Присъда по дело №4928/2015 на Софийски градски съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

Гр.София, 12.04.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети април през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.К.

М.С.

 

секретар Т.Ч.

прокурор Христина Христова

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХ дело №4928 по описа за 2015 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.И.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, семеен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН за това  на 13.09.2014 г. около 16:00 ч. в с.Я., обл.П., на ул.И. В. пред дом №44 при управление на МПС- л.а. Москвич Алеко с ДК №******** с посока на движение от гр.Плевен към гр.София да е нарушил правилата за движение по пътищата- да е предприел маневра съгласно чл.76 от ППЗДвП /маневра е изменение на положението на ППС спрямо пътя и останалите участници в движението, като потеглянето, преминаването в съседна лента, завиване и др. подобни/ от лявата лента за движение към дясната лента за движение, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и да е навлязъл в дясната пътна лента без да пропусне ППС- мотоциклет марка Кавазаки с ДК №********, което се е движело по нея, като така да е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП: водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра…. в частност да премине в друга пътна лента….. преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и ал.2: при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея и чл.77 от ППЗДвП: водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата и че няма да застраши останалите участници в движението, като с това по непредпазливост да е причинил смъртта на П. И. М. ЕГН ***********, управлявал по това време ППС мотоциклет, марка Кавазаки с ДК №********, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.В вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от И.П.М. ЕГН ********** и И.П.М. ЕГН ********** граждански искове срещу подсъдимия Г.И.И. /с установена самоличност/ в размер на по 150 000 лв. всеки, като неоснователни.

ВРЪЩА на подсъдимия Г.И.И. иззетия по делото и репатриран в КАТ- Плевен лек автомобил Москвич Алеко с ДК №********.

 

ВРЪЩА на наследниците на П. И. М.- И.П.М. и И.П.М. иззетия по делото и репатриран в КАТ- Плевен 1 бр. мотоциклет Кавазаки с ДК №******** и 1 бр. каска, предадена с протокол за доброволно предаване (л.16 от ДП).

 

ОСТАВЯ по делото приложените 1 бр. тест за наркотици (л.56 от ДП)  и 1 бр. СД от Национална система т.112 (л.64 от СФ).

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

                                              

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/……………….

 

                                      2/…………………. (О.М.)

Мотиви по НОХД №4928 по описа на СГС, НO, 3-ти състав за 2015 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) Г.И.И., за това че на 13.09.2014 г. около 16:00 ч. в с.Я., обл.П., на ул.И. В. пред дом №44 при управление на МПС- л.а. Москвич Алеко с ДК №******** с посока на движение от гр.Плевен към гр.София е нарушил правилата за движение по пътищата- предприел е маневра съгласно чл.76 от ППЗДвП /маневра е изменение на положението на ППС спрямо пътя и останалите участници в движението, като потеглянето, преминаването в съседна лента, завИ.е и др. подобни/ от лявата лента за движение към дясната лента за движение, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и е навлязъл в дясната пътна лента без да пропусне ППС- мотоциклет марка Кавазаки с ДК №********, което се е движело по нея, като така е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП: водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра…. в частност да премине в друга пътна лента….. преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и ал.2: при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея и чл.77 от ППЗДвП: водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата и че няма да застраши останалите участници в движението, като с това по непредпазливост е причинил смъртта на П. И. М. ЕГН ***********, управлявал по това време ППС мотоциклет, марка Кавазаки с ДК №********- престъпление по чл.343, ал.1, б.В вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

По делото като частни обвинители и граждански ищци са конституирани майката и бащата на починалото лице- И.П.М. И И.П.М., като са приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове срещу подсъдимия в размер на по 150 000 лв. всеки, представляващи обезщетение за причинени им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието- 13.09.2014 г. до окончателното плащане на всички дължими суми.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр.  чл. 342,  ал. 1, пр. 3 НК. Счита, че са събрани всички възможни доказателства и доказатествени средства, като на база показанията на свидетеля- очевидец- З.М. се установява именно фактическата обстановка, описана в ОА. Пледира съдът да не кредитира показанията на св.Т.Н., тъй като неговите показания съдържат противоречиви твърдения- от една страна, че е стоял през цялото време на пътното платно и е наблюдавал какво се случва, от друга, че е обслужвал работещата през това време скара в заведението, където е работил той. Сочи също така, че по категоричен начин е установено по делото, че в момента на удара, лекият автомобил е бил в движение, а не както твърди св.Т.Н., че автомобилът е бил спрял и вече качен с предната си част на тротоара. С оглед на противоречията в показанията на този свидетел, счита че същите не следва да бъдат кредитирани в цялост.

Същевременно счита, че показанията на св.М. следва да бъдат възприети, тъй кат непосредствено след инцидента той се е обадил на родителите на пострадалия, като им е казал това, което впоследствие разказва и по време на разпитите си като свидетел по делото. Сочи, че същото са разказали и майката и бащата на починалия пред съда. В тази връзка счита, че няма как в една подобна шокова ситуация за свидетеля М. той да говори нещо различно от това, което действително е възприел. Като подчертава, че неговите показания са еднопосочни и 2 години по- късно по време на разпита му пред съда и което е споделил и с родителите на починалия. Отбелязва още, че дясната пътна лента за движение, в която се е движел пострадалия е с широчина 4,3 метра, а лявата пътна лента е с широчина 3,7 метра, като общо широчината на цялото платно е в размера на 8 м. И ако подсъдимият се е движел в близост до осевата линия в лявата лента, времето за реакция от страна на пострадалия М. при направената маневра за завой на дясно на лекия автомобил е била нулева. Счита, че по делото безспорно е доказано, че ПТП-то не е настъпило при статично положение на лекия автомобил, а напротив на около 2,5-3 метра в ляво от десния край на платното за движение на мотоциклетиста, т.е. изцяло в неговото пътно платно, поради което счита, че безспорно е доказано също така, че лекият автомобил не се е движил в дясната лента за движение, така както твърдят последните две експертизи. Безспорно е доказано, че ПТП-то е настъпило в сухо време, в следобедните часове на деня, на асфалтов път като също безспорно е доказано, че неравността на пътното платно не е оказала влияние на устойчивостта на мотоциклета.

Независимо от сложните математически изчисления, направени в заключението на двете – тройна и петорна КСМАТЕ относно механизма на настъпилото ПТП, прокурорът пледира, съдът да не кредитира изводите направени в тях. Твърди, че не е възможно настъпилото ПТП да е станало след като автомобилът е бил статичен или качен с предните две гуми на тротоара, а мотоциклетистът да се е движил отклонявайки леко в дясно своето движение. Сочи, че действително пострадалият М. се е движел с превишена за този участък скорост над 50 км/ч и може да се говори за съпричиняване към настъпилия резултат от негова страна, но действителната причина за смъртта му е нарушаване правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия И. при управление на МПС, който е предприел маневра от лявата лента за движение към дясната лента за движение, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и навлязъл в дясната лента за движение, като не е пропуснал движещият се мотоциклет управляван от пострадалия М.. Твърди, че подсъдимият е бил длъжен също така чрез страничните огледала и вътрешното такова за обратно виждане да се увери, че ще извърши безопасна маневра. Акцентира на експертизата изготвена в досъдебната фаза, приета в съдебно заседание, според която дори и пострадалият да се е движел с 50 км/ч ударът е бил непредотвратим предвид отстоянието, на което са били един от друг лекият автомобил и мотоциклета. Подчертава още, че М. е бил видим като обект за подсъдимия и последният е можел да реагира, като не предприема съответната маневра. Най-малко е могъл да го чуе като шум на силно бръмчащ двигател на мотор.

Сочи, че безспорно са доказани и травматичните увреждания вследствие на удара, от които се правят изводите за механизма на тяхното получаване. С оглед на всичко това счита, че въпреки че подсъдимият И. е имал възможност да възприеме наближаващата опасност за него, когато е възникнала опасността за движението, той не е намалил скоростта на движение, не е спрял,  не е пропуснал и не е бил внимателен и предпазлив към преминаващия в дясната лента за движение мотоциклетист.

Коментира, че от субективна страна деянието, което е извършил подсъдимия И. е извършено при форма на вина – непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства поси съпричиняване от страна на пострадалия М. с оглед несъобразената скорост, с която се е движил в този участък и добрите характеристични данни за подсъдимия, както и това, че е с чисто съдебно минало, което би следвало да се вземе предвид при определяне размера на наказанието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около минималния размер за предвиденото престъпление, с прилагане разпоредбата на чл. 66 НК, както и лишаване право да управлява МПС на основание чл. 37, т.7 от НК в размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

Повереникът на частните обвинители- адв.Б. се солидаризира с аргументите на прокурора. Сочи от своя страна, че по това дело са налице три групи доказателствени източници. Първата група са гласните доказателства събрани чрез разпита на посочените от прокуратурата и защитата свидетели в проведеното съдебно следствие. Втората група са експертните заключения и третата група са писмените доказателства, на които приоритетно значение отдава на протокола за оглед на местопроизшествие.

В първата група доказателства твърди, че има две подгрупи в зависимост от връзката и взаимната зависимост на свидетелите със страните по делото. Така в първата група свидетелски показания твърди, че следва да се включат тези на П. Ц., Е.М., П.П., П.Б., Е. Ш., Г.К., Л.П., П.В., В.В., Г.С. и З.М.. Подчертава, че повечето от тези свидетели са поискани от защитата и те са членове на медицинския екип, пристигнал на местопроизшествието, тъй като подсъдимият и защитата са преследвали целта да докажат, че така определената от СГП квалификация на деянието е неправилна, че той е оказал помощ и че следва това да се вземе предвид от съдебния състав.

Счита, че на база показанията на свидетелката П.Ц. и тези на свидетеля П.П. се установяв, че подсъдимият не е взел участие при товаренето на пострадалия в линейката.

Посочва, че показанията на част от свидетелите- свидетелят Б., свидетелят Ш., свидетелите Л.П., П.В., В.В., Г.С. не допринасят за изясняване на обективната истина по делото, тъй като те не са очевидци.

Набляга на показанията на свидетеля К., който е взел участие като поемно лице при извършването на огледа на местопроизшествието и според когото след като той е бил привлечен като поемно лице от полицаите, те са почнали да обикалят района, за да търсят свидетели очевидци. Твърди, че този свидетел заедно с полицейския служител са минали покрай свидетеля Т.Н., но той не е споделил, че е видял ПТП.

Твърди, че най-съществени са показанията на свидетеля М., който разпитан на ДП е дал подробни данни относно времето и мястото на настъпването на ПТП, неговия механизъм, настъпилите резултати и последващи след произшествието действия, като в хода на съдебното следствие този свидетел е потвърдил изцяло дадените от него показания на ДП. Подчертава, че съгласно показанията на този свидетел подсъдимият се е движил с управлявания от него автомобил в лявата лента на пътното платно в неговата посока на движение, а в дясната лента за движение на около 1 – 1,5 м. от бордюра и на около 70-80 м. зад подсъдимия се е движил пострадалият М. със скорост от 70 – 80 км/ч. М. се е движил непосредствено зад него на около 20 м. зад пострадалия, с около 60 - 70 км/ч. Движейки се в лявата лента на пътното платно подсъдимият предприема маневра завой надясно и преминавайки в дясната лента насочена към входа на двора, където живее, мотоциклетът, движейки се в дясната лента се удря в предна дясна част на автомобила на подсъдимия в областта между преден десен калник и предна дясна врата. Вследствие на удара пострадалия излита от мотоциклета, преминава над предната част на двигателя на лекия автомобил и пада непосредствено пред него в лявата му част. Сочи, че този свидетел е категоричен, че при управлението на мотора П.М. е бил с предпазна каска, която впоследствие след връщането му от болницата, след като се установява, че П.М. е починал, установява, че каската не се намира на самото местопроизшествие и запитвайки къде е каската, подсъдимият заявил, че не е виждал каска и е възможно да се намира в някой от съседните дворове. Твърди, че това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Г.К., който е намерил в хода на огледа каската в съседния на подсъдимия двор. Подчертава, че отново според показанията на свидетеля К., след като са се върнали с полицаите на местопроизшествието, подсъдимият се е държал арогантно и се е опитал да ги изгони от района на местопроизшествието.

Сочи, че втората група доказателствени източници, съдържащи гласни доказателства са показанията на И.М., И.М., баща и майка на пострадалия, които пресъздават факти и обстоятелства, за които са научили от други източници.

Подчертава, че подсъдимият 8 м. след ПТП сочи като свидетел свидетеля Т.Н..  Разказва какво е споделил свидетеля пред съда, като счита, че не само с оглед момента, към който това лице е поискано като свидетел, но и с оглед на нормалната житейска логика неговите показания са недостоверни.

Сочи, че втората група доказателствени източници са експертните заключение. Подчертава, че са налице изключително съществените противоречия между отделните заключения, както по отношение на механизма на ПТП, по отношение на скоростта на движение на двете превозни средства, по отношение на мястото на удара и по отношение на времето, начина и мястото на настъпването на нараняванията, довели до трагичен изход. Сочи, че е оспорил заключенията още при приемането им. Заявява, че не приема заключението на петорната КСМАТЕ, защото не е обективна, тъй като е дала заключение само по обясненията на подсъдимия, че се е движил в дясната лента. Твърди, че е било правилно, обосновано и законосъобразно тази експертиза да разработи и друг вариант съобразно свидетелските показания на свидетеля М., че маневрата е започнала от ляво платно. Твърди, че тази експертиза не е могла да даде отговор на въпроса от къде и как са оставени две следи, сочени в протокол за оглед на местопроизшествие. Счита, че няма друга логика, освен тази,  че при движението на лекия автомобил и удара на мотоциклета в него, този автомобил в резултат на силния удар се е поднесъл и в резултат на това поднасяне са оставени от задните гуми на лекия автомобил тези следи. Твърди, че те няма от какво друго да са оставени.

Оспорва и заключението на вещите лица медици, според които разкъсно - контузна рана е причинена от счупването на стъклото вследствие на удар. Твърди, че това не е вярно, тъй като на снимки № 56, 58 и 60 от огледния протокол не се виждат изхвръкнали стъкла нито навън, нито навътре и не са намерени стъкла на местопроизшествието. Твърди обаче, че огледалото го няма и тази рана под каската се е получила при съприкосновението на огледалото с шията на пострадалия, като при счупването на огледалото му е отрязана главата.

Оспорва и заключението на вещите лица, според което фарът на мотоциклета е намерен на 4.5 м обратно на посоката на удара, защото се е ударил в огледалото и после се е  търколил назад. Твърди, че при удара фарът ще стане на „мекица”  и ще падне на място или ще полети напред в посоката на мотоциклета, а не както твърдят вещите лица.

Сочи, че спор е възникнал и относно заключението на петорната експертиза досежно твърдението им, че автомобилът на подсъдимия е изминал 5 м. за 11,6 сек., като според вещите лица при този радиус на движение от дясна лента и предприемане на маневра за влизане в двора, скоростта на движение на автомобила може да бъде от 12 до 21 км.твърди, че те не са могли да отговорят защо са взели най-долната граница на скоростта. Подчертава, че според показанията на св.М., както и според заключенията на основната и допълнителната КАТЕ, изготвени на ДП маневрата е започнала от лявата лента на движение, която поради по-големия радиус позволява и по-голяма скорост и намирайки се автомобилът на пътното платно на дясна лента, тогава е последвал ударът. Счита, че няма логика, която да опровергае това заключение. Счита, че автомобилът е бил изместен от мястото на удара до мястото, на което е намерен след това именно и в резултат на силата на удара, която е довела и до откъсване на панти на вратата на автомобила.

Сочи, че вещите лица от петорната експертиза е следвало да преценяват и тежестта на отделните МПС и скоростта на движение, докато те изчислявайки силата на удара приемат тежестта на автомобила 1432 кг., без да се съобразят, че багажникът на автомобила е бил пълен, което се установява от снимките. Не са взели предвиди и това, че в купето на автомобила е била и съпругата на подсъдимия и когато се „изпуснат“ 80, 100 или 120 кг. това съществено променя резултата, което счита, че води и до неправилни изчисления.

Не се съгласява със заключението на петорната експертиза и относно ъгъла на съприкосновение между двете МПС, като счита, че в заключението е взет абсолютно произволно. Ако е безспорно установено, че моторът се е движил със 7700 оборота в минута, както е посочено на стр. 18 от заключението на петорната експертиза, то е бил на 4 скорост и няма данни по делото този мотоциклет колко скорости има. Сочи освен това, че тези 7700 оборота в минута означават, че мотоциклетът се е движил с 80 км/ч. Твърди, че съществени спорове са възникнали и от обстоятелството, че при изчисленията на петорната експертиза те са взели като коефициент за подготовка и за сработване 1,55, а в практиката и теорията /включително самият проф. К./ сочат, че времето за сработване е 1,2. Ето защо счита, че заключението не е обективно.

Сочи, че законодателят е категоричен, че заключението на експертизите не е задължително за съдебния състав и за органите на ДП, както и че не е допустимо чрез заключението на каквато и да е експертиза да се елиминират свидетелски показания. Счита, че те има преимущество пред заключенията на експертизите, които се използват само, когато следва да се търсят специални знания за установяването и проверката на едни или други факти, събрани на ДП или от съдебното следствие. Ето защо твърди, че единственият надежден доказателствен източник, който следва да се кредитира и да се обсъжда обективно и да се преценява относно мястото на започването на маневрата, това са показанията на З.М. и показанията на свидетеля Е. Ш., който твърди, че колата е била перпендикулярна на тротоара и няма начин как да се влезе в двора, ако не е бил перпендикулярно автомобилът.

Във връзка с анализа на доказателствата, който прави, моли съда да възприеме фактическа обстановка, такава, каквато тя е описана в самия ОА.

Подчертава, че съгласно показанията на св.М. пострадалият наближавайки с мотоциклета си подсъдимия на около 20 – 25 м., подсъдимият  изведнъж е предприел маневра вдясно и мотоциклетът се е блъснал. Счита, че това твърдение на свидетеля не може да се опровергае, защото ако е било по-голямо разстоянието мотоциклетистът е имал 2 варианта: ако се движил както твърди подсъдимият, то това означава да се приеме, че този мотоциклетист е тръгнал да се самоубива. Той е имал възможност да натисне спирачки, но не го е направил, защото разстоянието е било много малко. Ако е бил на по-голямо разстояние, той спокойно би могъл да предприеме маневра в лявата лента и да избегне всякакъв удар, както е направил движещият се след него мотоциклетист. Затова твърди, че това фактическо положение, че мотоциклетистът се е намирал на 20 – 25 м. в момента на предприемане на маневрата не може да се опровергае по никакъв начин. Сочи, че П.М. не е бил мотоциклетист на два дни, за да не може да извърши реално маневрата. Предвид данните за опасната зона, визирана и в ОА, моли съда да приеме, че пострадалият П.М. не е имал възможност да реагира при предприетата от подсъдимия маневра и настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с неправилно извършената маневра от подсъдимия. Последният е имал според повереника две странични огледала, както и едно за обратно виждане и е могъл да се убеди, че няма по никакъв начин да застраши останалите участници  в движението. Длъжен е бил да го направи. Ето защо счита, че са налице фактически и правни предпоставки да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК, но не приема, че деянието е извършено по непредпазливост. Моли съда да приеме, че тази форма на непредпазливост е престъпна самонадеяност, тъй като подсъдимият е следовател от Окръжна следствена служба – Плевен, като след инцидента не се е обадил на тел. 112, а се обадил на дежурния. Една каска е изчезнала от местопроизшествието и съпоставено и с отношението на подсъдимия към всички събрали се хора, му дава основание да счита, че формата на предпазливост, следва да се приеме, че е престъпна самонадеяност. Моли съда да приеме, че повдигнатото обвинение от СГП е доказано по несъмнен начин и са налице предвидените в закона предпоставки за постановяване на осъдителна присъда. Моли съда да приеме, че предявения граждански иск е доказан изцяло по основание и размер. Подчертава, че в резултат на тази престъпна самонадеяност е загинал млад човек, а неговите родители за цял живот са оставени без подкрепа и надежда и са потънали в скръб.

Пледира когато съдът преценява какво наказание да наложи на Г.И., да вземе предвид не само тежкия резултат, който е причинен, но и обществената необходимост от защита на гражданите на това общество от такива прояви на престъпна самонадеяност. Моли съда да приеме, че от законова и от чисто човешка гледна точка, за да е справедлива, законосъобразна и обоснована една присъда следва на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ от 4 г. и лишаване от право на правоуправление на МПС за срок от 5 г. Моли съда предявените граждански искове да бъдат уважени изцяло. Твърди, че не са налице абсолютно никакви смекчаващи вината обстоятелства. Коментира в тази връзка реакция на обществото по повод на друг казус. Счита, че ако в конкретния случай се наложи на подсъдимия наказание под 4 години и половина обществото ще каже, че е станало така, тъй като подсъдимият е следовател.

Частният обвинител и граждански ищец И.П.М. не се явява и не взима становище по обвинението.

Частната обвинителка и гражданска ищца И.П.М. заявява, че поддържа заявеното от нейния повереник.

Защитникът на подсъдимия И.- адв.Д. счита, че изложенията и на държавното и на частното обвинение не са били нито обективни, нито са билии подкрепени дори с един правно известен и доказан факт по делото, за да може изводите, които са направили да обосноват обвинителната теза.

Заявява, че не следва съда и правораздавателните органи да стават заложници на обществото, като коментира изказването на повереника в тази връзка.

Заявява, че е съгласен с повереника, че експертизите не са задължителни за съда, но с оглед спецификата на обвинението и на тези дела по принцип, които са сложни и се изискват много специални знания, по тези дела се назначават експертизи, за да се ползват знанията и опита на вещи лица. Твърди, че ако още на ДП беше водено коректно и обективно, това дело не би следвало да влиза в съда. Твърди, че експертизите, изготвени на ДП са неверни и това е било установено в хода на съдебното следствие, чрез изчисления и специални знания от вещите лица, назначени от съда. Сочи, че около 10 нови експерта са разгледали случая и са стигнали до различни изводи, като например къде  е мястото на удара. Твърди, че ако се приеме заявеното от повереника, че мястото на удара е преди приетия ориентир на около 8 – 9 м., то това би означавало, че  автомобилът, мотоциклетът и тялото на пострадалия са се придвижили на около 15 – 16 м. след удара, което е абсурдно. Сочи, че по пътното платно няма такива следи и дори вещите лица изготвили експертизата на ДП при разпита им пред съда са заявили, че на практика след първия удар автомобилът се е изместил на не повече от 1.5 – 2 м., т.е. те не поддържат това, което са казали в ДП.

Сочи, че по несъмнен начин е установено, че вещите лица от експертизите, изготвени на ДП са объркали посоките изток и запад, а това е определящо за мястото на удара и това е причината за тяхната грешка, тъй като мястото на удара, е основа за отговорите на останалите въпроси. Подчертава, че скоростта на двете МПС също е много важна величина, като вещите лица от петорната експертиза, назначена от съда са дали отговорите за тези величини, чрез изчисления, а не чрез приемане, както са направили вещите лица от ДП.

Оспорва твърденията на повереника, че подсъдимият се е движил със скорост от около 30 км/ч. Сочи, че вещите лица са изчислили при радиуса на завоя критична скорост за взимане на завоя, която е около 20 км/ч. Ако лекият автомобил се е движил с по-висока скорост ще има следи от занасяне по пътното платно, а такива следи няма. Ето защо и вещите лица са определили скоростта на движение на автомобила на около 12 км/ч. Сочи, че има и втори начин, по който може да се свърже тази скорост с конкретното произшествие, тъй като при всяка скорост има опасна зона. Твърди, че ако подсъдимият се е движил с 20 км/ч., при опасна зона от 10 м., той е щял да се удари в оградата. Подчертава, че няма такива данни, нито е предприел и спиране в момента на удара на границата на блокиране  на колелата, т.нар. аварийно спиране, каквито материални следи по пътното платно няма.

По въпроса в коя лента се е движил подсъдимия подчертава, че има радиус на завИ.е, има критична скорост на завИ.е, има материални следи по пътното платно и вещите лица са посочили по какъв начин са дали отговор на този въпрос, а именно чрез използването на сложна методика и компютърна симулация.

Твърди, че не трябва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля М. по този въпрос, тъй като те са технически недостоверни. Като твърди, че това е начинът, по който могат да бъдат проверявани отделните групи доказателствени средства. Цитира показания на свидетеля М., като коментира, че ако подсъдимият и те са се движили успоредно, както твърди св.М., то моторът не може да се удари в автомобила. В този случай моторът ще се приплъзне покрай автомобила и ще се удари в оградата. За да настъпи удар между двамата, пикапът трябва да е застанал под ъгъл, като сочи, че това не се спори от всички вещи лица.

Твърди, че не се спори, че в момента на удара пикапът е бил под ъгъл, за да се получи това деформиране от 50 до 60 градуса, както и за да се получи едно такова изместване на пикапа, му трябва време и разстояние около 5 м. и 5 е разстоянието, което му трябва на пикапа, за да стигне в посоката и ъгъла в момента на удара. Ето защо твърди, че при различните скорости мотоциклетът е бил далеч по-назад в момента, когато пикапът е предприел завИ.ето надясно, като сочи, че включително и експертите от ДП са установили, че това разстояние е било около 40 м. А това разстояние от 40 м. влиза категорично и по изчислителен път в противоречие със свидетелските показания на З.М., което сочи, че те не са верни. Твърди, че единственото вярно нещо в показанията на св.М. е, че произшествието е настъпило в непосредствена близост след кръстовището, като се установява, че пострадалият мотоциклетист се е движил не само с превишена скорост, но и с несъобразена скорост, защото в кръстовище законодателят е предвидил специални правила. Скорост дори от 50 км/ч би се явила несъобразена, защото при 50 км/ч  опасната зона е 30 м. и при кръстовище с широчина около 15 м. при форсмажорно обстоятелство този моторист нямаше да може да спре, щеше да се удари, ако някой беше нарушил правилата за движение по пътищата и беше навлязъл в кръстовището.

Сочи, че участъкът от пътя, където е станала  катастрофата е бил прав, като твърди, че заявеното от св.М., че според него и според пострадалия водач, те са помислили, че подсъдимият ще завие наляво е абсурдно, защото в този участък от пътя няма къде да се завие наляво, защото участъкът е прав и няма други пресечки.

Отбелязва, че от значение е да се прецени дали след удара водачът на мотоциклета е бил жив, тъй като този факт е важен ако съда прецени, че подсъдимият е виновен, за да се изясни дали е оказал помощ на пострадалия. Акцентира в тази връзка на показанията на св.З.М., които според него сочат на това, че пострадалият е бил жив, както и че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, като е започнал да се обажда по телефона. Твърди, че е ирелевантно къде точно е звънял, както и че е без значение, че се е свързал с дежурната част на ОД – МВР, тъй като по този начин е преценил, че много по-бързо биха реагирали, както органите на МВР, така и медицинската помощ за оказване на помощ, така че в конкретния случай не само, че лично физически е помагал на пострадалия, а и той е извикал помощта.

Коментира и показанията на св.К., като сочи, че той твърди пред него З.М. да е споделил различен механизъм на протичане на произшествието от този, за който твърди самият З.М. в показанията си.

Счита, че по отношение скоростта на мотоциклетиста може да се съди и по още един факт, а именно че освен километража, оборотомерът е застинал на 7700 оборота, а мотоциклетът е с мощност 120 к.с., като твърди, че и според показанията на св.М. при тези обороти този мотор върви с 180 км/ч.

Подчертава, че всички вещи лица твърдят, че скоростта, с която се е движил мотоциклетът е била повече от 92 км/ч, като не се ангажират с точните величини на скоростта, но с оглед на факта какви тежки повреди са настъпили по автомобила и по мотоциклета, счита че категорично може да се направи извода, че този мотоциклет се е движил с огромна скорост, която му е позволила дори да измести автомобила на около 2 – 3 м. от мястото на удара. Ето защо счита, че може да се определи по косвен път горе-долу каква е била скоростта на мотоциклета.

Подчертава, че в експертизите, допуснати в съдебното производство, вещите лица са изчислили, че дори при това минимално разстояние от 40 м., ако пострадалият се беше движил със скорост от 50 км/ч, колкото е разрешената скорост за конкретния пътен участък и при опасна зона от 30 м., той е могъл да спре на около 10 м. преди мястото на удара, т.е. удар нямаше да настъпи.

Сочи още, че независимо, че в протокола за оглед не е отразено, че пътното платно е било ремонтирано, установено е, че е имало е неравности и вдлъбнатини по него, които вдлъбнатини всички вещи лица са заявили, че биха могли да доведат до лека загуба на управление от страна на мотоциклетиста.

Коментира в тази връзка и показанията на св.Т.И., съпоставяйки ги и със заключението петорна експертиза, според която моторът в момента на удара е направил едни сложни ротационни движения, които приличат външно на загуба на устойчивост, докато той не е паднал на пътното платно и тъй като произшествието се развива за кратко време, счита, че е възможно свидетелят да е възприел именно това накъсване на придвижването на мотоциклета, като загуба на контрол от негова страна преди да падне на земята.

Счита, че няма значене точно от коя част на автомобила пострадалият е получил травмите си. От значение е само, че е получил травми несъвместими с живота, като счита твърдението на повереника, че той бил получил травмата от дясното странично огледало за технически невярно, защото страничното огледало се намира в областта на вратата и ако пострадалият се е ударил в него, то тялото му щеше да се намира около предна дясна врата, а тялото е прелетяло през колата отгоре, т.е. и височината на огледалото се намира на около 1 м. от земята и пострадалият технически не може да получи травмата от огледалото.

Счита, че единствената причина за настъпилото ПТП е високата скорост на мотоциклета. Заявява, че подсъдимият в нито един момент малко преди и по време на самото произшествие не е имал каквото и да било неправомерно поведение, правно регламентирано в ЗДвП. Той се е движил в дясната лента за движение. Пострадалият се е движил минимум на 40 м. след него и е установено, че подсъдимият е бил с включен десен пътепоказател, което е отразено и в протокола за оглед. Дали е вярно или не, твърди, че всякакво друго съждение или изводи биха били в ущърб на подсъдимия и в нарушение на правилата на чл. 303 НПК. Той е декларирал с поведението си на пътното платно, че намалява скоростта на движение и това е видяно от М. много преди кръстовището, според когото автомобилът се е движил с не повече от 30 км/ч. Твърди, че със скорост от 30 км/ч подсъдимият не може да завие и да спре, да отвори дворната врата, защото бордюра е около 1.50 м. Опасната зона при 30 км/ч. е 15 м. При 20 км/ч опасната зона е 10 м. Ето защо счита, че той трябва да има някакъв психически проблем, какъвто към този момент няма данни да има, за да се движи с тази скорост, защото би се ударил в оградата. След като той е манифестирал това свое намерение да намали и да спре, всеки останал участник в движението е длъжен да се съобразява именно с това поведение. Затова твърди, че обвинението по чл.25 от ЗДвП, такова, каквото е повдигнато от страна на държавното обвинение е абсолютно несъставомерно, тъй като според обвинителната теза маневрата е била извършена от лявата лента, което счита, че се опроверга от всички технически експертизи и защото вещите лица в последната експертиза са били категорични, че скорост дори 15 км/ч е била съобразена с конкретните пътни условия. Т.е. скоростта от 12 км/ч на подсъдимия е била напълно съобразена с конкретните пътните условия. Твърди, че подсъдимият  не е могъл да избегне удара, тъй като според вещите лица дори да е бил спрял в своята лента на движение, мотоциклетистът е щял да се удари заради скоростта и заради опасната зона.

Посочва, че според вещите лица част от действията на мотористите са необясними. Посочва, че няма обяснение как този моторист ще започне изпреварване от дясната страна на лекия автомобил при положение, че чл. 41, ал. 1 от ЗДвП казва, че всички пътно превозни средства се изпреварват само от лявата страна, но посочва, че ударът е настъпил в дясната страна на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. З.М. също казва, че пострадалият наближавайки лекия автомобил, ако се приеме, че е бил в лявата лента е предприел изпреварване в дясната лента. Пострадалият според защитата е допуснал още едно нарушение на правилата за движение – тези на чл. 21 от ЗДвП, защото мястото, където е настъпил ударът е населено място. Там разрешената скорост е 50 км/ч. Твърди, че при условията на идеална съвкупност той е допуснал още едно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, защото произшествието става почти веднага след кръстовището, т.е. той има дължимо поведение, когато преминава през кръстовище да се движи със скорост дори по-ниска от максимално разрешената за конкретния пътен участък. Сочи, че чл. 23 ЗДвП задължава пострадалия да се движи на безопасна дистанция от предно движещото се превозно средство. Подчертава, че според вещите лица дори подсъдимият  да си е останал в неговата лента в права посока, пак е щял да настъпи удар, но е щял да стане отзад и в дясно или в ляво в зависимост от начина на реагиране с кормилото от страна на пострадалия. Той неминуемо е щял да катастрофира. Твърди, че най-големият проблем на пострадалия е, че не притежава специалните знания и умения, които се изискват от закона, за да управлява мотоциклет. Той не е имал свидетелство за правоуправление, независимо че е управлявал този мотоциклет от 2 г.

Коментира в тази връзка допуснатите от пострадалия многобройни нарушения, включително това, че мотоциклетът не минал и технически преглед и не е имал право да се движи по републиканската пътна мрежа, защото не отговаря на императивните изисквания на закона. На правно основание този мотоциклет няма право да се движи, както и без валидна гражданска отговорност.

Подчертава също така, че в кръвта и урината на пострадалия са открити следи от наркотично вещество и макар и да не може да бъде установено колко време преди произшествието е бил под въздействието на наркотични вещества, счита, че  и за него важи принципа, че никой не може да черпи право от своето неправомерно поведение.

Твърди, че допуснатите от пострадалия нарушения са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, докато според държавното обвинение подсъдимият  е допуснал само нарушение на чл. 25 ЗДвП.

Дали това е така сочи, че ще прецени съда. Но подчертава, че всеки един участник в движението очаква от останалите участници също такова дължимо правомерно поведение, поради което подсъдимият няма как да очаква и да му се вменяват някакви псевдонарушеня затова, че пострадалият ще извърши и ще допусне толкова и то драстични нарушения на правилата за движение.

Твърди, че ако предписаният ред беше спазен от пострадалия, нямаше да е налично това дело. Подчертава, че разпоредбата на чл.25 от ЗДвП визира само онези участници в движението, които правомерно извършват своето движение. Поради това онзи, който извършва правомерно движение трябва да бъде сигурен, че няма да срещне пречки и внезапно възникнали опасности от поведението на другите участници в движението. Участниците в движението, които нарушават установените със закона правила, сами се поставят в опасност да бъдат увредени и когато това е станало от правомерно движещ се участник, не могат да се възползват от горе посоченото правило, защото именно те са тези, които са застрашили безопасността на движението. Твърди, че когато нарушителят на едно правило поставя друг участник в невъзможност да вземе мерки и да не бъде увреден, не е нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в какъвто смисъл сочи, че е и решение № 549/11 г. на ВКС по НД № 629/10 г. на 3 Наказателно отделение, в което съдът е приел на 3 инстанции, че за водача, какъвто в случая и какъвто е аналогичният случай за неговия доверител е налице хипотезата на чл. 15, а именно случайно деяние. Ето защо моли съда да признае подсъдимия за невиновен. Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че той е виновен, то иска да преквалифицира деянието по 343а НК, тъй като има безспорни данни, че той е помогнал на пострадалия, който е бил жив известно време, обадил се е по телефона за помощ и доколкото му е било възможно е направил всичко, зависещо от него, за да ограничи настъпването на обществено опасните последици, поради което алтернативно моли да му бъде наложено минимално наказание, в случай, че бъде признат за виновен, като съдът отчете и огромното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.

Подсъдимият Г.И. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен. Заявява, че от 1982 г. притежава свидетелство за правоуправление категория С, като към датата на настъпване на ПТП няма наложени наказания за нарушения по ЗДвП.

По съществото на делото оспорва на първо място самия ОА. Твърди, че разпоредбата на чл. 76 от ППЗДвП не съдържа правило за поведение, а е дефинитивна норма и въз основа на нея не може да бъде ангажирана отговорността му.

Твърди, че посочените от прокурора като нарушени разпоредби на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП не съответстват на установената в съдебната фаза фактическа обстановка, при която е настъпило ПТП. Не е налице причинна връзка между посоченото от прокурора като извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат.

Акцентира, че за изясняване механизма на настъпване на ПТП е важно да се определи точно местоположението на превозните средства едно спрямо друго непосредствено преди описания сблъсък, траекторията и скоростта им на движение и точно към момента на настъпване на сблъсъка да се изследва кои са били приложимите правила на движение, респ. на кои от тях водачите са или не са подчинили поведението си. Сочи, че в настоящия случай този логически порядък на разсъждения и анализ не е извършен от прокурора и ОА не може да даде ясни твърдения относно механизма на осъществяване на транспортното произшествие, както и до извода възможно ли е едновременно като причини за настъпването на ПТП да бъде и нарушение на правилата за предимство по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, касаещо извършване на маневра за навлизане в друг път и по чл. 25, ал. 2 от същия закон, уреждащ въпроса с предимството при извършване на маневра за навлизане в съседна лента за движение, но очевидно имаща предвид движение по същия път.

Твърди, че не е било налице каквото и да било застрашаване или опасност за останалите участници в движението, ако се приеме за вярно твърдението в ОА, че е предприел преминаване от лява към дясна лента на движение, т.е. пристрояване и ПТП не би настъпило с оглед пътя изминат от автомобила и разликите в скоростта на двете МПС. Сочи, че на това място няма забрана за извършване на маневра в конкретната пътна ситуация. Твърди, че такава неправомерна маневра е извършил мотоциклетистът чрез предприемане на действия по отклонение с цел изпреварване от дясната страна на попътно движещия се в същата лента за движение автомобил.

