ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
гр. гр. София, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 342, ал. 1 от НПК. Образувано е по
частни жалби на подсъдимите Д. Р. Г. и П. Е. Б., срещу протоколно
определение от 29.03.2022г. по н.о.х.д № 2080/2020г. на СНС, с което са им
взети мерки за неотклонение „гаранции в пари“ в размер на по 20 000 лева, за
всеки от тях, които да се платят в 10 дневен срок.
В частната жалба на подс. Д.Г., чрез защитника му, се развиват доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
определение. Сочи се, че подсъдимият не е могъл да участва в съдебното
заседание от 29.03.2022г. по обективни причини от здравословно естество,
удостоверени с болнични листи. На подсъдимия Д.Г. била поставена диагноза
“Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гърба“. След узнаване за случилото се съдебно заседание подсъдимият
представил допълнително и удостоверение от 31.03. 2022г. по чл.18,ал.2 от
Наредбата за медицинската експертиза, че е бил в невъзможност да участва в
съдебно заседание, предвид поставената диагноза и наличие на „изразени
болки“ и „ограничена подвижност“.Поради изложеното, според защитата,
отсъствието на подсъдимия Д.Г. от заседанието на 29.03.2022г. , се дължи на
уважителна причина, поради което били налице основания за отмяна на
обжалваното определение, с което е взета мярка за неотклонение на
подсъдимия „Гаранция в пари“.В условията на алтернативност се претендира
за определяна на мярка за неотклонение“ подписка“ или за намаляване
размера на паричната гаранция.
В частната жалба на подс.П.Б., чрез защитника му, се твърди, че
1
отсъствието на този подсъдим от съдебно заседание на 15.03.2022г. се е
дължало на уважителни причини, а именно поставянето му под карантина,
след като се е завърнал от Република Турция. Иска се отмяна на атакуваното
определение и подсъдимият да остане без каквато и да е мярка за
неотклонение. Алтернативно защитата моли да бъде определено възможно
най- лекото процесуално ограничение, а именно мярка „ подписка“, или да
бъде намален размерът на гаранцията.
Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК,
от активно легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на въззивна съдебна
проверка, поради което се преценява за процесуално допустима.
АСНС, като се запозна с наведените в частната жалба доводи, обсъди
доказателствата по делото и провери служебно и изцяло, съгласно чл. 314, ал.
1 НПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата
норма на разпоредбата на чл. 345, ал. 3 НПК, правилността на атакувания
съдебен акт, намира следното:
Настоящият състав на Апелативния специализиран наказателен съд,
намира, че жалбата на подсъдимия Д.Г., разгледана по същество, е
основателна.
Въззивният жалбоподател Д.Г. е подсъдим по обвинение по чл.321, ал.2
от НК и по чл. 255 ал.3, вр. ал.1 т.2 т..6 и т.7,вр. чл. 20 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26
ал.1 от НК. Фактите по делото сочат, че подс. Д.Г. е бил редовно уведомен за
заседанието от 29.03.2022г., в което не се явил, поради възникнали
здравословни проблеми, за които е представил, чрез защитника си, болничен
лист № Е20220777266 от 25.03.2022г. В болничния лист е отразена диагноза
“Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гърба“. На подсъдимия е предоставен отпуск за лечение при домашен –
амбулаторен режим за периода от 25.03. 2022г. до 29.03. 2022г.
Допълнително е представено и удостоверение от 31.03. 2022г. по чл.18,ал.2
от Наредбата за медицинската експертиза, че е бил в невъзможност да участва
в съдебно заседание, предвид поставената диагноза и наличие на актуални
„изразени болки“ и „ограничена подвижност“. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредбата за медицинската при определен домашен амбулаторен режим,
както в настоящия случай, подсъдимият е длъжен да се явява пред органите
на съдебната власт през периода на разрешения отпуск, поради временна
неработоспособност, освен ако представи медицинско удостоверение по
образец, в което е отбелязано, че заболяването не позволява явяването,
респективно участието му.
Видно от гореизложеното, в настоящия казус е представено
изискуемото медицинско удостоверение, въз основа на което може да се
направи несъмнен извод, че заболяването на подсъдимия е препятствало
неговото явяване и пълноценно участие в съдебно заседание на 29.03.2022г.
Такъв извод може да бъде направен и въз основа на информацията, вписана в
2
останалите представени по делото медицински документи. Вярно е, че когато
неявяването на подсъдимия, чието присъствие е задължително, по силата на
чл. 269 ал.1 от НПК, е без уважителни причини, респективно е налице опит
шиканиране на процеса, съдът не само може, но е длъжен да предприеме
законоворазписаните дисциплиниращи мерки. В случая,обаче, за
санкционираното неявяване на подс. Д.Г. са били заявени уважителни
причини - здравословния му статус, пречещ да участва в заседанието, като са
представени и съответните медицински документи. При това положение,
обжалваното определение, в частта му относно подс. Д.Г., следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Апелативния специализиран наказателен съд, намира, че жалбата на
подсъдимия П.Б. е частично основателна.
