Р Е
Ш Е Н
И Е
***,
… септември 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка И., след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№3362 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „К.-**“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Н.Н. със съдебен адрес ***, твърди, се е снабдил с
обезпечителна заповед от 7.08.2008г., издадена от състав на СГС по
гр.д.№2185/2008г.Допуснатата обезпечителна мярка е запор върху сметките на „П.И.“
ЕООД в различни банки, включително и при ответника „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, пл.“******.По тази заповед е образувано изп.дело №200877904000093 по описа на ЧСИ В.И.– Б..Твърди,
че обезпечителният запор е наложен на 24.06.2008г. в 9,25 часа и в отговор на запорното съобщението, с писмо изх.№1112/2314 от
26.08.2008г. ответникът е отговорил, че сметките на длъжника са блокирани, без
да дава конкретен размер на вземанията му.Твърди, че след приключване на гр.д.№
.№2185/2008г., с влязло в сила Решение№2557 от 03.06.2010г., въз основа на
издаден изпълнителен лист от 11.03.201г. е образувано изп.дело№201177904000035
по описа на същия ЧСИ.По наложения изпълнителен запор е преведена незначителна
сума с обяснение, че това са наличностите по сметките на длъжника.Ищецът
твърди, че след подаден сигнал до СРП е образувано ДП№15378/2011г., въз основа
на което е поискано разкриване на банкова тайна за движението и наличностите на
длъжника по банковата му сметка при ответното дружество и въз основа на
издаденото от съда разрешение, се установява, че в периода от 24.06.2008г.-
датата на налагане на запора – до 22.09.2008г. от сметката на „П.И.“ ЕООД,
разкрита на името на ответното дружество, са изтеглени или преведени, на
посочените в исковата молба дати, суми, в посочените размери.Общият размер на
паричните средства, с които длъжникът се е разпоредил в процесния
период от време е 85 251,49лв.
С оглед качеството на банката- ответник на пазач и
трето задължено лице, за ищеца възниква право да иска плащане от него, а поради
неизпълнение на задължението по чл.507, ал.2 и 3 ГПК ответникът дължи и
обезщетение за забава върху главницата, което определя в размер на
26 382,39лв за периода от 13.06.2010г. до 13.06.2013г.
Моли съда, след установяване основателността на
изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата
от 111 633,88лв, от която 85 251,49лв, представляваща признато
вземане на ищеца срещу „П.И.“ ЕООД, с което ответникът неправомерно се е
разпоредил след налагане на запора на 24.06.2008г. и сумата от
26 382,39лв, представляващо обезвреда за периода
на забава, посочен от него.Претендира законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва
основателността на предявените осъдителни искове.
Твърди, че първото запорно
съобщение е връчено на банката на 24.06.2008г. в 12,58 часа, а не както сочи
ищеца на същата дата в 9,25часа.В този смисъл оспорва посочения час в
съобщението, тъй като не е вписан от служител на банката.Твърди, че по сметката
на длъжника в изпълнителното производство, сумите по дебитна и кредитна част от
сметката пред 24.06.2008година са следните: 6,00лв, събрани от банката като
такса теглене над определена сума; 6 000лв- теглене на пари на каса и
77 532,37лв- извършен вътрешнобанков превод.Това движение по сметката
касае периода от 11.01.29 часа до 12.23.30 часа на 24.06.2008година- т.е. преди
получаване на запорното съобщение от ЧСИ.Следователно
предявеният главен иск се явява неоснователен, тъй като тези пари към момента
на получаване на запорното съобщение, в 12,58 часа на
същата дата, не са се намирали по сметките на длъжника.
Ответникът твърди, че и останалите претендирани суми в т.2-6 от обстоятелствената част на
исковата молба, не са дължими от банката, тъй като те са събрани от нея на
правно основание- договор за особен залог, сключен от ответника и длъжника на
ищеца „П.И.“ ЕООД, обект на койт са вземания на
последния.Договорът за особен залог е обезпечение на договор за кредит от
25.10.2007г., сключен между същите страни, от същата дата- т.е. преди налагане
на запора, поради което банката се явява кредитор с обезпечено вземане, което
му носи качество на привилегирован такъв.Поради уговорената и настъпила,
съобразно т.17.2 от договора за кредит, е настъпила предсрочна изискуемост, а налагането на запор, има действие на
упражнено от банката изявление за настъпване на тази предсрочна изискуемост,
същата е имала право да усвои съответната сума от салдата по сметките на
длъжника.
При така изложеното ответникът счита, че в
качеството си на трето задължено лице по смисъла на чл.507, ал.3 ГПК, не носи
отговорност пред кредитора- ищец.Ето защо предявеният главен иск се явява
неоснователен.
Поради извод за неоснователност на главния иск,
твърди липса на основателност и на предявената акцесорна
претенция и моли и тя да бъде отхвърлена.Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът, чрез своя
процесуален представител, оспорва твърдението на ответника, че банката е
получила запорното съобщение в 12.58 часа на
24.06.2008година.Твърди, че поставеното удостоверяване от банката относно часа
на получаване на документа не може да има обвързващо значение за съда и другата
страна, както такова не могат да имат и вътрешнитеправила
на банката.Разписката към запорното съобщение е тази,
която удостоверява надлежно момента на получаване на запорното
съобщение.Движението на паричните средства на длъжника сочи, че разпорежданията
с тях са извършени след налагане на запора.
Не спори относно договорната обвързаност между
ответника и неговия длъжник, описана в отговора на исковата молба, но твърди,
че тя е непротивопоставима на ищеца.Договорът за
особен залог би предопределил качеството на привилегирован кредитор на банката,
ако е било налице вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ и това
би повлияло върху разпределението на получените от осребряването
средства.Такова пристъпване към изпълнение не е налице, поради което и банката
не е имала право да се удовлетвори, а е
следвало да преведе сумата по сметка на СИ.Моли съда да уважи исковете.
В допълнителния отговор на исковата молба
ответникът поддържа заявената теза.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Не се спори по делото относно следните факти:
Че по реда на чл.389 и сл ГПК, на 17.06.2008година,
по гр.д.№2185/2008г. по описа на СГС, е издадена обезпечителна заповед в полза
на настоящия ищец против „П.И.“ ЕООД за сумата от 189 207,79лв, за
налагане на запор върху вземания на длъжника до размер на посочената сума по
отношение на трети лице- банки, между които е настоящия ответник „У.“АД и на
23.06.2008година ищецът е подал молба до ЧСИ В.Б., с рег.№779 в регистъра на КЧСИ,
за образуване на изпълнително дело и налагане на запор върху вземанията на „П.И.“
ЕООД спрямо посочените банки.
Че с Решение № 2557 от 03.06.2010година,
постановено по гр.д.№2185/2010г. по описа на СГС, допълнено с Решение от 20.12.2010година,
„П.И.“ ЕООД, е осъден да заплати на настоящия ищец посочените суми и на 11.03.2011година
на ищеца е издаден изпълнителен лист, поради това, че актовете на съда са
влезли в сила.
Не се спори по делото, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп.дело №
201177904000035 по описа на ЧСИ В.Б., както не се спори и че по издадената
обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №200877904000093 по описа
на същия СИ, като от него е наложен запор върху вземанията на длъжника, чрез запорно съобщение от 23.06.2008година с изх.№00542 от тази
дата, на ЧСИ В.Б. адресирано до „У.Б.“ АД и получено от банката на
24.06.2008година.
Не се спори по делото и че на 26.06.2008година
банката дава отговор на ЧСИ, че сметките на длъжника са блокирани и дългът е
необезпечен.
Твърдението на ищеца, че въз основа на решение на
състав на СРС , е разкрита банковата тайна на „П.И.“ ЕООД, въз основа на искане
на СРП по висящо досъдебно производство№15378/2011г. по описа на 03РУП- СДВР, касателно откриване, закриване и движение на парични суми по
банкови сметки за периода от 24.06.2008г. до 29.03.2011година, се установява от
представеното заверено копие от Решение от 22.05.2012година, постановено по
ЧД№9695/2012г. по описа на СРС, 10-ти състав, съобразно което съдът е
постановил разкриване на банкова тайна за наличностите и движението на банкова
сметка№96601016367306, с титуляр „П.И.“ ООд, находяща се в „У.Б.“ АД.
Въз основа на този акт банката е предоставила с
писмо от 19.06.2012година на органите на досъдебното производство заверени
копия от документи, свързани с наличностите, движението по сметките и
извършените финансови операции за периода от 24.06.2011 до 29.03.2011година по
сметката на титуляра, с което е представила 42 броя
документи.