Твърди, че прокурорът напълно се е абстрахирал от съществени за предмета на делото обстоятелства, а именно – при подаден от него десен пътепоказател преди да предприеме извършване на отклонение надясно, в кой момент е станало това, на какво разстояние се е намирал мотоциклетистът в този момент. Сочи, че отговорът на този въпрос е бил даден от вещите лица, които са посочили, че той се е намирал на разстояние 103 – 108 м. в този момент, поради което задава въпроса, дали е имал възможност да го възприеме преди да предприеме отклонение надясно. Счита, че това е от значение, ако се приеме за доказана фактическата обстановка, описана в ОА. Твърди, че тя обаче е била категорично опровергана от двете последващи автотехнически експертизи назначени в съдебната фаза на процеса. Сочи още, че вещите лица от първоначалните експертизи са си позволили да коментират и правни въпроси свързани с вината, което намира за недопустимо.

Подчертава, че обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Сочи, че в конкретния случай с настоящия обвинителен акт прокурорът е приел за доказана по безспорен и несъмнен начин фактическата обстановка, която не се подкрепя от надлежно събраните и проверени чрез назначените в съдебната фаза експертизи и обективни доказателства. Твърди, че е налице несъответствие между словесното описание на престъплението, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт с фактическата обстановка, установена в хода на съдебното следствие и неговата цифрово отразена правна характеристика.

Твърди, че приетите за установени от прокурора факти не могат да представляват преразказ на изготвеното по делото експертно заключение. Сочи, че внесеното от прокурора обвинение е основано единствено на дадените от свидетеля З.М. показания пред разследващия полицай и компрометираната КСМЕ и АТЕ и допълнителната такава, назначени на ДП.

Възразява срещу становището на повереника досежно каската на пострадалия и твърдението му къде и как е била тя, респ. как е приобщена по делото. Коментира в тази връзка показанията на разпитаните по делото свидетели. Коментира и показанията на св.З.М. досежно скоростта на движение на двамата мотоциклета, като позовавайки се на направени от него изчисления твърди, че показанията на св.М., че са се движили с 60 к/ч е абсурдно.

Повереникът и защитата се възползваха от правото си на реплика и дуплика коментирайки отново експертизите, а в тази връзка и достоверността на показанията на св.М..

В последната си дума подсъдимият Г.И. заявява, че иска да изкаже съболезнованията си за смъртта на това младо момче. Подчертава, че този инцидент му се е отразил и на него крайно негативно като човек и на цялото му семейство. Влязъл е в болница, има усложнения, като твърди, че и той го е изживял много тежко и продължава да го изживява. Абстрахирайки се от емоциите, не счита, че е виновен и че може да му се вмени, че е имал обективна възможност да възприеме мотоциклета и да предотврати ПТП. Подчертава, че това е било заявено и от двете експертизи, които не са доказателство, но са способ за установяване на факти. Моли съда да го признае за невиновен и да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Г.И.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, семеен, неосъждан, ЕГН **********.

Същият е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС №*********, издадено на 24.08.2011 г., валидно до 24.08.2021 г., категории С, В, АМ, ТКТ. СУМПС на подсъдимия не е било отнемано до този момент. Същият видно от приложената справка  няма налагани наказания по реда на ЗАНН за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.

От своя страна пострадалия П. И. М. не е притежавал СУМПС, като и видно от приложената справка на същия са наложени в периода 2013- 2014 г. с отделни НП на три пъти наказания за извършени от него нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.

На 13.09.2014 г. около 16:00 ч. подс.И. се придвижвал с управлявания от него лек автомобил- Москвич, модел 2335 с ДК №******** в посока от гр.Плевен към с.Я. (т.е. в посока София) по ул.И. В.. На предната седалка до него седяла съпругата му.

Времето било ясно, светло, слънчево, а пътят бил сух. Пътят в областта на кръстовището образувано от ул.И. ***Г.Д. бил предназначен за двупосочно движение с по едно платно във всяка посока, от дребнозърнест асфалт. Северното платно на ул.И.В., което било за движение на МПС от гр.Плевен към гр.София (т.е. в посоката на движение на подсъдимия) се състои от две ленти за движение, разделени от единична прекъсната линия. Северната лента на северното платно на ул.И. В. е с широчина 4,3 м, а южната лента е с широчина 3,70 м. Северният тротоар на ул.И. В. е с широчина 2,45 м. Южното платно за движение по посока от гр.София към гр.Плевен е с обща широчина 8,00 м.

Подсъдимият се прибирал с управлявания от него автомобил към дома си, който се намирал на ул.И. ***Г.Д. (образуваща кръстовище с ул.И. В.) имало поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се с предимство“, като на 34 м. източно от ориентирната линия /ПО- ОР №1- метален електрически стълб пред дом № 44 на северния тротоар на ул.И. В./ имало съответно знак Б3 „Път с предимство“. При навлизане в с.Я. бил поставен ограничителен знак В26 „Забранено е движението със скорост по- висока от означената“, която в случая била такава за населено място, а именно- 50 км/ч.

От момента на навлизане на подсъдимия в района на св.Я. той се движил по дясната лента за движение на северното платно в неговата посока на движение, като започнал да намалява скоростта на движение още от там при това много под максимално разрешената такава от 50 км/ч. От момента, в който навлязъл в кръстовището, образувано от ул.И.В. и ул.Г.Д., подсъдимият продължил да намалява плавно скоростта на движение на управлявания от него автомобил, за да може да извърши завой на дясно и да влезе в двора на дома си, без да се налага да прави допълнително други маневри. Подсъдимият се движил в крайната лява част на дясната пътна лента. Съобразно с геометричните размери на пътното платно и северния тротоар на ул.И. В., както и предвид разположението на дворната врата на дома на подс.И., същият могъл с управлявания от него автомобил да завие и да влезе в двора на къщата си от дясната пътна лента за движение на ул.И.В.. Към този момент подсъдимият се движил със скорост от около 11-12 км/ч.

Още при навлизането в кръстовището от страна на подсъдимия, той погледнал в огледалата за обратно виждане и не възприел в този момент движещи се в близост след него МПС. Непосредствено след кръстовището подал и светлинен сигнал за завой на дясно- включил десния мигач на автомобила. Освен този светлинен сигнал, видими за водачите на МПС, движещите се след автомобила, управляван от подсъдимия били и стоп светлините на неговия автомобил, тъй като подсъдимият бил предприел намаляване на скоростта на движение и в тази връзка движещите се след него водачи на МПС могли да предполагат, че автомобилът ще предприеме някакво действие, различно от движението му в права посока или най- малкото, че намалява скоростта си на движение.

Пострадалият П.М. въпреки, че не бил правоспособен водач на МПС, притежавал и управлявал мотоциклет Кавазаки с ДК №********, който имал от около преди 2 години. В този ден пострадалият заедно със св.З.М. (който също имал и управлявал мотоциклет) отишли да покарат същите до гр.Плевен, където изпушили по една цигара при св.К., който живеел в Плевен и след това тръгнали да се прибират обратно- т.е. тръгнали в посока гр.София и по- точно в посока с.Горни Дъбник. На отиване към гр.Плевен минали през се.Я. по ул.И.В., като били забелязани от св.Т.Н., който имал заведение и по това време работел в него. Заведението се намирало на около 20 метра преди къщата на подсъдимия от същата страна на пътя.

Връщайки се от гр.Плевен двамата- пострадалият М. и св.М. отново се придвижвали по ул.И.В. с управляваните от тях мотоциклети. Пострадалият се движил в дясната пътна лента на северното платно посока от гр.Плевен към гр.София- т.е. в същата пътна лента, в която по това време се движил и подс.И. с управлявания от него лек автомобил. Движил се около средата на дясната пътна лента- на не по- малко от половин до един метър от дясната граница на платното за движение в неговата посока. Зад него се движил св.М. с управлявания от него мотоциклет.

Към момента, в който подс.И. предприел намаляване на скоростта на движение и подал сигнал за предстоящата маневра завой на дясно (т.е. включил десен мигач)- след кръстовището и около 2 до 3 секунди преди предприемане на самата маневра завой на дясно, към този момент пострадалият заедно с управлявания от него мотоциклет били на разстояние от около 103 метра зад автомобила на подсъдимия. Подсъдимият могъл в този момент могъл да забележи в огледалата за обратно виждане и по- точно в дясното странично огледало за обратно виждане пострадалия, но към този момент нямал възможност да прецени каква точно е скоростта му на движение, както и за колко време би дошъл до него. Независимо от това, подсъдимият не възприел в този момент пострадалия и управлявания от него мотоциклет.

От своя страна към този момент, пострадалият също имал обективна възможност да възприеме автомобила на подсъдимия, както и да забележи подаденият от него десен мигач или най- малко стоп светлините на автомобила и да прецени, че водачът на автомобила ще предприеме някакво друго различно поведение. Към този момент пострадалият се движил със скорост не по- малка от 92 км/ч., която била много над максимално допустимата за този участък от пътя, предвид наличния пътен знак и с оглед обстоятелството, че се движил в населено място и приближавал кръстовище. В този момент пострадалият имал обективната възможност- време и разстояние, след като възприеме десния мигач на автомобила или най- малкото стоп светлините на същия /тъй като автомобилът е бил в процес на закъснително движение- започнал е да намалява скоростта на движение, за да достигне такава от около 11-12 км/ч, която да му позволи да влезе перпендикулярно в двора на къщата си от дясната лента на движение след като направи остър завой, като през това време неговите стоп светлини са светели/, да намали скоростта си на движение и при необходимост да предприеме действие, за да заобиколи автомобила или да спре при необходимост. Пострадалият обаче не сторил това.

В следващия момент подсъдимият Г.И. не възприемайки движещият се зад него в неговата пътна лента около средата на същата мотоциклетист, предприел маневра завой надясно към гаражната врата на дома си, разположен на десния край на тротоара. Скоростта му на движение към този момент била около 12 км/ч. Към този момент попътно на автомобила и зад него приближава пострадалият с управлявания от него мотоциклет Кавазаки със скорост от около 92 км/ч и опасна зона на спиране от около 78 км/ч. Към момента, непосредствено към началото на маневрата, извършена от автомобила, мотоциклетът бил на около 40 м от мястото на последващия малко след това удар. Към момента, в който подсъдимият предприел маневрата завой надясно, пострадалият от своя страна виждайки движението на автомобила непосредствено след началото на маневрата от автомобила предприел също завой надясно без обаче да предприеме аварийно спиране- без изобщо да задейства спирачната система на мотоциклета.

Времето за извършване на маневрата на автомобила до момента на удара е 1,55 сек., което време е технически достатъчно водачът на мотоциклета да предприеме действия за предотвратяване на произшествието. Опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост от 92 км/ч е около 78 м, а при скорост от 50 км/ч- около 30 м. Ето защо и при действителната скорост на движение на мотоциклета, автомобилът попада в опасната зона за спиране на мотоциклета, а при скорост на мотоциклета от 50 км/ч автомобилът не попада в опасната зона на спиране на мотоциклета.

Така, движейки се един към друг двете МПС достигнали в един момент мястото на удара, като между тях започнал и самият удар- мотоциклетът завивайки надясно достигнал дясната част на дясната пътна лента и именно там настъпил и удара между двете МПС, който бил челен за мотоциклета и страничен за автомобила на подсъдимия.

Мястото на първоначалния контакт е между предното колело на мотоциклета и предната дясна врата на автомобила, на около 2,5 м от предната част на автомобила.

Поучил се страничен –кос удар, който отразен като вертикална проекция върху пътната настилка е в дясната пътна лента на ул.И.В. в непосредствена близост до северния тротоар в с.Я.- то е на 6,0-6,2 м западно от ориентир № 1 (ОР №1) и около 30 до 80 см /а според петорната КСМАвТЕ- на около 0,5 м/ от десния бордюр на дясната пътна лента на движение и на двете МПС. Ъгълът на удар между двете МПС е кос, като ъгълът между двете им надлъжни оси е около 50-55 градуса. В момента на удара лекият автомобил е с по- голямата си част върху платното за движение, а с предната- върху тротоара. След удара под действието на ударния импулс мотоциклетът рязко намалява скоростта си и се отклонява надясно. От своя страна автомобилът след удара с мотоциклета под действието на ударния импулс се премества напред и наляво, удря се в оградата и съгласно теорията на удара след еластопластичния удар се връща назад. Ударът в оградата предизвиква минимални деформации в предния десен край на автомобила- счупен десен фар и леко огънат преден капак в десния преден край. В резултат на ударния импулс от оградата се създава кинетичен момент, респ. ъглова скорост и автомобилът леко се завърта в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре.

След удара тялото на мотоциклетиста- пострадалият М. се удря в автомобила, в десния ръб на стърчащото (в резултат на удара) предно стъкло на автомобила, прелита над предния капак, извършва полет и пада на тротоара. Общото разстояние на отхвърляне на тялото е на около 8,4 м.

Подсъдимият не видял преди самия удар мотоциклета, а единствено усетил удара в дясната част на автомобила, от която страна седяла съпругата му. Подсъдимият успял да възприеме опасността, която съставлявал за него мотоциклета на пострадалия след удара. От своя страна пострадалият мотоциклетист М. успял да възприеме опасността, която съставлявал предприелия дясна маневра лек автомобил, движещ се пред него и в неговата пътна лента и избрал да избегне опасността като завие надясно, като в този момент той се намирал на около 40,3 м. от мястото на удара. В момента, в който пострадалият възприел опасността пред себе си, лекият автомобил е бил на около 5,1 м. по- назад от мястото на удара или в началото на маневрата „завиване на дясно”. В тази връзка вещите лица заключават, че при избраната скорост на движение на мотоциклета и реалното му изходно положение спрямо пътната лента и автомобила, произшествието е непредотвратимо. Вещите лица сочат, че пострадалият виждайки завиващия пред себе си лек автомобил е предприел маневра отклонение в дясно, като сочат, че такава е реакцията на водачите в по- голямата част от реално настъпилите ПТП. Логиката е, че виждайки пред себе си МПС, което се отклонява, водачът на мотоциклета (в конкретния случай) предприема отклонение в същата посока с намерение да премине пред автомобила и да успее да избегне удара с автомобила пред себе си.

Вещите лица уточняват, че тъй като в този момент пострадалият е бил на сравнително малко разстояние от автомобила и в съответствие със скоростта си на движение, той не е имал възможност да намалява скоростта и да прави маневра ляв завой, за да заобиколи автомобила от лявата му страна. Единствената му възможност е била, ако може да изпревари автомобила и да премине пред него от дясната му страна. Решението, което взима в този момент пострадалият е с оглед това, че към този момент пространството пред него леко в дясно все още е свободно, тъй като лекият автомобил не е достигнал мястото, където малко по- късно се е реализирал удара. Виждайки това свободно пространство пострадалият се е опитал да мине през него. Категорични бяха вещите лица, че при скорост от около 92 м/ч и разстояние от около 40 м до мястото на удара, пострадалият не е имал обективна възможност нито да спре аварийно, нито да заобиколи автомобила от лявата му страна. Аварийното спиране от страна на пострадалия не би довело до предотвратяване на ПТП. В този случай продължило праволинейно  движение на пострадалия без отклонение в дясно, както и при аналогично действие от страна на водача на лекия автомобил, ударът би настъпил между задната дясна врата на автомобила и мотоциклета.

Единствената възможност да се избегне настъпването на ПТП и удара между лекия автомобил и мотоциклета е, ако мотоциклетът се беше движил със скорост от и под 50 км/ч, като в този случай произшествието е предотвратимо от мотоциклетистът при достатъчно голям запас.

Що се отнася до техническата възможност на водача на лекия автомобил- подсъдимият да предотврати ПТП, вещите лица сочат, че въпросът зависи от избора на момента на възникване на опасността за него, който има правен характер. Сочат, че по принцип водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност преди маневрата да възприеме движещият се зад него мотоциклетист чрез огледалата за обратно виждане, но сочат, че дали за него мотоциклетистът представлява опасност в момента, когато автомобилът завива от дясна пътна лента, е правен въпрос.

В съдебно заседание вещите лица уточниха, че непосредствено преди да предприеме маневрата завой надясно и в самото начало на тази маневра подсъдимият е могъл да види в дясното огледало за странично виждане моториста и да предприеме аварийно спиране. Според експертите в този случай автомобилът най- вероятно би спрял на около 5 м. след момента на възприятието и решението за спиране, като при това положение мотоциклетът би преминал пред автомобила и между тях не би настъпил удар. Вещите лица уточняват, че разстоянието от началото на маневрата предприета от подсъдимия до последвалото място на удара 5 метра плюс минус 20-30 см, а опасната зона на спиране на автомобила в този момент е 5,3 м, което според тях означава, че ако подсъдимият бе предприел аварийно спиране в самото начало на маневрата- непосредствено в началото на маневрата, автомобилът би преминал мястото на удара с много ниска скорост от около 1- 2 км/ч и тогава би възникнал удар между преден десен страничен край на автомобила и мотоциклета. Ако подсъдимият бе предприел аварийно спиране след началото на маневрата- след първите 2-3 м., то ударът би възникнал  между автомобила и мотоциклета в преден десен калник на автомобила, а не в дясната врата. Уточняват, че при всички случай би възникнал удар, като вераятността да не възникне такъв е много малка и зависи от физичната грешка. Изрично посочиха, че ако се приеме малката вероятност мотоциклетът да мине пред автомобила, то в този случай същият би се ударил при своята траектория в крайпътната ограда на дома, доколкото и при тази висока скорост на движение той не би имал възможност да изправи траекторията си на движение, като след удара ще падне. Вещите лица са категорични, че за да се направи такава траектория с малък радиус- т.е. за да успее мотористът да изправи мотоциклета след маневрата надясно, е необходимо да се движи със значително по- малка скорост.

Установява се в хода на съдебното следствие, че на пътя преди място на местопроизшествието в посока на движение на двете МПС е налична кръпка на пътя, която е с лека денивелация. Вижда се и напречно пропадане на асфалта, разположено косо на оста на пътя, макар и в огледния протокол да е отбелязано, че пътят е без неравности. И от показанията на разпитаните свидетели по делото се установява, че такава неравност е била налична и към момента на ПТП.

Минавайки през тази част от пътя непосредствено преди самото ПТП, пострадалият продължил движението си, като неравностите реално не оказали влияние на движението му. Не се установява той да е загубил контрол или устойчивост над управлявания от него мотоциклет преди самия удар в лекия автомобил на подсъдимия, включително и след преминаване през тези неравности на пътя. Предприетата обаче от пострадалия маневра отклонение надясно, както и последвалото движение на мотоциклета до момента на удара му в автомобила на подсъдимия, било възприето от св.Т.Н., който в този момент бил на тротоара пред заведението си и наблюдавал случващото се, като че все едно мотоциклетистът е загубил контрол над управлявания от него мотоциклет след преминаването му през тези неравности. Ето защо св.Н. решил, че в резултат на тази загуба на контрол, мотоциклетът се насочил към автомобила на подсъдимия, в който се ударил. Свидетелят видял, че след удара мотоциклетът, който до този момент бил в изправено положение паднал на земята, а мотоциклетистът прелетял над автомобила и паднал от другата страна на автомобила.

От своя страна св.М., който се движил зад пострадалия дошъл няколко секунди по- късно до мястото на ПТП, като успял да спре.

След удара подсъдимият излязъл от автомобила и отишъл при пострадалия, като това направил и св.М.. Пострадалият бил все още жив, но дишал тежко. Бил все още с каска на главата, която носел към момента на ПТП. Св.М. свалил каската от главата му и я оставил до него заедно с неговата каска. Подсъдимият попитал пострадалия какво става, но последният не могъл да му отговори. Подсъдимият се върнал до автомобила си, за да вземе шише с вода, за да даде на пострадалия, като в този момент видял, че от лицето на съпругата му, която все още била в автомобила се стичала кръв. Опитал се да отвори дясната предна врата на автомобила, за да помогне на съпругата си да излезе, но тя била блокирала. Успял да й съдейства да излезе през лявата врата, след което с шишето с вода отишъл отново до пострадалия, като видял там и св.М., който се опитвал да привлече вниманието на пострадалия. Видял, че пострадалият има дълбока порезна рана в областта на шията и в областта на рамото на лявата ръка. Промил раните с вода, като се опитал да се обади и в Бърза помощ не, но не успял. Малко по- късно успял да се свърже с дежурния офицер в ОД на полицията, за да съобщи за ПТП, от където му казали, че вече е бил подаден сигнал на т.112 и оттам са изпратили екип на спешна помощ.

Междувременно покрай ПТП преминали няколко автомобила, управлявани от свидетели, разпитани по делото, които не били очевидци на самото ПТП, но всеки един от тях подал чрез мобилния си телефон сигнал за настъпилото ПТП на т.112. Това били свидетелите Л.П., П.В., св.В.В. и П.Б..

На място били изпратени 2 екипа на Бърза помощ- единият, който да окаже съдействие на съпругата на подсъдимия и втория- за пострадалия М.. В екипа, който превозил пострадалия М. до болницата в Плевен били св.Ц., която работела като лекар в ЦСМП- гр.Плевен, св.Ем.М., работеща като медицински фелдшер там и св.П.П.- шофьор на линейката.

Лекарският екип, който пристигнал на място оказал помощ на пострадалия, доколкото имал такива възможности, след което пострадалият бил качен на линейка и отведен в болница в Плевен. След линейката тръгнал и св.М., който искал да разбере какво е състоянието на приятеля му. Междувременно той се обадил на родителите на пострадалия М. по телефона, като им съобщил, че са се прибирали с мотоциклетите и не са карали бързо, но подсъдимият, който се е движил в лявата лента пресякъл пътя на пострадалия, който се движил в дясната лента и пострадалият се ударил в него.

Междувременно св.К., при когото пострадалият и св.М. били преди случая, чул вой на сирени от линейки и интуитивно се притеснил за приятеля си- пострадалия М., като се опитал на няколко пъти да му се обади по телефона, за да провери дали всичко е наред. След като не успял да се свърже с него, тръгнал с автомобила си в посоката, в която били тръгнали пострадалият и св.М.. Стигайки на мястото на ПТП видял на пътя мотоциклета на пострадалия М., но не видял него самия, като веднага обърнал автомобила си и тръгнал към Плевен за Бърза помощ. Там на място срещнал св.М., като междувременно лекарите съобщили, че пострадалият е починал.

И св.М. и св.К. се върнали обратно на местопроизшествието, където междувременно бил дошъл дежурен екип- разследващи органи, които да извършат оглед на местопроизшествието. Св.К. бил помолен да стане поемно лице и участвал като такъв по време на извършения оглед. Като такъв участвал и св.Ш.. Междувременно и след като разследващите попитали за каската на пострадалия, св.М. я извадил и предал на разследващите органи с протокол за доброволно предаване, тъй като междувременно я бил оставил в двора на съседна на подсъдимия къща.

Съставен бил протокол за оглед на местопроизшествие и били направени снимки, но не и скица на местопроизшествието.

По време на огледа лекият автомобил, управляван от подсъдимия бил намерен в състояние на покой с предната част, насочена на северозапад. Мотоциклетът е намерен паднал на дясната си страна с челна част в посока северозапад.

Намерени са и различни следи и находки, които са описани в протокола за оглед на местопроизшествие и съответно обозначени.

Лекият автомобил е намерен с деформирана предна дясна врата с потъване отвън навътре с максимална дълбочина 34 см и дължина 1,32 м. Деформиран е преден десен калник с преместване отзад напред на 36 см и на височина 54 см. Счупени са стъклата на десните врати. Деформиран е тавана над средна дясна колона и задна дясна врата. Спукана е облицовката на предна броня. Счупено е предното обзорно стъкло в долен десен ъгъл с наличие на червени петна с дължина от долу на горе 40 см и от дясно на ляво 14 см. Върху дясната част на десен преден капак на лекия автомобил и частично върху горната част на десен преден калник, косо разположени са намерени петна от червена течност. Тези петна отстоят на разстояние 50 см по задната част на капака и завършват на 35 см мерно от дясно на ляво. Автомобилът е намерен със скоростен лост в неутрално положение, лоста на мигачите е намерен във включено горно положение (включен десен мигач). При включване на контактния ключ десните мигачи работят. При натиск върху спирачния педал се наблюдават включени задни светлини.

Мотоциклетът е намерен с деформирана челна страна с посока на удара отпред- назад. Деформирана е джантата на предното ходово колело на дължина 32 см и потъване 8 см. деформиран е резервоарът и спойлерът на мотоциклета. Стрелката на оборотометъра е намерена на 7700 оборота, а стъклото на скоростометъра е счупено и стрелката сочи 80 км/ч.Надлъжната база на мотоциклета е 1,22 м, лостът на скоростите е намерен на четвърта предавка.

Няма данни по делото непосредствено преди ПТП мотоциклетът да е бил технически неизправен.

Същевременно и по технически път за конкретното ПТП не може да се отговори дали мотоциклетът е бил с включени светлини.

Няма също така технически показатели и параметри, на база на които да се даде отговор на въпроса дали преди маневрата завиване надясно е бил включен от подсъдимия десния пътепоказател на автомобила- т.е. десният мигач.

По отношение на техническите причини за настъпване на ПТП вещите лица от тройната и петорна експертиза, допуснати в хода на съдебното следствие са категорични, че водачът на мотоциклета- т.е. пострадалият сам е избрал и поддържал скорост по- голяма от максимално допустимата и разрешена такава за този пътен участък, като сам се е поставил в невъзможност да спре до мястото на удара към момента на промяната на направлението на автомобила, управляван от подсъдимия в дъга на десен завой.

На пострадалия в резултат на ПТП били причинени множество наранявания и травми. Причината за смъртта на пострадалия е острата вътрешна и външна кръвозагуба, настъпила в резултат на разкъсване на далака и черния дроб, както и от раните  по шията и дясното рамо и ръка. Според експертите комплексът от увреждания на пострадалия и повредите по лекия автомобил и мотоциклета позволяват да се направят изводи, че първоначалният контакт на тялото на пострадалия М. е била в лявата странична повърхност на гръдния кош и корема с дясната странична повърхност на автомобила. Тогава са получени счупванията на ребра отляво и разкъсванията на вътрешните органи- бял дроб (от фрагменти на ребрата), левия бъбрек и далака. При този удар са получени и уврежданията по вътрешните повърхности на бедрата на мотоциклета. При получените деформации на автомобила се е получило изваждането на предното стъкло в десния му край. Тялото на пострадалия М. след първоначалния контакт с автомобила е прелетяло напред и наляво спрямо автомобила и от стърчащия десен ръб на изваденото предно стъкло са получени раните на шията отляво и на лявото рамо. Значение за вида на тези рани има това, че предното стъкло е триплекс и ръбът не е гладък, а практически е назъбен, което е причината, за да се получат охлузвания по краищата на раните. Като вещите лица сочат, че от снимковия материал е видно и силно деформирана и стърчаща ламарина, което също според тях може да участва в механизма на някои наранявания.

Тялото е прелетяло косо през предния капак, което е видно не само от това, че е намерено отпред и отляво спрямо лекия автомобил но и от пръските кръв по предния капак на автомобила, които се виждат на сн.79 от албума към протокола за оглед. Тези пръски дават информация за това, че кървящата повърхност, откъдето са изтекли е получена преди тях, а бухалковидната им форма показва посоката на движение на тази кървяща повърхност. Там, където е фиксирано тялото на снимковия материал е мястото, където то е попаднало след ПТП. В тази област се вижда голямо петно от кръв, което с анемията на органите и кожата мотивира и причината за смъртта на пострадалия.

В хода на съдебното следствие е изготвена Комплексна послесмъртна съдебно психиатрична, психологична и токсикологична експертиза на пострадалия, от заключението на която е видно, че П.М. преди смъртта си не е провеждал амбулаторно или стационарно лечение в психиатрично заведение по повод на психотично разстройство /психоза/. Няма информация и за претърпени от него сериозни соматични или неврологични заболявания.

Не се съдържат данни по делото за това той да е употребявал наркотици.

Вещите лица сочат, че на база наличните по делото данни и без да е извършено химико- токсикологично изследване на кръвна проба от трупа не може да се приеме за доказана употребата на наркотични вещества, да се коментира тяхната концентрация, време на употреба или оказано въздействие върху човешкия организъм. Съдебно- токсикологично не е доказано и установено наличието на наркотични вещества в пробите взети от трупа- т.е. не може да се приеме за установена и доказана употребата на наркотично вещество от починалия без резултати от изследване на кръвна проба, независимо от наличия по делото наркотест, който е направен на урина от пострадалия и според който е установено наличие на амфетамин и тетрахлорканабинол.

Както в кръвта, така и в урината на пострадалия не е установено наличие на алкохол, както и в тези на подсъдимия.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства в хода на проведеното по общия ред съдебно следствие, а именно:

-обясненията на подсъдимия И., дадени в хода на съдебното следствие;

-показанията на свидетелите П.Б., Л.П., П.В. и В.В.; И.М.; И.М.; Т.Н.; показанията на св.Г.С., приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК; показанията на свидетелите П.Й.П.; на св.Г.Й.К., на св.Е. Д.Ш.; на св.Е.Г.М.; на св.П.Г.Ц. – А.; на св.З.И.М., дадени по време на разпита му чрез проведена видео конферетна връзка, включително тези дадени от него на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК;

-писмените и веществени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване от М. на 1 бр. каска; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум със снимки към протокола за оглед на местопроизшествие; тест за урина на П.М.; фотоалбум със снимки към аутопсия; резултати от дрегер теста  на подсъдимия И.; протокол за химическа експертиза за алкохол на подсъдимия И.; протокол за медицинско изследване на подсъдимия И. за алкохол; талон за медицинско изследване; приемо- предавателен протокол от ОП- Плевен на СГП на 1 бр. каска; талон за изпращане на проби за алкохол от пострадалия; приемо- предавателен протокол на 1 бр. каска; справка от НБД „Население” за подсъдимия И.; справка от ГДОП за собствеността на лек автомобил Москвич; справка за съдимост на подсъдимия; удостоверение за наследници на пострадал; препис извлечение от акт за смърт на пострадал; писмо от Групама ЗД с искане на данни; лек автомобил Москвич Алеко с ДК №********; 1 бр. мотоциклет Кавазаки с ДК №******** и 1 бр. Каска; 1 бр. тест за наркотици (л.56 от ДП)  и 1 бр. СД от Национална система т.112;

- писмените доказателства събрани в хода на съдебното следствие, а именно: писмо от Национална система т.112 с приложен към писмото 1 бр. СД; справка от ОД на МВР- Плевен досежно подсъдимия изх.№316000-507/07.01.2015 г. ведно със справка за нарушенията на подсъдимия по ЗДвП и ППЗДвП; писмо от МЗ- ЦСМП- гр.Плевен изх.№ДА-01-199/12.02.2016 г.; писмо от МЗ- ЦСМП- гр.Плевен изх.№ДА-01-206/18.02.2016 г.; писмо от МЗ- ЦСМП – гр.Плевен изх.№ДА-01-207/19.02.2016 г. с приложени към писмото 2 бр. справки- УФ; справка от ОД на МВР- Плевен, ООП- СПП рег.№31600-9770/23.03.2016 г. досежно пострадалия П.М. и справка за нарушенията на М. по ЗДвП и ППЗДвП; писмо рег.№316000-9737/22.03.2016 г. на разследващ полицай по ДП относно скица на местопроизшествието; справка от НОИ за във връзка с регистрирани трудови договори на пострадалия М.; писмо от ОД на МВР- Плевен рег.№316000-9172/18.03.2016 г. за подадени сигнали и съобщения за ПТП ведно с приложено извлечение от Дневника за такива; справка от ОД на МВР- Плевен рег.№316000-11086/01.04.2016 г. за подадени сигнали в дежурната част на ОДМВР- Плевен за ПТП с приложено извлечение от Дневника; заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на пострадалия М. и трудов договор на същия; справка от УМБАЛ д-р Г. С. ЕАД Плевен изх.№205/20.04.2016 г.; писмо от АВп- СВп гр.Плевен изх.№5610/2016 г. и изх.№5611/2016 г.; еприкриза на И.М.

-заключенията на изготвените на ДП и приети по делото заключения, а именно: на СМЕ на труп; на КМАВТЕ; на ДКМАВТЕ;

- заключенията на изготвените в хода на съдебното следствие експертизи, а именно: комплексна послесмъртна СППТЕ на пострадалия; допълнителна КСМАТЕ и петорна КАТСМЕ.

Съдът кредитира като цяло показанията на свидетелите П.Б., Л.П., П.В. и В.В.; И.М.; И.М., както и тези на св.Г.С., като счита че същите не допринасят особено съществено за изясняване на обективната истина по делото и най- вече досежно основният спорен момент, а именно- в коя лента за движение се е движил подсъдимият непосредствено преди ПТП, респ. какъв е бил механизма на самото ПТП.

Нито един от цитираните свидетели не е бил очевидец на случилото се, като голяма част от тях единствено са минали оттам след ПТП и са подали сигнал за самото ПТП.

По отношение показанията на майката и бащата на пострадалия М.- И.М. и И.М., следва да се отбележи, че те също не са очевидци на случилото се, а пресъздават в показанията си това, което им е казал по време на телефонния разговор след произшествието св.З.М.. Логично е както сочи и повереникът на частните обвинители и граждански ищци, към този момент св.М., който е бил под стрес от случилото се, да не е имал време да си измисля факти и обстоятелства, а да е съобщил на родителите на пострадалия нещата, така както те са се случили в действителност. От друга страна обаче логично и житейски правдоподобно е също така, св.М., който е бил очевидец на случилото се да има интерес да прикрие определени факти, които биха уличили не само него, но и пострадалия в извършване на нарушения и които не биха били изгодни както за него самия, така и за пострадалия, който към момента, в който той е говорил с родителите му, все още е бил жив и не е било ясно дали ще оживее. Ето защо съдът прие, че това не е достатъчно, за да приеме показанията на св.М. за изцяло достоверни, както и да приеме в тази връзка и показанията на родителите на пострадалия, като основни такива, които да постави в основата на механизма на ПТП. Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели единствено и само в смисъл, че те пресъздават това, което са чули от св.М., но не и в смисъл, че именно това е бил механизмът на ПТП в конкретния случай.

Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели и по въпроса дали пострадалият е бил правоспособен водач на МПС и в частност на мотоциклет, тъй като в тази им част показанията им по категоричен начин се опровергават от събраните по делото писмени доказателства, изискани от съда. Същото важи и досежно показанията на св.М. и св.К. по този въпрос.

Що се отнася до показанията на последния- св.К., съдът кредитира същите като цяло, но отново с направеното по- горе уточнение, според което той не е бил очевидец на случилото се и пресъздава единствено това, което е чул и което му е съобщил св.М.. Видно е, че съпоставено с това, което заявяват родителите на пострадалия, св.К. сочи малко по- различен механизъм на ПТП, като отново твърди да е разбрал за същия от св.М.. Това може да означава или че пред него св.М. е съобщил различни факти или, че св.К. не е разбрал какво точно му е казал св.М., респ. че няма ясни спомени в тази връзка. Прави впечатление обаче, че в показанията на св.К. се съдържат твърдения, според които и независимо в коя точно лента на пътното платно са се движили пострадалият и св.М. непосредствено преди ПТП- дали в лява или дясна (като вещите лица сочат, че на един по- ранен етап е напълно възможно двамата действително да са били в лявата лента за движение), пострадалият е предприел изпреварване на автомобила на подсъдимия от дясната му страна. Същевременно св.К. твърди, че по думите на М., той- М. и пострадалият са помислили, че подсъдимият ще завива наляво и за това пострадалият е тръгнал да го изпреварва от дясната страна. Св.К. нямаше обяснения по какви причини св.М. е твърдял подобно нещо и по- конкретно, че са смятали той и в частност пострадалият, че подсъдимият ще завива наляво, при положение, че мястото, на което е станало ПТП не е позволявало извършването на ляв завой, поради липса на отклонение в тази посока преди мястото на ПТП. Освен това отново и според показанията на К., който твърди да пресъздава твърдения на св.М., подсъдимият е тръгнал да си влиза в дома- завил е надясно. Ето защо и още по- необясними се явяват твърденията на св.М. пред св.К., така както сочи последният, че той и пострадалият са помислили, че подсъдимият ще завива наляво, поради което и пострадалият е решил да го изпревари от дясно. Това сочи, че очевидно заявеното пред него от св.М. е твърде противоречиво, нелогично и житейски неправдоподобно. Важното обаче в случая е, че твърденията на св.К., че пострадалият е тръгнал да изпреварва подсъдимия от дясната му страна- по твърдения на св.М., се потвърждава от заключенията на двете комплексни експертизи, назначени в хода на съдебното следствие, които са категорични, че непосредствено преди удара, пострадалият е предприел отклонение в дясно с управлявания от него мотоциклет, за да се опита да мине пред и покрай автомобила на подсъдимия, изпреварвайки го от дясната му страна. Съобразявайки и съпоставяйки показанията на родителите на пострадалия с тези на св.К., както помежду им, така и с тези на св.М. и заключенията на визираните по- горе две комплексни експертизи, допуснати от съда, съдът прие, че нито показанията на с.К., нито тези на родителите на пострадалия могат да бъдат ползвани като изцяло достоверен източник за случилото се и за механизма на ПТП, доколкото пресъздават твърдения на св.М. пред тях, които обаче са противоречиви и объркани и сочат на различни версии заявени от него пред посочените свидетели.

Още повече, че и видно от показанията на св.К. той в своите показания прави и предположения за причините, поради които пострадалият е тръгнал да изпреварва подсъдимия от дясно, като твърди и неверния факт, че преди мястото на ПТП има кръстовище, което било Т- образно. Неверни са също така и твърденията му, че след ПТП километражът на мотоциклета бил на 70 км/ч, като в тази връзка отново св.К. прави предположения в показанията си с каква скорост са се движили пострадалият и св.М., респ. че не са карали много бързо. Както посочи и самият К. той е бил близък приятел на пострадалия и логично и нормално е да твърди факти и обстоятелства, които биха били в негова полза и не биха го уличили в извършване на нарушение. Същевременно и доколкото не е очевидец на случилото се, доколко точно, вярно и коректно пресъздава, това, което е чул от св.М. също може да бъде поставено под съмнение, тъй като то не кореспондира изцяло нито със заявеното от самия М. пред съда, нито с това което родителите на пострадалия твърдят да им е казал след инцидента св.М. досежно механизма на ПТП. Ето защо и съдът не кредитира показанията на св.К. в тези им части, освен безспорно доказаното по делото на база двете експертизи, че пострадалият се е опитал да заобиколи подсъдимия от дясната му страна.

