РЕШЕНИЕ
№ 3171
гр. С, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110131864 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. Д. В. срещу „Софийска вода“ АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че М. Д. В. не дължи на „Софийска вода“ АД
сумата от 226,55 лева, претендирана по фактура № ********** от 21.05.2021 г. за имот,
находящ се в гр. С, ж.к. „Б“, ул. „Ч“ № 5, ап. 3 с абонатен номер **********.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендирал от ищеца сума по фактура №
********** от 21.05.2021 г., без да е ясно на какво се дължи огромното количество
начислена вода за един месец. Ищецът оспорва наличието на облигационна връзка с
ответника, като сочи, че няма качеството потребител, както и че имотът не е водоснабден.
Поддържа, че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса било извършено в
нарушение на чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредбата, като не било
поставяно съобщение кога ще се отчитат водомерите, не бил правен и регулярен отчет. Не
бил спазен и чл. 21, ал. 1 от общите условия, съобразно който показанията на водомерите се
отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три
месеца до 24 часа след отчитане на общия водомер, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ според
който датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление в срок не по-
кратък от 3 работни дни. Оспорва методиката, по която е определен размерът на
задължението. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Сочи, че партида с кл. № ********** е с титуляр М. Д. В.. Твърди, че през
2014 г. ищцата е депозирала Заявление за актуализация на клиентска информация от
25.11.2014 г., съдържащо данни за ищеца и собствеността на процесния имот, от което се
установявало качеството потребител на В и К услуги. Доколкото ищецът бил титуляр на
партидата, открита за процесния имот, фактурата била издадена именно на негово име, като
основанието за издаването било начислената сума за предоставени В и К услуги за
посочения период. Излага, че потреблението на вода за имота се определяло въз основа
показанията на монтирани и пломбирани индивидуални водомери, като припадащата се част
за „общо потребление“ се определяла въз основа на техните показания. Отчетените
количества по приходния водомер се разпределяли между всички потребители
пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери количества. Оспорва се
твърдението на ищеца, че средството за търговско измерване не е в срок на метрология и не
е отчитано правилно. Твърди, че за процесния период количествата В и К услуги са
измервани от общ/приходен водомер, който бил монтиран на 18.06.2020 г. в шахта,
намираща се на адрес ул. „Ч“ № 13, преминал първоначална метрологична проверка. Излага,
че с оглед въведеното извънредно положение в страна през месец Март 2020 г. дружеството
не е извършвало регулярен отчет на общия водомер, поради което за процесния период
количествата В и К услуги, отчетени по приходния водомер, били начислени по
индивидуалните партиди на отделните потребители за 6 месечен период, т.е. по дълъг от
тримесечния, посочен в разпоредбата на чл. 23 ал 1 т.2 от ОУ. Поддържа, че доколкото
сградата била присъединена към уличната водопроводна мрежа заедно с още няколко сгради
посредством едно водопроводно отклонение и общият водомер не се явявал водомер на
отделна сграда – етажна собственост, а бил общ за всички присъединени към отклонението
сгради, то и за неговото отчитане се прилагал текста на чл. 23 ал 1 т 2, предл. 1 от ОУ. Моли
съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. По така
предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на правен
интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги през
процесния период, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за
процесния период и тяхната стойност.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
2
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В случая по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че „Софийска вода“ АД е начислила на М. Д. В.
сумата от 226,55 лева, представляваща начислена от ответника сума за предоставени В и К
услуги за период, посочен във фактура № 01015661294 от 21.05.2021г. за имот с адрес: гр. С,
ж.к. „Б“, ул. „Ч“ № 5, ап.3 с кл. номер **********. Освен безспорния му характер,
обстоятелството се установява от приетата и неоспорена процесна фактура. С оглед
безспорното начисляване от страна на ответника на процесната сума по посочената фактура,
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
нейната недължимост.
На следващо място, предмет на отрицателния установителен иск в настоящата хипотеза
е установяване съществуването на отреченото материално право, доколкото ищецът оспорва
наличието на предпоставките за възникването му – наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и доставката на ВиК услуги в процесното
количество на претендираната от ответното дружество стойност, освен релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Ето защо съдът е указал на ответното дружество, че носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между
страните са били налице валидни правоотношения по договор за доставка на В и К услуги
при общи условия, количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта
на сумите.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата и в тежест на ответника е да докаже наличието на право
на ищеца върху процесния имот. В случая с отговора на исковата молба ответникът е
представил заявление за актуализация на клиентска информация от 25.11.2014г., подписано
от ищцата М. Д. В., с което същата декларира, че е собственик на имот, находящ се в гр. С,
3
ул. „Ч“ № 5, ет. 1, ап. 3 и използва същия постоянно. Заявлението не е оспорено от ищеца
досежно неговото авторство и материализира извънсъдебно признание на неизгодния за
ищцата факт, че същата е собственик на процесния водоснабден имот, за който е начислена
отричаната сума. При извършената преценка по реда на чл. 175 ГПК на това обстоятелство в
съвкупност с приетата по делото фактура, издадена на името на ищцата за същия имот,
както и експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, от което се
установява, че имотът е присъединен към водопреносната мрежа и съответства на
процесния клиентски номер, съдът намира, че посоченото извънсъдебно признание се
подкрепя от доказателствената съвкупност по делото. При това положение и при липса на
доказателства за отчуждаване на имота или прекратяване на правоотношението между
страните преди началото на процесния период, съдът намира, че по делото се установява по
безспорен начин качеството потребител на ВиК услуги на ищцата по неформален договор за
доставка при общи условия.
Относно доставката на фактурираните ВиК услуги, това обстоятелство се установява от
приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. От
заключението се установява, че процесният имот е водоснабден и в него се ползват ВиК
услуги, както и че общият водомер в сградата е бил монтиран на 18.06.2020г., поради което
през процесния период не е бил изтекъл петгодишният срок на валидност на
метрологичната проверка и същият е бил технически годен, докато индивидуалният
водомер в имота на ищцата е бил монтиран на 11.02.2016г., поради което през процесния
период не е бил изтекъл 10-годишният срок на неговата метрологична годност.
Неоснователен е доводът на ищеца, че представеният по делото приемо-предавателен
протокол за подмяна на общия водомер от 18.06.2020г. касаел водомер на друг имот, а не на
процесния. Видно от съдържанието на протокола, серийният номер на монтирания нов
водомер /№ **********/ е идентичен с този на общия водомер, посочен в процесната
фактура и в експертното заключение по СТЕ, въз основа на чийто показания е определено
потреблението за сградата, в която се намира имотът. От експертното заключение се
установява също, че потребеното количество вода е установено чрез реален електронен
отчет на измервателните уреди и се равнява на 11 куб.м. за имота и 66,18 куб.м. за общи
нужди. Обстоятелството, че през процесния отчетен период /09.02.2021г. – 12.05.2021г./
количеството на потребената вода не е отчетено и фактурирано на едномесечни периоди
/съгласно общите условия на ответника/, а за период от три месеца, нито оказва влияние
върху обема на реално измереното количество вода, нито освобождава потребителя от
задължение за заплащане на потреблението му.
Релевираното възражение, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 5
от Наредбата да уведоми упълномощения представител на етажната собственост при
разлика от над 20 на сто между отчетеното количество от общия водомер и сбора на
отчетите на индивидуалните водомери, е неоснователно. Съгласно изричната норма на чл.
32, ал. 7 от Наредбата, обаче, установяването на разлики по ал. 5, по-големи от 20 на сто, не
е основание за неплащане на изразходваното количество вода. Следователно дори да се
4
допусне, че в настоящата хипотеза са възникнали основания за уведомяване по реда на чл.
32, ал. 5 от Наредбата, неизпълнението на посоченото задължение от страна на доставчика
не може да доведе до освобождаване на потребителя от договорното му задължение за
плащане на цената на доставката.
С оглед на това съдът намира, че от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установява доставката на ВиК услуги в посочения в процесната
фактура размер от общо 77,18 куб.м. От експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът също кредитира, се установява, че стойността на доставеното
количество вода за процесния период, калкулирано по утвърдените от КЕВР цени, възлиза
на 226,55 лева, каквато е и фактурираната стойност.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че претенцията на ответното
дружество за процесната фактурирана сума от 226,55 лева се явява изцяло доказана по
основание и размер. Релевираното възражение за изтекла погасителна давност също е
неоснователно, тъй като считано от падежа на процесната фактура /20.06.2021г./ до датата
на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция /25.01.2022г./
тригодишната погасителна давност за вземането не е изтекла.
При кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за възникване
на отричаното вземане, предявеният отрицателен установителен иск за неговата
недължимост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за платени депозити за възнаграждение на вещите лица в общ размер на 400
лева. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП на 100 лева предвид средното /обичайно/ ниво
на фактическа и правна сложност на делото и предприетите от представителя на ответника
процесуални действия. Следователно на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Б“, ул. „Ч“
№ , ап. , срещу „Софийска вода“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С,
ж.к. „М 4“, Бизнес парк № , сгр. , отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 226,55 лева, представляваща стойност на ВиК
услуги по фактура № ********** от 21.05.2021 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Б“, ул.
„Ч“ № , ап. , с абонатен номер **********.
ОСЪЖДА М. Д. В. да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото разноски.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6