№ 6708
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Силвана Гълъбова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20231100512476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 14770/06.09.2023 г., постановено по гр. д. № 15087/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 74 състав, „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД е осъдено
да заплати на „А.-Х.“ ООД“ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в общ
размер на 4682,80 лева, представляваща сбор от недължимо платени суми за
такса пренос и достъп ниско напрежение през електроразпределителната
мрежа по клиентски № ******* от които 559,27 лева, обективирани във
фактура № ********** от 30.11.2016 г., 810,50 лева, обективирани във
фактура № ********** от 31.12.2016 г., 504,43 лева, обективирани във
фактура № ********** от 31.01.2017 г., 286,28 лева, обективирани във
фактура № ********** от 28.02.2017 г., 415,43 лева, обективирани във
фактура № ********** от 31.03.2017 г., 522,48 лева, обективирани във
фактура № ********** от 30.04.2017 г., 410,44 лева, обективирани във
фактура № ********** от 31.05.2017 г., 534,59 лева, обективирани във
фактура № ********** от 30.06.2017 г., 639,38 лева, обективирани във
фактура № ********** от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от
23.11.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 1305,59 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба вх.
1
№ 273348/03.10.2023 г. на третото лице – помагач „Електроразпределение Юг“
ЕАД, чрез юрк. К.Н. в която се поддържа, че решението е необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Отправя се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго
решение, с което искът да бъде отхвърлен. Счита, че след като между „ЕВН
ТСЕЕ“ и „А.Х.“ ООД е налично валидно облигационно правоотношение, то е
изключен съставът на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД. Изразява
несъгласие с извода на СРС, че от решаващо значение за спора е границата за
собственост между електрическите съоръжения на ищеца и „ЕР ЮГ“ и къде е
поставено СТИ, тъй като липсва законово изискване електромерът да бъде
поставен на границата на собственост между електрическите съоръжения.
Електромерът следва да бъде поставен до или на границата на имота на
клиента, в електрическа уредба на клиента, както е сторено, а не на границата
на собственост между електрическите съоръжения.
На следващо място, ищецът е поискал мястото на измерване на
процесния обект да се извършва на ниво „Ниско напрежение“ в електромерно
табло и със СТИ, собственост на „ЕР ЮГ“ ЕАД, намиращи се на ЖР стълб,
собственост на ищеца, поради което възражението, че меренето следвало да
бъде на ниво „Средно напрежение“ е неоснователно. Ако все пак се приеме за
основателно, на ищеца следва да се възстанови само разликата между
фактурираната цена за пренос ниво „Ниско напрежение“ и реално дължимата
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво „Средно напрежение“.
Съдът не е обсъдил, че за част от процесния период, нормата на чл. 14, ал. 1
ПИКЕЕ не е била действаща и не са съществували нормативни условия къде
да се извършва измерването. Като потребител на ел. енергия „А.Х.“ ООД
дължи цена за получените мрежови услуги, дължими на мрежовия оператор,
като е без значение сосбтвеността на присъединителните съоръжение, чрез
които се извършва доставката на енергия. Независимо дали измервателната
група е поставена на ниво ниско или средно напрежение, цената за достъп не
зависи от мястото на измерване на електрическата енергия. Претендира
сторените в двете инстанции разноски.
Решението на СРС е обжалвано и с въззивна жалба вх. №
273378/03.10.2023 г. на ответника „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД, чрез юрк. К.Н.
съдържаща доводи за неправилност на обжалваното решение. Моли се за
неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Излага, че независимо, че
фактурите са издадени от доставчика на електрическа енергия – ЕВН ТСЕЕ,
таксата за пренос ниско напрежение се определя след посочване на техните
стойности от „ЕР ЮГ“ АД, който от своя страна получава тези суми от
продавача на електрическа енергия. След като ответника „ЕВН Т.С.И.Ю.“
ЕАД е получило събраните от купувача суми за мрежови услуги, същите са
платени на оператора на разпределителната мрежа, Счита, че крайният
получател на процесните такси за пренос в периода 01.11.2016 г. – 31.07.2017
г., в общ размер на 4682, 80 лв., е „ЕР ЮГ“ АД, с оглед на което поддържа, че
възстановяването им се дължи от „ЕР ЮГ“ АД, като лице което неоснователно
се е обогатило от заплатените от ищеца недължими суми за пренос на
електрическа енергия на ниво „ниско напрежение“.
2
На следващо място, сочи, че ищецът следва да предяви претенцията си
срещу мрежовия оператор, тъй като правата и задълженията по
предоставянето на тези услуги се урежда с договор между „А.Х.“ ООД и „ЕР
ЮГ“ АД за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа с № 1874/30.10.2014г., представен по делото
от третото лице помагач. На база валидно сключения договор искът следва да
се предяви срещу „ЕР ЮГ“АД, а не срещу ответника „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД,
който само събира сумите за мрежови услуги и ги поредава на оператора на
разпределителната мрежа. „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД не е оператор на
разпределитела мрежа, а е търговец на електрическа енергия на свобосния
пазар и притежава единствено Лицензия за търговия с електрическа енергия.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от
„А.-Х.“ ООД, чрез адв. Р. Т., с който се излага становище за неоснователност
на жалбите. Поддържа, че съдът е достигнал до правилния извод от
фактическа и правна гледна точка, че в конкретния казус средството за
търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл. 120
ЗЕ и чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, респ. не е налице законовата предпоставка за
дължимостта на цената за достъп до и цената за пренос през
електроразпределителната мрежа. Счита, че по делото е доказано, че след като
средството за търговско измерване не е поставено в съответствие с
техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове, то не е налице условието количеството консумирана
електрическа енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред,
поради което ищецът не е имал задължението да заплаща начислената му от
ответното дружество цена за пренос през и достъп до
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, доколкото
дължимостта на тези компоненти е обвързано от изричното условие за
правомерно измерване. Поддържа, че видно от представените по делото
доказателства, ищецът е искал промяна на мястото на мерене, както и че
възраженията на ответника в този смисъл са неотносими към същината на
спора. Отправя искане за потвърждаване на решението като обосновано,
правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от
процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са
процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
3
от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съобразно така установените си правомощия, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваните решения са валидни и допустими. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„А.Х.“ ООД срещу „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД, с която моли съда да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 4682, 80 лева,
представляваща заплатена от ищеца, като потребител, сума без правно
основание, представляваща такси за пренос и достъп през електропреносна
мрежа ниско напрежение за периода от 01.11.2016 г. – 31.07.2017 г. Ищецът
твърди, че е собственик на обект в с. Баня, обл. Сливен, както и че в имота е
разположен трафопост, който е собственост на ищеца заедно с въздушната
електропроводна линия (ВЕЛ) – 20 kV, като именно чрез трафопоста имотът
на ищеца е бил снабден от ответното дружество с електрическа енергия.
Съгласно Договор за продажба на електрическа енергия от 04.02.2016 г., ведно
с приложение № 1 и изменения към договора, сключен между „ЕВН
Т.С.И.Ю.“ ЕАД и „А. - Х.“ ООД, ответникът се е задължил да продава на
ищеца електрическа енергия на ниво ниско напрежение. Следователно
страните са били в облигационно правоотношение по повод доставка и
продажба на електроенергия, като в тази връзка са били издадени и сочените в
исковата молба фактури за начислена ел. енергия за описания обект на ищеца
и за такса пренос и достъп, сумите по които се твърди да са били недължими.
Между страните не се спори, че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ
размер на 4682,80 лева, представляваща сбор от суми за такса пренос и достъп
ниско напрежение през електроразпределителната мрежа по клиентски №
******* за исковия период от 01.11.2016 г. до 31.07.2017 г. за процесния обект,
находящ се в с. Баня, общ. Нова Загора. Твърди се, че съгласно чл. 120 ЗЕ ел.
енергията, доставена на потребителите се измерва чрез СТИ –собственост на
оператора, разположен до или на границата на имота на потребителя. Заявява,
че доколкото СТИ не е разположено в съответствие с изискванията на закона,
тези два елемента на цената на електрическа енергия са недължими.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че по
отношение на сумите, за които са издадени фактури от „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД,
липсва пасивна процесуална легитимация. Заявява, че безспорно обектът на
ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което
сумите са заплатени при наличие на основание.
СГС констатира следното:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че ищецът
е присъединен към електроразпределителната мрежа потребител на
електроенергия, доставяна в имот, находящ се в с. Баня, общ. Нова Загора,
поземлен имот № 049033, като електрическата енергия се отчитала от СТИ
4
собственост на „Електроразпределение – юг“ ЕАД по клиентски № *******, а
ответното дружество издавало фактурите за доставената и потребена от ищеца
ел.енергия в посочения обект, сумите по които ищцовото дружество
заплащало на ответното такова.
Приет като писмено доказателство в първоинстанционното
производство е Договор от 12.12.2014 г. за присъединяване обекти на клиенти
към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД. Като писмено
доказателство е приет Договор за продажба на електрическа енергия от
04.02.2016г. като в чл. 5.1.6 е посочено, че дължимите суми за мрежови услуги
се заплащат по данни, подадени от мрежовия оператор, като Продавачът „ЕВН
Т.С.И.Ю.“ ЕАД не носи отговорност за коректността на тези данни, нито за
дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Представени са фактури за
доставка на ел. енергия от „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД. За периода от 01.11.2016 г. до
31.07.2017 г. ищецът е получавал фактури за доставка на ел. енергия от „ЕВН
Т.С.И.Ю.“ ЕАД. Във всяка от приложените фактури е начислен компонент
пренос „ниско напрежение“ за потреблението на ел. енергия и достъп до
електропреносната мрежа. Пред въззивния съд е прието заключение по
съдебно-счетоводна експертиза от което се установява, че за периода от
01.11.2016 г. до 31.07.2017 г. за пренос през електроразпределителна мрежа
НН е 3044, 17 лв. без ДДС и 3653, 00 с ДДС. Цената за пренос при Ср.Н. за
същите количества ще е 785, 06 без ДДС и 942, 07 с ДДС. Разликата в
стойността на пренос и достъп през електроразпределителната мрежа при
измерване на ниво ниско напрежение и при измерване на ниво средно
напрежение през процесния период възлиза на 2259,11 лв. без ДДС и 2710,93
лв. с ДДС.
От приетата поделото съдебно техническа експертиза се установява, че
мястото на присъединяване е уредба НН към мачтов трафопост „ПБ А.“ ООД,
собственост на клиента. Мачтовият трафопост е присъединен към въздушна
електропроводна линия „Жребчево“, 20 kV, като средството за търговско
измерване се намирало в самия трафопост, след трансформатора, на страна
НН (ниско напрежение) – 0.4 kV при уредба НН на МчТО „ПБ А.“ и през
процесния период измервало в частта ниско напрежение. Съгласно
заключението мястото на присъединяване към съществуващата
електроразпределителна мрежа за процесния период от 01.11.2016 г. до
31.07.2017 г. е уредба НН на мачтовия трафопост, собственост на клиента,
присъединен към ЖР стълб № 44/13/15 на отклонението за ТП „УКВ“
захранен от ВЛ 20 kV „Жребчево“ от в/с Баня, п/ст. „Твърдица“ при ниво на
напрежение към точка от конструкцията на съществуващата
електроразпределителна мрежа– 0,4 kV. Във всички фактури е начислена такса
за пренос по разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. В
случая границата на собственостмежду клиента и оператора са клемите на
проводниците при ЖР на ВЕЛ 20 КВ.
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
5
Съгласно текста на цитираната разпоредба, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. Нормата визира три отделни, самостоятелни фактически състава,
като при първия от тях-основанието не е съществувало още при получаването
на престацията.
За уреждане на отношенията между страните през процесния период
действа правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия,
обн. ДВ бр. 66, в сила от 26.07.2013 г. на ДКЕВР, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г.).
Основният спорен по делото въпрос е има ли значение чия е
собствеността на електрическите съоръжения, посредством които даден обект
е присъединен към разпределителната мрежа и границата на собственост на
електрическите съоръжения, с оглед дължимостта на цена за мрежови услуги.
Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел. енергия на
ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна
практика по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 227 от 11.02.2013 г. по т. д. №
1054/2011 г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената за достъп и цената
за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел. енергия и договорите за продажба
на ел. енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното
предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на
цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –
измерването в места, различни от уговорените между страните или
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и
цена за пренос.
В Правилата за измерване на количеството електрическа енергия-
ПИКЕЕ, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната и електроразпределителна мрежа към потребител, мястото
на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде
собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите
на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
6
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
От събраните по делото доказателства, както и предвид изявленията на
ответника още с отговора на исковата молба, че трафопостът е собственост на
ищеца, се установява, че и мрежата след трафопоста, чрез която на практика е
била доставяна електрическа енергия ниско напрежение, е собственост на
ищцовото дружество. Установява се също така, че границата на собственост
на електрическите съоръжения между „А.Х.“ ООД и оператора е при клемите
за присъединяване на проводниците при ЖР на ВЕЛ 20 kV. Средството за
търговско измерване е поставено в табло на трафопоста, собственост на
ищеца, което обуславя извода, че мястото на измерване на потребеното
количество ел. енергия през процесния период не отговаря на изискванията на
Наредба № 6 и ПИКЕЕ. От събраните по делото доказателства се установява,
че трафопостът е разположен в имота на ищеца. Както се посочи, границата на
собствеността, съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата, е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. По делото се
установява, че средството за търговско измерване е монтирано не на
границата на собствеността, а в собствения на ищеца трансформаторен пост
на страната на ниво ниско напрежение. В случая присъединяването е на място,
на което уредите за измерване не са поставени, а тяхното разположение е след
това, в имота на ищеца. Също така, присъединяването е директно със
собствени съоръжения. Процесният имот, трафопостът и мрежата след
трафопоста, чрез която на практика е била доставяна електрическа енергия
ниско напрежение, е собственост на ищцовото дружество.
Собствеността върху части и елементи на енергийната разпределителна
мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството (отм.);
Закона за енергетиката и енергийната ефективност (от 1999 г.; отм. 2004 г. ) и
Закона за енергетиката. Относно собствеността на енергийните обекти,
принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на
лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейността в областта на
енергетиката. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти,
които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия,
а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок;
при приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени
енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят
на енергийното предприятие като единствено изключение се допуска, когато
обектът снабдява с енергия само един потребител. По настоящия казус
компонентите за разпределение на електрическата енергия на различни нива
7
на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са
негова собственост. Следователно, важно е да се установи границата на
собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Всички СТИ подлежат на първоначална и последваща проверка по реда на ЗИ,
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съгласно съответствието
на средствата за измерване. Поддържането и техническата изправност на СТИ
е задължение на електроразпределителното дружество, като техен собственик,
което следва да извършва периодични и извънредни технически проверки, на
целостта им и на свързващите ги електрически инсталации. Съгласно решение
№ 75 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г., І г. о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28, ал. 1
от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрическа мрежа, визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и в двете приложими към
спора редакции, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото
на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото
на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. В настоящия казус от събраните по делото
доказателства се установява, че мачтовият трафопост към
електроразпределителната мрежа е разположен в имота на ищеца. При това
положение и границата на собствеността следва да се определи съгласно чл.
29, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители -ДВ,
бр. 40/16.05.2000 г., предвиждащи границата на собствеността да е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Установява се, че
СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца
трансформаторен пост на страната на ниво ниско напрежение. Доставената на
ищеца електроенергия на ниво средно напрежение, се трансформира до ниво
ниско напрежение от съоръжения, собственост на ищеца, разположени в
неговия трафопост. Следователно, средството за търговско измерване не е
поставено на необходимото място, съобразно чл. 120 от ЗЕ и чл. 14, ал. 1 от
ПИКЕЕ. Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната ел. енергия да е измерена именно в
местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и
администриране на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител
8
за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на
цената за достъп и на цената за пренос, като компоненти на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни
от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за
изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на
количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно
определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са
недължими (Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г. на ВКС).
В случая е установено, че средството за търговско измерване е
монтирано вътре в трафопоста, а не на границата на собственост.
Трансформацията от средно към ниско напрежение се извършва чрез
понижаващ трансформатор в самия трафопост. С оглед на данните по делото,
че СТИ не е постановено на необходимото място съобразно чл. 120 ЗЕ и чл.
14, ал. 1 ПИКЕЕ, обжалваното решение е постановено в съответствие с
практиката на ВКС.
Изводът е, че извършеното от разпределителното дружество измерване е
неправомерно, поради което ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. По делото е безспорно
установено, че ответникът не е извършвал услугата пренос на електрическа
енергия ниско напрежение, поради което и платената за това цена е платена
при първоначална липса на основание, поради което подлежи на връщане,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.11.2021 г., до окончателното плащане на вземането.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции
Решение № 14770/06.09.2023 г., постановено по гр. д. № 15087/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 74 състав, следва да бъде потвърдено, а
въззивните жалби – оставени без уважение.
По отношение на разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивните жалби,
разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „А.Х.“ ООД.
Страната е доказала разноски в размер на 900 лева, като насрещните страни са
направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Воден от горното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 14770/06.09.2023 г., постановено по гр. д. №
15087/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав.
9
ОСЪЖДА „ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД, с ЕИК ******* и седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*******, да заплати на „А.Х.“ ООД, с ЕИК
******* и седалище и адрес на управление гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален“
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10