Същевременно съдът отчете и факта, че св.М. също е близък приятел на пострадалия, като освен това и той както и пострадалият е пътувал в този ден след него и е управлявал мотоциклет, а по несъмнен начин също така е установено, че пострадалият и св.М., който се е движел на около 50- 60 метра зад пострадалия (по неговите собствени думи) са се движили с превишена скорост в населено място. Като приятел на пострадалия, логично е св.М. да няма интерес да съобщи неизгодни за него факти и обстоятелства, респ. да се опита да прехвърли отговорността за случилото се на другия участник в ПТП- подсъдимия И.. Това обаче е не само житейски логично и нормално. Тези подозрения на съда (в неговото мнозинство) се подкрепят и от факта, че показанията на св.М. досежно механизма на ПТП, дадени пред съда по един категоричен начин бяха опровергани от заключенията на двете назначени от съда комплексни експертизи. Вярно е, че експертизите не са източник на факти и на обстоятелства по делото. Те обаче са средство, механизъм за проверка достоверността от техническа гледна точка на показанията на свидетелите, доколкото сочат дали обективно е възможно да се случи ПТП по начина, по който съобщават отделните свидетели, респ. подсъдимия в своите обяснения.

Съдът не разполага със специални познания по технически въпроси и именно поради това възложи и на вещите лица да проверят твърденията на отделните свидетели и на подсъдимия по технически път. В тази връзка и двете допуснати от съда комплексни експертизи- тройна и петорна такава бяха еднопосочни и непротиворечиви досежно основни, ключови въпроси по делото, свързани с механизма на ПТП.

И двете експертизи бяха категорични, че лекият автомобил е могъл да извърши маневрата завой надясно и д влезе в двора на къщата на подсъдимия от дясната пътна лента. И двете експертизи бяха категорични и еднопосочни също така, че предходните експертизи, назначени и изготвени на ДП- основна и допълнителна такава, са допуснали редица грешки от техническо естество (подробно описани в комплексните експертизи, изготвени в съдебна фаза), което е довело и до изцяло погрешни крайни изводи на вещите лица по тези експертизи, включително и досежно мястото на удара. Вещите лица от експертизите, изготвени на ДП приемат за място на удара средата на дясната пътна лента, което е на около 2 метра от мястото на удара, което сочат експертизите, назначени в съдебна фаза. Като и двете експертизи, изготвени в съдебна фаза бяха еднопосочни по въпроса за мястото на удара, което се различава от това, възприето от експертите изготвили експертизи на ДП.

Еднопосочни и категорични бяха твърденията на експертите изготвили заключения в съдебна фаза относно ъгъла на съприкосновение между лекия автомобил и мотоциклета в момента на удара, респ. изводите, които вещите лица правят на база този ъгъл на съприкосновение- посочен в първата експертиза на около 60 градуса, а във втората на около 50-55 градуса. И двете експертизи сочат, че ъгълът между надлъжната ос на мотоциклета и на автомобила не е бил 90 градуса, а кос, като и двете експертизи категорично посочиха, че ако се приеме, че лекият автомобил е предприел десен завой от лява лента (както твърди св.М.), то тогава следва да се приеме достатъчно голям ъгъл, близък до 90 градуса между автомобила и мотоциклета към момента на удара. Но според заключенията при по- голям ъгъл между двете оси на двете МПС, деформацията в предната дясна врата на автомобила би била по- концентрирана и не толкова дълга, с по- малко приплъзване между двете МПС и не би имало характерното деформиране на калника в задната му част. Подробно развиха тази своя теза и в съдебно заседание, като уточниха, че разликата между двете експертизи – едните сочат ъгъл между 60- 65 градуса, докато втората експертиза сочи ъгъл между 50-55 градуса, се дължи на това, че първата експертиза е правила изчислението на база деформациите по автомобила, а втората и на база допълнителни сложни изчисления, като вторите вещи лица единствено са стеснили точността, използвайки и количествени методи, което дава и по- голяма точност.

Експертите и от двете експертизи обаче бяха категорични, че ако се приеме, че автомобилът е предприел маневрата десен завой от лявата пътна лента (така както твърди св.М., а пресъздавайки неговите твърдения и св.К. и св.И.М.), то тогава при започване на маневрата от лявата лента автомобилът би достигнал ъгъл от около 90 градуса в момента на удара и щеше да има по- голямо разстояние за извършване на маневрата, като в този случай мотоциклетът би го ударил почти под 90 градуса и завъртането на автомобила наляво е щяло да протече по друг начин. Тогава задните колела на автомобила е нямало да могат да се доближат до тротоара, автомобилът би се завъртял около задните си колела, тъй като там се получава силата на триене и при това завъртане няма как по технически път в следващия момент, задните колела на автомобила да се доближат до бордюра на 60 см.

Това категорични опровергава показанията на св.М., че в момента на удара лекият автомобил е бил перпендикулярно на платното.

Изрично също така вещите лица от експертизите, назначени от съда, посочиха, че ако автомобилът е започнал да прави завой надясно от лявата пътна лента, то тогава ще достигне до ъгъл спрямо пътя от 90 градуса, но ако е започнал да прави тази маневра от по- голямо разстояние с по- малък ъгъл, то тогава автомобилът би достигнал до мястото, където трябва да влезе в гаража, но неговият ъгъл спрямо гаража пак би бил голям и когато автомобилът достигне до бордюра, този голям ъгъл няма да му позволи да влезе в гаража без да прави допълнителни маневри. Същевременно сочат, че ако автомобилът е почнал да прави десен завой от лява лента от голямо разстояние и при малък ъгъл, то тогава мотоциклетът щеше да удари автомобила с много малък ъгъл. Уточниха още, че ако автомобилът е почнал да прави десния завой от разстояние от около 10 метра и от лява лента, навлизайки в дясната пътна лента, той трябва да се насочи към гаража и ъгълът му тогава ще бъде малък спрямо пътя, при което мотоциклетът движейки се отзад щеше да го удари под по- остър ъгъл и тогава след удара, автомобилът щеше да се завърти наляво и автомобилът и мотоциклетът щяха да продължат в права посока, поради малкия ъгъл на автомобила. В тази хипотеза и за да може автомобилът да се завърти той трябва да е под голям ъгъл спрямо пътя и мотоциклета. Ето защо заключават, че ако автомобилът е почнал да прави десния завой от лява лента, то тогава автомобилът технически не може да достигне ъгъла, който обективно е установен- ъгъла на надлъжните оси на двете МПС в момента на удара- между 60-65 или 50-55 градуса визиран от двете експертизи, допуснати от съда. В този смисъл и на база тези две експертизи се изключва като технически възможна хипотезата подсъдимият да е предприел десен завой от лява лента от голямо разстояние, като недостоверно от техническа гледна точка е и твърдението, че десният завой е предприет от лява лента, но от по- близко разстояние до двора на къщата. Вещите лица и от двете експертизи бяха категорични, че при този последен вариант, не само деформациите по двете МПС биха били различни. Но по различен начин би се развил и механизмът на самото ПТП, респ. движението на участниците в него след самия удар. За да стигнат до тези изводи вещите лица и от двете назначени от съда експертизи посочиха, че са взели предвид и другите обективни находки, намерени на местопроизшествието, включително капките кръв по автомобила. Така изрично посочиха, че при предприета маневра от лекия автомобил от лява лента, ъгълът между него и мотоциклета в момента на удара би бил около 90 градуса, което според вещите лица означава, че в този случай и пръските кръв биха отишли към левия преден край на автомобила, а не по начина, по който са намерени и констатирани по време на огледа на местопроизшествието. Те биха били в друго направление и под по- голям ъгъл спрямо оста на автомобила. Сочат, че дирята от кръв по предния капак, която се вижда на снимка №79 от фотоалбума към огледния протокол, оставена от пострадалия след контакта му с автомобила  в дясната му страна и предното панорамно стъкло, реално показва относителната траектория между тялото на пострадалия и автомобила непосредствено на фазата на удара и малко след нея. Сочат, че е видно, че на база на тази диря се установява кос ъгъл между надлъжните оси на автомобила и мотоциклета, като ако се приеме, че автомобилът е извършвал десен завой от лява лента, то тогава ъгълът между тези 2 оси би бил близък до 90 градуса, при което капките кръв биха отишли към левия преден край на автомобила.

Не би било такова и крайното местоположение на автомобила след самото ПТП, като би имало разлика и в крайното положение на самия мотоциклет, както и на моториста- т.е. тялото на пострадалия.

Същевременно видно е, че показанията на св.М. по въпроса за това къде точно е станало ПТП- мястото на ПТП, са хаотични и объркани, поради което и няма как на база неговите показания да бъде определено това място. Ето защо съдът прие мястото на удара, на база заключенията на двете експертизи, назначени от съда, които посочиха мястото на удара по идентичен начин, позовавайки се на едни и същи обстоятелства, което даде основание на съда да кредитира тези експертизи, а не експертизите, назначени и изготвени на ДП. Като вещите лица посочиха, че мястото на удара също има косвено значение за определяне движението на автомобила и неговата траектория, по начина, по който тя е посочена в двете експертизи, изготвени в съдебна фаза. Самото място на удара между двете МПС според заключенията се определя от наличните обективни находки, констатирани в протокола за оглед, които са в причинна връзка с ПТП и съответстват на контактността на съответните част от МПС и настилката, а именно: местоположението на отложената следа от ходова гума на мотоциклета върху асфалтовата настилка, означена с табела № 6 на снимки №54 и № 55 от фотоалбума към протокола, съответстваща на отлагания по задна гума на мотоциклета, показана на снимка №15, наличие на две петна от протриване и надиране, означени с табели № 5 и в непосредствена близост до следата, означена с табела №6 върху настилката от деформираната предна клапа на мотоциклета; наличие на данни за първоначалния контакт от удара по страничната дясна част на автомобила, отстояща на 2,14 м от тилната част на МПС- снимка №3 и № 4 (от тройната експертиза); местонахождението на пострадалия в покой след ПТП; местоположението на косо разположените петна от червена течност върху предния капак и преден десен калник на автомобила, показани на снимка №79 от фотоалбума на ПТП; местонахождението на входната врата спрямо всички тези данни в надлъжно и напречно положение спрямо приетия при огледа ориентир.

Вещите лица от петорната експертиза подробно са разяснили в заключението си защо следа №6 от огледния протокол не може да е оставена от гума на автомобила, а е оставена от предното колело на мотоциклета във фазата на пластична деформация по време на удара, като тя не съответства на спирачна следа или на следа от нормално движение на МПС. Изрично вещите лица са посочили, че на местопроизшествието не са намерени и отбелязани следи от спиране, поради което сочат, че както подсъдимият, така и пострадалият не са предприели аварийно спиране- не са задействали спирачната система на управляваните от тях МПС. Изводи, които опровергават показанията на св.К., че е видял на място спирачни следи по време на огледа, както и тези на с.М., според които пострадалият е предприел спиране- опитал се да натисне спирачката, но пикапът- т.е. автомобилът не му бил дал никакво време за реагиране.

Вещите лица подробно са обяснили и механизма на получаване на следа №5- следата от протриване и надиране, като изрично вещите лица от петорната експертиза обясняват и значението на още една обективна находка намерена на местопроизшествието, за изясняване механизма на ПТП и мястото на удар, а именно мястото на люспите от синя и жълта боя (№7 и №8 от протокола), което според тях трябва да кореспондира  с положението на двете МПС в момента на удара и преместването им след него. Според експертите тези парченца боя остават там, където е мястото на удара и ако се приеме, че той е по средата на дясната пътна лента (така както са посочили експертизите от ДП), то тогава няма как да се обясни как са отишли до мястото, където обективно са намерени и констатирани по време на огледа. Категорични бяха също така, че ако се приеме за място на удара средата на дясната пътна лента нито автомобилът, нито мотоциклетът биха могли след това да отидат до мястото където са намерени по време на огледа и респ. не биха могли изобщо да стигнат до тротоара. Акцентираха и върху факта на концентрация на стъкла и на боя под самия автомобил, както и на следи №2 и №3, очертани и фиксирани в огледния протокол. Сочат, че те са начертани с начало дясната пътна лента, като същите добре съответстват и кореспондират със следи от предните колела на лекия автомобил при завиването в началото на маневрата. Изрично посочиха в съдебно заседание, че разстоянието между следите добре съответства на разположението на предните колела на автомобила в различен момент, като те съответстват и на цялата геометрия на автомобила. Подчертаха, че тези две следи съответстват на маневра завиване надясно, като заявиха, че е изключено задните колела към момента, когато се появява първата следа от предното ляво колело да се намира в лявата лента. Аргумент в тази насока вещите лица изведоха от това, че когато един автомобил завива надясно, по най- голям радиус се движи предното ляво колело, след това задното ляво, след това предно дясно и т.н., поради което и задните колела не следват траекторията на предните- те винаги са по-вдясно на 20-30 см. Ето защо вещите лица заявиха, че изключват напълно на база следа №2, автомобилът към момента, когато започва да завива надясно да се е намирал дори със задните си част в лявата лента.

Следва да се подчертае, че и вещите лица от петорната експертиза сочат същите находки и обстоятелства, които са от значение за определяне мястото на удара и които изрично са посочили и вещите лица от тройната експертиза. С други думи заключенията на двете експертизи изцяло кореспондират помежду си. Вещите лица посочиха, че е налице съответствие между всички тези обективни находки, както и съвпадение между динамиката на целия процес и намерените тела след ПТП, включително 2-те МПС и тялото на пострадалия.

Вещите лица от тези две експертизи категорично също така посочиха, че колегите им, изготвили експертизите на ДП са допуснали грешки по тези въпроси, като становищата и на 8-те експерта, изготвили експертизите в съдебна фаза са еднопосочни, като обясняват и на база на какво се дължат тези грешки- объркване на посоките изток и запад спрямо ориентира. Ето защо съдът възприе и кредитира тези две заключения, а не основната и допълнителна експертиза, изготвени на ДП.

На база отново тези две заключения по категоричен и несъмнен начин бяха опровергани показанията на св.М. и по въпроса дали непосредствено преди удара и настъпване на ПТП пострадалият е извършвал някаква маневра или се е движел само направо. На първо място според твърденията на св.К. именно св.М. му е казал, че пострадалият е предприел отклонение надясно, за да изпревари автомобила на подсъдимия от дясната страна. Същевременно и двете експертизи са категорични, че непосредствено след като подсъдимият е започнал маневрата завой надясно и пострадалият е предприел отклонение в дясна посока с цел да заобиколи автомобила от дясно. Изрично вещите лица посочиха, че са приели, че мотоциклетът е тръгнал да завива надясно (а не както твърди св.М. да се е движил само направо без да променя посоката си на движение), тъй като положението на мотоциклета в момента на удара зависи от находките намерени на местопроизшествието и основно от следа №6, от нейното разположение и от намерените люспи. Сочат, че в момента на удара предното колело на мотоциклета оставя следа №6, която е с характерни напречни ивици. Сочат, че това положение на мотоциклета в момента на удара е неестествено по време на нормално движение, заемайки с предното колело дясната граница на платното за движение. Съобразявайки това обстоятелство с мястото на удара, прието от експертите на база другите обективни находки, те сочат, че преди ПТП мотоциклетистът е завил надясно като са посочили ъгъл на завиване около 7 градуса, като обясняват и причината за определяне на този ъгъл. В обобщен вариант вещите лица сочат, че както от механизма на удара, така и от мястото на удара по несъмнен начин се установява, че непосредствено преди удара, пострадалият е предприел отклонение надясно- т.е. предприел е изпреварване на автомобила на подсъдимия от дясната страна.

На база заключенията на двете експертизи и разясненията на вещите лица в зала съдът прие за недостоверни и твърденията на св.Т.Н., според които при завръщането на двата мотоциклета- когато са се движили в посока от Плевен към София непосредствено преди ПТП, пострадалият и св.М. са  се движили с управляваните от тях мотоциклети плътно в дясно до тротоара- до бялата ориентировъчна линия. Вещите лица посочиха, че ако се приеме, че непосредствено преди ПТП пострадалият се е движил плътно в дясната част на дясната пътна лента- т.е. до половин- един метър от десния бордюр, то тогава положението му към момента на удара би било различно, а не под ъгъл 7 градуса,като в този случай и разположението на ударният импулс би бил в друго направление. Специално по отношение показанията на св.Т.Н. съдът ще вземе становище подробно по- нататък при обсъждане на доказателствата по делото.

Що се отнася до това дали са верни твърденията на св.К., който твърди да пресъздава чутото от св.М., че преди ПТП двамата моториста са де движили в лява лента, то следва да се има предвид заявеното от експертите, че непосредствено преди самото ПТП мотористът е бил в дясната пътна лента, като те заявиха, че не могат да бъдат приети за недостоверни твърденията на св.К., според които двата мотоциклета са се движили в лявата пътна лента. Те сочат, че е напълно възможно около 5 до 10 секунди преди ПТП мотоциклетът да е бил и в лява пътна лента, но това е без значение за самото ПТП. Подчертават обаче, че преминаването от лява в дясна пътна лента е станало не по- малко от 30 м. преди удара и най- вероятно това е станало преди пострадалият да навлезе в кръстовището, когато вече е преминал в дясната пътна лента.

Ето защо и за механизма на ПТП тези показания нямат значение. Те обаче сочат на това, че или св.К. не е разбрал и запомнил правилно и точно това, което му е казал св.М. или последният, който очевидно твърди други неща пред съда, включително това, че пострадалият изобщо не е променял посоката си на движение, не е разказал това, което действително се е случило, а пред различните лица е твърдял различни неща. Последното е логично, ако се приеме, че той не е казал истината, тъй като в този случай и е нормално да не помни на кой какво точно е казал.

Във връзка с показанията на св.М., съдът следва да отбележи и още нещо- недостоверни са неговите твърдения, както и тези на св.И.М. и св.К., които „цитират“ св.М., че към момента на ПТП и непосредствено преди него, пострадалият и самият М. са се движили с ниска скорост. Пред съда св.М. заяви, че пострадалият се е движил с не повече от 30 км/ч. Тези негови показания противоречат на показанията на св.И.М., който твърди да е научил подробности за ПТП от св.М., но в показанията си сочи скорост на движение от около 60-70 км/ч. И св.К. заяви, че по думите на М. двамата не са карали много бързо, но твърдеше, че километражът е бил спрял на 70 км/ч- твърдения, което също е в противоречие, както с показанията на св.М., така и с обективните находки, установени по време на огледа на местопроизшествие. Всичко това сочи, че и в тази част показанията на св.М. са недостоверни, което с още по- голяма сила дава основание на съда да счита, че същият излагаше не свои лични възприятия относно действително случилото се по време на ПТП, а правеше твърдения, които биха били най- изгодни както за пострадалия, така и за него самия, тъй като по това време и той се е движил на същото място с мотоциклет. Неговите показания досежно скоростта на движение на пострадалия изцяло се опровергават от всички изготвени и приети в хода на цялото наказателно производство до тук експертизи- както тези, изготвени на ДП, които сочат скорост на управлявания от пострадалия мотоциклет от 80 км/ч, така и от тези, изготвени в хода на съдебното следствие, които сочат скорост от 85 до 92 км/ч на мотоциклета, управляван от пострадалия- т.е. скорост много по- голяма от твърдяната от св.М. и много по- голяма от разрешената такава на това място. Съдът прие като най- обективно и обосновано становището на вещите лица от 5-ната комплексна експертиза, изготвена в съдебна фаза, тъй като вещите лица от нея подробно обясниха как точно са изчислили скоростта на движение на мотоциклета, управляван от пострадалия, респ. как това са направили техните колеги от другите предходни експертизи. Изрично посочиха, че експертите от основната и допълнителна експертизи от ДП са се позовали единствено и само на показателя на километража, без да направят нито едно математическо изчисление , нито са се позовали на някакъв физичен закон, на база на който да се съди за определените и приети от тях скорости. Разясниха, че е физически грешно да се приемат буквално показателите на километража без да се има предвид, че той, за да блокира на определена скорост трябва да има деформация, което означава, че скоростта вече е отнета вследствие на удара, а това сочи, че скоростта в момента на удара е по- голяма от тази, на която е блокирал километражът. Коментираха, че има възможност при която стрелката на километража да блокира на по- висока стойност, отколкото реално е била по време на движение на МПС, но това явление възниква много рядко- при преобръщане, при освобождаване на колело и впоследствие на освобождаването от момента на съпротивлението се получава форсиране. Изрично посочиха обаче, че такива данни по настоящето дело няма.

Анализираха и заключението на тройната експертиза, допусната от съда, като посочиха, че при нея вещите лица за разлика от първите вещи лица са правили количествен анализ, но поясниха, че те са изготвили същия с доста повече прецизност. Посочиха изрично какви допълнителни факти и теории са взели предвид, като посочиха, че колегите им от тройната експертиза макар и да са спазили точно методиката за изчисление на скоростите, при тях вероятността за физичната грешка е в по- големи граници. Изрично посочиха, че при всяко изчисление има и е възможна физична грешка, но сочената от тях скорост на движение на мотоциклета, управляван от пострадалия от 92 км/ч намират за най- вероятна, с плюс/ минус 6-7 км/ч разлика, като посочиха изрично какви конкретно обстоятелства са отчели, за да стигнат до този извод. Като изрично е посочено и в самото заключение, че тази скорост добре се съгласува и с показанията на километража на мотоциклета след ПТП, който е бил блокирал на 80 км/ч, тъй като скоростта след удара се изменя скокообразно за минимално време, посочвайки как. Визирали са, че тази скорост отразена на километража е междинна стойност на изменението на скоростта и задължително е по- малка от изходната преди удара.

Същевременно видно е и от заключението на тройната експертиза, назначена в СФ, че вещите лица са посочили скорост на движение на мотоциклета не по- малка от 85,2 км/ч, което кореспондира със заявеното и от вещите лица от петорната експертиза. За определяне скоростта на движение на мотоциклета над 80 км/ч вещите лица изрично посочиха, че са съобразили и констатираните по пострадалия травматични увреждания и в тази връзка необходимата кинетична енергия, за да бъдат получени тези увреждания по тялото на пострадалия, респ. за да може тялото му да прелети над автомобила и да се позиционира на мястото, на което е открито по време на огледа.

Същевременно и двете експертизи, назначени в съдебна фаза сочат като скорост на автомобила,управляван от подсъдимия към момента на удара от 11- 12 км/ч. Това означава, че по този въпрос становищата на 8-те вещи лица изцяло кореспондира помежду им, като в съдебно заседание те подробно обясниха и защитиха тезата си защо приемат тази скорост за автомобила и защо според тях скорост от около 20 км/ч (както е посочена в експертизите на ДП) се явява нереална. Изрично вещите лица от петорната експертиза са посочили, че скоростта на автомобила от около 12 км/ч към момента на удара напълно съответства на извършването на маневрата от водача при изкачването върху тротоара за паркиране пред гаражната клетка. Тук е мястото да се отбележи, че тези две експертизи по категоричен начин оборват и обясненията на подсъдимия в частта, в която той твърди, че към момента на удара автомобилът не е бил в движение, а е бил в покой. Подробно защо считат това вещите лица са разяснили в при приемане на двете заключения, като не е налице противоречие между становищата на вещите лица от двете експертизи по този въпрос, поради което и съдът ги кредитира в цялост, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия по този въпрос. Логично е подсъдимият да иска да представи ситуацията по възможно най- изгодния за него начин, поради което и логично е да твърди, че в момента на удара не е бил в движение. От друга страна следва да се има предвид, че той към този момент се е движил с много ниска скорост и се е приготвял действително да спре автомобила, за да може да отвори вратите на гаража, като не е забелязал и идващия от дясната му страна в този момент мотоциклет, като ударът е бил изненадващ за него. Ето защо възможно е подсъдимият и да няма Я. и точен спомен дали в този момент е бил все още в движение или вече е бил спрял с автомобила. Но независимо каква е причината за тези негови обяснения, както бе посочено те се опровергават по технически път от двете експертизи, поради което и съдът не даде вяра на същите в тази им част. Близки обаче до експертното становище са обясненията на подсъдимия, според които в момента на извършване на маневрата десен завой той се е движил с около 5-6 км/ч, като съдът счита, че е нормално, ако подсъдимият не е гледал в този момент километража да не може с абсолютна точност да определи скоростта си на движение, а от друга страна, логично е също така, както вече бе посочено да иска да представи ситуацията по възможно най- изгодния за него начин, твърдейки, че се е движил с много ниска скорост. Но и доколкото причината за настъпване на ПТП не е скоростта, с която се е движил подсъдимия с управлявания от него лек автомобил и доколкото и няма  твърдения в ОА за това, то съдът прие, че в случая тези неточности в обясненията на подсъдимия досежно посочените обстоятелства не означават, че неговите обяснения като цяло са недостоверни, особено по отношение на основният спорен момент по делото, а именно- лентата, от която подсъдимият е предприел маневрата десен завой. Без съмнение скоростта на движение на автомобила на подсъдимия до голяма степен предопределя и лентата, от която той е могъл да извърши тази маневра, респ. времето, за което автомобилът би могъл да измине съответно разстояние и да достигне до мястото на удара, така че да се получат именно обективно установените по време на огледа находки. Вещите лица обаче бяха категорични, че към момента на предприемане на маневрата скоростта на автомобила не е надвишавала 18-19 км/ч, като уточниха, че критичната скорост, с която би могла да бъде осъществена тази маневра е от 21 км/ч. Като посочиха, че може да се приеме за технически достоверно и възможно вариант, при който водачът е започнал маневрата с около 16-17-18  км/ч- т.е. на границата на критичната скорост, но ако скоростта е превишавала тези граници, то би следвало по пътното платно да има характерни следи от странично плъзгане на гумите на автомобила, каквито реално не са установени при огледа. Ето защо са и приели скорост на движение на автомобила от 12 км/ч, което според тях съответства и на технически правилна маневра.

Категорични бяха вещите лица, че дори автомобилът да е започнал маневрата от лява лента, то в този случай той е имал повече разстояние и радиусът на завоя би бил по- голям, като в този случай би могъл да извърши този завой и с по- голяма скорост, но с максимум от 20 км/ч, като и в този случай трябва да е в режим на намаляване на скоростта, тъй като му е предстояло влизане в двора. Но категорични бяха, че до мястото на удара скоростта му вече трябва да е била не повече от 10-11 км/ч.

Изрично експертите и от двете експертизи, назначени в съдебна фаза посочиха, че не може на база деформациите получени по автомобила в резултат на удара му в оградата да се направят точни изчисления за скоростта на автомобила към момента на удара, но посочиха че все пак са имали предвид и тези обстоятелства. Нещо повече- изрично вещите лица от петорната експертиза подчертаха, че ако се приеме скорост на автомобила по- голяма от 10-11  до 12 км/ч на автомобила към момента на удара, то това води автоматично и до увеличаване скоростта на мотоциклета към този момент с още 1-2 км/ч с оглед различната маса на двете МПС. Ето защо са приели скорост от около 10-12 км/ч, която се явява и в полза на самия мотоциклетист. Същевременно вещите лица от тройната експертиза уточниха, че този метод на изчисление на скоростта не е точен, тъй като след удара на автомобила е придадена допълнителна скорост, ето защо и бяха категорични, че няма как на база на деформациите по автомобила в резултат на удара в оградата и по деформациите на самата ограда да се правят изводи за скоростта на автомобила към момента на удара.

По този повод вещите лица и от двете назначени от съда експертизи коментираха и още една обективно намерена находка на местопроизшествието, послужила на вещите лица, изготвили експертизите на ДП да правят своите изводи за мястото на удара и за механизма на самото ПТП. Става въпрос за фара (рефлектора) на мотоциклета, намерен на пътното платно. Изрично всички вещи лица от експертизите, назначени в съдебна фаза заявиха, че на база на тази находка не могат да се правят нито изводи за мястото на удара, нито за скоростта на движение на МПС. Обясниха, че става въпрос за вещ, която няма пречка в резултат на ускорението, което е получила към момента на удара да се откъсне и да се търкулне, като се върне назад, което изцяло отговаря на законите на механиката. Посочиха, че при установените скорости на движение на мотоциклета и при така реализирания удар, няма как фарът да се откъсне и да падне на мястото на самия удар. Подробни разяснения по този въпрос дадоха и вещите лица от петорната експертиза, които бяха в същата насока. Изрично посочиха, че изчисляването на скорост въз основа на подобни предмети като фар и други, които са по- едро габаритни и които се откъсват по време на удара и след това „излитат“ в определена посока, а като паднат се търкалят, е напълно неправилно и погрешно. Ето защо бяха категорични, че подобни предмети не носят никаква информация за определяне мястото на удара, скоростта на МПС участвали в ПТП, както и за определяне на други параметри, от значение за изясняване механизма на ПТП.

По изложените по- горе съображения съдът прие, че показанията на св.М. във визираните части, доколкото са недостоверни от техническа гледна точка не следва да бъдат кредитирани, независимо, че същият се оказва единственият очевидец на ПТП. Той обаче както вече бе посочено има интерес да представи случая по начин, който не би бил в ущърб нито на пострадалия, нито на него самия, поради което и съдът счита, че показанията му в тези части обслужват него самия и са дадени в защита интересите на пострадалия, респ. на неговите роднини след смъртта на пострадалия.

Доколкото и показанията на св.И.М. и на св.К. по отношение на самото ПТП и механизма му се базират на твърдения на М. пред тях, то и както вече бе посочено съдът не възприе и не кредитира показанията и на тези двама свидетели по обсъжданите въпроси с уточненията направени по- горе.

Що се отнася до показанията на св.Т.Н., съдът прие, че следва да кредитира същите като цяло, доколкото счита, че той е бил очевидец на ПТП. В показанията си св.Н. най- малкото сочи факти и обстоятелства, които не би могъл да знае, ако не беше очевидец на случилото се като например това, че пострадалият и св.М. са преминали по ул.И.В. в този ден два пъти, в двете посоки- София- Плевен и Плевен- София в рамките на кратко време. Обстоятелство, което се установява включително и от показанията на св.М., като св.Н. сочи и точно последователността на двете преминавания на двамата мотоциклетиста през селото, така както ги е посочил и самия М. в показанията си. От друга страна св.Н. говори в показанията си за това, че втория път- т.е. преди самото ПТП двамата мотоциклетиста са се движили с много висока скорост, определяйки я по свои предположение около и над 100 км/ч, а видно от заключението на петорната експертиза, назначена от съда, скоростта на движение на мотоциклета, управляван от пострадалия е била поне към 92 км/ч. Логично е св.Н., който не е  правоспособен водач на МПС да не може да определи точно скоростта на движение на МПС, още повече, че го наблюдава от страни в статично положение. Това без съмнение води до усещането за много висока скорост, която свидетелят предполага колко е, но със сигурност неговото предположение е много по- близко до действителната скорост на мотоциклета на пострадалия, от тази за която твърди в показанията си св.М.. На следващо място в показанията си св.Н. твърди, че към момента на удара, автомобилът на подсъдимия е бил с предната си част, в която е настъпил и удара с мотоциклета, върху тротоара. Тези негови твърдения се подкрепят и от заключенията на двете изготвени в съдебна фаза експертизи, според които в момента на удара лекият автомобил е с по- голямата си част върху платното за движение, а с предната си част- върху тротоара. Експертизите са изготвени след разпита на св.Н. и той не би могъл да твърди това обстоятелство на база заключенията на вещите лица. Точно обратното- така изготвените в съдебна фаза експертизи сочат на достоверност от техническа гледна точка на показанията на св.Н. в тази им част, което от своя страна сочи на достоверност на показанията му, включително по въпроса  за това, че е бил очевидец на ПТП. Достоверни от техническа гледан точка са и показанията на св.Н., според които непосредствено преди ПТП подсъдимият се е движил с управлявания от него лек автомобил в дясната пътна лента, при това с много ниска скорост, както и че ударът е бил в предната дясна, странична част на автомобила. Кореспондират с другите събрани по делото доказателства и установените обективно по делото факти, показанията на св.Н. по въпроса за това какво се е случило с мотоциклета и мотоциклетиста след самото ПТП, както и по въпроса дали пострадалият е бил с каска. Кореспондират показанията му с другите събрани по делото доказателства и по въпроса, че малко след инцидента другият мотоциклетист- св.М. с пристигнал и е спрял на място, както и че от удара автомобилът на подсъдимия се е изместил леко в посока София, а така също, че непосредствено преди удара пострадалият е променил посоката си на движение надясно. Все обстоятелства, които св.Н. не би имало как да знае, ако не е бил очевидец на случая, както и това, че в автомобила освен подсъдимият е била и съпругата му, особено подробности, които станаха ясни в хода на съдебния процес като това къде е мястото на удара, къде се е намирал автомобила към момента на удара, каква е била скоростта на движение на мотоциклетиста, колко пъти пострадалият и св.М. са минали този ден през селото и по този път, в рамките на какво време, както и това, че непосредствено преди да се удари в лекия автомобил, пострадалият с управлявания от него мотоциклет се е отклонил в дясно. Всичко това сочи според съда на достоверност на показанията на св.Н., както и на това, че той е бил очевидец на случая, независимо дали е заявил това веднага в деня на самия инцидент. Ето защо съдът не възприе възраженията на повереника в тази насока, като прие, че следва да даде вяра на показанията на св.Н. в по- голямата им част. Следва да се има предвид, че той даде и логично и житейски нормално обяснение по какви причини не е отишъл на местопроизшествието и не е проявил активност в деня на инцидента. Същевременно не могат да бъдат кредитирани с пълно доверие показанията на св.К., според които след ПТП полицаите са търсили очевидци на място и са питали и момчето на скарата- т.е. св.Н. дали е бил очевидец на инцидента, а той бил отрекъл да е видял каквото и да е било. Този извод съдът прави предвид показанията на другото поемно лице- св.Ш., който заяви, че не е видял полицаите да разпитват хората след инцидента. Това, че св.Н. е разпитан няколко месеца по- късно не означава, че показанията му и твърденията, че е бил очевидец на случая, са неверни. Близо няколко месеца по- късно е разпитан и св.Г.С., чийто показания съдът кредитира като цяло, макар и да не счита, че допринасят особено за разкриване на обективната истина по делото. Факта, че свидетелите са разпитани по- късно не сочи на недостоверност на показанията им. Изводи, които съдът прави и с оглед на това, че в голямата им част показанията на св.Н. кореспондират с обективно установени по делото факти и обстоятелства, както и със заключенията на експертите, изготвили заключенията в съдебна фаза.

Що се отнася до заявеното от свидетеля Н., че към момента на удара автомобилът на подсъдимия е бил спрял и не е бил в движение, съдът прие, че в тази им част показанията са недостоверни от техническа гледна точка с оглед заключенията на двете експертизи, назначени в хода на съдебната фаза. Причините, поради които св.Н. твърди това в показанията си, могат да са най- различни, включително и това, че както и той сам заяви, автомобилът се е движил с много ниска скорост и е бил почти приключил маневрата десен завой, поради което и наблюдаван от страни е възможно да е изглеждал като спрял в този момент. Възможно е разбира се тази част показанията на св.Н. да са неверни и по други съображения, но съдът прие, че само това не е достатъчно да приеме за недостоверни в цялост показанията на този свидетел. Същото важи и по отношение на твърденията му, че след като е преминал през улея, който е бил по протежение на пътното платно, пострадалият с управлявания от него мотоциклет е изгубил контрол и това е била причината да се удари в автомобила на подсъдимия. Напълно е възможно действията на пострадалия- предприетата от него маневра отклонение в дясно и след това последвалото падане на мотоциклетиста да е възприето от св.Н. като загуба на контрол над мотоциклета. Касае се обаче до негови предположения и съждения, които в случая не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал досежно загубата на контрол, но пък са категорично подкрепени твърденията на св.Н., че преди ПТП пострадалият се е отклонил с управлявания от него мотоциклет надясно и е „полетял“ към автомобила на подсъдимия.

На база показанията на св.Н. съпоставени и с обясненията на подсъдимия, както и със заключенията на вещите лица, респ. с обективно констатираното по време на огледа досежно местоположението на лостчето на пътепоказателя, което е било в положение, съответстващо на включен десен пътепоказател, съдът прие, че по делото по безспорен начин е установено, че непосредствено преди извършване на маневрата десен завой, подсъдимият е подал десен мигач. Следва да се отбележи, че дори самият М. не твърди обратното, а само сочи, че той не е видял водачът на пикапа (т.е. на автомобила) да подава десен мигач. Това, че св.М. не е видял това обстоятелство не означава, че то не е факт. Същото важи и досежно твърденията на св.М., че след удара автомобилът на подсъдимия не се е ударил в оградата, а е спрял на около метър от оградата. Установено е по делото на база на обективните находки и на база заключенията на вещите лица, че автомобилът се е ударил в оградата, но след това се е върнал назад. Логично е при това положение и доколкото към момента на удара св.М. все още е бил в движение, да не е забелязал този удар, а да е видял след това местоположението на автомобила и на база на това да прави и своите съждения. Факт, който още веднъж сочи на това, че независимо, че св.М. не е възприел определено обстоятелство,  това не означава, че то не се е случило, включително и по отношение на това подал ли е подсъдимия десен мигач преди ПТП. Следва да се отбележи още, че дори и да се установи обратното, то няма как да бъде взето предвид в ущърб на подсъдимия, тъй като съгласно внесения в съда ОА, подсъдимият е предприел маневрата с подаден десен мигач- т.е. той се е защитавал при тези факти, като в хода на производството няма изменение на обвинението от страна на прокурора касаещо фактическата обстановка по делото, поради което и в случая съдът не може да преценява отговорността на подсъдимия при факти, различни от изложените в ОА.

