Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-331
14.01.2021 година
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На двадесет и
седми октомври две хиляди и двадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНСКА
МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1517 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,ж.к.,,Младост“4, Бизнес парк София, сгр.14, чрез
юрисконсулт Петко Палазов, против Решение № 590 от 13.02.2020 г., постановено
по гр. дело № 5985/2019 г. по описа на РС- Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от ищцовото дружество
против В.В.Т., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет.
*, ап. *, иск по чл. 422 от ГПК - за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 8 808,84 лв. (осем хиляди осемстотин и
осем лв. и осемдесет и четири ст.), представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11246720/20.04.2015 г., сумата от 449,57 лв. (четиристотин четиридесет и девет лв. и
петдесет и седем ст.) - законна лихва за забава, дължима по същия договор за
периода 20.03.2016 г. - 11.05.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед №
2111/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4174/2019 г. по описа на РС-Бургас.
Със същото решение, съдът е осъдил „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес на управление бул.
„Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на РБ чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, да заплати на В.В.Т., сумата от 1 000,00 лв. (хиляда лв.), представляваща направените от нея
разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение, изразява въззивникът, който намира същото за неправилно. Излага
подробни съображения. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (съобразно чл.25 от Наредба за заплащането
на правната помощ).
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна В.В.Т., ЕГН **********,
чрез адв.Тасков –БАК, с който се оспорват наведените с въззивната жалба доводи.
Излага се становище за нищожност на сключения между страните договор за кредит.
Развиват се подробни съображения в тази насока. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените пред
настоящата инстанция съдебни разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред
Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 ,вр. чл. 79
от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД.
При извършена проверка на
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха
основания за нищожност или недопустимост на същия.
Бургаският Окръжен съд, като взе
предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно
е установено, че на 20.04.2015г., между страните по делото е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11246720, по
силата на който ,,БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, правоприемник на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“- Париж, в качеството си на кредитодател е предоставил
на В. В.Т.(кредитополучател), сума в
размер на 10000 лева за срок от 60 месеца и с годишен лихвен процент от 18.32%,
като кредитополучателят се е задължил в рамките на посочения срок да върне предоставената му сума, чрез изплащане
на месечни вноски по кредита на определените в погасителния план(инкорпориран
в договора за кредит) падежни дати в
размер на 311.68 лева. Отразено е общото задължение по кредита, възлизащо на 18700.70лева, както и годишен процент на
разходите- 21.02%. Включена е и такса ангажимент в размер на 350 лева, дължима
от кредитополучателя за фиксиране на лихвения процент, платима при усвояване на
кредита. Уговорен е лихвен процент за забава на плащанията, в размер на
законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените от
кредитора разноски по събиране на вземането.
Установява се от представеното извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър, издадено от секретариата на Търговския съд в
Париж и нотификация за презгранично сливане, че на 31.01.2018г. е било
осъществено презгранично сливане между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“- френско
акционерно дружество и ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като видно от ТР,
българското дружество е заличено, считано от 24.04.2018г.
Видно от приложените към договора
за кредит условия, на основание чл.5, страните са се съгласили, в случай на
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора да се счита за предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички договорени надбавки, ведно с дължимите
обезщетения за забава и всички разноски за събиране на вземането, без за е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Отразено
е в т.28 от договора, че с неговото подписване, кредитополучателят потвърждава,
че е запознат, разбира и приема договорните условия. Видно е, че всяка страница
от договора и условията към него, е подписана от двете страни(л.7-л.12 от
делото).
Към договора за потребителски
кредит е сключена застраховка, с покрит риск ,,Защита на плащанията“, със застрахователна премия в общ размер
3360 лева, разделена на броя вноски(60), част от дължимата месечна анюитетна
вноска, цялата в общ размер от 311,68 лева. За сключената застраховка е издаден
Сертификат №PLUS-11246720.
Поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя(просрочване на две или повече месечни
вноски-чл.5), кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която
изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси.
На 11.05.2019г., кредиторът подал заявление по чл.410 от ГПК пред Районен
съд- Бургас срещу длъжника В.В.Т., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11246720, за
сумата от 80808.84 лева- главница и 449,57 лева- мораторна лихва за периода
20.03.2016г.- 11.05.2019г.
Заповедта е била връчена на длъжника, който в срока по чл.414 от ГПК е
подал писмено възражение. В срока по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, заявителят е
предявил иск по чл.422 от ГПК.
С
оглед изясняване факти и обстоятелства от значение за спора по делото, по
искане на ищеца
,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, в първоинстанционното производство е допусната и
извършена съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните.
Отразено
е в заключението на експертизата, че по банкова сметка на
кредитополучателя(IBAN BG40PIRB71724605299547), е преведена сума в размер от
9650 лева, представляваща сумата на предоставения кредит от 10000 лева, минус
дължимата съгласно договора сума за такса ,,ангажимент” в размер на 350 лева.
Вещото лице е направило изчисления за
задълженията на кредитополучателя, следвайки предоставения погасителен план по
договора до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Констатирано е,
че длъжника е заплатил общо 9810.80 лева по договора за потребителски кредит,
като последната вноска е от 08.11.2018г. (Приложение№1 и Приложение№2 от
експертизата- л.112, л.113 от делото пред БРС).
Установено е, че съгласно направените изчисления и отразените
плащания, общият размер на главницата е
в размер на 5811.52 лева; общият размер на договорната лихва- 668.73 лева и
общият размер на дължимата законна лихва- 611.24 лева.
В производството пред настоящата
инстанция, предвид твърденията на въззиваемата страна за недействителност на
договора за кредит, е назначена съдебно – техническа експертиза, вещото лице по
която е установило, че размерът на използвания шрифт в договор за потребителски
кредит е 11.5 пункта, което отговоря на 4.06мм.
При
изложената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Установената съдебна практика приема категорично, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно
§ 4 от ДР на ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се
приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът
за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите
правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон
за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му.
Безспорно е в настоящия случай, че
между страните по делото са възникнали облигационни
правоотношения по договор за
потребителски кредит
по чл.9 и следващите от ЗПК. Постигането на
съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за
неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на кредитополучателя,
се установяват по несъмнен и категоричен начин.
Установено е, че въззивното
дружество е универсален правоприемник на ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД и
като такъв е придобило всички права и задължения на това дружество по процесния
договор.
Спорен пред
настоящата инстанция е въпроса относно действителността на договорните клаузи, както
и размера на претендираното от въззивника плащане - 9258.41 лева.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа
на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит
под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма
на улеснение за плащане.
За да се
уважи предявеният иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи като
обуславящи исковата му претенция, а именно: наличие на сключен договор за заем,
изпълнение на договорните задължения за предоставяне на заемната сума, при
което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане, както и
предсрочно прекратяване на договора.
Във връзка с изложеното в мотивите на
първоинстанционното решение и твърденията на въззиваемата страна за
недействителност на договора на основание чл.11, ал.2 от ЗПК( липса на подписи
на страните върху всяка страница от общите условия към договора), настоящият
състав намира следното:
В българското право общите правила
за сключване на договорите са предвидени в разпоредбите на ЗЗД.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД,
договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у
предложителя. На основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
нищожни са договорите, при които липсва съгласие или предписана от закона
форма. Съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма. Когато се касае
за договор, за който законът изисква форма за действителност, действието на
договора настъпва в момента, когато се спази тази форма, т. е. когато се
състави и подпише от страните договор в съответната форма (Решение № 236 от
11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 97/2012 г., I г. о., ГК).
Договорът е съглашение между две или
повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях (чл. 8, ал. 1 ЗЗД).
Следователно страните по съответното кредитно правоотношение следва да
постигнат съгласие относно неговите съществени елементи и да го обективират в
писмена форма.
По
същество оплакването за липса на подписи на страните върху всяка страница от
общите условия към договора, представлява възражение за липса на изразено в
писмена форма съгласие за сключване на договор за потребителски кредит.
Същото е неоснователно, тъй като видно
от представения по делото договор за кредит(л.7-л.11) и инкорпорирания в него
погасителен план, може да се направи извод, че страните са постигнали съгласие
относно съществените елементи на кредитното правоотношение и са го обективирали
в писмена форма. Процесният погасителен план съдържа индивидуализиращи данни за
страните, както и основните параметри, характерни за един договор за потребителски
кредит – общ размер, продължителност, обща дължима сума от потребителя, размер
на месечната вноска, падежна дата, начин на усвояване, годишен лихвен процент,
годишен процент на разходите и др.
Следва да се подчертае, че
договорът носи подписа на кредитополучателя, неоспорен по делото, и на
представител на кредитодателя. Ето защо, съдът намира, че между страните е
постигнато писмено съглашение, представляващо договор за потребителски паричен
кредит.
Във
връзка с доводите за нарушение разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК(по отношение
на шрифта), следва да се отбележи следното:
Както
бе посочено, в производството пред въззивната инстанция бе извършена съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
използвания шрифт в процесния договор за
потребителски кредит е 11.5 пункта, което отговоря на 4.06мм.
За
да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, същият следва да съдържа цялата необходима информация по ясен
и кратък начин (съображение 31 от Директивата 2008/48).
Предвидено е в
нормата на чл. 22, параграф 1 от Директивата, ("Хармонизация
и императивен характер на настоящата директива”), че "доколкото настоящата
директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят
или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива" .
С оглед гарантирането на пълното действие на
нормите на съюзното право, националните юрисдикции, натоварени с тяхното
прилагане в рамките на държавите-членки, при необходимост трябва (и то по
собствена инициатива) да оставят неприложена всяка противоречаща процесуална
или материална разпоредба на вътрешното право, без да е необходимо да изискват
или да изчакват отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Българският
законодател е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски
кредит – всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин е въвел изискване,
различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО,
която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо, разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в частта й относно изискването всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не
следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е предвидил
сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
не по-малък от 12. На основание чл. 23 вр.
чл. 22 вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, в
този случай кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, предвидените
санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Строгостта на
санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност.
Прилагането
на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да
се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива
2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Настоящият
състав намира, че установената от
националния законодател санкция за неспазване изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК –
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12, не отговаря на изискванията за пропорционалност.
Неспазването
на това изискване не би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение, доколкото видът и размерът на шрифта позволяват прочитането
на съдържанието на документа. Поради това не е налице годно основание за
санкциониране на кредитодателя с най-строгата санкция – загубване на правото на
лихви и разноски по кредита.
Във връзка с твърденията за
нарушение разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, следва да се подчертае, че в
случая погасителният план е инкорпориран в самия договор за кредит, сключен
между страните.
В Решение на СЕС от 09 ноември 2016
г. по отношение на приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се
приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48
(съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК)
трябва да се тълкува в смисъл, че
в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази
главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази
директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з ) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на
падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да
позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези
вноски. Аналогично е разрешението и в
Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10,
параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите
и другите разходи.
В процесния договор,
кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР и годишното оскъпяване, като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума е включена
и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка на плащанията.
Съгласно чл. 10, т.9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти.
Внимателният прочит на
разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е свързана с
възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая
такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да
бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение
и разпоредбата на чл.10,т.9а от ЗПК..
Още повече, с оглед фиксиране прилагания
лихвен процент за срока на договора, в настоящия случай е предвидена и такса
,,ангажимент” в размер от 350 лева, платима от кредитополучателя при самото
усвояване на кредита. Страните са подписали погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК
при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.
За да е действителен договорът, за който няма
променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на
това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. Чл. 11, т. 11
посочва, че договорът трябва да съдържа „ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“.
Това е изискването на закона, а второто предложение касае случаи при вноски,
дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай. Именно
затова договорът не противоречи на закона в тази част.
Процесният погасителен план съдържа
характеристика на всяка месечна вноска, както следва: брой, падежна дата,
размер, лихва, изплатена част от главницата, оставащи задължения, оставаща част
от главницата. От съдържащата се в него информация може да се направи извод за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
както и за последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Договореният от страните годишен лихвен процент е фиксиран в
размер на 18.32%. Съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит".
На
основание чл. 19, ал. 2 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Точка 1 от въпросното приложение № 1 предвижда
математическа формула със следните параметри: общият брой усвоявания по
кредита; поредният номер на усвояване по кредита; размерът на съответното
поредно усвояване по кредита; интервалът, изразен в години и части от годината,
между датата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответното
усвояване на суми по кредита; общият брой на погасителните вноски и плащания на
разходи; поредният номер на погасителната вноска или плащането на разходи;
размерът на съответната поредна погасителна вноска или плащане на разходи;
интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на първото
усвояване на сума по кредита и датата на съответната погасителна вноска или
плащане на разходи. Съобразно точка 2 от въпросното приложение № 1
изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на пет общи положения, които
представляват определени величини. Точка 3 от Приложение № 1 предвижда още
тринадесет допълнителни допускания, при които се изчислява ГПР.
В Решението по дело C 42/15
Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор
за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102,
по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение (пар. 67). Приема се, че такова съществено значение има изискването
в договора за кредит да се посочат данни като годишният процент на разходите по
член 10, параграф 2, буква ж) от
Директивата. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би
могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение,
предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща
се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за
пропорционална по смисъла на член 23 от Директивата
(пар. 71 от Решението). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба
на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да
се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директивата са
от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение (пар. 71 от Решението). С оглед на
изложеното съдът намира, че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР
съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество,
че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в % по ясен
и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не
би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение
Предвид
изложеното, неоснователни са наведените от въззиваемата страна твърдения за
неравноправност на договорните клаузи на посочените основания и
недействителност на договора.
Неоснователни
са доводите, наведени в отговора на въззивната жалба за липса на яснота относно
методиката на определяне на лихвения процент, както и че поради липсата на
задължителни реквизити съгласно ЗПК, потребителят не можел да прецени икономическите последици
от договарянето по смисъла на чл.-143,т.18 от ЗЗП.
Уговорките,
които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени,
не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми –
чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен
елемент на договора за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита
за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка,
но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
При конкретна преценка на клаузи
от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца
е изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на
договора, е прието, че е спазено изискването за яснота и разбираемост.
Съображенията са изведени от
възмездния по дефиниция характер на договора за банков кредит съгласно чл.430,
ал.1 във връзка с ал.2 ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява
насрещна престация на кредитополучателя за ползването на предоставените парични
средства.
Посочването на задължение за лихва в
отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води
до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на
заемополучателя.
Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
съдържанието на договора за посочване на компонентите на всяка една погасителна
вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В
този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е
задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК. Освен това, следва
да се подчертае, че в Решението по дело C 42/15
Съдът на ЕС приема, че член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в
националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива,
договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става
въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение.
Що се отнася до релевираните от въззвиаемата
страна доводи за недействителност на договора на основание чл.11,ал.1,т.20, следва да се подчертае следното:
В уговорените между страните права на
кредитополучателя – чл. 11 от договора, е предвидено и правото му на отказ от договора,
отразен е срокът, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден, с което са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Предвид горното, възраженията за
недействителност на сключения договор за потребителски кредит, се явяват изцяло
неоснователни.
Изрично е посочено в т.11 от
договора, че кредитополучателят може да се откаже от договора чрез отправяне на
писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му. Страните са
договорили, че не по- късно от 30 дни от
датата на изпращане на предизвестието, кредитополучателят е длъжен да върне
представената главница по кредита ведно с начислената лихва от датата на
подписване на договора до датата на плащането
на сумата по банковата сметка, посочена в договора. Отразено е, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения
процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. Кредиторът е длъжен след
получаване на предизвестието да преизчисли кредита и да уведоми
кредитополучателя за дължимата сума. Посочено
е, че когато предизвестието за отказ и връщането на главницата се
извършат в рамките на 14-дневен срок след подписване на договора, няма да бъде
начислена лихва за този период.
С оглед гореизложеното по повод
съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между страните, въззивният съд счита,
че са спазени императивните изисквания на ЗПК за действиттелност.
В
случая е посочен общият размер на
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, определен на годишна основа съгласно § 1,
т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и
останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК
реквизити. Налице е погасителен план с посочени
точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума.
Съдът намира, че не е налице
порок, който да обоснове наличието на неравноправна клауза.
В
този смисъл, въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд
за неравноправност на договорните клаузи, водещи до нищожност на договора за
кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
След
като договорът е действителен, на кредитора се дължат освен чистата стойност на
кредита, но и съответните лихви и разноски по него.
Както бе посочено, пред районния съд е извършена съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, вещото лице по която е
установило, че съгласно
направените изчисления и отразените плащания на длъжника в размер на 9810.80
лева, общият размер на главницата
възлиза на 5811.52 лева; общият
размер на договорната лихва- 668.73 лева
и общият размер на дължимата законна лихва- 611.24 лева.
Предвид изложеното, с оглед извода за
действителност на сключения между
страните потребителски договор, претенцията на въззивното дружество следва да
бъде удовлетворена до посочената в експертизата сума в общ размер от 7161.49 лева, включваща
неплатена част от главница- 5811.52 лева; договорна
лихва- 668.73 лева и законна лихва- 611.24 лева по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11246720/20.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 5811.52лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 28.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, което налага атакуваното решение да бъде
отменено изцяло и постановено ново по същество до цитираните по-горе суми, като
искът бъде отхвърлена до сумата от 9258,41 лв. .
Предвид изхода на спора, на страните
следва да се присъдят разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковите
претенции и съгласно представения списък разноски, както следва:.
В настоящото производство, предвид
уважения размер на иска, въззиваемият дължи разноски на въззивника в размер на
1046.97 лв..
Въззивникът, с оглед отхвърлената
част от иска, дължи на въззиваемата страна сумата от 430,32 лв. разноски
по делото.
По
изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 592 от 13.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 5985/2019 г. по описа на Районен съд– Бургас, с което
е отхвърлен
иска на,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,Младост“4, Бизнес
парк София, сгр.14 срещу В.В.Т., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, ап. *, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на,,БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“- Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.,,Младост“4, Бизнес парк София, сгр.14, съществува вземане срещу В.В.Т., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет.
*, ап. *, за сумата в общ размер от 7161.49 лева,
включваща неплатена част от главница- 5811.52 лева; договорна
лихва- 668.73 лева и законна лихва- 611.24 лева по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11246720/20.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 5811.52лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 28.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 2111/30.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4174/2019 г. по
описа на РС-Бургас, като отхвърля
иска за горницата до претендираната сума от 9258.41 лева.
ОСЪЖДА
В.В.Т., ЕГН **********,
от гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, ап. *, да заплати на,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“- Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,Младост“4, Бизнес парк София,
сгр.14, сумата в общ размер от 1046,97 лв., представляваща сторените пред двете
инстанции разноски.
ОСЪЖДА,,БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,Младост“4, Бизнес парк София,
сгр.14, да заплати на В.В.Т., ЕГН **********,
от гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, ап. *, сумата 430 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски за настояща
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: