№
/……………….. 2021 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при
секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и при участието на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к. адм. д. № 2024 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, вр. чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по подадена касационна жалба от П.В.П. ЕГН ********** *** чрез представител по пълномощие адв.И.З. срещу
Решение №1168/05.08.2020г. на Районен
съд – Варна, постановено по АНД № 505/2020г.,
в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление
№ 18-0819-000981/27.04.2018г. на Началник на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-Варна,в частта с което на касатора на основание чл. 175 ал.1 т.5 о ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 / петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123
ал.1 т.3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и приложимите материални разпоредби, както и
необоснованост. Касаторът твърди, че неправилно в решението са изложени мотиви
за правна квалификация, която не е използвана от административнонаказващия
орган. Счита извън това, че използваната от АНО правна квалификация не кореспондира
със словесното описание на нарушението в НП. Последното, ако изобщо се
възприеме като административно нарушение би трябвало да се квалифицира като
такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ или б.“в“ от ЗДвП. Съответно, възприетите от
АНО факти са описани противоречиво до
степен, че не става ясно за коя от изброените задължения в чл.123 от ЗДвП касаторът
е подведен под административнонаказателна отговорност. Отделно от това твърди, че не е осъзнавал, че
е предизвикал ПТП, от което произтича и задължението да не напуска мястото на произшествието.
В
съдебно заседание касаторът редовно уведомен не се явява, не се представлява. Депозирана е молба от представителя
по пълномощие
вх.№ 15881/17.12.2020г., с която касационната жалба се
поддържа. Прави се и искане за присъждане на сторените в производството
разноски. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище вх.№ 15868/16.12.2021г. изразява становище по същество, като оспорва жалбата и търси нейното отхвърляне. Моли да бъде пхрисъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура /ВОП/ дава заключение за основателност
на касационната жалба.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на П.В.П. срещу Наказателно постановление№ 18-0819-000981/27.04.2018г. на Началник на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.
123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
С обжалваното тук решение, ВРС е отменил НП № 18-0819-000981/27.04.2018 г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, в частта с която на П. на основание чл 179 чл.2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съответно
е потвърдил НП в частта, с която на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, от фактическа страна,
съдът е възприел следното:
На 21.01.2018г., около 18.25 ч. П. управлявал
л.а. „Мицубиши Колт“ с рег.№ **** по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна по
посока ул. Битоля. Пътната настилка била мокра, валял силен дъжд. На
кръстовището с ул. „Отец Паисий“ предприел маневра обратен завой, при което се
отклонил вляво и настъпило съприкосновение между превозното средство и пътен
знак, вследствие на което последният се наклонил към пътното платно. Инцидентът
бил възприет от св. Ч.Б.Г. , който подал сигнал до РЦ 112 – Варна. Въз основа
на постъпилия сигнал, била извършена проверка и установено процесното превозно средство и
неговия собственик в лицето на П.В.П..
Впоследствие е извършен оглед на автомобила и са изготвени фотоснимки. При така
установените факти, на касатора е съставен АУАН за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като е възприето, че е настъпило пътно-транспортно произшествие,
вследствие управление на автомобила с несъобразена скорост с атмосферните
условия – обилен валеж от дъжд. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред
ВРС наказателно постановление.
Съдът в производството пред него изслушал обясненията на актосъставителя
и свидетеля по съставянето му. По искане на П.П. в качеството на свидетели са
разпитани П.Г. и Д. В., а по инициатива на съда- Ч.Г. - лицето, което е подало
сигнала за ПТП. Приобщил към материалите по делото преписката по АНП, както и
изготвените в хода на проверката фотоснимки, писмо от РЦ 112 – Варна и приложен
към същото диск, съдържащ звукозапис. Описаните доказателства, въззивният съд кредитирал
като относими към предмета на доказване.
Гореизложените факти според въззивния състав мотивират правния резултат,
обуславящ правилността на обжалваното НП в частта, в която не е отменено от
него, като възприел извод, че в тази част НП било издадено при
спазване на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон.
Касационният състав при Административен съд Варна
установи незаконосъобразността на оспореното решение на Районен съд Варна. Същото е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила– касационни основания за отмяна по чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК.
Като основателни се възприемат изложените
в жалбата доводи, сочещи на незаконосъобразност на оспореното въззивно решение.
Така, защото в решението не се съдържат
собствени мотиви по посочената от административнонаказващия орган правна квалификация
на нарушението, имаща значение за повдигнатото обвинение. Съдът е квалифицирал с
друга норма – тази на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП извършеното нарушение, без мотиви
които да обуславят тази преквалификация. Същевременно не е изложил мотиви по
правилността на квалификацията на нарушението, поставена от административно-наказващия
орган, като по този начин не е извършил и дължимата проверка на наказателното
постановление за съответствието му с материалния закон. В решението е нужно да
се посочи кои точно факти съдът приема за настъпили, въз основа на кои
доказателства, след което да се пристъпи към съвкупния им анализ в светлината
на материалния закон, посочен в НП. И едва ако установи, че тази квалификация е
не само неправилна, като несъответстваща на словесното описание на нарушението,
а такава, чиято неправилност да нарушава правото на защита на лицето, чиято
административно-наказателна отговорност е ангажирана, да постанови резултат,
който съответства на анализа, извършен от него. Необходимо е да се изложат мотиви за това осъществено ли е от
касатора вмененото от АНО нарушение и виновно ли е извършено то.
Допуснатите нарушения са
съществени, тъй като препятстват осъществяване на инстанционен контрол върху правилността на съдебния акт и
в общия случай сочат на основание за връщане на делото на същия съд за ново
разглеждане. При
новото разглеждане на делото ВРС
следва да установи релевантните факти в аспекта на квалификацията на нарушението, поставена от
административно-наказващият орган и ако я възприеме за неправилна, да постанови резултат,
който съответства на този извод. Констатира се не само липса на мотиви,
обуславящи правния резултат, което е нарушение на материалния закон и по
същество не е основание след отмяната на решението - за неговото връщане за
разглеждане от друг състав от същия съд, а се констатира и липса на извод по
извършена проверка от съда на наказателното постановление с поставената в него
квалификация. Последното нарушение създава пречки за касационна проверка на
решението на въззивния съд и налага връщането на делото за ново разглеждане от
друг състав при ВРС.
С оглед изхода на спора и направеното
искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, такива се констатираха в
размер на 300 лева, съгласно приложени списък с разноски и договор за правна помощ и съдействие. Съдът,
като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
27е от Наредба за заплащане на правната помощ, както и че процесуалния
представител на ответника по касация е направил изрично възражение по размера
на разноските с отправено искане за редукция до нормативно определения минимум
от 100.00лв. поради прекомерност , констатира предпоставките на чл. 63 ал.4 от ЗАНН, съобразно които по искане на насрещната страна може да присъди по-нисък
размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение е
прекомерно. В този случай той действа в условията на обвързана компетентност от
тази разпоредба. Производството по делото е приключило в едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител на касатора не се е явил,
представил е само писмено становище, а същевременно делото не се ползва с
фактическа и правна сложност, което обуславя основателността на въведеното
възражение за прекомерност.
По изложените съображения и
на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1168/05.08.2020г. на Районен
съд – Варна, постановено по АНД № 505/2020г.
в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление
№ 18-0819-000981/27.04.2018г. на Началник на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-Варна, в частта с която на П.В.П. на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР Варна да заплати на П.В.П. ЕГН ********** ***
сторените в производството разноски в размер от 100 лв. / сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.