По отношение на другия визиран от повереника и спорен според него момент по делото дали пострадалият е бил с каска и къде е била тя след ПТП, респ. кой, къде и как е местил същата, съдът счита, че не са налице противоречия в събрания доказателствен материал, а същият е неправилно интерпретиран от повереника. Ясно както от показанията на св.М., така и от тези на св.К. се установява какво е станало с каската на пострадалия след ПТП, като няма доказателства, които да опровергават тези техни твърдения, поради което и съдът не намира за необходимо да обсъжда тези възражения на повереника.

По въпроса помагал ли е подсъдимия за оказване помощ на пострадалия и в какво точно се е изразявала тази помощ, мнозинството от съдебния състав прие, че това обстоятелство в случая е ирелевантно с оглед крайния резултат от делото пред настоящата инстанция. Следва само да се посочи, че помощта може да се изрази не само в оказване съдействие по качване тялото на пострадалия в линейката, но и в редица други дейности, като например опит да се подаде сигнал за настъпилото ПТП, да се поиска помощ за пострадалите от ПТП, включително в това да се поинтересува участникът в ПТП какво се е случило с пострадалите, да им предложи лично помощ или вода. Все действия, които се установява да са били извършени от подсъдимия и които би следвало да се преценяват дали изпълват хипотезата на „направил всичко необходимо да окаже помощ на пострадалите“, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Доколкото мнозинството на състава прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло, то и не намира за необходимо да обсъжда събраните в тази насока доказателства по делото. Същевременно съдът счита, че показанията на разпитаните в тази връзка свидетели от медицинския екип- св.Ц., св.Миланов и св.П. като цяло са еднопосочни и следва да бъдат кредитирани. От техните показания обаче става ясно, че те са били съсредоточени да изпълняват своите служебни задължения и да окажат максимално бързо помощ на пострадалия М., поради което и не са обърнали внимание на детайлите, включително на това кой е другият участник в ПТП, кой и как е натоварил пострадалия с носилката в линейката. Ето защо техните показания по никакъв начин не опровергават обясненията на подсъдимия в тази им част. Последните противоречат единствено на показанията на св.М., който заяви, че само той е помогнал пострадалия да бъде качен в линейката и никой друг. Но тези негови показания са в противоречие с показанията на шофьора на линейката, който сочи, че трима или четирима човека са помогнали за качването на пострадалия в линейката, както и с показанията на св.М., която сочи, че натоварването на пострадалия е станало от шофьора на линейката и от други хора на място. Ето защо съдът счита, че показанията на св.М. не са достатъчно точни в това отношение, като логично е и той да няма Я. спомен за тези обстоятелства предвид на силния стрес, под който е бил в резултат на случилото се. От значение е това, че според него подсъдимият след инцидента е почна да звъни по телефона, за да търси съдействие от полиция и Бърза помощ, така както твърди самият подсъдим. От значение е също така, че отново според показанията на св.М. след инцидента подсъдимият не е казал нищо, като не твърди и да се е държал арогантно, да е гонил него или някой друг и да не е позволявал на св.М. да свали каската от главата на пострадалия. Видно е от показанията именно на св.М., че той е свалил каската от главата на пострадалия, като не твърди подсъдимият да му е попречил за това. Ето защо съдът не кредитира с доверие показанията на бащата на пострадалия- св.И.М. по тези въпроси, тъй като той твърди да е научил за всичко това от св.М., който от своя страна в показанията си пред съда не изнесе подобни факти и обстоятелства.

Съдът възприе и кредитира като цяло и показанията на св.Ш., участвал като поемно лице по време на извършения оглед на местопроизшествие, както и тези на св.К. с изключение на онези части, които съдът коментира по- горе във връзка с анализа на другите събрани по делото доказателства.

Що се отнася до обясненията на подсъдимия, съдът (в своето мнозинство) прие, че следва да кредитира същите като цяло с изключение на онази част, в която той твърди, че към момента на удара, автомобилът е бил в покой- т.е. не е бил в движение. В тази част обясненията противоречат на другите събрани по делото доказателства и най- вече същите не са технически достоверни, което се установява от заключенията на двете експертизи, изготвени в съдебна фаза. В останалата им част обясненията на подсъдимия, проверени по технически път- т.е. чрез обсъждането им от експертите, се установи, че са достоверни от техническа гледна точка и съответстват на механизма на ПТП, както и на обективно намерените находки след ПТП. Те до голяма степен се подкрепят и от показанията на св.Н.- очевидец на инцидента, като са в пряко противоречие единствено с показанията на св.М. по основни въпроси касаещи скорост на движение на автомобила, място на удара, пътна лента, от която е предприета маневрата десен завой от подсъдимия, както и по отношение на това включил ли е бил десния мигач преди тази маневра. Съдът има възможност да обсъди по- горе показанията на св.М. по тези въпроси, като изложи съображения защо не кредитира същите в тази им част. Ето защо съдът счита, че тези показания на св.М. не опровергават обясненията на подсъдимия, тъй като по тези въпроси показанията на св.М. са недостоверни- опровергани те самите по технически път от заключенията на двете комплексни експертизи, изготвени в хода на съдебното следствие.

Точно обратното- обясненията на подсъдимия за механизма на ПТП с изключение на това дали автомобилът е бил в движение към момента на удара, изцяло се подкрепят от тези заключения, които сочат, че тези обяснения са не само технически достоверни, но и че механизма на ПТП, описан от подсъдимия в тях е и единствено възможният такъв в конкретния случай. Ето защо и съдът кредитира обясненията на подсъдимия с направените уточнения.

Що се отнася до самите заключения на двете комплексни експертизи, назначени и приети от съда, то следва да се посочи, че съдът възприе и кредитира същите като цяло по съображения вече изложени при анализа на другите събрани по делото доказателства. Това, което следва да се подчертае в случая е, че двете заключение са еднопосочни, непротиворечиви и то по основни, ключови моменти, релевантни за изясняване на обективната истина по делото. Наличието на известни разминавания между двете експертизи съдът коментира по- горе, като посочи и по какви съображения приема заключението на петорната експертиза като по- точно и обективно, доколкото и вещите лица изготвили същото дадоха обоснован и мотивиран отговор на какво се дължат тези разлики, които видно е, че касая само малки разлики и са в резултат на по- точното и прецизно изчисление, което са направили вещите лица от петорната експертиза. Единственото съществено противоречие между тези две експертизи беше по въпроса какъв е характерът на нараняването в областта на шията на пострадалия и как точно и по какъв механизъм е получено то. Съдебният състав кредитира по този въпрос становището на експертите от петорната експертиза, доколкото според съда същите мотивирано и обосновано защитиха своята теза обяснявайки причините, поради които приемат, че нараняването в областта на шията на пострадалия е получено при контакта на пострадалия със стърчащия десен ръб на изваденото предно стъкло на автомобила на подсъдимия, докато тялото на пострадалия е прелетяло напред и наляво спрямо автомобила. Изрично вещите лица посочиха, че раната в областта на шията не е разкъсно контузна, а се дължи на действието на твърд тъп предмет и е получена от ръба на предното стъкло на автомобила, което е триплекс и ръбът му не е гладък, а назъбен, което е и причината да се получат охлузвания по краищата на раните. Аргумент в тази насока вещите лица черпят и от констатираните по време на огледа обективни находки  и състоянието на автомобила след ПТП, а именно това, че от снимковия материал е видно силно деформирана и стърчаща ламарина, която според тях също е могла да участва в механизма на някои наранявания на пострадалия. Вещите лица бяха убедителни при мотивиране на своето становище в съдебно заседание обяснявайки, че стъклото е начупено на много малки фрагменти и стърчащи фини и тънки ръбчета, поради което не се касае за гладка, равна повърхност, а за остра, леко назъбена такава, което е довело и до охлузванията в областта на шията и на раната на шията. Посочиха още, че извод в тази насока може да се направи и от това, че покрай стъклото се вижда зацапване с кръв, а за да се получат капките кръв по предния капак на автомобила, това означава, че откритите наранявания са получени преди това тяло да прелети над предния капак. Като аргумент в тази посока вещите лица сочат още и формата на пръските кръв и която посока и форма – бухалковидна такава, определят и посоката на движение на тази кръв- от дясно на ляво и отзад напред. Изрично посочиха също така, че ако раната е получена от преразтягане на тялото, то тогава не биха били налични охлузени ръбове на раната, а тя би се сцепила гладко, тъй като няма какво да охлузи тези ръбове. По време на разпита в съдебно заседание вещите лица изключиха и възможността раната в областта на шията да е получена от огледалото на автомобила, което от техническа гледна точка стои доста ниско, докато главата и шията на пострадалия към момента на удара са били доста над това огледало, поради което от техническа гледна точка изключиха раната да е получена по този начин, както настоява повереникът на частното обвинение. Наблегнаха и на факта, че се касае за охлузване в областта на раната, което добре отговаря на рана получена от твърд тъп предмет с назъбена повърхност, каквато характеристика има предното стъкло на автомобила (триплекс) след счупване, както и на това, че именно в десния ръб на предното стъкло е налице и характерното зацапване с кръв. Всичко това категорично мотивира вещите лица да дадат тези отговори, като съдът счита, че същите са добре обосновани и логични, поради което и даде вяра на същите, а не на становището по този въпрос на вещите лица от тройната експертиза, назначена от съда, като прие също така за неоснователни и възраженията на повереника на частното обвинение в тази насока.

В заключение съдът в неговото мнозинство кредитира като цяло двете заключения на комплексните експертизи, изготвени в съдебна фаза с уточнението направено по- горе във връзка с тройната такава, като счита, че на база на същите по категоричен и несъмнен начин се изяснява не само механизма на ПТП и приноса на всеки един от участниците в него за настъпване на крайния резултат. Тези експертизи спомогнаха изключително много и за преценка достоверността на показанията на различните свидетели от техническа гледна точка, респ. за това съдът да прецени кои от тях да кредитира и кои не и в кои техни части. Макар и в двете заключения да не са разработени различни механизми на ПТП според показанията на различните свидетели, съдът прие, че вещите лица при изготвяне на тези заключения са имали предвид всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като са направили своите заключения и изводи не само и единствено на база обясненията на подсъдимия, както твърди повереникът на частното обвинение. Изрично вещите лица и от двете експертизи посочиха, че са обсъждали при изготвянето на тези експертизи показанията и на св.М. и на св.К. и на св.Н.- свидетелите, които дават някаква информация във връзка с механизма на ПТП, но са приели като единствено възможен от техническа гледна точка механизмът, който са описали в заключенията и който защитиха и пред съда. Вещите лица и от двете експертизи подробно коментираха възможността за реализиране на ПТП според механизма описан от св.М., респ. от св.К., като изрично посочиха кои техни твърдения според тях са технически достоверни и обективно възможни и кои не. По същия начин вещите лица коментираха и показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимия И., като видно е както от заключенията, така и от отговорите на вещите лица в съдебна зала, че те не са приели безрезервно механизма сочен от подсъдимия, така както твърди повереникът на частното обвинение, нито изцяло и показанията на св.Н.. За да достигнат до своите изводи вещите лица изрично посочиха, че са съобразявали най- вече обективните находки намерени на местопроизшествието и описани в огледния протокол, като бяха категорични, че всички те са еднопосочни и непротиворечиви и по един несъмнен начин очертават механизма на ПТП. Посочиха, че находките във връзка с това ПТП са в „излишество” и са предостатъчно за изясняване механизма на ПТП, като не е налице нито едно несъответствие между тях, а точно обратното- налице е съвпадение между динамиката на целия процес и намерените на място находки, включително тялото на пострадалия и двете МПС, участвали в ПТП.

Доколкото и двете заключения бяха еднопосочни, непротиворечиви и по въпроса на какво се дължи разликата между становището на вещите лица от тези две експертизи със становището на вещите лица от експертизите изготвени на ДП, и доколкото всички 8 вещи лица от новодопуснатите експертизи посочиха едни и същи основни грешки на своите колеги (грешки както от гледна точка на отправния ориентир, така и от гледна точка на методологията и методиката, въз основа на която са правени изводите), то съдът кредитира изготвените в съдебно заседание комплексни експертизи, а не тези на ДП, като не намери за необходимо да коментира същите. За да се коментират те е необходимо най- малкото вещите лица да не са правили своите изводи на база погрешно взети начални координати и данни, докато в случая се установи, че това не е така, поради което и безсмислено се явява обсъждането на тези две експертизи. Дори повереникът на частното обвинение и прокурорът не възразиха на твърдението на подсъдимия и на вещите лица от експертизите, изготвени в съдебна фаза, че експертите от ДП са допуснали грешка в посоките- изток запад, а оттам и в отправните точки, които са ползвали за изясняване механизма на ПТП. Дори в определени свои части тези експертизи да са точни и обективни, поради възникналото съмнение в тяхната достоверност съдът предпочете да назначи изцяло нови такива с поставени допълнителни въпроси към вещите лица, които възникнаха в хода на съдебното следствие, като именно на база на същите изгради и своите фактически и правни изводи.

По отношение на другите изготвени на ДП и в хода на съдебното следствие експертизи- СМЕ на труп и послесмъртна КСППТЕ на пострадалия, съдът прие и кредитира същите в цялост, като намира за обективни и компетентно изготвени. Специално по отношение на послесмъртната експертиза на пострадалия, следва да се отбележи, че на база на същата по делото не можа да се установи по несъмнен и категоричен начин дали към момента на ПТП пострадалият е бил употребил някакво наркотично вещество, както и дали е бил повлиян от същото, като в тази връзка събраните доказателства не бяха достатъчни, за да се направи категоричен извод в тази насока.

Съдът възприе и кредитира като цяло и събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като счита, че същите допринасят за изясняване на обективната истина по делото в цялост, като между тях не са налице противоречиви и взаимноизключващи се такива, поради което и съдът не намира за необходимо да ги обсъжда подробно.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената и приета от мнозинството от съдебния състав фактическа обстановка, мнозинството от съдебният състав приема от правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че по делото според мнозинството от съдебния състав не бе установена фактическата обстановка, описана в ОА- установиха се факти, различни от тези, визирани в ОА и очертаващи фактическата рамка на обвинението спрямо подсъдимия. Касае се за съществено изменение на фактическата обстановка, досежно факти и обстоятелства от значение и за правната квалификация на деянието- т.е. досежно това, ако има извършено някакво нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, то кое точно правило е било нарушено, респ. коя е разпоредбата от специалния закон- ЗДвП и ППЗДвП, която урежда това правило. На база кредитираните от съда допълнителни комплексни експертизи, изготвени в хода на съдебното следствие бяха установени други, различни от твърдяните в ОА факти досежно мястото на удара, досежно скоростта на движение на управлявания от пострадалия мотоциклет и тази на автомобила, управляван от подсъдимия към момента на удара, досежно механизма на настъпване на ПТП, досежно това от коя лента и от къде точно и с каква скорост подсъдимият е предприел извършването на маневрата надясно, както и досежно възможността на пострадалия да предотврати настъпването на ПТП, респ. досежно възможността на подсъдимия да стори това. Видно е, че се касае за съществени и съставомерни факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване на конкретното дело и в този смисъл налице е съществено изменение на фактическата обстановка, описана в ОА. Предвид това и без да е налице съответно изменение на същата от прокурора в хода на съдебното следствие, съдът е в невъзможност да се произнесе с осъдителна присъда спрямо подсъдимия във  връзка с новоустановените обстоятелства, дори и да счита, че те сочат на извършено от него от обективна и субективна страна съставомерно престъпно деяние от общ характер. Това е така, доколкото подсъдимият се защитава основно по фактите, очертани в ОА. При установяване на други, различни такива, неописани и непосочени в ОА, подсъдимият се поставя в условията на „процесуана изненада”, ако бъде осъден и признат за виновен по непредявени му с ОА факти и обстоятелства, тъй като не се е защитавал по същите. Единственият начин да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимия при съществено изменение на фактите, описани в ОА е, да е направено изменение на обвинението в хода на съдебното следствие, каквото в случая не е налице.

Ето защо и доколкото липсва изменение на обвинението, изцяло безпредметно е да се обсъжда, дали при така установените нови факти в хода на съдебното следствие, поведението на подсъдимия се явява съставомерно от обективна и субективна страна. Още повече, че така новоустановените факти сочат и на други разпоредби от специалния закон, които се явяват относими към конкретния казус и които следва да бъдат обсъдени дали не са били евентуално нарушени от подсъдимия. Но предвид обстоятелството, че няма изменение на обвинението, нито във връзка с фактите, нито във връзка с нарушените правни норми, то и за съда не е налице каквато и да е била възможност да се произнася с осъдителна присъда спрямо подсъдимия по тези непредявени му факти и правила.

Съдът е обвързан от ОА и фактическата рамка, която поставя той, като може да преценява съставомерността на поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна единствено и само на база фактите, посочени в ОА и то само ако установи, че установеното като факти в хода на съдебното следствие се припокрива с описаното в ОА. В конкретния случай това не е така.

Ето защо и само на това основание, доколкото липсва и изменение на обвинението, съдът е длъжен да постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия, в какъвто смисъл бе и крайният съдебен акт на първа инстанция по това дело, постановен от мнозинството на състава. Последното за разлика от съдебния заседател, подписал присъдата с особено мнение прие, че описаното в ОА и най- вече твърдението, че подсъдимият е предприел маневрата десен завой от лява лента на пътното платно в посоката на движение на същия, не се установява на база събраните по делото доказателства (за което подробни съображения бяха изложени по- горе), поради което и призна подсъдимия за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по така повдигнатото му с ОА обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.В вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Независимо от горното мнозинството на съдебния състав намира за необходимо да посочи и още нещо по същество: мнозинството на съдебния състав е на мнение, че поведението на подсъдимия И. се явява несъставомерно от обективна и субективна страна и при новоустановените факти. На първо място мнозинството на състава счита, че подсъдимият, който е предприел маневра отклоняване надясно с управлявания от него лек автомобил не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата при предприемането на маневрата.

Така установи се, че той е подал сигнал за маневрата, която е имал намерение да извърши и която е предприел- подал е десен мигач, като по този начин е уведомил останалите участници в движението каква маневра ще извършва и каква ще бъде посоката му на движение.

Това, че подсъдимият е подал сигнал за предприетата от него маневра е залегнало като твърдение и в самия ОА. Ето защо и дори да се приеме, че по делото не се установява по безспорен начин това обстоятелство и в този смисъл дори подсъдимият да е предприел маневрата, допускайки нарушение на закона във връзка с това правило, същият не може да бъде осъден и да бъде ангажирана отговорността му във връзка с това нарушение, тъй като такова не му е предявено с ОА и той не се е защитавал по него.

Същевременно по категоричен и несъмнен начин се установи и от разпита на вещите лица, че приближавайки дома си с управлявания от него лек автомобил подсъдимият е намалявал скоростта на движение и в този смисъл е натискал и спирачките на автомобила, което е могло да бъде възприето от останалите участници в движението, тъй като са светвали стоповете на автомобила отзад. С други думи това, че подсъдимият се кани да извърши някаква маневра или най- малкото да намали скоростта, с която се е движил, продължавайки движението си например в права посока, е могло да бъде възприето от останалите участници в движението, включително и от пострадалия, в какъвто смисъл е и становището на вещите лица.

На следващо място и доколкото според приетото от мнозинството на съдебния състав, подсъдимият и пострадалият са се движили непосредствено преди ПТП в една и съща пътна лента- дясната такава, то в случая не се касае за попътно движещи се МПС, а за такива движещи се в една пътна лента. Ето защо и в случаите, когато предно движещият се тръгне да извършва някаква маневра като например да спира, да се отклонява в ляво или в дясно, не той, а движещите се зад него имат задължение да предприемат такива действия, че да не застрашат сигурността на предно движещото се МПС и да му позволят да извърши съответната маневра или движение, ако тази маневра е била предприета в съответствие с изискванията на закона. С други думи за МПС, които се движат зад него е налице задължение да се движат на такова разстояние и с такава скорост, че при предприето спиране /включително и аварийно такова/ от МПС движещо се пред тях, да могат да спрат своевременно без да се ударят в него. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.23, ал.1 от ЗДвП съгласно която „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”.

За движещите се отзад МПС е налице задължение, да не предприемат и те самите маневри- в ляво или в дясно, които да застрашат МПС движещо се пред тях и предприело преди тях маневра в съответната посока- наляво или надясно.

В конкретния случай на подсъдимия е било разрешено да извърши маневрата отклонение в дясно, за да влезе в дома си с управлявания от него лек автомобил. Той съгласно изискванията на закона е предприел тази маневра от дясната лента, макар и от крайно лявата част на същата, като преди това е подал и сигнал, сочещ каква маневра възнамерява да извърши, като едновременно с това е намалил и скоростта си на движение, така че да може да извърши безопасно тази маневра. Дори и да е могъл да възприеме движещият се след него мотоциклет, управляван от пострадалия (а той е могъл да стори това, което е видно от заключенията на всички приети по делото автотехнически експертизи) подсъдимият не е имал задължение да предвиди неправомерното поведение на пострадалия- т.е. не е бил длъжен да предвиди, че последният ще предприеме изпреварване от дясната му страна, което е абсолютно забранено от закона. Никой няма задължение по закон да предвижда и да се съобразява с неправомерното поведение на другите участници в движението. За подсъдимия, мотоциклетът е бил МПС, движещо се зад него и в неговата лента на движение, поради което логично е този случай и след като е изпълнил задължението си да подаде сигнал за маневрата, която възнамерява да направи, да счита, че движещият се зад него моторист следва да се съобрази с неговото поведение, а не обратното. Още повече, че в този момент мотоциклетът р бил на доста по- голямо разстояние зад него и обективно подсъдимият не е имал възможност да прецени нито неговата скорост, нито времето, за което той би стигнал до него. В този смисъл са и разясненията на вещите лица от тройната експертиза, допусната в хода на съдебното следствие.

За подсъдимия, мотористът движещ се зад него, не съставлява опасност на пътя, с която той е бил длъжен да се съобразява. За подсъдимия мотористът е станал опасност от момента, в който след като подсъдимият е предприел маневрата отклонение в дясно с управлявания от него лек автомобил, мотористът също е предприел такава маневра- отклонение в дясно, за да заобиколи автомобила на подсъдимия от дясно, макар и в нарушение на закона. Без значение е, че тази маневра на моториста е в нарушение на закона. Ако в този момент подсъдимият е могъл да възприеме това поведение на пострадалия, независимо, че то е било в нарушение на закона, за подсъдимия е възникнало задължение да се движи по начин, респ. да реагира по начин, включително като намали скоростта и/или да спре движението на управлявания от него лек автомобил, така че да избегне опасността и сблъсъка с моториста. Това негово задължение произтича от разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, съгласно която „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. А за подсъдимия, както вече бе посочено, мотористът е станал опасност от момента, в който последният е предприел действия да заобиколи управлявания от подсъдимия лек автомобил от минавайки от дясната му страна, макар и в нарушение на закона. До този момент мотористът не представлява опасност за подсъдимия. Разбира се разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, която е обща такава поставя изискване към водача на МПС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Това изискване на закона е било спазено от подсъдимия, който е имал обективна възможност да възприеме движещият се зад него моторист, като с оглед сигнализиране на своите намерения подсъдимият е подал и знак за маневрата, която е възнамерявал да извърши. Тук още веднъж следва да се посочи, че подсъдимият не е бил длъжен да предвижда неправомерното поведение на моториста и да очаква, че последният ще предприеме изпреварване от дясната му страна, така че да изчака пострадалия моторист и да го пропусне от дясната си страна. Ето защо и предприемайки тази маневра, която е била разрешена за подсъдимия и която той е извършил съобразно с правилата за движение по пътищата, подавайки своевременно и надлежно сигнал за тази маневра, той не е допуснал каквото и да е било нарушение на тези правила до този момент. Поведението му към този момент е било правомерно, тъй като самата маневра му е била разрешена. От друга страна преди предприемането й той е подал и сигнал за извършване на същата, като не се установява да е намалил рязко скоростта си на движение или да е спрял рязко, за да извърши маневрата и с това да застраши движещите се след него МПС. На следващо място той се е движил в дясна пътна лента, съобразно с приетото от мнозинството от съдебния състав, поради което и за него не е съществувало задължение да пропуска попътно движещи се МПС от дясната му страна, доколкото лентата, в която се е движил е предполагала в нея да се движи само едно МПС. Не е имал и задължение да очаква и да предполага, че някой ще го изпреварва от дясно, поради което и не е имал задължение да пропусне евентуално такива МПС, като не само не е бил длъжен, но и не е могъл да предполага подобно неправомерно поведение от други участници в движението- данни на база, на които да се счита обратното по делото не са установени. Мотористът се е движил в неговата лента за движение зад него (в противен случай не би се налагало да го заобикаля от дясно) и поради това логично и очаквано е в този момент, дори и подсъдимият да го е видял, да не е могъл да предположи, че той ще предприеме изпреварване от дясната му и неразрешена страна. Ето защо и според мнозинството от съдебния състав, подсъдимият предприемайки маневрата отклоняване на дясно, за да навлезе в крайпътен имот не е допуснал каквото и да е било нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Едва след като подсъдимият вече е предприел тази маневра и мотористът е тръгнал да го заобикаля от дясната страна, като вещите лица сочат, че движения на двамата участника в ПТП почти изцяло съвпадат като време- т.е. предприети са почти едновременно от двамата участника в ПТП- в момента, в който подсъдимият е предприел маневрата отклонение в дясно, в този момент и пострадалият моторист виждайки това е отклонил мотоциклета в дясно с намерение да изпревари лекия автомобил от дясно. Именно и в този момент той е станал и опасност за подсъдимия, като в този момент вече предвид на започналата маневра, относима към неговото поведение се явява не разпоредбата на чл.25, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, която въвежда изисквания към водачите на МПС преди предприемане на маневрата. Относима за него вече се явява според съда разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, цитирана по- горе. С други думи в този момент за подсъдимия е възникнало задължението да намали скоростта си на движение или да спре, за да предотврати удара с моториста- т.е. за да избегне опасността. От заключението на вещите лица от петорната комплексна експертиза обаче е видно, че в този момент за подсъдимия обективно е било невъзможно да избегне удар с подсъдимия дори и да предприеме незабавно /мигновено/ аварийно спиране или дори и да успее да избегне удара с него, то последният пак в резултат на предприетата от самия него маневра би се ударил в стената край пътя. Вещите лица посочиха, че вероятността да не настъпи удар между автомобила и мотоциклета и последният да мине пред автомобила отдясно е много малка  с оглед на физичната грешка, като в този случай според вещите лица, мотоциклетистът би се ударил при тази своя траектория в крайпътната ограда на дома на подсъдимия, тъй като при тази скорост, с която се е движил пострадалият не е имал техническа възможност да изправи траекторията си на движение.

За подсъдимия в тази ситуация опасността възниква в опасната му зона на спиране. От друга страна тази опасност за него не е очаквана и не може да се приеме, че е и предвидима. Както вече бе отбелязано никой не е длъжен да очаква, предполага и предвижда неправомерното поведение на другите участници в ПТП. Този извод с още по- голяма сила важи в конкретния случай, доколкото пътното платно в посоката на движение на двамата участника в ПТП е било съставено от две ленти в едната посока и лявата лента е била изцяло свободна. Логично е при това положение да се приеме, че мотоциклетистът би предприел изпреварване на автомобила на подсъдимия от лявата му страна, което е и съобразно с правилата на закона. В този смисъл за подсъдимия така възникналата опасност не е била и предвидима. Причините, поради които мотоциклетистът е решил да изпревари автомобила от дясно, остават само в неговите представи и в този смисъл неизяснени по делото. Но според мнозинството от състава, по делото по категоричен и несъмнен начин е установено, че пострадалият е предприел изпреварване от дясно на автомобила, независимо дали това за него е бил „самоубийствен ход” по думите на повереника на частното обвинение или не.

По отношение възможността на подсъдимия независимо дали е могъл да предвиди опасността, да предотврати същата от момента, в който пострадалият е станал опасност за него- т.е. от момента, в който е предприел отклонение в дясно, следва да се има предвид следното: към този момент подсъдимият е могъл обективно да възприеме идващия зад него мотоциклет в дясното огледало за обратно виждане и ако го възприеме своевременно да предприеме аварийно спиране. Вероятността и възможността на подсъдимия обаче да предотврати въпреки всичко настъпването на ПТП чрез подобно аварийно спиране, според мнозинството от състава не е установена по категоричен и несъмнен начин- вещите лица заявиха, че тази възможност зависи от физичната грешка, като при това положение, пострадалият би се ударил ако не в автомобила на подсъдимия, то в крайпътната ограда- т.е. ПТП пак щеше да настъпи. В този смисъл и доколкото е налице съмнение по този въпрос и той не може да бъде установен по безспорен и категоричен начин, същият при съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия и да се приеме, че за него дори и при аварийно спиране, възможността да предотврати ПТП не е доказана по категоричен начин- т.е. не се доказва, че е налице обективна възможност на подсъдимия да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране. Тази невъзможност за обективно предотвратяване на ПТП от страна на подсъдимия според мнозинството от съдебния състав не се дължи на виновно поведение на подсъдимия- т.е. не може да се приеме, че той сам се е поставил в такава обективна невъзможност, допускайки някакво нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е така тъй като вещите лица посочиха, че дори подсъдимият да беше възприел пострадалия мотоциклетист веднага и непосредствено след предприемане на маневрата завой на дясно когато и мотоциклетистът е стана опасност за него, като и дори в този момент незабавно да бе предприел аварийно спиране има вероятност да бъде избегнат удара между тях, но той е в рамките на физичната грешка, като в този случай би възникнал удар на мотоциклетиста в крайпътната ограда. Всичко това означава, че дори и да беше спазил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП вероятността за възникване на ПТП пак е налице- т.е. не може да се изключи, което според съда означава, че настъпването на ПТП не е в резултат на нарушение от страна на подсъдимия на правилата за движение по пътищата и в частност на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП.

В този смисъл касае се според съдебния състав за хипотезата на т.н. случайно деяние за подсъдимия по смисъла на чл.15 от НК.

Цитираната разпоредба гласи, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е могъл или не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Според съдебната практика, когато водачът на МПС не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпване на общественоопасните последици, за него деянието ще е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Както в правната доктрина обаче, така и в съдебната практика еднозначно е прието, че за да намери приложение посочената правна норма е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1/деецът да е имал правомерно поведение, да не е нарушил никакви императивни изисквания на закона; 2/настъпването на последиците да не може да бъде предотвратено, каквито и действия да предприеме извършителят. В същото време, когато деецът сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на съставомерния резултат, той не може да се позовава на случайно деяние, предвид общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

В конкретния случай според мнозинството на съдебния състав не се установява подсъдимият да е имал неправомерно поведение и да е нарушил императивните изисквания на закона, по отношение на него предотвратяването на последиците е непредотвратимо каквито и действия да бе предприел от момента, в който за него е възникнала опасността- т.е. от момента, в който пострадалият е отклонил мотоциклета в дясно, доколкото и както бе посочено не се установява по категоричен начин подсъдимият да е имал такава обективна възможност, а това следва да се тълкува в негова полза. Не се установява подсъдимият сам да се е поставил в тази невъзможност да избегне настъпването на съставомерния резултат, тъй като не се установява да е нарушил конкретно правило за поведение и в частност за движение по пътищата. Дори и да се приеме, че има нарушение от негова страна на разпоредбата на чл.20, а.2, изр.2 от ЗДвП, тъй като не е предприел веднага в момента на възникване на опасността за него аварийно спиране, то и доколкото настъпването на съставомерния резултат не зависи от това негово поведение (по съображения изложени по- горе), то и без значение е в случая дали той е нарушил тази разпоредба или не.

Ето защо и според съда в неговото мнозинство се касае именно за случайно деяние по отношение на подсъдимия, още повече, че същият няма обвинение във връзка с тези факти и във връзка с това правило за движение по пътищата. Предвид това дори и да се приеме обратното, то за съда не съществува възможност да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия за това нарушение и във връзка с тези новоустановени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства.

Единствената причина за настъпване на ПТП според заключенията и на двете експертизи, изготвени в съдебна фаза от техническа гледна точка е избраната от пострадалия мотоциклетист скорост на движение от 92 км/ч, като дори и при скорост от не по- малка от 85  км/ч (каквато приема тройната експертиза) този извод остава същия. Тази скорост- както скорост от 92 м/ч, така и скорост от не по- малко от  85 км/ч е надвишавала допустимата за населено място от 50 км/ч. Вещите лица сочат, че от техническа гледна точка е възможно и действията на водача на автомобила да са допринесли за настъпването на ПТП и съответно на съставомерния резултат, но това зависи от  момента на възникване на опасността за него, който бе обсъден по- горе от съда. Без съмнение действията на вода на автомобила- подсъдимият И., който е предприел завой на дясно е допринесло за настъпването на ПТП. Ако той беше продължил движението си направо, ПТ нямаше да настъпи. Но както вече бе отбелязано дори и от техническа гледна точка действията на подсъдимия да са допринесли за настъпването на ПТП, то липсва според съда виновно поведение на подсъдимия, тъй като той както бе посочено нито е могъл да предвиди неправомерните действия на мотоциклетиста, нит е имал задължение да стори това.

Същевременно категорично е установено по делото, че при действителната скорост на мотоциклета (без значение дали тя е 92 км/ч или не по- малко от 85 км/ч) автомобилът попада в неговата опасна зона на спиране и пострадалият не е имал техническа  възможност да предотврати настъпването на ПТП към началото на маневрата завой надясно от страна на автомобила. От друга страна при скорост на мотоциклета от 50 км/ч и под тази скорост, която е съобразена и с максимално допустимата за населено място, автомобилът не попада в опасната зона за спиране на мотоциклета. Ето защо и при технически правилни действия на мотоциклетиста със своевременно възприемане на опасността и предприемане на спиране на мотоциклета, той би спрял на около 10 метра от мястото на удара. Това означава, че пострадалият сам е избрал и поддържал скорост по- голяма от максимално допустимата за съответния пътен участък от 50 км/ч, като сам се е поставил в невъзможност да спре до мястото на удара към момента на промяната на направлението на автомобила в дъга десен завой.

Така пострадалият, който е бил и неправоспособен водач на МПС, включително и на мотоциклет от този клас е извършил редица нарушения на правилата за движения по пътищата- управлявал е МПС въпреки, че е бил неправоспособен; управлявал е със скорост над максимално разрешената такава за съответния пътен участък; предприел е изпреварване на автомобила на подсъдимия от дясната страна и изобщо не реагирал по предвидения в закона начин, а именно- при възникване на опасност на пътя да намали и ако се налага да спре управляваното от МС, макар и последното само по себе си предвид наличието на останалите допуснати от него нарушения да е било в някаква степен без значение, тъй като и дори да беше предприел такова аварийно спиране, вместо да заобикаля автомобила на подсъдимия, пострадалият пак не би могъл да предотврати настъпването на ПТП. В този смисъл и според мнозинството от съдебния състав причините не само от техническа гледна точка, но и от правна такава се дължат на виновното поведение на мотоциклетиста, който допускайки- т.е. извършвайки умишлено множество нарушения на правилата за движение по пътищата сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП, макар че е имал както възможност да предвиди настъпването на същото, така и задължение да стори това- той е вижда пред себе си автомобила на подсъдимия, имал е обективна възможност да възприеме намаляването на скоростта от негова страна, което е сигнал за някаква промяна в движението на този автомобил- било спиране, било завиване, отклонение или просто забавян в движението му, като е могъл да стори това виждайки светещите задни стопове на автомобила, като освен това е могъл да възприеме и подадения от подсъдимия десен мигач, доколкото мнозинството от състава прие, че такъв е бил подаден от подсъдимия. При това положение той е бил длъжен и е могъл да предприеме своевременно действия да избегне удара в ПТП, стига да не се бе поставил сам в ситуацията, при която за него това е било технически и обективно невъзможно.

Ето защо и според съда настъпването на ПТП се дължи изключително и само на виновното неправомерно поведение на самия пострадал мотоциклетист, но не и на такова поведение на подсъдимия. Още повече и при фактите установени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.

По изложените съображения мнозинството от съдебния състав прие, че от обективна и субективна страна не се установява подсъдимият да е извършил вмененото му с ОА престъпление по смисъла на чл.343, ал.1, б.В вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК във връзка с твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.77 от ППЗДвП по начина описан в ОА. Ето защо и доколкото не са налице елементите на състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, то и не се налага да бъде обсъждан въпроса дали деянието на подсъдимия следва да бъде подведено под хипотезата на привилегирования състав на чл.343а от НК.

Предвид това и мнозинството от съдебния състав призна подсъдимия за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по .343, ал.1, б.В вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК във връзка с твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.77 от ППЗДвП.

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

 

С оглед становището на мнозинството на съдебния състав, че подсъдимият не е извършил виновно противоправно деяние, респ. че деянието му има характер на случайно такова по смисъла на чл.15 от НК и в този смисъл не се явява и деликт, то предявените срещу него граждански искове се явяват неоснователни, поради което и съдът отхвърли същите изцяло като неоснователни.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

На подсъдимия Г.И.И. следва да бъде върнат иззетия по делото и репатриран в КАТ- Плевен лек автомобил Москвич Алеко с ДК №********.

На наследниците на П. И. М.- И.П.М. И И.П.М. следва да бъдат върнати иззетия по делото и репатриран в КАТ- Плевен 1 бр. мотоциклет Кавазаки с ДК №******** и 1 бр. каска, предадена с протокол за доброволно предаване (л.16 от ДП).

По делото следва да останат приложените 1 бр. тест за наркотици (л.56 от ДП)  и 1 бр. СД от Национална система т.112 (л.64 от СФ).

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.1 от НПК, съдът прие, че направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                    Председател:

                                                                                                /Величка Маринкова/

 

 

                                                                                                Съдебен заседател:1/

                                                                                                            /С.К./

 

 

                                                                                                                        2/

                                                                                                                        /М.С.- ОМ/