Въззивният жалбоподател П. Е. Б. е подсъдим по обвинение по чл.321,
ал.2 от НК и по чл. 255 ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7,вр. чл. 20 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК. Фактите по делото сочат и не се спори, че подсъдимият
П.Б. е бил редовно уведомен / в с.з. от 23.02.2022г./ за съдебно заседание на
15.03.2022г., в което не е явил, поради което не е даден на делото. От
материалите по делото е видно, че подсъдимият П.Б. се явил и участвал в
съдебно заседание на 23.02.2022г., след което планувал и предприел пътуване
за Република Турция, като решил завърне в страната ден преди заседанието
от 15.03.2022г., но бил поставен под карантина. Респ. не е могъл да участва
във въпросното съдебно заседание.
АСНС намира, че е налице недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимия П.Б., който сам се е поставил в невъзможност да участва в
съдебното заседание на 15.03.2022г. На основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4,
6 и 11 и чл. 63 в от Закона за здравето министърът на здравеопазването е
издал Заповед № РД-01-49 от 28.01.2022 г., изменена със Заповед № РД-01-68
от 03.02.2022 г., Заповед № РД-01-85 от 15.02.2022 г. и Заповед № РД-01-
109/25.02.2022 г., Отменена със Заповед № РД-01-126/09.03.2022г. Посочено
е, в Заповед № РД-01-126/09.03.2022г., а и в отменената Заповед № РД-01-49
от 28.01.2022 г., че Република Турция попада в т.нар. „червена зона“. За
влизащите от червената зона в страната български граждани (които не
представят надлежни документи – за ваксинация за COVID, за проболедуване
и т.н.) е предвидено поставянето им под карантина за срок от 10 дни.
Подсъдимият не бил могъл да претендира, че не е знаел за горните
положения. Цитираните заповеди са общи административни актове и
съгласно Закона за здравето те задължително се публикуват на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването. В този смисъл
съдържанието им е общоизвестно и общодостъпно. Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ал.1 от НПК присъствието на подсъдимия в съдебното заседание е
задължително. Подсъдимият е следвало да даде приоритет на ангажиментите
си да се яви в съдебно заседание пред планирането и предприемането на
екскурзията си до Република Турция. При това положение първата
3
инстанция, напълно в съответствие с изискванията на чл. 66 ал.1 от НПК , е
взела мярка за неотклонение „ гаранция в пари“ на подсъдимия П.Б., който
самоволно и въпреки ясното знание за неговите задължения в процеса, се е
отклонил от тях и сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното
заседание. Неправилно, в отклонение с чл. 56 ал.3 от НПК и чл. 61, ал.2 от
НПК съдът от първата инстанция е определил размера на гаранцията в
завишен размер, като не е съобразил продължителния период на развитие на
наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза, отдалечеността
във времето на твърдените от прокуратурата престъпни посегателства / от
2009г./, процесуалното поведение до момента на подсъдимия, на фона и на
данните за имотния му статус.Принципно положение е, че размерът на
гаранцията трябва да бъде определен на стойност такава, че да може
обвиняемият да възприеме евентуалната загуба на сумата, в случай на
неизпълнение на произтичащите от мярката задължения, като една
действително сериозна загуба и така да мотивира последния към
законосъобразно процесуално поведение. Размерът на гаранцията не следва
да представлява изключителна трудност за обвиняемия, но така също не
следва да бъде прекомерно лека и задължително съобразена само с
имущественото положение на привлечения към наказателна отговорност, без
да се отчитат останалите обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК, в т.ч.
естеството, тежестта на инкриминираната дейност за претендирани тежки,
умишлени престъпления, едно от които и продължавано, по смисъла на чл.
26 от НК, със сериозно ощетяване на фиска за 3 963 583,17 лева. Според
становището на настоящия състав на въззивния съд мярка за неотклонение „
гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева се явява съобразена, както с
данните за имуществения статус на подсъдимия П.Б. и не се свързва с
непосилни за същия ограничения, така и с естеството и тежестта на вменената
му престъпна дейност и с развитието на производството до момента, като би
постигнала целите по чл. 57 от НПК, поради което първоинстанционното
определение следва да бъде изменено в горния смисъл.
Предвид изложеното Апелативният специализиран наказателен съд на
основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.03.2022г. по НОХД №2080/
20 г. на СНС - 6 състав, в частта му, в която спрямо подс. Д. Р. Г. е взета
мярка за неотклонение „гаранция в пари“ от 20 000 лева.
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 29.03.2022г. по НОХД №2080/
20 г. на СНС - 6 състав, в частта му, в която спрямо подс. П. Е. Б. е взета
мярка за неотклонение „гаранция в пари“ от 20 00 лева, като НАМАЛЯВА
4
размера й на 10 000/ десет хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5