Досъдебното производство, образувано по сигнал на
настоящия ищец е прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление.
Не се спори, а това се установява и от събраните
по делото доказателства, че между длъжника на настоящия ищец и ответника по
делото е сключен договор за банков кредит- овърдрафт №001, на 25.10.2007година,
по силата на който банката- кредитор е предоставила на кредитополучателя да
ползва кредит в размер на 50 000лв.Сумата по кредита следва да се усвои и
ползва целево, като кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума
заедно с начислените лихви и комисиони, в уговорените срокове.С договора
страните са уговорили лихвен процент при редовен дълг, както и лихвен процент
при просрочие.Обезпечението на вземането на банката е
договор за особен залог върху вземанията на длъжника, постъпили по сметката му,
находяща се в банката, под №96601016367306.Уговореният
от страните срок за погасяване на дълга е25.10.2008година.
Съгласно представените ОУ на банката, за които е
се спори, че са действали към момента на сключване на договора за банков
кредит, както и по отношение на това, че са част от неговото съдържание- т.17.2
- при налагане на запор по законоустановения ред по отношение на сметките на
кредитополучателя, по силата на т.13.1.6, от ОУ, кредитът, ведно с лихвите се
превръща в незабавно изискуем, а налагането на запор има действието на
упражнено волеизявление на банката за прихващане на изискуемите вземания-
главница, лихви и разноски, до размер на сумата по запора, срещу равностойните
и задължения за размера на съответната сума от салдата по сметките на
кредитополучателя и/ или солидарно задължените с него лице при нея, за което
длъжникът дава изрично съгласие и се счита уведомен.
По делото не се спори и относно това, че на
25.10.2007година страните по договора за кредит сключват договор за особен
залог, имащ обезпечителна функция по отношение на горната сделка, с предмет на
заложното право на кредитора – залог върху вземанията си за постъпление по
откритите на негово име в банката сметки, конкретно разплащателна сметка
№96601016367306.
Съгласно т.4.2 от договора залогодателят
се е съгласил, при условията на Наредба №3 на БНБ за парични преводи и платежни
системи, служебно да задължава сметките му по нея до размера на изискуемите
вземания на банката по договора за кредит.С разпоредбата на т.5.1 от договора
страните са се съгласили, че при неизпълнение на което и да е задължение,
произтичащо от договора за банков кредит, при което вземанията на банката
стават предсрочно изискуеми, залогоприемателят има
право да се удовлетвори чрез изпълнение върху заложените вземания, като ги
инкасира служебно и едностранно по реда на Наредба№3 на БНБ за парични преводи
и платежни системи от сметките, на които залогодателят
е титуляр при залогоприемателя, като за събиране на вземанията
на кредитора по този ред, длъжникът- залогодател е
дал изрично съгласие, както и да прихваща всичките си вземания по договора за
кредит срещу задълженията си по салдата по сметките
Няма спор, че в ЦРОЗ е извършено вписване на
договора за особен залог по партидата на длъжника- кредитополучател, на
26.10.2007година под № 2007102600430, който факт се удостоверява от
представените от ответника документи на листове 78-82 от делото.
Съгласно заключението от допусната ССчЕ, прието от съда като годно доказателствено
средство, дадено компетентно и незаинтересовано, възприето безкритично от
страните, прави следните констатации и изводи във връзка с тях:
Дружеството „П.И.“ ЕООД има само една сметка в
ответната банка, която е разплащателна, в български лв
и е под №96601016367306; открита е на 05.11.2004г., със статус „активна“ и от
29.03.2011г. до 16.10.2015г. е без наличност и движение, настоящо салдо 0,00лв, налично салдо минус
192 778,80лв, блокирана сума 192 778,80лв.
Вещото лице е посочило хронология на движението по
сметката, на 24.06.2008година, обороти, начално и крайно салдо, обективирани в таблица 1 от заключението.
Констатирало е, че в деня на налагане на обезпечителния
запор – 24.06.2008година – наличностите в сметката на длъжника са минус
25 970,15лв, налично салдо, представляващо задължение по усвоени суми по
договор за банков кредит- овърдрафт №001825.10.2007г. ; на 24.06.2008година,
след 9,25 часа, има последващи разплащания от тази
сметка, като реализираните обороти /дебит и кредит/ по дати част, суми,
контрагент и основание са систематизирани в таблица 2 от заключението;
задължението на „П.И.“ ЕООД към банката, в деня на налагане на запора е като
начално салдо за деня минус 25 970,15лв, представляваща сумаа- задължение за усвоени суми по договора за банков
кредит, при допустим размер от 50 000лв; задължението на същото дружество
към банката, към деня на подаване на исковата молба – 14.06.2010г.- е определено
от експертизата въз основа на информационната система на банката, като
плащанията за погасяване на този дълг, за периода от 24.06.2008година до
22.09.2008г., определени въз основа на тази система, са в размер на
25 210,22лв.Вещото лице изрично сочи, че при изчисляване на това
задължение, не е взета под внимание сумата от 77 532,37лв, постъпила по
сметката на „П.И.“ ЕООД на 24.06.2008година в 11,01,30 часа по банков път от
„НВГ К.И.“ ЕООД, в размер на 77 532,37лв, поради сторниране
на същата от банката, а при вариант, че този превод не е сторниран,
банката е следвало да удържи от сметката на своя длъжник сумата от
25 970,15лв и остатъкът от 51 562,22лв да преведе по сметка на ЧСИ.По
отношение на сумата от 77 532,37лв вещото лице дава пояснения в о.с.з. на
19.04.2016г., че тази сума е отразена като неоторизиран запис R-сторно и
веднага е върната обратно.В тази връзка е допусната и допълнителна задача на
вещото лице- да провери и да установи сумата от 77 532,37лв дали е върната
обратно на „НВГ К.И.“ ЕООД и ако това е така – на какво основание.Тази
допълнителна задача не е изпълнена, а съдът е отменил определението си, с което
я е допуснал, поради това, че изпълнението и е свързано със затруднения,
посочени от вещото лице с допълнителна молба.
Вещото лице е констатирало, че на 29.03.2011година,
в 13,37.27 часа от сметката на длъжника, банката е превела по сметка на ЧСИ Б.
сумата от 118,93лв по изпълнително дело №200877904000093 с взискател
– настоящият ищец.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Претенциите са с правно основание чл.452, ал.3 ГПК
във връзка с чл.507 ГПК и чл.86 ЗЗД – кумулативно съединени.
По главния иск с право основание чл.452, ал.3 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба на закона взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане
от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило
на длъжника, след като му
е било връчено запорното съобщение.
Ищецът твърди, че ответникът, в качество на
трето задължено лице, е извършил разпореждане с парични средства на длъжника му,
находящи се в разплащателната сметка на последния,
след като ЧСИ е наложил запор върху вземанията, които длъжникът е имал по
отношение на банката.
Ответникът
не спори относно факта на разпореждане, но твърди, че тези разпореждания не са противоправни, позовавайки се на първо място, че запорното съобщение е получено по време, различно от
посоченото от ищеца, както и поради това, че е налице основание да извършване
на разпореждане с част от паричните средства, поради наличието на облигационна
връзка между него и длъжника на ищеца.
Първият спорен
въпрос е въпросът относно действието на запорното
съобщение, по отношение на което няма спор между страните, че е получено на
24.06.2008година.Спори се относно часа на получаването на този документ, а
оттам и кога се е породило задължението на банката да не се разпорежда с
вземанията на длъжника на ищеца.
Твърдението на ищеца е, че това запорно собщение е получено от
банката в 9,25 часа, като едновременно с това твърди, че е налице такова
отбелязване на разписката.Представеното от ищеца заверено копие от запорно съобщение, изпратено от ЧСИ В.И., по изп.дело№ 200877904000093 съдържа подобно удостоверяване –
срещу подписа на получателя е извършено отбелязване, че това е станало в 9,25
часа.Съдържа необходимите от закона реквизити, съобразно приложение №24 към Наредба
№ 7 от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с
връчването по ГПК, като едновременно с това съдържа и печат, сочещ изх.№ на документа
– 00542 от 23.06.2008година, а разписката, удостоверяваща връчването носи дата
на връчване на документа – 24.06.2008година, имената на връчителя
и имената на получателя на документа. Представеното от ответника заверено копие
на документа освен реквизитите, посочени от закона, носи и печат – на лицевата
си част, че документът е получен от банката на същата дата в 12, 58 часа.
Следва изрично да бъде отбелязано, че законът
не съдържа изискване да се посочи часа на получаване на запорното
съобщение, както следва изрично да бъде отбелязано и че в тежест на доказване-
пълно и главно – за ищеца е да установи фактите, със съществуване на които
свързва благоприятни за себе си правни последици.
