размер на 10лв.; т.5 на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10лв., всички извършени на 15.09.2019г. Жалбоподателят Ч.
го счита за неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че не било налице
основание за издаването му, не бил извършил посоченото в него нарушение, както
и че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила и приложението на материалния закон. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят
Ч. не се явява лично, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и
заявява, че обжалва наказателното постановление по всички точки. В ход по
същество последният моли съда да отмени наказателното постановление в частта, в
която доверителят му бил наказан с глоба от 3000лв. за организиране и
провеждане на нерегламентирани състезания по републиканската пътна мрежа. Не е
установено по делото друго лице, с което жалбоподателят да извършва състезание,
да се уговаря с него предварително, да е форсирал автомобила си, да организира
и участва в гонки, както и изобщо да е използвал не по предназначение пътищата
от републиканската пътна мрежа. Настоява да не се дава вяра на полицейските
служители, които били заинтересовани по делото като участници в административно
наказателното производство.
Административно наказващият орган редовно призован не се
явява и не се представлява. От пълномощника на същия е постъпила молба, с която
заявява, че счита жалбата за неоснователна и я оспорва. Моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР- Кърджали, както и при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 15.09.2019г.
свидетелите Й.Х. и Р.П.- служители в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, били на
работа нощна смяна за времето от 20.00ч. до 08.00ч. на следващия ден. Този ден
се движели със служебен автомобил управляван от свидетеля Х., когато около 21,20ч.
се намирали на ул.Първи май в гр.Кърджали в района на ресторант „Ида“ като
влизали в града в посока от гр.Момчилград. Там забелязали в насрещното платно, в
посока от гр.Кърджали към гр.Момчилград, два автомобила подготвящи се за състезание,
които се намирали един до друг и били затворили и двете ленти в тяхната посока
на движение. Виждайки това веднага свидетелят Й.Х. предприел маневра обратен
завой и включил светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил. Така успели
да настигнат само единия автомобил, а другият- не, тъй като той се движел по-
бързо, а полицаите били само един патрул. Така спрели първото МПС, което било
марка „Опел Корса“ № К 7206 ВВ. При проверката установили, че негов водач и
собственик е жалбоподателя Н.Ч., който не представил свидетелство за управление
и контрол талон към него, че предната табелата с регистрационния номер на
проверявания автомобил не била поставена на определеното за тази цел място, а се намирала на предното стъкло вътре в купето между
панорамното стъкло и арматурното табло като само половината от нея се виждала,
както и че проверяваното МПС не било минало технически преглед. По
позиционирането на двамата автомобила на пътното платно намиращи се един до друг,
които видели, че започват да превъртат гуми чрез подаване на много газ и задържане
на съединителя, както и от разговора с водача Ч., служителите в сектор „Пътна
полиция“- Кърджали Й.Х. и Р.П. разбрали, че те правят състезание по между си,
за което се разбрали на паркинга на магазин „Била“ в града, където се срещнали
и уговорили по- рано същата вечер. На место свидетелят Х. съставил акт за установяване
на административно нарушение срещу жалбоподателя Ч. за констатираните нарушения
по чл.104б т.1 пр.1 от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.140 ал.1 пр.3 от ЗДвП,
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя
без възражения. На тази основа на 04.10.2019г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база
гласните доказателства дадени от свидетелите Й.Х. и Р.П., които си
кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 17839/ 15.09.2019г., чиято доказателствена сила не бе
оборена, Справка за собственост на МПС лек автомобил Опел Корса с рег.№ К7206ВВ.
Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и
двамата полицейски служители Х. и П. са очевидци на нарушението и подробно
описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези
свидетели лично са възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван
от жалбоподателя Н.Ч., поради което показанията им бяха кредитирани като
обективни и безпристрастно дадени.
Прочее по делото е събрано и друго гласно доказателство
дадено от свидетеля Х.М., които не бяха кредитирани, т.к. той е заинтересован
от изхода на делото като приятел на жалбоподателя и е нормално да се опитва да
го защити, а и те са в противоречие с останалия доказателствен материал.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 22.11.2019г.
жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният
7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено
на жалбоподателя на 18.11.2019г. Както акта за установяване на административно
нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени
според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или
бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е
обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно,
като основната разлика между административното нарушение и престъпление е
именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е
от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се
квалифицира като нарушение, респективно престъпление.
По т.1 от
наказателното постановление, с което на основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗДвП е
наложено наказание: В тази част то е издадено по повод извършване на деяние,
което осъществява състава на чл.104Б т.1 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Н.Ч. при
управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари като участва в
нерегламентирано състезание по пътищата отворени за обществено ползване.
Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под
съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца
и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“.
Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният
текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 2 на нормата, а
именно използва пътя за други цели като участва в нерегламентирано
състезание по пътищата отворени за обществено ползване, тъй като има съвпадане
на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо
място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е
управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците
относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил
водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на
ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с
пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва
пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно
обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят участвайки в нерегламентирано
състезание по пътищата отворени за обществено ползване. При определянето на
наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца
обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на
проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона
размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление в тази му част следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По т.2 от
наказателното постановление, с което на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено
наказание: В тази част то е издадено по повод извършване на деяние,
което осъществява състава на чл.147 ал.1 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Н.Ч. не
е представил управляваното от него МПС на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата му изправност. Правилно административнонаказващият орган е
подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.181 т.1
от ЗДвП, според която се наказва с глоба 50 лв. собственик, който без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в
цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по т.1 на нормата, тъй
като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в
закона, защото той като собственик не е представил личното си МПС на технически
преглед. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички
относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението
и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в
единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 50лв. Поради това
наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По т.3 от
наказателното постановление, с което на основание чл.175 т.1 т.1 от ЗДвП е
наложено наказание: В тази част то е издадено по повод извършване на деяние,
което осъществява състава на чл.140 ал.1 от ЗДвП, който регламентира, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. Безспорно жалбоподателят Н.Ч. е управлял на инкриминираната дата
МПС, на което предната табела с регистрационния номер не е била поставена на
съответното място, а се е намирала вътре в купето на автомобила между на предното
стъкло вътре в купето между панорамното стъкло и арматурното табло като само половината
от нея се виждала. Правилно административнонаказващият орган е подвел
извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175 ал.1 т.1
от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места. Налице е в настоящият казус съвкупността от
всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е
съставомерно по т.1 на нормата, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното
и това, което е установено в закона. При определянето на наказанието обаче наказващият
орган не е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно че
от 2014г. деецът не е установяван да извършва нарушения на правилата за движение
по пътищата, както и обстоятелството, че само предната табела не е била
поставена на определеното място, но е била налична в автомобила и съдействието
на водача по време на проверката. Поради това следва наказателното
постановление в тази му част да се измени досежно наказанието до предвидения
минимум, а именно „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и „глоба“
от 50лв.
По т.4 от наказателното
постановление, с което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП е наложено наказание: В тази част то е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява
състава на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Н.Ч. като водач на
МПС на 15.09.2019г. не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него. Правилно административнонаказващият
орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.183
ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 10лв. водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление и контролен талон. Налице
е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст,
като извършеното деяние е съставомерно по т.1 пр.1 и 2 на нормата, тъй като има
съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. При
определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието
и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време
на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона
размер, а именно „глоба“ от 10лв. Поради това наказателното постановление в тази
му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По т.5 от наказателното
постановление, с което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено наказание: В тази част то е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява
състава на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Н.Ч. като водач на лек
автомобил на 15.09.2019г. не е носил свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното
нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП,
според която се наказва с глоба 10лв. водач, който не носи определените документи-
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Налице е
в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст,
като извършеното деяние е съставомерно по т.1 пр.3 на нормата, тъй като има съвпадане
на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. При определянето
на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства,
а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради
това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“
от 10лв. Поради това наказателното постановление и в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя,
че фактите не отговаряли на обективната истина по делото, тъй като безспорно се
установи, че е извършено административното нарушение, по повод на което е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с
всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава.
С оглед изхода на делото и направената претенция за
разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени множество
съдебни заседания с разпит на трима свидетели, на което не е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1300- 000930/
04.10.2019г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали,
с което на Н.Я. *** с ЕГН ********** са наложено наказания, както следва: т.1 на
основание чл.175А ал.1 пр.2 от ЗВдП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; т.2 на основание чл.181 т.1 от ЗДвП-
глоба в размер на 50лв.; т.4 на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в
размер на 10лв., всички извършени на 15.09.2019г., като правилно и
законосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1300- 000930/
04.10.2019г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали,
с което на Н.Я. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 15.09.2019г.е наложено
наказание по т.3 на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 150лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като НАМАЛЯВА размера
на наказанията „глоба“ в размер от 150лв. на 50лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 3 месеца на 1 месец.
ОСЪЖДА Н.Я.Ч. с адрес *** с ЕГН ********** да заплати по
сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: