РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110104079 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл.34 ЗС от Ф. Т. Т. срещу Д. ИВ. Т. за допускане и извършване
на делба на :
1.Апартамент №1 с идентификатор №**, находящ се в гр.Варна,
ул.“**“№3, на втори жилищен етаж с площ от 50.60 кв.м., състоящ се от
преддверие, дневна-трапезария, кухня, спалня, баня-тоалет и две тераси, при
съседи :на същия етаж – 1**; под обекта- няма; над обекта – **, ведно с
прилежащото складово помещение- маза №5 с площ от 1 .83 кв.м., както и
5.2219 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, представляващо ПИ с идентификатор №** цялото с площ от
269 кв.м. по КК, а по документи за собственост 258 кв.м., както и 11 кв.м. ид.
ч. от дворното място.
2. Лек автомобил марка Ауди 80 с рег.№ В 1950 СР, рама **, цвят сив
3.Лек автомобил марка БМВ 320 Д, рег.№**, рама **, цвят светло сив
металик.
В исковата молба се твърди, че апартаментът и ид.ч. от дворното място
са придобити с договор за покупко-продажба съответно обективиран в нот.акт
№*, том III, рег.№*, дело №449-**. на нот.Марина Ташева и обективиран в
нот. акт №*, том VI, рег.№*, дело №1044/*г. на нот. О.Шарабански. Сочи се
също, че леките автомобили са придобити въз основа на договори за покупко-
продажба.
1
Отправя се искане за допускане на делба на обектите, описани в
исковата молба при квоти по ½ ид.ч. за всеки съделител.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, в който е изразила становище за частична основателност на иска по
отношение на леките автомобили.
Иска за делба на апартамента се оспорва като неоснователен. Излага, че
с ищецът са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с Решение
№261425/*. по гр.д. №6689/*., влязло в законна сила на *.
Предявява се правозизключващо възражение по чл.23 вр.чл.22 СК с
твърдението, че апартментът и дворното място не са съпружеска
имуществена общност и страните не са съсобственици на тези имоти. Твърди
се, че правото на собственост принадлежи изключително само на нея на
основание пълна трансформация като вложените средства за закупуването на
тезии имоти са изцяло с извънбрачен произход- нейни лични средства,
получени по дарение от родителите й, които са изпълнили с дарствено
намерение задължението на купувача по възмездната сделка да плати
продажната цена, при пълна безвъзмездност на отношенията им и при ясното
съзнание на всички лица, че е налице дарствен акт. За придобиването на
имота била заплатена сумата от 46 704 евро. Преговорите за закупуване на
имота били водени изцяло от родителите на ответницата с представляващия
продавача Г. Д. На 07.11.**. бил сключен предварителен договор, по ислата
на който купувачът се задължил да заплати сумата от 46 704 евро. Въпреки,
че в договора за купувач била вписана ответницата, тя не била присъствала на
подписването му , като договорът бил подписан от баща й Ив. Б. Ив., който
платил капарото от 5000 евро. Към 17.12.**., когато била сключена седлката с
нот.акт №*, том III, рег.№*, дело №449/18.12.**. на нот. рег.№334 родителите
на ответницата внесли общо сумата от 31 000 евро от продажната цена, което
било изрично отбелязано в предварителния договор. Тази сума, както и
платения остатък/ 10 704 евро/ до пълния размер на продажната цена била
осигурена от тях чрез продажба на наследствен имот на майката на
ответницата Н.Ге. Ив. и вуйчо й Ста. Г. Ди. недвижим имот, средствата от
който послужили за плащане на продажната цена. Остатъкът от продажната
цена бил платен след сключване на сделката и издаване на удостоверение за
ползване от 2010-2011г. с лични спестявания на родителите й чрез теглен и
заплащан от тях кредит до пълния размер на погасяване на задължението на
купувача по договора. Действията на родителите на ответницата били
обусловени от желанието им да осигурят по едно жилище за всяко едно от
децата си. Реализиране на това намерение в полза на брата на ответницата Б.
Ив. Б. било осъществено чрез сключени между тях сделки за дарение на
двуетажна къща и гараж в гр.Белослав, ул.“**“ 44 заедно с дворното място,
като по съвет на юристи, за да бъдат извършени разходи за две поредни
сделки/продажба и след това дарение/ като страна по сключване на
окончателния договор участвала директно ответницата. Сочи се, че
ответницата и бившият й съпруг живели в жилище лична собственост на
2
последния и не били разполагали с общи средства за придобиване на имот.
Семейството никога не било живяло в жилището, като същото било отдавано
под наем от ответницата до преместването им в него през месец ноември
2019г.
Отправя се искане за отхвърляне на иска за делба на недвижимия имот.
Съдът след като прецени събраните доказателства по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното
:
С договор за покупко-продажба от 18.12.**., обективиран в НА №*,
том III, рег.№*, дело №449/**. на нот.№334- Марина Ташева, Д. ИВ. Т. е
придобила право на строеж върху апартамент №1, находящ се в гр.Варна,
ул.“**“ №3, ет. Втори с площ от 50.60 кв.м., състоящ се от : преддверие,
дневна-трапезария-кухня, спалня, баня-тоалет и две тераси, ведно с складово
помещение №5 с площ от 1.83 кв.м. и 5.2219 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място. Съгласно
представеното Удостоверение №0-97/**. , издадено от Община Варна
сградата, в която попада апартамент №1 е въведена в експлоатация.
С договор за покупко-продажба от 17.12.**., обективиран в НА №*, том
VI, рег.№*, дело №1041/2**г. на нот.№147- Огнян Шарабански, Д. ИВ. Т. е
придобила 11 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №** цялото с
площ от 269 кв.м. по КК, а по документи за собственост 258 кв.м.
Съгласно Свидетелство за регистрация част I от 13.11.**г. Ф.Т. Т.ич е
собственик на л.а. БМВ 320 Д с рег.№**, цвят светло сив металик, рама **,
двигател **.
Съгласно Свидетелство за регистрация част I от 20.02.2008г. Д. ИВ. Т. е
собственик на л.а. Аудо 80 комби с рег.№**Р , цвят сив, рама **, двигател
**.
С Решение №261425/27.11.20**г. по гр.д. №6689/20**г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 01.01.**г. е прекратен сключения на 03.06.**г.
брак между Ф.Т. Т.ич и Д. ИВ. Т..
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 07.11.**., с който Г. П. Д. се е задължил да продаде на Д.
Ив.а Т. апартамент №1 в гр.Варна, ул.”**” 3 на първи етаж с площ от 50.60
кв.м. и 7.78 кв.м. общи площи , общо 58.38 кв.м. по 800 евро на кв.м. за
сумата от 46 704 евро, от която сума при подписване на договора е посочено,
че са изплатени 5000 евро. В договора е отбелязано, че на 17.12.**. са внесени
31 000 евро.
Съгласно проведената по делото СГЕ подписът в предварителния
договод за продавач е изпълнен от Г. Па. Д.
С договор за дарение от 30.06.1**г., обективиран в НА №*, том XXVII,
дело №10024/19**-г. Ив. Б. И. със съгласието на съпругата си Н. Г. Ив. е
дарил на сина си Б. Ив. Б. ½ ид.ч. от дворно място в гр.Белослав с площ от
3
410 кв.м. , представляващо имот с пл.№* в парцел VII-*в кв.63, както и
втория етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 95 кв.м.
С договор за дарение от 11.06.2**г., обективиран в НА №*, том II, рег.
№*, дело№352/**г. на нот.№316-Александър Александров, Ив. Б. Ив. със
съгласието на съпругата си Н. Г. Ив.е дарил на сина си Б. Ив. Б. първи етжа от
двуетажна жилищна сграда в гр.Белослав, ул.**44 А с площ от 95 кв.м. и ½
ид.ч. от дворното място.
С договор за покупко-продажба от 11.09.**., обективиран в НА №*, том
II, рег.№*, дело №270/11.09.**. на нот.№484- Николай Дюлгеров, Н. Г. Ив.
заедно с още 5 броя продавачи са продали два недвижими имота в
с.Близнаци срещу обща продажна цена 214 000 лева.
