№ 3020
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110105061 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Л. М. срещу ЗАД “А.” АД,
ЕИК ********, гр. София иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
3 317, 46 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди в резултат на настъпило на 10.02.2022г. пътно – транспортно произшествие в гр.
Варна, на кръстовището между бул.”Сливница” и бул.”Христо Смирненски” в посока
центъра, предизвикано от М. Й.ов, водач на лек автомобил марка “Хюндай ИX 35”, рег. № В
**** ТА, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на застрахователно покритие от 23.08.2021г. до
22.08.2022г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Субару Аутбек 2.5 4
ВД”, рег. № В **** ВК, управляван от Л. М., както следва:
1./ задна броня;
2./ заден ляв панел;
3./ задна декоративна лайсна;
4./ заден ляв подкалник;
5./ заден капак;
6./ вътрешен ляв стоп комплект;
7./ вътрешен десен стоп комплект;
8./ рефлектор задна лява броня;
9./ основа задна броня;
10./ престилка задна;
11./ под багажник;
12./ греда ключалка заден капак;
13./ шумозаглушител заден;
14./ рог заден ляв;
1
15./ рог заден десен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Л. М. твърди, че е собственик на лек автомобил марка
“Субару Аутбек 2.5 4 ВД”, рег. № В **** ВК.
Твъдри се, че на 10.02.2022г. около 14:30 ч. е настъпило пътно – транспортно –
произшествие, при което при управление на лек автомобил марка “Хюндай ИX 35”, рег. №
В **** ТА в гр. Варна, на кръстовището между бул.”Сливница” и бул.”Христо Смирненски”
в посока центъра, водачът му Мариан Й.ов, е ударил спрелия на червен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил марка “Субару Аутбек 2.5 4 ВД”, рег. № В **** ВК,
управляван от Л. М..
В съставения протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че водачът на лек
автомобил марка “Хюндай ИX 35”, рег. № В **** ТА, е нарушил правилата за движение по
пътищата, несъобразявайки се с характера и интензитета на движение.
Виновният за произшествието водач е бил застрахован в ЗАД “А.” АД по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на
действие от 23.08.2021г. до 22.08.2022г.
Настъпилите увреждания били установени от застрахователя на виновния водач,
който след извършен оглед е заплатил обезщетение в размер на сумата от 1 600 лв., която не
е достатъчна ищецът да възстанови собствения си автомобил в същия вид и качество и с
нови и оргинални части, като преди увреждането, което обуславя и интересът му от
предявяване на осъдителна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД “А.” АД, е депозирал писмен отговор, с
който признава, че водачът на лек автомобил марка “Хюндай ИX 35”, рег. № В **** ТА, е
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от 23.08.2021г. до 22.08.2022г., че е бил
уведомен от Л. М. за настъпилото произшествие, че представители на застрахователя са
извършили огледи на увредената вещ, както и, че е изплатена сумата от 1 823, 94 лв.
Твърди се, че определеното и изплатено обезщетение е съобразено с настъпилите
щети и е достатъчна за възстановяване на лекия автомобил.
В условие на евентуалност при доказване на основанието се поддържа, че е налице
„тотална щета“, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност при съобразяване със запазените части след
произшествието.
Настоява се за отхвърляне на осъдителната претенция, ведно със законната лихва.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразявайки изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата
молба, съдът приема, че между страните е безспорно, че в срока на действие на договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица от
23.08.2021г. до 22.08.2022г., водачът на лек автомобил марка “Хюндай ИX 35”, рег. № В
**** ТА, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, в резултат на което е причинил пътно – транспортно произшествие в гр. Варна,
на кръстовището между бул.”Сливница” и бул.”Христо Смирненски” в посока центъра,
блъскайки лек автомобил марка “Субару Аутбек 2.5 4 ВД”, рег. № В **** ВК, управляван от
неговия собственик Л. М., на което МПС са причинени имуществени вреди.
Времето, мястото, участниците в ПТП, пострадалите лица и настъпилите щети по
двете МПС, са удостоверени в нарочно съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
2
лица от 10.02.2022г., съставен от компетентни длъжностни лица в кръга на тяхната служба
при ОД на МВР – Варна, след посещение на местопроизшествието.
Представител на застрахователя на водача, който е нарушил правилата за движение
по пътищата, е извършил оглед на лек автомобил марка “Субару Аутбек 2.5 4 ВД”, рег. № В
**** ВК и е съставил опис на щетите от 14.02.2022г. и опис – заключения 22.02.2022г. и
01.03.2022г., в които са удостоверени уврежданията по МПС.
След установяване на щетите е определено и изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 1 823, 94 лв.
Преценени в съвкупност, ангажираните доказателства безсъмнено установяват, че
поведението на водача на лек автомобил марка “Хюндай ИX 35”, рег. № В **** ТА, е
противоправно, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаващ всеки водач да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Поведението му в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е довело и до настъпване на
щетите по лек автомобил марка “Субару Аутбек 2.5 4 ВД”, рег. № В **** ВК, описани в
нарочно съставени описи от представител на застрахователя, поради което искът по чл. 432,
ал. 1 КЗ, е доказан по основание.
По размера на заявената претенция
Спорен е въпросът за размера на дължимото застрахователно обезщетение.
За установяването му, по инициатива на двете страни, е допусната съдебно –
автотехническа експертиза, от чието неоспорено заключение, кредитирано в цялост се
установява, че сумата необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни
пазарни цени за нови части и труд към деня на настъпване на застрахователното събитие,
възлиза на 8 623, 04 лв.
Действителната стойност на автомобила, съобразно годините на експлоатация към
същата дата е 5 700 лв. Автомобилът би могъл да бъде изкупен за скрап за сумата от 466, 29
лв.
Регистрацията на лек автомобил марка “Субару Аутбек 2.5 4 ВД”, рег. № В **** ВК,
не е прекратена.
В конкретния случай, обезщетението следва да се определи в хипотезата на „тотална
щета“ по чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
С отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответното дружество
не посочва, респ. и не доказва кои са запазените части от лекия автомобил. Това са детайли,
които не са засегнати от произшествието и биха могли да бъдат поставени в друг
технически изправен автомобил.
Вещото лице предполага, че детайлите, които е възможно да са годни за употреба и
поставени в друг автомобил, са: двигател; скоростна кутия; окачване; купе и външни
детайли, и електронни компоненти, които биха могли да бъдат реализирани за сумата от 558,
60 лв.
В заключението, експерта посочва, че за да се установят запазените части е
необходимо да се извърши оглед, какъвто не е направен, да се извърши разоборудване на
част от детайлите, а след това да се поставят в технически изправен автомобил, за да се
установи тяхната функционалност.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че по делото твърденията на ответната
страна, че след настъпване на ПТП, са налице запазени части, т.е. детайли, които не са
3
засегнати от произшествието и биха могли да бъдат поставени в друг технически изправен
автомобил, остават недоказани по делото. Както вече беше посочено, ответникът нито сочи
такива, нито доказва тяхната функционалност, а заключението на експерта, почива на
предположения, поради което и не се кредитира от съда.
Възприемайки извода на вещото лице, че увреждането на имуществото надвишава 70
на сто от действителната му стойност, съдът приема, че следва да намери приложение чл.
390, ал. 1 КЗ. Съгласно същата предпоставка за изплащане от застрахователя на
обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за дерегистрация на
автомобила.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44/02.06.2015г. по т.д. №
775/2014г. на ВКС е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./ представянето на
доказателства за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока за забава,
но не и за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение.
В конкретния случай, размерът на дължимото обезщетение е равен на действителната
стойност на автомобила към деня на ПТП – 5 700 лв. – изплатеното обезщетение от 1 823, 94
лв. – стойността, която собственикът на вещта може да получи при предаването му за скрап
– 466, 29 лв. или сумата от 3 409, 77 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставките за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до
претендирания размер от 3 317, 46 лв., при съблюдаване на диспозитивното начало.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетението, чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва
твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава
ще следва да се дължи, считано от датата на представяне през застрахователя на
доказателства за настъпване на това обстоятелство до окончателното изплащане на
задължението. В този смисъл също решение 44/02.06.2015г., постановено по т.д. 775/2014г.
на ВКС, I т.о.
Предвид изложеното, претенцията за заплащане на законна лихва върху неплатеното
застрахователно обезщетение от 3 317, 46 лв., следва да бъде отхвърлена за времето от
датата на депозиране на исковата молба – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца Л. М. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 955, 04 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, уговорен
и заплатен в размер на 600 лв. с ДДС, е неоснователно. Минималният размер, съобразно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 558, 66 лв. Разликата от 41, 34 лв. е минимална независимо от
отсъствието на правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. М., ЕГН
**********, ********* сумата от 3 317, 46 лв. /три хиляди триста и седемнадесет лева и
четиридесет и шест ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на “тотална щета”, в резултат на настъпило
4
на 10.02.2022г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, на кръстовището между
бул.”Сливница” и бул.”Христо Смирненски” в посока центъра, предизвикано от М. Й.ов,
водач на лек автомобил марка “Хюндай ИX 35”, рег. № В **** ТА, застрахован по договор
за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок
на застрахователно покритие от 23.08.2021г. до 22.08.2022г., при което са настъпили щети
по лек автомобил марка “Субару Аутбек 2.5 4 ВД”, рег. № В **** ВК, управляван от Л. М.,
ведно със законната лихва, считано от датата на представяне през застрахователя на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва върху
сумата от 3 317, 46 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 19.04.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД “А.” АД, ЕИК ********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. М., ЕГН
**********, ********* сумата от 955, 04 лв. /деветстотин петдесет и пет лева и четири
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5