№ 97
гр. П., 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Й. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104799 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - П." АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу ЕЛ. М. Й. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3491/2021 г. по описа на
Районен съд П. за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ****** в размер на
391,01 лева – главница за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 50,58 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания лева за периода от 10.12.2019 г. до 02.06.2021 г.
След дадени от съда указания и като съобрази, че Заповедта за изпълнение е
обезсилена за претендираната главница, ищецът е заявил, че поддържа иска
единствено за присъдената в заповедното производство законна лихва в размер на
50,58 лева за периода от 10.12.2019 г. до 02.06.2021 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. Депозирано е възражение по чл. 414а
ГПК, с което е заявил, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, тъй
като са заплатени, представяйки платежен документ за сума в размер на 391,01 лева.
1
В съдебно заседание ищецът се представляват като поддържа вече изложеното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с установителен иск, разглеждан по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство частично съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
2
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „СъП.“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна клауза
и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в
деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните е спорен единствено въпросът, свързан с размера на
исковата претенция за законна лихва и разноски. Това е така, защото в рамките на
заповедното производство ответникът е признал качеството си на потребител,
заплащайки сумата за претендираната главница, в резултат на което заповедния съд е
обезсилил издадената заповед за парично задължение в тази ѝ част.
С доклада по делото за безспорно е обявено, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия и заплащането на сумата за главница.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до ползвания от него имот топлинна енергия за сумата,
която е била предмет на заповедното производство. Предвид извънпроцесуалното
поведение на ответника, ценено от съда като признание на неизгоден за страната факт,
съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на сумата по
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото плащането е
извършено на 20.07.2021 г. – след връчване на заповедта за изпълнение.
При тези правни изводи, предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в
размер в общ размер на 25,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 100.00 лева, което следва да бъде
присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
3
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу ЕЛ. М.
Й., гр. ***** за сумата в размер на 50,58 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.12.2019 г. до 02.06.2021 г., начислена върху
главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „****
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕЛ. М. Й., да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 200,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото и заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4