Съгласно разпечатка от банковата сметка на Н. Ив. същата е получила
сумата от 21 366 лева на 11.09.**. с посочено основание покупко-продажба.
На 08.06.20**г. Ив. Б.Ив. и Н.Г. Ив. са сключили договор за кредит с
„Банка ДСК“ЕАД за сумата от 10 000 лева.
Свидетелят Н. Ф.Т.а /дъщеря на страните по длеото/ излага, че
апартаментът на ул.“**“ 3 бил закупен от родителите й малко след раждането
на сестра й в края на **. с цел след това да се преместят цялото семейство и
те да учат в гр.Варна. Сочи, че не са живели в това жилище. Причината затова
била парична, тъй като баща й си дал всичките спестявания. Той работел на
доста места, но след закупуването решили, че е по –добре да го дадат под
наем, за си помогнат финансово и свидетелката решила, че няма да учи във
Варна и ще завърши в Белослав. Двамата решили, че ще се преместят, когато
сестра й навърши възрастта за преместване да учи във Варна. сестра й не
дошла във Варна, защото в годината, в която трябвало да избира къде да учи
бил разводът. Майка й и баща й се разделили и майка й дошла да живее в
апартамента във Варна с друг мъж. Когато свидетелката била майка й
работела, но след това не. Сочи, че по-голямата част от парите за
закупуването на този апартамент била на баща й, защото той работел на две
места, а като почивал от двете работни места, работел на трета работа. Не
знае дали всичките пари са дадени от него. Той дал една част. Излага, че през
**. е била на 14г. не знае на каква стойност е закупено жилището. Към **. и
към настоящия момент баща й работел в една фирма като ел.техник, а тогава
работел и на втора работа към Пристанище-Варна. Не знае каква заплата е
взимал.
Свидетелят Р. К. М. излага, че познава Г. Д. от 20г., семействата им
станали близки. Помагала му, когато с фирма „П.а Ст.“ строил кооперация на
ул.“**“ 3.Помагала във връзка с отчуждаването на терена от собствениците, с
архитектурните проекти, съгласуването на проекти, ВиК, ел., продажбите.
Пишела предварителните договори за продажба. Продавали си четири, пет
апартамента. На устна договорка уреждала документацията. Тя също
закупила жилища в кооперацията. Излага, че предварителният договор,
приложен по делото е съставен от нея и е с нейния почерк. Н. Д./ съпругата
4
на Г.Д./ довела Н. Г.а в офиса и казала, че тя е нейна близка, която иска да
закупи жилище, а жилищата били още на проект. Видяла Д.И. много по-
късно. Н. и Ив.дошли заедно и пожелали да закупят жилище за дъщеря си,
тъй като обезщетили сина си. Сумата била около 50 000. По предварителен
договор Надка платила 10 %. След това дошли със съпруга си в офиса, където
била съпругата на строителя и казали, че са продали някакъв имот и земи и
платили по-голямата сума за жилището. Останала сума за доплащане. Н.
била притеснена, че няма да може да събере парите и се уговорили Г.Д. да я
изчака. При съставяне на предварителния договор Н. казала, че иска той да е
на името на Д. В началото на месец декември ** започнали първата копка и
довършителните работи били през 2009г. Сочи, че тя има три жилища в тази
кооперация. Д. била на първия етаж ап.1 и били врата до врата. Жилищата
били продадени в абсолютно довършен вид. – ламинат, ток, вода, боядисано,
фаянс, теракот, всичко до ключ. Н., Ив.н и Д. не били живели в това жилище.
Идвали само за обзавеждането. Сменили няколко наематели. Виждала
съпруга на Д. веднъж. Д. не присъствала на предварителния договор,
окончателния договор бил с нейното име.
Свидетелят Н. Г. Ив./ майка на ответницата/ излага, че закупили
апартамента на ул.** 3 чрез продажба на земи от страна на баща й. там
получили сума и решили да купят на Д. апартамент, тъй като къщата, в която
живеели я преписали на сина им и решили двете деца да имат поравно.
Продали нивите месец септември. С брат й получили 42 000 евро общо по
банков път. Направили след това предварителен договор с Г. Д.на 07.11 и
внесли капаро 5000 евро – 10 % от сумата, на която бил обявен апартамента.
На 15.12 внесли още 31 000 евро. Тези пари нейните от нивите и брат й също
й помогнал – дал й от неговите пари 13 000 евро, за да съберат парите.
Парите, които дала на Г. Д. теглила постепенно, на два, три дни заради
таксите при тегленето. Барт й пак й помогнал през 2009г., когато им бил
издаден нотариалния акт, но тя вече не можела да му връща парите и затова
изтеглили кредит от 10000 през 2011г. Д. разбрала за закупуването на
апартамент, когато продали нивите. Тогава я извикала със сина й да ги пита
кой какво иска –къщата в гр.Белослав и апартамент. Синът има казал, че
няма да излезе от къщата , а Д. се съгласила апартамента да е за нея и казала,
че след време ще го препише на дъщеря си И. Твърди, че е закупила този
апартамент лично на дъщеря си, защото се посъветвали с адвокат, който им
казал, че щом всички документи са нейно име, тъй като не искали да става
двойно прехвърляне- един път на тях, и после на нея. Излага, че към **.
бившият й зет нямал пари, даже нямал работа. Жилището било в напълно
завършен вид- измазано, теракот, ламинат, баня с плочки. До 2019г. никой не
бил живял там. Имало наематели. През 2019г. Д. отишла да живее там, а сега
била в Германия. Сочи, че предварителният договор е бил подписан от мъжа
й, а парите дала тя. Фидел знаел за апартамента и питал защо го купуват,
казал, че на него апартамент не му трябва. Той не бил присъствал нито на
предварителния договор, нито при подписването на нотариалния акт.
5
Съдът като взе предвид събраните в производството доказателства, и
становищата на страните намира за установено от правна страна следното:
По предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба следва да се
установи притежанието на правото на собственост в патримониума на
съделителите в делбата и основанието, на което е възникнала
съсобствеността.
Установява се, че страните са бивши съпрузи, както и че имотът и двете
МПС са придобити чрез покупко-продажба по време на брака им.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е налице съсобственост между страните по делото по
отношение на МПС и същите следва да бъдат допуснати до делба при квоти
1/2 ид.ч. за всеки от тях на основание чл.21,ал.1 СК.
Спори се относно собствеността на апартамента.
По отношение на същия ответницата оспорва иска за делба с
възражението, че те са нейна лична собственост, тъй като за закупуването
им са вложени изцяло средства на родителите й, които са й дарени.
Действащата презумпция за съвместен принос по чл.21,ал.1 СК следва да
бъде оборена от оспорващия съпруг по пътя на главното и пълно доказване
по отношение.
От представените по делото писмени доказателства – договор за
продажба от 11.09.**., и разпечатка на банкова сметка се установява, че
майката на ответницата Н. Ив. се е разпоредила с ид.ч. от свой наследствен
имот като от продажбата е получила сумата от 21 366 евро. Същата сума е
получил и нейния брат Ст. Д. Родителите на ищцата Ив. Ив.и Н. Ив. са
получили кредит от „Банка ДСК“ЕАД в размер на 10 000 лева на 08.06.2011г.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на майката на ищцата
Н. Ив. и лицето Р.а М. –подпомагаща дейността на продавача на апартамента,
който е и строител на сградата, където се нахожда същия, се установяват
твърденията на ответницата,че закупването на спорния имот е било
осъществено с паричните средства, получени от майката на ответницата от
продажбата на нейни наследствени имоти и финансово подпомагане от брата
на майката на ответницата. Съдът намира, че свидетелите имат лични и
непосредствени впечатления от намеренията на родителите на ответницата, а
6
именно да надарят дъщеря си и тяхното реализиране, предвид и на което
съдът кредитира в цялост изнесеното от тях. Влагането на средства на
родителите в закупуването на имот на детето им с намерението го надарят
лично без това да включва надаряване и на другия съпруг, каквото се
установява да е налице в настоящия случай представляват лично имущество
по смисъла на чл.22,ал.1 СК. Получаването на сумите от продажбата на
личното наследствено имущество на майката на ответницата предхожда като
период датата на покупко-продажбата на спорния имот, предвид и на което
съдът намира,че тази сума е вложена за закупване на именно на този имот. От
друга страна предварителния договор за имота е сключен от майката на
ответницата с вписан купувач, именно ответницата. Вноските по договора
също са били изплатени от родителите на ответницата със средствата, с които
същите са разполагали, както и със средства дадени от брата на Надка
Иванова при изповядване на окончателния договор, за връщането на които
Ив. Ив. и Н. Ив. са изтеглили кредит през 2011г. Липсват доказателства
ищецът да е участвал със средства за закупуването на имота. В тази връзка
съдът не кредитира разказаното от дъщерята на ищците, че баща й дал пари за
имота. На първо място следва да се посочи, че същата към датата на
покупката е била на 14г. възраст, като съдът счита, че възприятията и
оценката на случващото се на тази възраст не биха могли да бъдат
достатъчно обективни и биха могли да създадени и повлияни без да е
свидетелката да е била очевидец на фактите, за които същата не посочва
откъде са й станали известни и по-скоро се възприемат от съда като
предполагаеми, тъй като изнесеното от нея сочи, че баща й е работил на три
работи в този период, а майка й е била безработна. На следващо място следва
се посочи, че след запознаване с протокола от проведеното заседание гр.д.
№6689/*. по описа на ВРС, където На. Т. е била свидетел от показанията й се
обосновава извода, че същата е във влошени взаимоотношения със своята
майка, което от своя страна би могло да повлияе отново на обективността на
изложеното от нея в настоящия процес.
Съобразно всичко изложено съдът намира, че вложените средства за
закупването на апартамента от ответницата имат изцяло извънсемеен
характер и са били лични такива, като същият се явява лична собственост, а
не съпружеска имуществена общност, тъй като не са придобит в резултат на
съвместен принос на двамата съпрузи. Последното изключва приложението
7
на чл.21,ал.1 СК и наличието на права в съсобствеността по отношение на
ищеца, предвид и на което предявения иск за делба следва да бъде отхвърлен
по отношение на недвижимия имот.
По разноските:
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски по отхвърления иск за делба в размер на 1 900
лева за адвокатско възнаграждение и 101.90 лева за заплатен депозит за
СГЕ.
На основание чл.9 от ТДТССГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 100 лева за отхвърления иск за делба на
имота.
Воден от горното, съдът :
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба следните движими вещи :
ЛЕК АВТОМОБИЛ марка Ауди 80 с рег.№ В 1950 СР, рама **, цвят сив.
ЛЕК АВТОМОБИЛ марка БМВ 320 Д, рег.№**, рама **, цвят светло
сив металик.
между съделители и квоти, както следва :
Ф. Т. Т.,ЕГН: ********** – ½ ид.ч. и
Д. ИВ. Т., ЕГН: **********- ½ ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.34 ЗС от Ф. Т.
Т.,ЕГН: ********** срещу Д. ИВ. Т., ЕГН: ********** за допускане на делба
на Апартамент №1 с идентификатор №**, находящ се в гр.Варна, ул.“**“№3
, на втори жилищен етаж с площ от 50.60 кв.м., състоящ се от преддверие,
дневна-трапезария, кухня, спалня, баня-тоалет и две тераси, при съседи :на
същия етаж – 1**; под обекта- няма; над обекта – **, ведно с прилежащото
складово помещение- маза №5 с площ от 1 .83 кв.м., както и 5.2219 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор №** цялото с площ от 269 кв.м. по КК,
а по документи за собственост 258 кв.м., както и 11 кв.м. ид. ч. от дворното
8
място.
ОСЪЖДА Ф. Т. Т.,ЕГН: ********** с адрес гр.Белослав, ул.“**“ №27
да заплати на Д. ИВ. Т., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №3,
ет.1,ап.3 сумата от 2001.90/две хиляди и един лева и деветдесет ст./ лева ,
представляващи реализирани разноски по делото, на основание чл.78,ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА Фидел Торович Т.,ЕГН: ********** с адрес гр.Белослав,
ул.“**“ №27 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненския районен съд сумата от 100 /сто/ лева, представляваща дължима
държавна такса, на основание чл.9 от ТДТССГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9