Представеното от ищеца запорно съобщение носи удостоверяване, че документът
е връчен на третото задължено лице и настоящ ответник по делото, на 24.06.2008година
лично от ЧСИ В.И., с рег.№779.Извършеното от длъжностното лице удостоверяване
е, че запорното съобщение е връчено на посочената
дата в 9,25 часа.Документът има характер на официален удостоверителен документ.По
аргумент от уредената в чл. 43 ЗЧСИ възможност
частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител в неговата кантора
да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на чл. 37–58 ГПК, същата следва
да се тълкува именно в контекста на
предоставената от държавата компетентност за извършване на принудително
изпълнение, при което принципът е, че частният съдебен изпълнител може
да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните
пред него изпълнителни дела, т.е. доколкото връчването на призовки, съобщения и книжа от частен
съдебен изпълнител е в рамките на предоставената
му компетентност за извършване на
принудително изпълнение, поради което той
може да удостоверява
връчване на книжа не изобщо,
а само във връзка с образуваните пред него изпълнителни
дела.Именно такъв е и
настоящият случай и в правомощията на ЧСИ е връчването на запорното
съобщение на третото задължено лице по висящото пред него изпълнително
производство.Върху ответника е тежестта на доказване, че
документът въз основа на който ищецът гради тезата си касателно
момента на връчване на запорното съобщение е неистински /неверен.Подобно оспорване от
страна на ответника не е проведено, макар и въведено в процеса.Основанието за
оспорването, което сочи ответната страна е свързано с начина на приемане на запорните съобщения в банката и начина на посочване на дата
и час на приемане на запорното съобщение.С това оспорване
ответникът се домогва до възможността да удостовери, че всъщност банката,
получила документа, има определен начин на приемане на такива книжа и начин на
удостоверяване на дата и час на приемане, който е различен от използвания от
ЧСИ.Именно поради посоченото основание за оспорване съдът не е допуснал исканите
от страна гласни доказателствени средства.И това е
така, тъй като последиците от наложения запор, чрез получаване на запорното съобщение, са свързани с момента на неговото
получаване, а не от вътрешните правила на третото задължено лице, за отразяване
на получаването като дата и час на неговото приемане.
Ето защо настоящият
състав на съда приема, че на 24.06.2008година, ответникът, в 9,25 часа е получил запорно съобщение от ЧСИ Б., касателно
вземания на длъжника на ищеца. В резултат на полученото от
ответника запорно събщение
по отношение на съществуващите вземания на длъжника се обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към
имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника,
и задължава третото лице да пази
запорираните суми / чл.507,
ал.3 ГПК8/. Съгласно
разпоредбите на чл. 450, ал.3 ГПК и чл.507 ГПК запорът върху вземания на длъжника
спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен
от деня, в който му е връчено
запорното съобщение. От този момент
третото задължено лице има задълженията
на пазач по отношение на
сумите съгласно чл.507, ал.3 ГПК.
За периода от получаване на
съобщението до момента, за който банката твърди, че действително го е получила
/ вероятно отразила в своите книги/ движението по сметката на длъжника отразява
четири операции: постъпване по сметка на сумата от 77 532,37лв, която е сторнирана от банката, като видът операция, извършена по
този превод е в вътрешнобанков.Постъпването на сумата по сметката на длъжника е
в 11.01.30 часа и в същия част, пак чрез вътрешнобанкова операция, сумата сторнирана.Основанието за извършената от банката кредитна операция
е посочено като неоторизиран запис, касателно кредитирането на сметката на длъжника, а по
отношение на дебитирането е обозначено в
информационна система на банката като сторниране.
Тази извършеното движение по
банковата сметка – разплащателна на длъжника поставя два въпроса – постъпила ли
е сумата, т.е заверена ли е сметката на длъжника на ищеца с посочената сума и
каква е причината, ако тя е постъпила в сметката, да бъде дебитирана
от нея и на какво основание?
По отношение на това дали сумата е
постъпила в сметката – страните в процесуалната връзка заемат противоположни
позиции, лесно обясними, с оглед тезите им в производството.
Ето защо съдът намира, че следва да
изведе отговора на този въпрос от заключението на вещото лице.Последното в
констативно-съобразителната част на своето заключение – стр.6, таблица 2, е обозначило сумата от
77 532,37лв като кредит- т.е. постъпление в банковата сметка на длъжника
на 24.06.2008година в 11.01.30 часа.Тази получена сума банката е обозначила
като неоторизиран запис.Понятието „неоторизирано“ се използва от законодателя,
без да му е дадена легална дефиниция в Наредба №3 от 29.09.2005г. за паричните
преводи и платежни системи, действала към онзи момент и отменена с ДВ, бр.62 от
04.08.2009година, в приложение №4 към
чл.12, ал.11, чл.18, ал.8 и 9, чл.28 и чл.31, ал.6 от наредбата и касае директен
дебит по чл.18, ал.8 и 9, като терминът се свързва с постановяване на отказ да
се удовлетвори искане за дебитиране поради липса на
предварително съгласие на платеца с използване на директен дебит или ако по
сметка на платеца не е осигурено покритие на сумата, посочена в нареждането за
директен дебит, или не са изпълнени поставените условия.Терминът е използван касателно дебитиране на сметка,
поради което не може да бъде приложен механично към кредитиране, което касае „П.И.“
ЕООД, но тъй като обратната на дебитиране операцаия е кредитиране, с оглед дадените от законодателя
хипотези, за да обозначи банката това кредитиране като неоторизиран запис,
настоящият състав на съда приема, че е налице някоя от посочените от
законодателя хипотези, поради което не може да се приеме, че е налице
постъпления на посочената сума по сметката на длъжника.Едновременн
с това следва изрично да се отбележи, че неоторизина
запис може да касае и дебита по сметката на сметката на платеца, поради, което
могат и следва да намерят приложение нормите на закона, касателно
преценката на банката за наличие на неоторизиран дебит.Именно и поради тази
причина сумата е сторнирана от страна на банката.По
делото не са събрани доказателства, че е налице действително постъпление на тази
сума по разплащателната сметка, обременена със запора. Отделно от това стои
въпросът дали банката е имала право по този начин да извърши отразяване на
движението по сметката и да извърши служебна корекция, с оглед действащите към
този момент правила на закона.
Съгласно чл. 7 от Закон
за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (отм.), който е бил в сила по
време на процесните преводи, са уредени условията
за извършване на местен превод:
представяне на надлежно съставено преводно нареждане ; представяне на други изисквани от нормативен акт
или договорени с изпълняващата институция документи ; финансово покритие на превежданата
сума и разноските свързани с извършването на превода. Съдържанието
на преводното нареждане за кредитен
превод /местен и презграничен / е определено нормативно в чл. 17 от Наредба № 3/29.09.2005 г. за паричните преводи
и платежните системи
(отм.) - в сила за процесния период.Преценявайки
действаща нормативна база към този момент няма основание да се приеме, че
банката е имала правомощия да прави преценка, че извършения кредит /
постъпление по сметката на длъжника е неоторизиран запис, освен ако се приеме,
че са налице посочените хипотези.Доказателства, на какво основание е прието, че
е налице неоторизин запис по делото не са представени,
не са и събирани.Ако, обаче се приеме, че понятието „неоторозиран“
касае извършения запис в информационната система на банката, се поставя
въпросът кой е извършителят на този запис, който въпрос не е обсъждан по
делото, тъй като такъв, като предмет на спора, не е въвеждан от никоя от
страните, няма и доказателства за това в чии правомощия е записването на
извършените вътрешнобанкови операции.
По
отношение на сторнирането.
Сторнирането представлява счетоводен способ за
отстраняване на допуснати грешки при счетоводните записвания. Това предпоставя и
въпросът дали подобна възможност – банката да задължава служебно коригиране на сметката
на длъжника на ищеца и нейн съдоговорител
по договора за банков кредит и договора за особен залог върху вземанията.Страните
са уговорили с разпоредбата на чл.4.2 от договора за особен залог директен
превод, но само до размера на изискуемите вземания на банката, произтичащи от
договора за банков кредит.
Ако пък банката е извършила сторниране, представляващо грешно записване по сметката, то
действащият към този момент Закон за паричните преводи, електронните платежни
инструменти и платежни системи, отм. с ДВ,брой 23 от 27.03.2009година, с
разпоредбата на чл.13, предвиждащ подобно коригиране, изисква, когато грешката е причинена от
изпълняваща институция-
банката, коригирането да се извърши по нейно искане, чрез коригиращо записване
и/ или превод. Въпросът
е дали подобно коригиране може да се извърши служебно от банката, без да се
изисква съгласието на титуляра на сметката. Съгласно чл. 6, ал. 5 от
Наредба № 3/29.09.2005 г. за
паричните преводи и платежните системи за служебно събиране на суми по
сметки банките съставят нареждане за директен дебит,
върху който щемпеловат или по друг ясно
различим начин с червен цвят нанасят
"СЛУЖЕБНО". Предварителното съгласие, дадено в договора представлява съгласие за директен
дебит. Съгласно
чл.20, ал.1 от Наредба №3/29.09.2005г. за паричните преводи и платежни системи,
преводно нареждане за
местен директен дебит може да
бъде изпълнено само при наличието
на писмено съгласие, депозирано от платеца пред
неговата изпълняваща институция. Съгласието за директен дебит
следва да съдържа, по силата
на тази норма
- т. 7, срок на валидност на съгласието.
В настоящия случай е
налице съгласие за директен дебит, дадено от длъжника, но касаещо
само и единствено вземанията на банката, произтичащи от договора за банков
кредит.Липсва дадено съгласие от страна на платеца-длъжник на ищеца по
изпълнителното дело и длъжник на банката по договора за банков кредит, подобен
директен дебит за бъде извършван за други вземания.Това, обаче би имало
значение само в отношенията между банката и нейния длъжник.
Преценявайки констатациите на вещото
лице, отразени в таблица 2 от неговата констативно съобразителна част, съдът
приема, че след налагане на запора от разплащателната сметка на длъжника са
извършени разпореждания с посочените в заключението на вещото лице суми, като
резултат от това банката се е удовлетворявала от получените по тази сметка суми
за погасяване на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за
овърдрафт. С оглед уговорения между банката и длъжника директен
дебит банката е имала възможност да постигне погасителен ефект на вземанията си.
А това съответства на особеностите на договора за банков кредит- овърдрафт, при
който погасяването на овърдрафта се извършва автоматично при постъпване на суми
по разплащателната сметка на клиента. Въпросът е дали извършеното
разпореждане представлява нарушение на задълженията на пазача на актива, в
качество на трето задължено лице, каквото има ответникът.В настоящия случай длъжникът на ищеца е учредил по реда
на ЗОЗ залог в полза на на банката върху вземанията за постъпления по конкретна банкова
сметка, ***.10.2007година-т.е. преди
налагане на запора върху вземанията по същата разплащателна сметка.С оглед на
това вписване и действието му по отношение на третите лица, на които той е
противопоставим, поставя ищеца в положение да е знаел за допуснатото
обезпечение в полза на ответника, поради което и залогът му е противопоставим,
а той предопределя качеството на банката на привилегирован кредитор, имащ право
на предпочтително удовлетворяване в поредността на
привилегиите, посочена от закона с разпоредбите на чл.136 ЗЗД и чл.772 ТЗ.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът,
че предявеният иск по чл.452,
ал.3 ГПК е неоснователен.
Изводът за
неоснователност на главната претенция води по необходимост до извод за
неоснователност на иска по чл.86 ЗЗД.
По разноските.
Страните са
направили искане за присъждане на разноски своевременно и са представили
списъци по чл.80 ГПК.
С оглед изводът за неоснователност на предявените
искове, разноските следва да бъдат понесени от ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК.Ответникът претендира разноски в общ размер на сумата от 4 400лв, от
които 4 200лв- адвокатски хонорар , за чието плащане са представени
доказателства по делото- лист 180 и 200лв- депозит за вещо лице, които също са
доказани като реално извършени.Ето защо ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 4 400лв разноски по делото.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.-**“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Н.Н. със съдебен адрес ***,
срещу „У.Б.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, площад „******,
със съдебен адрес ***№26, чрез адв.М.Я., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.452, ал.3 ГПК – за заплащане
на сумата от 85 251,49лв, представляваща вземане на ищеца срещу „П.И.“
ЕООД, с което ответникът „У.Б.“АД, ЕИК ******, в качеството му на трето
задължено лице по смисъла на чл.507 и сл ГПК, неправомерно се е разпоредил след
налагане на запор на 24.06.2008година и иск с правно основание чл.86 ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за забава за периода от 13.06.2010г. до
13.06.2013година, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, „К.-**“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „У.Б.“АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.София, площад „******, разноски по водене на
делото в размер на 4 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: