Решение по дело №102/2019 на Окръжен съд - Ямбол

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  ……                                                               30.10.2020г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 15.10.2020година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т. дело №102 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Й.Ж.С. ***, с която против "Застрахователна компания Лев Инс"АД гр.София е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 70 000 лв. - частичен иск от общата сума 100 000лв.

Ищецът твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 29.04.2019г. на път III-7602, км.35 в района на с.Г. И., са му причинени телесни увреждания - фрактури на двата крака - леви тибия и фибула и на дясна фибула, както и травми по цялото тяло. Според ищеца, произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка "Опел", модел "Астра" с ДКН У 8123 ВВ - И.М.И., който се е движил с несъобразена скорост с пътните условия и видимост и не е проявил внимание към уязвим участник в движението. Й.С. сочи, че е постъпил на болнично лечение, но поради липса на финансови средства за закупуване на остеосинтезни материали е отказал оперативно лечение, при което му е проведено закрито наместване на тибия и фибула и е поставена гипсова имобилизация. Твърди, че при настъпване на инцидента е изпитал основателен страх за живота си, фрактурите довели до продължителен болков синдром, особено интензивен през първите три седмици след инцидента, твърди, че и понастоящем приема болкоуспокояващи медикаменти  и е напълно неспособен да се грижи за себе си и да се самообслужва, като се нуждае от денонощни грижи, потиснат е и е емоционално нестабилен, преследван от кошмари. Ищецът поддържа, че увредилият го автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника "ЗК Лев Инс" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП неимуществени вреди. Ищецът предявил на 10.07.2019г. извънсъдебно претенцията си към застрахователя, а на 22.07.2019г. приложил и допълнително документи, но ответникът не се произнесъл в законовия срок по искането за заплащане на обезщетение. Поради това моли за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. - частичен иск от общия размер на вредите в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - датата на ПТП, до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Оспорил е механизма на ПТП, както и всички твърдения на ищеца по исковата молба, включително претърпените травми и понесените от ищеца болки и страдания, като е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поддържайки, че същият като пешеходец или велосипедист е нарушил разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2,т.1 ЗДвП, чл.110 ЗДвП, чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.114, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП, като не се е движил по тротоара или банкета на пътното платно или при липса на такива - вляво по платното за движение, противоположно  на посоката на движение на ППС. Възразил е, че искът е прекомерно завишен, несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразил е срещу началния момент на дължимост на законната лихва, като счита, че на основание чл.497 КЗ лихвата се дължи от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ. Застрахователят е възразил и за процесуална недопустимост на иска, поради липса на предпоставките по чл.496, ал.2,б."б", вр. с ал.4 КЗ, тъй като ищецът не е представил в срок допълнително изискани от него доказателства. 

 В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.С., който моли в негова полза да бъдат присъдени разноски при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Ищецът, чрез адв.С., е оспорил искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, с възражение, че не са налице доказателства за изплащане на възнаграждението на адв.П. по настоящото дело.

Ответникът - застраховател, чрез процесуалния си представител адв.П., пледира за отхвърляне на иска, с присъждане в полза на ответника на разноските по делото, като оспорва дължимостта на възнаграждение за адв.С., поради липса на сключен договор за правна помощ от адвоката с ищеца за оказване на безплатна правна помощ.

Третото лице-помагач И.И. сочи, че не е ангажирана наказателната му отговорност за причиняване на ПТП, тъй като ищецът се е отказал от претенцията си  спрямо него.       

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от 01.07.2019г. на ОД"Полиция", РПУ-Тунджа, че на 29.04.2019г. е  настъпило ПТП с участието на л.а. "Опел", модел "Астра" с ДКН У 8123 ВВ, управляван от водача И.М.И. и пешеходецът - ищецът Й.С., като пострадал от ПТП е пешеходецът.

От приетото заключение на вещото лице инж.Б., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и образуваното ДП №12/2019г. по описа  на ОСлО - Ямбол, се установява, че ПТП от 29.04.2019г. е настъпило  около 22:40 часа, на път III-7602, в участъка от с.Р. към с.Г. И., като лекият автомобил "Опел Астра", с рег. № У 8123 ВВ се е движел в прилежащата си дясна пътна лента, по суха асфалтова настилка, през тъмната част от денонощието, в зоната на осветеността на фаровете си и със скорост от около 89 км/ч. При същите пътни и метеорологични условия, насрещно на автомобила, около средата на пътното платно се е движел пешеходецът -ищецът Й.С.. В определен момент от движението, лекият автомобил Опел се е разминал с насрещно движещ се неизвестен автомобил, като при разминаването на автомобилите водачът на лекия автомобил Опел е възприел като опасност движещия се срещу него отляво надясно пешеходец. Водачът на автомобила е предприел действия за аварийно спиране, съпроводено със завъртане на волана наляво, с тенденция да заобиколи пешеходеца, но е настъпил сблъсък между автомобила и пешеходеца. За автомобила ударът е бил челен, обособен в крайните му десни фронтални състави, а за пешеходецът ударът е бил преобладаващо страничен отдясно. След инициалния контакт, тялото на пешеходеца е било „повдигнато", „придвижило" се е по предния капак на автомобила, контактувало е с челното стъкло, след което се е прохлузило по десните странични състави на автомобила и е изпаднало на асфалтовата настилка. Пешеходецът е вървял срещу движението на автомобила, позициониран около осовата линия, като непосредствено преди удара е предприел пресичане на лентата, по която се е движел лекия автомобил Опел. Посоката на придвижване на пешеходеца е била косо наляво спрямо неговата посока на движение, респективно отляво - надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Произшествието е настъпило на път III 7602, около километър 37, в отсечката между с. Р. и с.Г.И., която се намира извън населено място. В района на произшествието път III 7602 е с широчина 6,2 метра, разделен на две еднакви ленти за движение от пътна маркировка МЗ - бяла прекъсната линия. Двустранно пътят е бил ограничен от затревени, окосени, проходими банкети, като десният по посоката на огледа е бил с широчина 1,8 м., граничещ отдясно с отводнителен окоп с трапецовидна форма, с широчина в горния си край 2,2м., а в долния -1,2 м. Според вещото лице, при движението на лекия автомобил Опел със скорост около 89км/ч., мястото на удара е попадало в опасната зона за спиране и ударът от страна на водача на лекия автомобил е бил непредотвратим, но ако водачът на лекия автомобил го е управлявал със скорост до 59км/ч., произшествието е било предотвратимо от страна на водача, тази скорост би позволила на водача да забележи неправомерното движение на пешеходеца по платното за движение, да реагира и чрез аварийно спиране да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара.    

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице- ортопед д-р И., че в резултат на настъпилото произшествие от 29.04.2019г. ищецът Й.С. е получил съчетана травма - травматични увреждания на двата крайника и разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност на лявата ръка. На крайниците травмата се е изразила в настъпилото счупване на горната част и тялото на лява тибия и фибула (голям и малък пищял) и счупване на горната част на дясна фибула. Според вещото лице, механизмът на настъпване на посочените увреди би могъл да отговаря на този, при условията на директен удар от автомобил при ПТП с пешеходец. Експертът е разяснил, че счупването на двете кости на подбедрицата (на левия крайник) е травма, която не позволява движения на долната част на тялото преди да е имобилизарана, не позволява ставане от леглото и стъпване на крайника, поради болки и нестабилност на крака, като след репониране на фрактурата и висока гипсова имобилизация, е възможно придвижването с две патерици и стъпване на другия крак, при което има болка в горната външна част на подбедрицата. Болката от фрактурите е със затихваща сила до третата седмица от инцидента, това усещане постоянно отзвучава с напредване на двигателната активност и спомена за стреса от инцидента. В случая фрактурата на горния край на фибулата на десния крайник не е налагала специфично лечение, поради липса на дислокация и склоността за зарастване е за около един месец, при съпътстващи болки при стъпване. Фрактурата на двете кости на подбедрицана на левия крак при ищеца е била лекувана консервативно - с наместване и гипсова имобилизация, тъй като ищецът е отказал оперативно лечение. Според вещото лице, общо приетият срок за костна консолидация на счупванията е около три месеца, след отстраняване на гипса е необходимо раздвижване на коляното, поетапно и постепенно натоварване, около четвъртия месец е физиологично обосновано стъпването на крайника с помощта на отбременяващ бастун в дясната ръка, като пълното възстановяване означава пълно-костно срастване на фрактурите и функционален обем на движение на крайника и същото настъпва след 6 - 8 месец при спазване на щадящия режим.

Във връзка с установяване размера на неимуществените вреди по делото са събрани  гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.Я. и Н.В.. Св.Я., която е директор на Дома за стари хора - с.В., в който ищецът е бил настанен за отглеждане след процесното ПТП, е посочила, че персоналът на дома е обгрижвал постоянно ищеца в продължение на 4 месеца. През този период Й.С. бил на легло, не можел да се обслужва сам, да се храни, бил на подлога, постоянно се оплаквал от болки и приемал болкоуспокояващи медикаменти. Същият имал и открита рана на едната ръка, за която били правени превръзки, а след сваляне на гипса от единия крак на ищеца, рехабилитацията също се извършила в социалния дом. Свидетелят В., който е личният лекар на пациентите в Дома за стари хора в с.В. е посочил при разпита, че поради обстоятелството, че ищецът е бил здравно неосигурен, не е бил насочен към специализирана здравна помощ от ортопед или хирург, а е лекуван именно от свидетеля. Същият предписвал на Й.С. обезболяващи лекарства и дезинфекциращи превръзки, след 30-тия ден бил свален гипса от единия крак и започнали на място физиотерапия и рехабилитация. Оздравителният процес при ищеца продължил общо два месеца, пълното възстановяване изисквало по-дълго време, но понастоящем състоянието на ищеца било задоволително, същият бил раздвижен и можел сам да се самообслужва.         

Не е спорно между страните и този факт е обявен от съда за ненуждаещ се от доказване, че между ответника "ЗК Лев Инс"АД и собственика на л.а. Опел- Астра с ДКН У 81 23 ВВ е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП от 29.04.219г., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица.

 На 10.07.2019г. ответникът - застраховател е получил извънсъдебната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 70 000лв. за неимуществените вреди от процесното ПТП, а на 22.07.2019г. ищецът е представил допълнително изискани от застрахователя документи. Няма твърдения и данни към момента на образуване на настоящото дело и в хода на делото, застрахователят да е заплатил в полза на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди.  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е прекият иск по чл.432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинени от него на трети лица неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата, респ. собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя - ответника, представил е изискани от застрахователя документи по чл.106, ал.3 КЗ на 22.07.2019г., като застрахователят в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ, който е изтекъл преди образуване на делото, както и след изтичането му, не е платил застрахователно обезщетение. При тези установени факти, предявения иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател. Въз основа на констативния протокол за ПТП,  заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза и заключението на вещото лице по медицинската експертиза, съдът приема за безспорно установено по делото, че на 29.04.2019г. е настъпило ПТП между управлявания от водача И.И. лек автомобил Опел - Астра с рег. №У81 23 ВВ и ищеца Й.С., който е пострадалиият от ПТП, като в резултат именно на ПТП на ищеца са причинени увреждания на здравето. Спорно между страните е обстоятелството дали поведението на водача на лекия автомобил е било противоправно и дали той е действал виновно. При преценка на посочените обстоятелства, с оглед липсата на влязла в сила присъда на наказателния съд, настоящият съдебен състав не е обвързан от становището на органите на досъдебното производство по образуваното ДП №12/2020г. по описа на ОСлО-Ямбол и съдът следва да формира свои правни изводи, а именно: 

Съгласно разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 и чл. 116 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Това задължение следва да бъде разгледано във връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която задължава водачите при определяне  скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Текстът изброява примерно и неизчерпателно факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране скоростта на движение, като колкото повече са отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост следва да се избере. При наличие на няколко неблагоприятни фактори на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение, скоростта на движение би следвало да е занижена в сравнение с максимално предвидената. В случая е безспорно установено от автотехническата експертиза, че при настъпване на процесното ПТП управляваният от водача И.И. л.а. "Опел-Астра" се е движил по път извън населено място, при нощни условия и със скорост около 89 км. /ч., която е в рамките на разрешената за този пътен участък (чл.21, ал.1 ЗДвП). В същото време установено е, че срещу автомобила по средата на платното за движение се е движил пешеходецът - ищецът, който е предприел пресичане на лентата за движение, при което е последвал удар между предните състави на автомобила и пешеходеца. Съобразявайки заключението на вещото лице по съдебната  автотехническа експертиза, водачът на автомобила не е имал техническа възможност при скоростта, с която се е движил, да предотврати удара чрез спиране, тъй като ударът е бил в опасната зона за спиране, но произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил се е движил със скорост до 59 км/ч. Или изводът, който се налага е, че водачът на автомобила в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП във вр. с чл.116 и чл.5, ал.2 ЗДвП се е движил със скорост от 89км/ч, която е била несъобразена с конкретните условия на видимост - в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък, която скорост не му е позволила да спре при възприемане на пешеходеца, предвид установената предотвратимост на удара при скорост на автомобила до 59 км/ч. Извршено е противоправно деяние от водача на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, довело до вредоносен за ищцата резултат – физически травми, предизвикващи болки и страдания. С оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното. Ответникът, чиято е тежестта да проведе обратно доказване, не е ангажирал доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на водача, следователно противоправното деяние на водача е извършено виновно.

Установено е, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил Опел-Астра И.И. е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените вредните последици. По делото е установено по безспорен начин от съдебно-медицинската експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, че в резултат на увреждането ищецът е получил фрактури  на двата долни крайника и разкъсно-контузна рана на едната ръка, като е било необходимо оперативно лечение само на единия долен крайник, но на ищеца е било приложено консервативно лечение с поставен гипс. Болката от фактурите е била интензивна до третата седмица след увреждането, а при общ период на възстановяването средно от 6-8 месеца според вещото лице, със свидетелските показания е установено, че при ищецът оздравителният процес е продължил два месеца, след който Й.С. не е приемал обезболяващи, медикаменти и превръзки, като понастоящем същият е напълно възстановен. През периода на първия месец от лечението ищецът е търпял силни болки, бил е на легло, имал е нужда изцяло от чужда помощ, като и след това в периода на раздвижване и рехабилитация също е бил обгрижван от служителите в социалния дом, в който е бил настанен. От значение при определяне на размера на обезщетението е обстоятелството, че не са налице трайни и непоправими увреждания на здравето на ищеца. С оглед изложеното, съдът намира, че за търпените от ищеца болки и страдания в периода от два месеца и до пълното им отзвучаване до максималния срок от 8 месеца, при пълното му възстановяване от травмите понастоящем, при отчитане и възрастта на ищеца - на 66г. към датата на увреждането, същият е справедливо да бъде обезщетен със сумата от 50 000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Или съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В трайната практика на ВКС е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, от значение е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 и ал.2  ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или банкет могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В случая по делото е установено, че в участъка от пътя, който е извън населено място и на който е настъпило ПТП, е имало наличен затревен проходим банкет, но в нарушение на разпоредбата на чл.108 ЗДвП ищецът не се е движил по банкета, а на пътното платно, като е предприел и последващо пресичане на пътната лента. Това поведение на ищеца е в нарушение и на разпоредбите на чл.113 , ал.2 ЗДвП, вр. с чл.113, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП, според които извън населените места пешеходците могат да пресичат платното за движение, като преди да навлязат на платното за движение са длъжни да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане. Едновременно с тези нарушения, ищецът не е спазил и правилото на чл.114, т.2 ЗДвП, което забранява на пешеходците да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Безспорно в случая инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието - около 22.40часа, като такова движение през нощта се приема от съдебната практика за придвижване при ограничена видимост. Или при съпоставяне на поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените участници е съответно за ищеца 75%, а за водача на лекия автомобил - 25%.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП и определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лв., обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетия принос на ищеца от 75%, следователно ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер 12 500 лв. За разликата над този размер, до предявения размер на частичния иск от 70 000лв., искът следва да се отхвърли.

Ищецът има право и на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, но същата не следва да се присъди от датата на увреждането. Чл. 497 КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича 15-дневния срок от представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която дата настъпи по-рано). Доказателствата по делото установяват, че ответникът - застраховател не се е произнесъл след изтичане на 15-дневения срок, броен от 22.07.2019г., когато ищецът е представил допълнително изискани от ответника документи, като липсват представени от ответника доказателства да е изискал и други документи от ищеца по образуваната преписка (ответникът не е изпълнил и задължението по чл.190 ГПК да представи по делото пълноокомплектованата преписка по претенцията на ищеца). Поради  това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 15 - дневния срок по чл.106, ал.3 КЗ,вр. с чл.497 КЗ, т.е. на 07.08.2019г. Считано от тази дата следва да се присъди законната лихва за забава върху обезщетението. Искането за заплащане на лихва за забава за периода 29.04.2019г.- 06.08.2019г. следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищецът не претендира разноски, такива не е направил, тъй като е освободен от такси и разноски по производството. Процесуалният представител на ищеца моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като е предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице (чл.38, ал.1,т.2 ЗА). Ответникът е оспорил искането на пълномощника на ищеца за присъждане на възнаграждение, поради липса на сключен договор за правна помощ. ЯОС намира направеното оспорване за неоснователно, тъй като приема за приложимо в случая разрешението, дадено с Определение №515/02.10.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№2340/2015г. на  Първо ТО, в което е прието, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА и заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават. В случая с пълномощното от 12.06.2019г. ищецът Й.С. е упълномощил адв.С. да го представлява за вредите от процесното ПТП, като изрично в т.4 от пълномощното е посочено, че адвокатът ще оказва помощ на упълномощителя при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Наред с това данните по делото са, че ищецът е материално затруднено лице, на което основание същият е освободен и от заплащане на таксите и разноските по делото, или налице е основание на адв.С. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Определено с оглед размера на уважения иск по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, размерът на възнаграждението, което съдът присажда  възлиза на 905лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 563,17лв., които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 685,60лв. на платените от ответника разноски по делото за вещи лица. В сумата на разноските не се включва адвокатско възнаграждение на адв.П., тъй като по делото липсва представен договор за правна помощ, сключен от ответника-застраховател с адв.П.. С отговора на исковата молба, на л.32 от делото, е представено само пълномощно за представителната власт на адв.П. по делото. С оглед на това, данните за изплатено от ответника на адв.П. възнаграждение от 3 000лв. не могат да се отнесат към договор за правна и защита и съдействие по настоящото дело, тъй като такъв договор не е представен.      

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на иска в размер на 500лв. и разноски за експертизите в размер на 150лв.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                     Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс"АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Черни връх"№51Д, ЕИК **********, да заплати на Й.Ж.С. ***, ЕГН **********, представляван от адв.Д.С., който е и съдебен адреса***, на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 12 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 29.04.2019г., причинено виновно от водача на застраховано при  "ЗК Лев Инс"АД МПС - лек автомобил Опел - Астра с рег.  №У 81 23 ВВ по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.08.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 12 500лв. до предявения размер от 70 000лв. - частичен иск от общата сума 100 000лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за  неимуществени вреди за периода от 19.04.2019г. до 06.08.2019г.

ОСЪЖДА " Застрахователна компания Лев Инс" АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление и ЕИК, да заплати на адвокат Д.М.С. с  адрес на упражняване на дейността: гр. София, кв."Гео Милев", ул."Разлъка" №6, бл.17, вх.Б, ет.4, ап.16, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 905лв.

ОСЪЖДА Й.Ж.С. ***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на " Застрахователна компания Лев Инс"АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление и ЕИК, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 563,17лв.

ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс" АД, с посочени данни за седалище, адрес на управление и ЕИК, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 500лв. и разноски в размер на 150лв.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ответника И.М.И. ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: