МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 135/10.10.2018г.
, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 473/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против В.Ж.И. ***, за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”
вр. чл.342, ал.1 от НК.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е по обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за виновен. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия,
наказуемостта на престъплението, за което е предаден на съд, и липсата на
причинени от престъплението имуществени вреди счита, че в случая са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност
и предлага да му се наложи административно наказание глоба от 2000 лева, чийто
размер да се определи около средния на предвиденото в закона. Прокурорът
пледира на подсъдимия да се наложи и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години.
Подсъдимият, редовн призован, участва лично в с.з., като признава изцяло
вината си и изразява искрено съжаление за стореното. Чрез служебния си защитник
– адвокат също пледира за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК и моли да му
се наложат административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС
в минимален размер - от 1000 лева за наказанието глоба и от три месеца за
наказанието лишаване от право да управлява МПС.
За да постанови присъдата си, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. И. е правоспособен водач на МПС от 2008г., притежава СУМПС
№ ***. за категории „А“, „М“, „В1” и „В”, и няма данни да е наказван по
административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата.
На 18.08.2017
год. около 15:50 ч. в с. К., обл. Я., подсъдимият И. управлявал л.а. „Рено
Еспейс“, с рег. № У 3511 АМ, собственост на Я. В. И. от с. с., движейки се по
път 1-7, в посока от разклона за с.К. към разклона за с.Ч., със скорост от
около 30,6 км/ч. Движението се осъществявало в условията на
дневна светлина, по суха, запазена асфалтова настилка, в праволинеен и равнинен
участък от пътя, с налична надлъжна
пътна маркировка „М3“ – единична прекъсната линия. В същото време, по същия път
и в същата посока на движение, зад управлявания от подсъдимия автомобил се
движел л. а. „Фолксваген Поло“, с peг. № У 1664 АР, управляван от
св.П. С. от гр.С.. Насрещно за движещите се един след друг два автомобила, в
срещуположна посока и близо до десния край на платното за движение, се движел
велосипедист - св. Росс А.Д., канадски гражданин, който управлявал велосипед
марка „GIANT“. Приближавайки
кръстовището на път I-7 и ул.
„Възраждане“, до дом № 48, подсъдимият предприела маневра „завиване наляво“, за
да навлезе по горепосочената улица, на която се намирал домът му, при което
навлязъл в лентата, предназначена за движението на велосипедиста. Подсъдимият
предприел извършването на маневрата без да пропусне движещия се по пътя в права
посока велосипед „GIANT“, управляван от канадския
гражданин Р. А.Д., вследствие на което в процеса на предприетата от
подсъдимия маневра настъпил удар между двете ПС. Ударът настъпил в лентата,
предназначена за движението на велосипеда, като за лекия автомобил бил
страничен отдясно, обособен в позицията на предната част на предна дясна врата,
а за велосипеда ударът бил челен, обособен в позицията на предна гума. След
удара лекият автомобил продължил движението си косо наляво, а велосипедът и
велосипедистът били повдигнати и и прелетяли напред и наляво, при което
навлезли в лентата, предназначениа за насрещно движещите се
ПС, където се ударили в движещия се зад подсъдимия л. а. „Фолксваген Поло“,
управляван от св. С. Последвало падане на велосипедиста върху пътната настилка,
след което тялото му е продължило да се плъзга върху нея до окончателното си
спиране върху десния край на платното за движение. При това на
велосипедиста Р. Ал. Д. били причинени следните телесни увреждания: 1.
Лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в коматозно състояние, довело
до временно раздстройство на дравето, неопасно за живота, 2. Контузия на дясната половина на гръдния кош със счупване на шесто ребро
и наличие на субтотален пневмоторакс /свободен въздух в дясната половина на
гръдната кухина/, довело до разстройство
на здравето, временно опасно за живота,
3. Счупване на двете кости на предмишницата на дясната ръка, в областта на
средната й трета, с дислокация на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване
движението на дяснния горен крайник за срок не по-малък от 4-5 месеца, при
нормален ход на оздравителните процеси, както и 4. Множество охлузвания,
натъртвания и рани по тялото и крайниците, доведи до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
След удара подсъдимият и св.
Сотиров слезли от автомобилите и се притекли се на помощ на пострадалия, като последният
подал сигнал на тел. 112. На място пристигнал екип на ЦСМП при МБАЛ „***“ –
Я., който откарал пострадалия канадски гражданин за оказване на медицинска
помощ.
Към момента на извършване на деянието подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите Р. Ал. Д. и С., от заключенията
на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, АТЕ и оценителна АТЕ, от обективните
находки, отразени в протокола за оглед от 18.08.2017г. и приложения към него
фотоалбум (л.5-27 от ДП), както и от писмените доказателства по делото, които,
преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което се кредитират изцяло.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият И.
е осъществил състава на чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 18.08.2017г.
около16:00 часа в с. К., обл. Я., на път I-7, до дом № 48, находящ се на
ул. „Възраждане“, при управление на МПС – л.а. „Рено Еспейс“, с рег. № У 3511
АМ, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
като при предприемане маневра „завиване наляво“ с цел навлизане по ул.
„Възраждане“ в с. К., обл. Я., е навлязъл в лентата за насрещно движение, без
да пропусне движещият се направо и насрещно в тази лента велосипед „GIANT“, управляван от канадския гражданин Р. А.Д. от гр. Д., в
резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил на Д. две средни телесни повреди - контузия
на дясната половина на гръдния кош със счупване на шесто ребро и наличие на
субтотален пневмоторакс, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия, както и счупване на двете кости на предмишницата
на дясната ръка, в областта на средната й трета, с дислокация на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок не по-малък от 4-5 месеца при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно
установен, както от обясненията му, така и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От обективна страна,
налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон. Безспорно, налице са извършени от него нарушения на
правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като същият
е извършил маневра „завиване наляво“ за навлизане по ул. „Възраждане“, без да
се съобрази с положението и посоката на движение на велосипедиста, навлязъл е в
съседната пътна лента и не е пропуснал движещият се направо по тази пътна лента
велосипед „GIANT“. В следствие на това е
последвал удар между двете ПС, в резултат на който на велосипедиста Р. Ал. Д. били причинени описаните по-горе
телесни увреждания, съставляващи две средни телесни повреди по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК и изразяващи се в контузия на дясната
половина на гръдния кош със счупване на шесто ребро и наличие на субтотален
пневмоторакс, довело
до разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия, и счупване на двете кости на предмишницата на дясната
ръка, в областта на средната й трета, с дислокация на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок, не
по-малък от 4-5 месеца, при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия,
настъпването на ПТП и уврежданията на пострадалия. Или с други думи казано, по
гореописания начин, с нарушаване на горепосочените правила за движение,
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл
е станал причина за настъпването му.
От субективна страна
подсъдимият е действал в условията на несъзнавана непредпазливост като форма на
вина, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, за което са го задължавали
правилата на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – при завиване наляво за навлизане по
друг път и навлизане в съседна пътна лента да се съобразява с положението и
посоката на движение на участниците в движението, които минават покрай него, и
да пропусне движещите се в съседната пътна лента ППС. Безспорно, подсъдимият е
могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, тъй като, ако бе спазил горепосочените правила и се бе съобразил с тях,
не би предизвикал настъпването на ПТП.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимия непредпазливо престъпление законът предвижда
наказание ДО ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИЛИ ДРУГО ПО-ЛЕКО НАКАЗАНИЕ -
ПРОБАЦИЯ. Както вече
се посочи по-горе, подсъдимият е неосъждан и спрямо него не е прилагана
разпоредбата на чл.78а от НК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.р. №
2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС на РБ, имуществените вреди по велосипеда са
несъставомерни и не представляват пречка за прилагане диференцираната процедура
на глава 28 от НПК. Поради това съдът намери, че в случая са налице всички
законови предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК чрез
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
В тези законови
разки, съдът наложи на подс. И. адм. наказание глоба в размер на 2500 лева,
чийто размер определи над минималния и под средния размер на предвиденото в
закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При определяне
конкретния размер на глобата, съдът взе предвид от една страна невисоката степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от чистото му
съдебно минало и от обстоятелствата, че в досъдебното производство е дал
подробни обяснения, с които е допринесъл в значителна степен за разкриване
обективната истина по делото, признаването и осъзнаването на вината, проявената
критичност и изразеното искрено съжаление за стореното. От друга страна, при
определяне такъв размер на наказанието, съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, от обстоятелството, че
подсъдимият е нарушил основни правила за движението по пътищата, както и това,
че вследствие на деянието на пострадалия са причинени две средни телесни
повреди, както и две леки телесни повреди, при което намери, че спрямо него не
е оправдано определяне минимален размер на глобата.
На осн. чл.78а,
ал.4 вр. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия инаказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, под средния и предвиден в закона
размер, отчитайки отново изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства. За да постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че
това кумулативно наложено наказание, ведно с глобата, ще го мотивира да се
отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява повече внимание при
управление на МПС и за в бъдеще да не извършва нарушение на установените
правила за движение по пътищата.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени и направените по
делото разноски общо в размер на 865,03 лева, от които 735,03 лева вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я., и 130 лева,
вносими в приход на бъджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: