№ 540
гр. Перник, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201041 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5936870 на ОД на МВР
Перник, с който на Ц. П. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 19.04.2022г. в 11:14
часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, бензиностанция „Еко” с
автоматизирано техническо средство № ******.
По изложени в жалбата доводи Ц. П. В., чрез пълномощника си адв. Б.
В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство,
за което е редовно призован. В същото не се явява и неговия пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и в законоустановения срок, предвид приложената
разписка, удостоверяваща, че обжалвания акт е бил връчен на нарушителя на
17.06.2022г., който е депозирал жалбата на 28.06.2022г., с оглед пощенското
клеймо на приложения пощенски плик, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 19.04.2022г. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано
техническо средство за измерване на скоростта № ******, в стационарен
режим, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в
посока от кв. „Изток” към кв. „Тева” моторни превозни средства (МПС).
Мястото се намирало до бензиностанция „Еко”, където за пътните превозни
средства важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 11:14 часа
през обсега на радарното устройство преминал товарен автомобил „Фиат
Фиорино” с рег. № ********, като същото фиксирало скорост на движение от
76 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И. И.
изготвили протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 21.04.2022г. с рег. № 1158р-3648. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело - от 10:25 часа до 12:30 часа, посоката на
задействане (приближаващ трафик) при стационарен режим на измерване,
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на
монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Евро 07” АД, ЕИК
********, чийто представител към датата на нарушението е Н.И.Т.. За
констатираното нарушение против лицето е издаден от ОД на МВР Перник
ЕФ серия К, № 5813597, като при неговото връчване лицето подало на
17.05.2022г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило, че
товарният автомобил на процесната дата е бил във владението на Ц. П. В.,
2
като приложил и копие на свидетелството й за управление на МПС.
Издаденият на името на Н.И.Т. бил анулиран, като за гореописаното
нарушение против Ц. П. В. бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл.
189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № 5936870, в който след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 73
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скоростта на движение
било с 23 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на
възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
ЕФ серия К № 5813597, декларация от 17.05.2022г. по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
разпечатка от показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - снимка № ******/0020077 от 19.04.2022г., протокол
с рег. № 1158р-3648 от 21.04.2022г. за използване на автоматизираното
техническо средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични
характеристика на същата и Протокол за проверка № 22-С-ИСИС от
13.07.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед
№ 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник, картон на
водача Ц. В., ЕФ серия К № 4164170, с отбелязване, че е влязъл в сила на
03.08.2021г. и писмо изх. № 22/слу-4633-(1) от 14.07.2022г. на Община
Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на движението в
процесния участък.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумция относно субекта
на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение.
Безспорно процесното МПС е собственост на юридическото лице
„Евро 07” АД, ЕИК ********, чийто представляващ към датата на
нарушението е Н.И.Т., предвид вписаните публични данни в Търговски
регистър, от които е видно, че той и А.Н.Д. могат да представляват
дружеството както заедно, така и поотделно. Затова и санкцията, с ЕФ серия
К, № 5813597, е наложена на Н.И.Т., като представляващ „Евро 07” АД. В
кредитираната по делото писмена декларация регистрирана с № 51244 от
3
17.05.2022г. той е декларирал, че на 19.04.2022г. в 11:14 часа превозното
средство е било във владение на Ц. П. В., на който го е предоставил за
ползване, като е приложено и копие на свидетелство за управление на МПС.
При това положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че
извършител на деянието е жалбоподателя, който не е ангажирал надлежни
доказателства пред АНО, които да изключват административнонаказателната
му отговорност, а е подал жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради
което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано. Все в този ред на мисли следва да се
отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е
единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е
предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на
нарушението. Същевременно от съдържанието на жалбата категорично се
установява, че на В. е бил връчен издадения срещу нея ЕФ, срещу който
именно е иницирала съдебния контрол по настоящето съдебно производство.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер ******. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е
документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на
наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за
типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо
средство, заснело процесното нарушение.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.
В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за за използване типове следства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения
Протокол за проверка № 22-С-ИСИС от 13.07.2021г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди” на Български институт по метрология се установява, че на 13.07.2021г.
е извършена периодична проверка на описаната преносима система и че
същата съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице
4
са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа
система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е видно, че той е изготвен надлежно, по
утвърдения образец, като в него са попълнени необходимите реквизити.
Същият е изготвен от И. И., който го е подписал. Не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, с която именно е
извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, тъй като е включен
в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със
заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да
осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система,
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради
което и не може да бъде поставено под каквото и да е съмнение, че е бил
осъществен контрол по отношение на установеното нарушение съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в създаденото
статично изображение № ******/0020077 от 19.04.2022г. (което представлява
веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189,
ал.15 от ЗДвП) скорост от 76 км/ч, с която се е движел автомобилът на
жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 73 км/ч,
като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост
- 23 км/ч. Следователно е изпълнено изискването на чл. 16, ал.5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул.
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, до бензиностанция „Еко”, което е напълно
достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ
твърдяното нарушение, поради което съдът не споделя като основателно
възражението на защитата на жалбоподателя за липса на яснота относно
мястото на извършване на деянието, водеща до съществено процесуално
нарушение при издаването на ЕФ. Това е така, тъй като в процесния случай не
е ограничена възможността да се извърши преценка за точното приложение
на материалния закон. От приетото като писмено доказателства писмо с изх.
№ 22/слу-4633-(1) от 14.07.2022г. на Община Перник се установява, че в
района на бензиностанция „Еко” на ул. „Юрий Гагарин” за движещия се
5
пътнопоток в посока от кв. „Изток” към кв. „Тева” не е наличен знак В26 с
ограничение на скоростта, различно от общо валидното за населено място.
При това положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ
напълно отговаря на изискването на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и дава възможност
на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него, защото нарушителят се е
защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти, които са напълно
достатъчни за установяване и доказване на действащия скоростен режим –
нарушението е извършено на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, където е
действало „ограничение от 50 км/ч валидно за населено място”. Ето защо и
описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с оглед
императивното изискване за означаването му в ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от
ЗДвП. В последната е визирано, че когато нарушението по предходните ал.1-3
е повторно, наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер. В
конкретния случай наказващият орган не е обвързал приложената от него
административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1-3 на чл. 182 от ЗДвП, но направеното
в ЕФ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено –
превишаване на скоростта в населено място и конкретната превишена
стойност от 23 км/ч, категорично и по несъмнен начин установяват, че
жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1,
т.3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда налагане на глоба от 100лв,
която е съответстваща на наложената с процесния фиш глоба от 200лв, тъй
като се явява двойния размер на глобата, предвидена в чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че липсата на привръзка с посочената
норма не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Не е спорно, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана и той е санкциониран за нарушение, извършено
при условията на повторност, което е доказано по несъмнен начин. По
смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в
двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Безспорно, за да е налице посочения състав на това нарушение, следва
задължително да има влязло в сила наказателно постановление и да не е
изминал срок по-дълъг от посочения в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. При описание
на процесното нарушение наказващият орган е посочил, че ЕФ К/4164170
обуславя извършването на процесното нарушение в условията на повторност.
Същият е вписан в приложената по административнонаказателната преписка
справка за извършени предходни нарушения на правилата за движение от
страна на жалбоподателя като водач на моторно превозно средство, като в
6
същата е отбелязано, че с посочения фиш деецът е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. С оглед принципа на служебното начало
съдът е изискал допълнителни данни за датата на влизане в сила на посочения
при описание на процесното нарушение ЕФ К/4164170. В свое писмо с рег. №
115800-8081 от 29.07.2022г. началник сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Перник е удостоверил влизане в сила на 03.08.2021г. на ЕФ серия К №
4164170, като е изпратил разпечатка на същия, с което е доказал
квалифициращия признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на
ЗДвП.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаването на
обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до
неговото потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5936870 на ОД на МВР
Перник, с който на Ц. П. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21,
ал.1 от същия закон, установено и заснето на 19.04.2022г. в 11:14 часа, в гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин”, бензиностанция „Еко” с автоматизирано
техническо средство № ******.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7