Р Е Ш Е Н И Е
№
28.03.2019 г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийски районен съд втори граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Районен съдия: Мария Атанасова
При
секретаря А. Х. в присъствието на прокурора…………........ като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 682/2018г. по описа на
РС-Харманли и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно предявени
искове за установяване съществуването на вземане за сумата 1 034.17 лв., от
която 500.00 лв. – главница, 59.92 лв. – договорна лихва за периода от
27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 353.40 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 45.00 лв. –
такса разходи, 75.85 лв. – обезщетение
за забава за периода от 28.07.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, намиращи правно основание в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
от ГПК.
Ищецът
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: град София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № ., офис сграда „Лабиринт” ет.. офис ., представлявано от Н.Т. С. и
М. Д. Д., чрез пълномощника си юрисконсулт К.Г.В. – М., съдебен адрес: ***, офис сграда „Лабиринт”
ет.. офис . твърди, че на 01.01.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД по
силата, на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор
за паричен заем № 2586092/27.06.2016 г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК ... е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК ..
„Изи
Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По
реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2586092 от 05.01.2017 г. за станалата продажба на вземания,
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
настоящ адрес на длъжника. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Пратката не е потърсена от получателя”. На 21.06.2018 г.
ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2586092 от 20.06.2018 г. чрез куриер на посочения в договора за
кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото отново е върнато в цялост с
отбелязване върху товарителницата, че получателят е отказал да получи пратката.
Към
настоящата искова молба представя и моли да бъде прието копие от уведомлението
за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2586092/ 20.06.2018 г., което да
бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3
пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установява, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да бъде прието, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл.99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед, на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
На
27.06.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ и Г.В.М. /Заемател/ е
сключен Договор за паричен заем с № 2586092, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 559,92 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 59,92 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 24.12.2016 г. на 6
равни месечни погасителни вноски, в размер на 93,32 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 27.07.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 24.12.2016 г..
С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен.
Съгласно
чл.16, ал.2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят е заявил, че е
запознат с Тарифа за таксите на Изи Асет Мениджмънт АД, която се намира на
видно място в офиса и на интернет страницата на Заемодателя. Съгласно
посочената Тарифа, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв.
На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 353,40 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на
58,90 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят
е в размер на 152,22 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 75,85 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът
не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
24.12.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Предвид
изложеното, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е входирала заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника Г.В.М., като Заемател по Договор за
паричен заем, сключен на 27.06.2016 г. с № 2586092 за сума в размер на 1034,17
лв., от които главница 500,00 лв., договорна лихва 59,92 лв., ведно със законната
лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 353,40 лв.,
такса разходи в размер на 45,00 лв. и обезщетение за забава в размер на 75,85
лв.
Съдът
е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 321/2018 г. по описа на
РС-Харманли, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес от
подаването на исковата молба.
ПЕТИТУМ:
Моли
съдът да постанови решение, по силата, на което да признае за установено по
отношение на ответника Г.В.М., ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД ЕИК ********* следните суми: 500.00 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 2586092/ 27.06.2016 г.; 59.92 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 27.07.2016 г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 24.12.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 353.40
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 45.00 лв., представляваща такса разходи; 75.85 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли
да им бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли
да им бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство,
както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл.78
ал.8 ГПК.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от адвокат Й.Х. ***, в качеството и
на особен представител на ответника Г.В.М., ЕГН: **********,***, съдебен адрес
и адрес за призоваване: гр.Харманли, пл. „Възраждане” № 6.
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл.415 ГПК .
Оспорва
допустимостта на иска - за извършената цесия не е съобщено на задълженото лице.
Ищецът
не притежава процесуално правна и материално правна легитимация.
По
същата причина е неоснователен и иска, както и начина, по който са изчислени
дължимите неустойки и лихви по договора.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните прие за установено следното:
На 27.06.2016
г. е отправено писмено предложение за
сключване на договор за заем, подписано от представител на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
АД и от ответника. От приетия като доказателство по делото Договор
за паричен заем № 2586092 се установява,
че на 27.06.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ., със седалище гр.София,
ж.к.”Люлин” . , бул.”Джавахарлал Неру” № .., „Силвър център” етаж 2, офис 40-46
и ответникът Г.В.М., ЕГН: **********,*** е сключен договор, по силата който
страните постигнали съгласие дружеството да отпусне заем на ответника в размер
на 500 лева. Уговорено било предоставената сума да бъде върната на 6 седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 93.32 лева, като падежът на
първата погасителна вноска бил 27.07.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска бил 24.12.2016 г., при уговорени фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 40.00 % и годишен процент на разходите от 49.02 %. Общата дължима сума
по договора била фиксирана в размер на 559.92 лева.
Съгласно
клаузите на чл.4 от договора, Заемателят се задължава в 3-дневен срок от дата
на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения
на задълженията му, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години: да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителят подписва договор за
поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Заемателят
не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради
което на основание чл.4 ал.2 от договора
е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 353.40 лева, която
била разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 58.90 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която Заемателят следвало да заплаща е в размер на 152.22
лева.
Не
са постъпили плащания по договора от страна на длъжника..
Срокът
на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 24.12.2016
г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 75.85 лева, представляващ
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Разпоредбата
на чл.10 от договора урежда възможността заемодателят по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трето лице.
На
16.11.2010 г. между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в качеството на продавач – цедент
и праводателя на ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД в
качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че
продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна
част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде
съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП.
Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на
този договор на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от
страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с неговото съставяне,
изпращане и потвърждаване/съобразно правилата на т. 4.3. и следващите, то става
неразделна част от договора/. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко
поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение
към него, изменящо го съответно. В т.2.2. е
договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките
на прехвърляните вземания. В т.4.5. от рамковия договор е предвидено, че
страната адресат на електронния документ потвърждава получаването на
документа чрез лицето си за контакт.
Потвърждаването се извършва в разумен срок – 3 работни дни след постъпването в
електронната съобщителна система на адресата. Потвърждаването на получаването
има освен значението по чл. 8, ал.1 от ЗЕДЕП и значение на постигнато съгласие
по смисъла на този договор, което съгласие поражда прехвърлителния ефект
досежно собствеността върху вземанията, респективно потвърждава получаването на
документите за дълга, съобразно посоченото в Приложение № 2. В т.4.7 от
договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът
придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания,
извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне,
включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. В т.
4.8 от рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на
съответното Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да
предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно
императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно т.4.9 от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати
писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на
един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение №1 от
Купувача.
С
Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4.8. от рамковия
договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил,
че кредит, описан под № 495 в Приложение
№ 1 от 01.01.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. с длъжник –
ответника Г.В.М., в качеството си на кредитополучател по кредит № 2586092 от
27.06.2016 г. с дължима сума към 01.01.2017 г. от 969.12 лв. е цедиран от продавача „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД на ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне на
вземания.
С
пълномощно от 09.09.2015 г. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е упълномощило “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД да уведомява всички длъжници по всички вземания на
Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 16.11.2010 г.
На 05.01.2017
г. е изготвено и изпратено от цедента уведомление до ответника за сключения
договор за цесия. Видно от съобщението към известието за доставяне Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/2586092 от 05.01.2017 г. уведомлението
за станалата продажба на вземания е изпратено на постоянния адрес на длъжника,
посочен в договора: гр.Симеоновград, ул.”Мургаш” № 14. Същото е върнато в
цялост с отбелязване върху обратната разписка „Пратката не е потърсена от
получателя”. На 21.06.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2586092 от 20.06.2018 г. чрез куриер на „Лео експрес” посочения
в договора за кредит гр.Симеоновград, ул.”Свобода” бл.14 бл.3 вх.В ет.2 ап.3.
Писмото отново е върнато в цялост с отбелязване върху товарителницата, че адресът
е посетен, входа е заключен, клиентът не очаква пратка.
Тъй
като ответникът не изплатил задължението
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подала заявление по чл.410 от ГПК, с което поискала да бъдат издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за сумите: 500.00 лева – главница, 59.92 лв. – договорна лихва за периода от
27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 353.40 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 45.00 лв. –
такса разходи, 75.85 лв. – обезщетение
за забава за периода от 28.07.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата и разноските по делото за държавна такса в размер на 25.00
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
По
повод подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 321/2018 г. по описа на Районен съд – Харманли. На 03.04.2018
г. е издадено разпореждане и заповед № 205 за изпълнение на парично задължение.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, а съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с определение № 348 от 06.06.2018
г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си по реда
на чл. 422 ГПК.
При
така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет
на настоящото производство е предявен положителен установителен иск, правният
интерес, от който се обосновава с проведено заповедно производство. По същото е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.
Разгледан
по същество искът е неоснователен.
В
тази връзка по делото безспорно бе установено, че между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и ответникът Г.В.М., ЕГН: **********,*** е бил сключен договор за паричен
заем № 2586092/27.06.2016 г., по силата
на който на ответника е отпусната сумата от 500 лева главница, платима на 6 месечни
вноски, всяка от които в размер на 93.32 лева, при уговорени фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40.00 % и годишен процент на разходите от 49.02 %. Начислена
е неустойка в размер на 353.40 лв. за
неизпълнение на договорно задължение, която е разсрочена на 6 равни вноски,
всяка в размер на 58.90 лв. Ответникът не е извършвал плащане на дължимите
вноски. Всичко това обуславя извода за наличието на редовно възникнало заемно
правоотношение, валидно обвързващо страните по него и пораждащо своите правни
последици. В процесния договор са уговорени конкретните параметри по кредита -
брой на вноските, стойност на месечната такава, начален падеж, лихвен процент и
начин на плащане.
Безспорно
се установява, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 16.11.2010 г. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е прехвърлил свои
вземания на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, чийто правоприемник е ищеца
по делото. В Приложение № 1 от 01.01.2017
г. към договор за цесия под № 495 е вписан
ответника в качеството си на кредитополучател по кредит № 2586092 с дължима
сума към 01.01.2017 г. от 969.12 лева.
Страните
по договора за цесия в неговата т.4.9 са
уговорили, че Продавачът се задължава от негово име да изпрати писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение № 1 от Купувача.
На
основание предоставено пълномощно от 09.09.2015 г. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД чрез
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е изпратило уведомление до длъжника Г.В.М.,
ЕГН: ********** *** за извършеното
прехвърляне на вземания /цесия/. От съобщението към известието за доставяне
уведомлението се установява, че то не е било връчено, поради това, че пратката
не е потърсена от получателя. На
21.06.2018 г. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД чрез “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД е изпратило повторно уведомление до длъжника Г.В.М., ЕГН: **********, чрез
куриерска фирма „Лео експрес” на адрес: гр.Симеоновград,
ул.”Свобода” бл.. бл. вх.. ет.. ап.../ Адресът не е коректно посочен и не
съответства на настоящия адрес посочен в договора за паричен заем, а именно
гр.Симеоновград, ул.”Свобода” бл.. вх.В ет.2 ап.3/. Препис на уведомлението заедно
с исковата молба е връчен на особения
представител на ответника.
Основният
въпрос по делото е дали длъжникът е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането. В разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено, че
за да произведе действия по отношение на длъжника, цесията трябва да му бъде
съобщена от предишния кредитор /цедента/. Законът не поставя изисквания за
формата и начина, по които това уведомяване следва да се извърши. Целта е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на задължението, като плати на
надлежно на лицето, което е носител на вземането. В практиката на Върховния
касационен съд се приема, че е допустимо предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник.
В
случая ищецът в качеството си на цесионер претендира, че е изпълнил
задължението за уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД в качеството си на пълномощник
на цедента. Счита, че съобщаването на цесията е извършено с изпратено чрез
„Български пощи“ ЕАД уведомително писмо до адреса на длъжника, посочен както в
сключения договор за заем, така и в неговата лична карта. Предвид на това, че в
представената по делото обратна разписка е отбелязано, че писмото не е
доставено, защото не е потърсено от адресата, не може да се приеме, че
уведомлението е надлежно връчено. Второто уведомление е изпратено на погрешен
адрес, поради което естествено не е връчено. Отбелязан е отказ да се получи
пратката, без да посочено името на лицето, което е отказало да я приеме. Неоснователен
е изложеният в исковата молба, довод за фингирано връчване на това уведомително
писмо, обоснован с неизпълнение от страна на длъжника на предвидено в договора
за заем и в Закона за гражданската регистрация задължение за деклариране на
промяна в адресната регистрация. Действително в сключения договор е предвидено
подобно задължение, чието неизпълнение обаче не е скрепено с такива последици.
При липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при
които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане
на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за
връчване с конкретни последици за получаващата страна, следва да се приеме, че
договорната клауза не предвижда фингирано връчване на съобщения /в този смисъл
Решение №148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г./. Наред с това следва
да се посочи, че процесният договор за заем е сключен между цедента и длъжника,
а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. Що се
отнася до неизпълнение на задължението, регламентирано в чл.99 ал.1, вр. чл.90
ал.1 от ЗГР, съобразно чл.116 ал.2 от същия закон, ангажира единствено
административно - наказателна отговорност. По изложените аргументи съдът
намира, че адресираното до длъжника уведомително писмо не удостоверява негово
надлежно уведомяване за извършената цесия.
Ищцовото
дружество счита, че длъжникът е уведомен за извършената цесия чрез връчване на
уведомлението като приложение към исковата молба. Поначало в практиката на
върховната инстанция се приема, че получаването на уведомлението за цесията в
рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, сред които и съобщението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, съставлява
надлежно уведомяване за цесията. В настоящия случай, обаче връчването е
извършено по реда на чл. 47 от ГПК. Действително в разпоредбата на чл.47 ал.5
от ГПК е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока
за получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази
законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския
процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията
съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено
до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до
фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и
приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл.47 ал.6
от ГПК особен представител не може да се приравни на правно валидно
уведомление, което обвързва длъжника, предвид характера на представителството и
обема на правомощията.
Пред
изложените съображения съдът намира, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането от цесионера „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
АД, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо длъжника, предвид
на това, че същият не е надлежно известен,
поради което тя не поражда последиците по чл.99 ал.4 от ЗЗД. При тези обстоятелства
предявените искове се явяват неоснователни като такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № . офис сграда „Лабиринт” ет.. офис ., чрез пълномощника си юрисконсулт К.Г.В. - М., съдебен адрес: ***, офис сграда „Лабиринт” ет. офис . против Г.В.М., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли, пл. Възраждане № ., адвокат Й.Х., искове за установяване съществуването на вземане за сумата 1 034.17 лева, от която 500.00 лева – главница, 59.92 лева – договорна лихва за периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 353.40 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016 г., 45.00 лева – такса разходи, 75.85 лева – обезщетение за забава за периода от 28.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата с правно основание в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД от ГПК, както и разноски, които суми са присъдени със Заповед № 205/03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 321/2018 г. по описа на Районен съд- Харманли, като - НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: