№ 1292
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Д. Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000503154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 06.04.2023 г. по гр. д. № 7463/2018 г. по описа на СГС, 1-1 състав, са
осъдени Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. да заплатят солидарно на „Юробанк България“
АД сумата от 106 478,47 евро на основание чл. 430 ТЗ, представляваща главница по договор
за жилищен кредит № 5111/R/29.01.2008 г.; сумата от 3 239,04 евро на основание чл. 430, ал.
2 ТЗ, представляваща възнаградителна лихва за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г.; сумата
от 90,51 евро на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща наказателна лихва за периода
29.01.2017 г. – 04.06.2018 г.; сумата от 503,55 евро, представляваща месечни такси за
периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г., съгласно чл. 15, б. „в“ от договора за кредит и анекси
към него и сумата от 897,49 лв., представляваща нотариални такси, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, като са
отхвърлени исковите претенции на „Юробанк България“ АД за разликата до пълния
предявен размер: 119 202,84 евро – главница; 13 843,01 евро – възнаградителна лихва; 163,67
евро – наказателна лихва; 1 910,33 евро – месечни такси по кредита.
Против решението е постъпила въззивна жалба от Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н.
К. К. чрез адв. Н. К.. Твърди се, че решението е частично недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд при постановяване на
решението си е излязъл извън рамките на спора, очертан от ищеца, като е присъдил
възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси за период, предхождащ посочения от
ищеца начален момент – 29.01.2017 г. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е
основал решението си на експертното заключение. Счита се, че вещото лице грешно е
изчислило възнаградителната лихва и съответно наказателната лихва с оглед разпоредбите
на процесния договор. Излага се, че са налице неравноправни договорни клаузи и двата
анекса към договора за кредит са подписани принудително. Въвежда се твърдението, че
първоинстанционният съд въобще не е разгледал възражението за прихващане с дължимите
1
от банката суми от адв. Н. К. и адвокатското му дружество. Прави се искане за допускане на
допълнителна съдебносчетоводна експертиза със задачи: да се даде заключение за размера
на вземането на кредитора към датата на завеждане на исковата молба в СГС, като го
изчисли според уговорената методика в договора, а именно: „базовият лихвен процент по
жилищни кредити се формира от 3 – месечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9 %“, без
съобразяване с едностранните увеличения на лихвения процент от страна на банката, както
и без увеличаване на главницата с просрочени задължения по анексите ; 2/ да се изчисли
размерът на вземането към датата на исковата молба според методиката от точка „1/“, като
се отрази намаляването в размера на надбавката, прибавяна към 3 – месечния EURIBOR, от
датата на решението на корпоративните органи на кредитора; 3/ да се изчисли размерът на
вземането към датата на исковата молба според методиката от точка „1/“, без начисляване на
месечни такси за управление на кредита към месечните вноски. Иска се отмяна на
решението в обжалваните му осъдителни части и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се отхвърлят исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната по нея страна „Юробанк България“ АД чрез адв. Д. Д., с който се иска
потвърждаване на решението в обжалваната част. Твърди се, че изложеното във въззивната
жалба е общо и неконкретно. Твърди се, че не са верни твърденията във въззивната жалба, че
двата анекса към договора за кредит са подписани принудително. Оспорва се твърдението на
жалбоподателите, че са извършени плащания, които не са отразени по кредита. Оспорва се
твърдението на жалбоподателите, че не е настъпила предсрочна изискуемост. В условия на
евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила, се прави
изрично изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с отговора на
въззивната жалба. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, свързано с възраженията за
прихващане. Противопоставя се на направеното доказателствено искане за допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза със съображения, че не са налице предпоставки по чл.266
ал.1-3 ГПК.
Против решението е постъпила насрещна въззивна жалба от „Юробанк
България“ АД чрез адв. Д. Д.. Твърди се, че решението в частта, в която са отхвърлени
предявените искове срещу Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н. К. К., е неправилно и следва да
бъде отменено. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в договора за
кредит и анексите към него се съдържат неравноправни клаузи. Поддържа се, че към датата
на подаване на исковата молба са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и волеизявлението на банката е достигнало до ответниците с
получаване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на насрещна въззивна жалба от
Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н. К. К. чрез адв. Н. К., с който се иска потвърждаване на
решението в обжалваната му част. Излага се, че процесните анекси са нищожни и не са
произвели действие с оглед на факта, че не са постигнали посочената цел да облекчат
длъжника. Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че по процесния договор е
настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в
рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери
спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1
от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
При служебна проверка се констатира, че решението в обжалваните му части е
валидно. Във връзка с допустимостта на решението, следва да се приемат за неоснователни
2
доводите в жалбата на ответниците за частична недопутимост, тъй като при постановяване
на диспозитив съдът не е излязъл извън рамките на спора в частта относно претенциите за
възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси, доколкото е присъждал такива „за
периода до 04.06.2018 г.“, която дата предхожда тази на исковата исковата молба, а тези
искови претенции са ограничени от период започващ от 29.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по
претенциите за лихви, съответно от 29.01.2017 г. до 04.06.2018 г. по претенцията за такси.
Следователно решението в посочените му части е допустимо, тъй като произнасянето е
направено с надлежното сезиране на съда от ищеца.
Във връзка с правилността на решението в останалата му част, като взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Юробанк България“ АД (с предишно фирмено наименование „Банка Пиреос
България“ АД) твърди в исковата си молба, че сключил договор за жилищен кредит №
5111/R/2008 г., по силата на който банката предоставила сумата от 120 000 евро на
ответниците Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К.. Същите поели задължение за връщане на
сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 от него било предвидено заплащане на
лихвен процент в размер на 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити в евро, валиден към
15.10.2007 г. Предвидено било, че при забава на която и да е вноска по кредита, както и при
обявяването му за предсрочно изискуем по реда на чл.14, ал.3, кредитополучателите дължат
за времето на забавата наказателна лихва в размер на сбора на договорената лихва и
наказателна надбавка в размер на 4%. Договорено било заплащане на месечни такси за
управление на кредита в размер на 0.095% от първоначално отпуснатия кредит. Между
страните били сключени два анекса към договора, като с първия се договаряло заплащане на
лихва в размер на 7,15 %, а със следващият допълнителни условия. След подписване на
анекс № 2 били извършвани плащания по договора, като след 2016 г. не били извършвани
плащания на дължими суми по договора, поради което на основание чл. 60, ал.2 от ЗКИ бил
направен опит за връчване на изявление за предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, което не е достигнало до ответниците, поради ненамирането им на посочените
адреси. Поради това в исковата молба е направено изявление за обявяване на всички суми
по договора за предсрочно изискуеми. Предвид изложеното банката е предявила искове за
постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно
следните суми: 119 202.84 евро - главница по договор за жилищен кредит № 5111/R/2008 г. и
анексите към него, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;
13 853,01 евро - възнаградителна лихва за периода от 29.01.2017 г. до 04.06.2018 г., съгласно
чл.13, ал.1 от раздел IV от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане; 163.67 евро наказателна лихва за периода от 29.01.2017 г. до
04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба; 1930.33 евро месечни
такси за периода от 29.01.2017 г. до 29.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба; 897,49 лева нотариални такси, дължими на основание чл.3, ал.2 от
ОУ за банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Ответниците оспорват исковете с наведени идентични възражения. Твърдят да са
заплатили над 210 00 евро, която сума надвишава дължимото по договора за кредит, но
банката не спазвала реда за погасяване по чл.76 ЗЗД и не предоставила информация към кой
кредит и за кои задължения е отнесла плащанията. Твърдят, че не са им били предоставени
общите условия към договора, погасителния план към него и последващо сключените
анекси, както и тарифата на банката за таксите. Оспорват действителността на клаузите,
касаещи възможността банката да увеличава едностранно възнаградителната лихва, както и
относно плащането на лихви за забава с доводи, че са неравноправни по чл.143 ЗЗП и
поради това нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Твърдят, че с анексите от 26.08.2009г. и
29.10.20Юг. е бил увеличен размера на главницата без действително увеличената част да е
била отпусната допълнително, включително прибавянето към нея на лихви, върху които
3
също са начислени лихви, съставляващо забранен от закона анатоцизъм. Оспорват преди
подаване на исковата молба ищецът да ги е уведомил за обявяване кредита за предсрочно
изискуем. Правят възражение за прихващане с всички заплатени суми в размер на 210 000
евро, както и с размера на разноските от 30 000лв., които са били принудени да заплатят при
свръхобезпечаването на задълженията си. Ответникът Н. К. заявява и възражение за
прихващане със сумата 400 000лв., представляваща неплатени от банката възнаграждения
по договори за правна помощ от 21.03.2011г. и 04.02.2013г., които са му били цедирани с
договор от 04.11.2016г.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение на ССЕ. Заключение на ССЕ е прието и пред въззивната инстанция.
От фактическа страна не се спори относно сключването на договор за жилищен
кредит № 5111/R/2008 от 29.01.2008г. между „Банка Пиреос България“ АД /с правоприемник
„Юробанк България“ АД/, Т. К. В. /Н.а/ като кредитополучател и останалите ответници Н. К.
К., Ж. Я. К. и К. Н. К. като солидарни длъжници с предмет предоставяне на банков кредит
на кредитополучателя от 120 000 евро за покупка и ремонт на недвижим имот-апартамент
№ 6 в гр.***, ул.***, с поето задължение за връщане на месечни вноски всяка с падеж 26-то
число с краен срок на погасяване 26.02.2043г. съгласно погасителен план. Съгласно чл.13 от
договора кредитополучателят заплаща годишен лихвен процент от 6.4%, формиран от базов
лихвен процент от 3-месечния EURIBOR по жилищни кредити в евро валиден след
15.10.2007г. в размер на 2.5% и надбавка от 3.9%. Не е предвиден гратисен период. Цялата
постъпила сума е в размер на 90 140лв., равни на 46 048.53 евро. Няма данни за плащания
след 2016г. Вещото лице по изслушаната пред първата инстанция е уточнило, че усвоената и
непогасена главница по договора и анексите към него към 04.06.2018г. /преди подаване на
исковата молба/ е в размер на 119 202.84 евро, в тази част падежирала в размер на 1985.98
евро и предсрочно изискуема от 117 216.86 евро. Начислената и непогасена изискуема
възнаградителна лихва за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. възлиза на 13 843.01 евро;
наказателна лихва за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. от 163.31 евро; месечни такси за
управление за същия период в размер на 1910.03 евро, както и 845.37лв. суми за нотариални
такси и такси за подновяване на ипотека. След сключване на договора възнаградителната
лихва е била променяна до 16.10.2008г. с прилагана лихва от 6.40%, от 17.10.2008г. до
30.11.2010г.-7.15%; от 25.08.2009г. до 06.04.2010г.-3.80%; от 07.04.20Юг. до 30.11.2010-7.15%
и от 01.12.2010г. до 04.06.2018г.-8.15%. Начислената възнаградителна лихва с лихвен
процент 8.15% за периода 26.01.2017г.-04.06.2018г. възлиза на 13 843.01 евро, а лихвата,
изчислена по първоначалния погасителен план от 6.40% за същия период възлиза на 9 788.55
евро, като разликата между начислената и първоначално уговорения размер е 4 054.46 евро.
При отчитане тези обстоятелства и съобразяване извършените плащания вариантите за
размера на задълженията са, както следва:
*при прилагане първоначално уговорената лихва от 6.40% дължимите суми към
04.06.2018г. са в размер на 110 311.57 евро, от които 106 478.47 евро-главница, 3239.04 евро-
възнаградителна лихва; 90.51 евро-наказателна лихва и 503.55 евро- такси;
*при прилагане първоначалните условия на договора, падежиралите и неизплатени суми
за периода 29.01.2017г.-04.06.2018г. са в общ размер на 4772.28 евро, от които 939.18 евро-
падежирала главница /непадежирала от 105 539.29 евро/; 3 239.04 евро-възнаградителна
лихва; 90.51 евро-наказателна лихва и 503.55 евро- такси;
*при прилагане условията по двата анекса към 04.06.2018г. сумите са общо 116 664.47
евро, от които 110 084.84 евро-главница /падежирала 1115.49 евро и непадежирала 108
969.35 евро/; 5 509.18 евро-възнаградителна лихва; 238 евро- наказателна лихва и 832.45
евро-такси, съответно в този вариант за падежиралите суми за периода 29.01.2017г.-
04.06.2018г. общо задължение от 7 695.12 евро, от които 1115.49 евро-главница, 5 509.18
евро-възнаградителна лихва; 238 евро- наказателна лихва и 832.45 евро-такси.
4
Пред първата инстанция са били оспорени констатациите на счетоводната експертиза
с конкретни възражения против изводите на вещото лице, обосновани с доводите, че
неправилно в размера на главницата, за която няма спор, че е усвоена в размер на
120 000евра, са включени и допълнителни суми с процесните анекси, и че към процесния
договор не е отнесена съответната част от постъпилата от ищците в погашение на
задълженията сума от 46 048,53евра.
В тази връзка пред въззивната инстанция по искане на страните е изслушана
допълнителна експертиза на в.л. Р. С., която е изготвила няколко различни варианти, като е
дала отговор на поставените от въззивниците въпроси да се изчислят процесните вземания
според уговорената методика в договора, като съобрази базовият лихвен процент по
жилищните кредити, формиращ се от 3-мес. EURIBOR плюс надбавка от 3,9% без отчитане
на увеличения лихвен процент и без увеличаване на главницата с просрочените задължения
по анексите, както и да даде вариант втори, в който посочи според уговорената методика в
договора, а именно: „базовият лихвен процент по жилищни кредити формиран от 3-
месечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9%” /т.1/, като отрази намаляването в размера на
надбавката към 3-месечния EURIBOR от датата на решението на корпоративните
органи на банката.
В резултат от извършените изчисления по процесния кредит, по условието на пункт 1 от
жалбата:
1-ва задача, към датата на исковата молба 05.06.2018 г., полученият резултат от
изчислението е на вещото лице:
Неплатен остатък за редовна главница в размер на 102 621.91 EUR, съгласно
изчислението по колона 3 на приложение 1 към заключението.
Надплатена сума за погасителни вноски в общ размер на 11 786.02 EUR, съгласно
изчислението по колона 14 на приложение 1 към заключението.
• 2-ра задача: според методиката посочена в предходната точка „1)”, да се отрази
намаляването в размера на надбавката, прибавяна към 3-месечния EURIBOR, от датата
на решението на корпоративните органи на кредитора, в резултат на които изчисления,
получените суми са :
> Неплатен остатък за редовна главница в размер на 98 253.33 EUR, съгласно изчислението
по колона 3 на приложение 2 към заключението.
Надплатена сума за погасителни вноски в общ размер на 22 630.07 EUR, съгласно
изчислението по колона 14 на приложение 2 към заключението.
Във връзка поставения служебно въпрос да се конкретизират плащанията, отнесени
служебно от банката за погасяване на трите кредита със сума от 46 04,53евра, вещото лице
С. е отразил, че няма спор относно постъпването на процесната сума с наредител В. Б. и
отнасянето й към трите кредита с кредитополучател Т. К. Н.а или конкретно към процесния
договор 5111/R/2008 г. /с уточнението в съдебно заседание/ са отнесени за погасяване
7325,72 евра, които включват: погасена текуща месечна вноска за възн. лихва - 810,33 евро
с падеж 29.12.2016 г.; погасена просрочена главница - 955,97 евро по 9 броя неплатени
месечни вноски с настъпил падеж, за периода 29.03.2016 г. - 29.11.2016 г. вкл.; погасена
текуща месечна вноска за главница - 109,86 евро с падеж 29.12.2016 г.; натрупана неплатена
наказателна лихва - 35,01 евро, за периода 29.03.2016г.; начислена върху неплатени
просрочени 9 броя вноски за главница за периода 29.03.2016 г. - 29.11.2016 г.; погасени
просрочени месечни такси - 454,42 евро, за периода 28.06.2016 г. -29.11.2016г и погасена
една месечна текуща вноска за такса - 113,35 евро с падеж 29.12.2016 г.
По делото е изяснено, че освен процесния договор между страните са сключени още
два договора за кредит, по които банката е кредитор, съответно Т. В. кредитополучател. С
договор № 5140/R/2007 от 27.12.2007г. е предоставен кредит от 160 000 евро. а с договор №
5
478/R/2008 от 22.02.2008г. предоставен кредит от 85 000 евро. Задълженията по тези два
договора са обезпечени с договорни ипотеки върху недвижими имоти, както следва:
собствен на „Вандом“ ООД УПИ от 5000 кв.м. в землището на с.Тополи, общ.Варна и върху
собствен на Т. В. апартамент № 2 в гр.*** к.к.“***“, ет.5 /представения НА № 10, том VI,
рег.№ 8560, дело № 857/27.12.2007г./; собствен на ипотекарните длъжници К. и Ж. К.и
поземлен
Видно от представения договор за жилищен кредит № 5111/R/2008 от 29.01.2008 г.,
сключен между „Банка Пиреос България“ АД и ответниците, кредитополучател по него е Т.
К. В., а останалите ответници са солидарни длъжници. С него е предоставен кредит от 120
000 евро за покупка и довършителни работи в недвижим имот, описан в договора, срещу
задължението за връщане на сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 е предвиден
годишен лихвен процент от 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити към 15.10.2007 г. В
чл.13, ал. 3 е уточнено, че БЛП по жилищни кредити в евро, валиден след 15.10.2007 г. се
формира от 3-месечния ЕУРИБОР при достигане на нива 0,25 процентни пункта от по-
високи от посочените За изчислението на лихвата по договора е приет тримесечен
ЕУРИБОР в размер на 2.5%. Банката има право по време на действие на договора
едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай че 3-месечния ЕУРИБОР
достигне нива с 0.25 процентни пункта по-високи от посочените, като промяната влиза в
сила за страните от деня на приемането му от банката, за което банката уведомява
кредитополучателя чрез съобщения в банковия салон и в интернет страницата на банката. В
чл.14, ал.1 е уговорено задължение за плащане на лихва ежемесечно, заедно със съответната
част от главницата съгласно погасителен план-приложение №1 към договора. В чл.14, ал.3 е
предвидено при просрочие от страна на кредитополучателя /солидарният длъжник, на която
и да е вноска по главницата на кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, върху неизплатените суми на главницата за времето на забава се дължи
наказателна лихва в размер на сбора от определената по чл.13, ал.1 лихва и наказателна
надбавка от 4%. В чл.15 е уговорено задължение за плащане на такси по кредита, една от
които е месечна такса за управление в размер на 0,095% от първоначално отпуснатия кредит
и съответно от остатъка за всеки следващ месец. За обезпечаване вземането на банката по
кредита е предвидено учредявяне в нейна полза на договорна ипотека върху три недвижими
имота. Предвидено е погасяване на кредита на месечни погасителни вноски съгласно
погасителен план-приложение 1 към договора, освен при определяне на кредита за
предсрочно изискуем. Предвиден е краен срок за погасяване на кредита 408 месеца от
датата на първото усвояване. В чл. 27 от договора е предвидена възможност за обявяване от
страна на банката на предсрочна изискуемост на кредита на няколко основания, едно от
които е непогасяване в срок на която и да е от дължимите вноски по договора. На 26.08.2009
г. е подписан анекс № 1 към договора, в който се съдържа признание от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници за просрочие в изпълнение на задълженията по
договора в размер на 2 702,58 евро и включва просрочена главница, лихви и такси по
договора. В ал.2 и ал.3 на чл.1 е предвидено посочената сума да се добави към редовната
главница, като общата сума на главницата става в размер на 123 961,61 евро. В чл.2, ал.1 е
определен лихвен процент от 7,15 %, равен на БЛП плюс надбавка 1,40 % , като размерът на
БЛП към тази дата е 5.75%. В чл.2, ал.3 от анекса е предвидена възможност за едностранна
промяна на приложимия лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един компонент,
независимо от техния вид и наименование, в случай, че пазарните условия по привличане на
финансов ресурс обуславят такава промяна и при наличие на предпоставките, посочени в
ОУ на банката.
В анекс 2 от 29.10.2010 г. се съдържа признание за просрочени задължения от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници в общ размер от 2 236,87 евра, които се добавят
към редовната главницата, която се счита за изцяло усвоена и е в размер от 125 635,82 евра.
В чл.2 от този анекс е предвидена възможност за банката да обяви кредита за предсрочно
6
изискуем при неизпълнение на задължение по този или друг договор с банката и/или по
друг договор на кредитополучателя.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна: Предмет на настоящото производство е осъдителен иск за парични вземания
на ищеца „Юробанк България“ АД – универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД против Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. , произтичащи от договор за
жилищен кредит №478/R/2007 г. и три анекса към него, при изявление за обявяване кредита
за предсрочно изискуем с исковата молба. Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят
заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. При съобразяване
на посочената правна уредба, за да бъде основателен осъдителния иск за вземанията,
банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответниците;
предоставянето на уговорения кредит; настъпването на условията за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита и обявяването й на длъжниците; възникването на
вземания за наказателни лихви, банкови такси и разноски за нотариални такси, и размера на
претенцията си. В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да
докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, като в случая пред
настоящата инстанция се поддържат основно следните възражения: наличие на
неравноправни клаузи в договора и анексите, относно формирането на възнаградителната и
наказателната лихва, допуснат с анексите анатоцизъм, липса на условия за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, и като порок на първоинстанционното решение
игнориране на постъпилата на 29.12.2016г от 46 048,53 евра в погашение на задълженията
по договорите.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните, че между праводателя на
„Юробанк България“ АД - „Банка Пиреос България“ АД от една страна и ответниците от
друга страна е сключен договор за жилищен кредит и два анекса към него, по силата на
които банката предоставя на кредитополучателя Т. В. кредит в размер на 120 000 евро, а
останалите ответници са се задължили като солидарни длъжници с нея относно всички
задължения по договора за кредит. Доколкото същият е сключен в изискуемата се от закона
писмена форма, той е действителен. Въпреки че сключеният договор за кредит да е като
цяло действителен, при изпълнение на законовото си задължение съдът служебно да следи
за неравноправни клаузи в договорите с потребители, а и предвид изричното оспорване на
някои от клаузите на договора и анексите като неравноправни, настоящият състав намира
следното: По делото няма спор, че ответниците са физически лица, като на
кредитополучателя въз основа на сключения с ищцовата банка през 2008 г. договор е
предоставен ипотечен кредит, който няма данни да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, и същите имат качеството на потребител по смисъла
на § 13, т.1 от ДР на З., а ищцовата банка има качеството на търговец, по смисъла на § 13, т.2
от ДР на ЗПП. По материалноправните въпроси, свързани с наличието на неравноправие
между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение като значително
по смисъла на ЗЗП, неравноправния характер на клаузите, критериите за определяне
наличие на индивидуално договаряне и наличие на изключенията на чл. 144 ЗЗП и спрямо
банката като доставчик на финансова услуга, е налице константна съдебна практика на ВКС,
обективирана в множество решения - решение № 77/15 г. по гр.д. № 4452/14 на ВКС, ГК, III
г. о., решение № 424/15 по гр.д. № 1899/15 на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/16 по т.д. №
504/16 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. С цитираната съдебна практика е установено разбирането,
че предпоставките за определяне неравноправността на една договорна клауза, са: 1/
7
клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че
основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги – дължат се на въздействието на свободния пазар и/ или от
държавния регулатор. Единствено в тази хипотеза търговецът/ доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. На самостоятелно
основание за да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий
за изключване общия принцип, въведен с чл.143, ал. 1 ЗЗП е необходимо те да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, от една страна, а от друга - потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира
по най - уместния начин. В посочените по-горе съдебни актове на ВКС и др. постановени по
идентични казуси е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща
възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа
на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е
свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга,
както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по ЗЗП. В съдебната практика се
приема още, че когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и поради
какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия лихвен
процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава възнаградителната лихва,
разпоредбата на чл.144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП не може да бъде приложена. Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за
условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване
на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на
тази клауза изключението по чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП е неприложимо.
В чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от договора за кредит е уговорено, че дължимата договорна
лихва е в размер на 6.4% и се формира от базовия лихвен процент по жилищни кредити в
евро, който пък се формира от 3-месечния Еурибор плюс надбавка от 3.9%, като към датата
на сключване на договора 3-месечният ЕУРИБОР е в размер на 2.5%. Настоящият съдебен
състав намира, че уговорката относно размера на лихвата е ясна и дава достатъчно
информация на потребителя как ще се формира тя – от 3-месечния ЕУРИБОР, чието
изменение не зависи от волята на банката плюс твърда надбавка от 3.9%. Такова изменение
на приложимия лихвен процент за възнаградителната лихва е в съответствие с визираното в
чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение, доколкото се основава единствено на влиянието на
обективен фактор, чието изменение е извън контрола на банката. Отнапред ясна е и
методиката, при която ще се изменя лихвата – при промяна на ЕУРИБОРА с повече от 0.25%
и доколкото тази промяна ще следва изменението в ЕУРИБОРА и ще зависи от него, а
информацията за същия и неговото движение е публично достъпна, то посочените уговорки
не могат да бъдат приети за неравноправни, съответно – нищожни. Различно обаче стои
8
въпроса, че лихвата може само да бъде увеличавана в зависимост от покачването на
ЕУРИБОРА, като е приет минимален негов размер от 2.5%, но не и да бъде
намалявана, ако размерът на същия намалее. Тази уговорка установява
недобросъвестност на банката и определено създава значително неравенство между
правата на страните, като е в ущърб на потребителя. Ето защо тя отговаря на критериите
по чл. 143 ЗЗП за неравноправност, която неравноправност води и до нейната нищожност,
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нищожната клауза от договора не следва да се прилага. По
тази причина задълженията на ответниците следва да бъдат изчислени при уговорката в чл.
13, ал. 3 от договора, без да се взема предвид ограничението в размера на ЕУРИБОРА, а като
се съобразява неговото действително изменение. С двата анекса към договора е налице
забранен анатоцизъм, допуснат при подписване на анексите към договора. И в двата
анекса се съдържат уговорки за изменение първоначалния размер на главницата по кредита
чрез прибавяне към нея освен на просрочена главница и такси, и на просрочени
възнаградителни и наказателни лихви, като последното представлява анатоцизъм
(начисляване на лихви върху лихви) по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Анатоцизъм е допустим,
на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, само при уговорка между търговци, каквото качество
длъжниците в настоящия случай нямат и следователно в тази си част анексите са нищожни
на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като към момента на сключването им не е налице
подзаконов нормативен акт на БНБ, който да предвижда възможност за олихвяване на
изтекли лихви. (пр. Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 150/20.03.2020 г. по т.д. № 279/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30/20.05.2020 г.
по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, І т.о.) Освен че предвидената възможност за едностранно
изменение на лихвата напълно отговаря на посочените по-горе критерии за неравноправност
на клаузата, поради което същата е нищожна, целият анекс е нищожен, защото представлява
спогодба върху непозволен (нищожен) договор. С решение № 146/01.11.2017 г. по т.д.
№2615/2016 г. на ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с
потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП,
спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. По тези
съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени
правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния
договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е
недопустим. Изводите за нищожност на клаузите за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, включени в
анекси № 1 и № 2 към договора за ипотечен кредит, изключват възможността размерът на
дължимите от длъжниците вноски да се определят по приетите с анексите погасителни
планове. Неправилно установеният размер на главницата във всеки анекс е послужил за
основа при съставянето на погасителния план и при определяне на размера на дължимите
анюитетни вноски. Поради изложеното нищожността на клаузите за определяне размера на
главницата води до нищожност и на тези клаузи от анексите, които са обусловени от тях –
приетите с анексите погасителни планове и клаузите за увеличаване на размера на
възнаградителната лихва. С оглед на това, че анексите, имащи за предмет предоговаряне на
кредит, в които задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор, са нищожни, то дължимите суми за
главница и възнаградителни лихви следва да бъде определени с оглед на първоначалния
погасителен план към договора за кредит ( решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г.
на ВКС, I т.о.) Доколкото за нищожна е приета възможност за едностранно увеличение на
лихвата, уговорена в първоначалния договор, а уговорката, която не допуска да бъде взето
предвид намалението в стойността на 3-месечния ЕУРИБОР, то следва да бъде прието, че
задълженията на длъжниците следва да бъдат определени съобразно първоначалните
уговорки в договора за кредит при възнаградителна лихва, равна на 3-месечния ЕУРИБОР
плюс надбавка от 3.9%.
9
Не е спорно, а и се установява от изслушаните ССЕ, че цялата сума по кредита е
усвоена от кредитополучателя и за да бъде определен размера на неплатените
задължения на ответниците по процесния договор за кредит, следва най-напред да бъде
отговорено на спорния между страните въпрос дали изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, инкорпорирано в исковата молба, е
породило действие. Трайно и последователно се приема в практиката на ВКС, че
предсрочната изискуемост може да бъде обявена и в течение на процеса относно вземането
и това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки (така напр. Решение №
60009/02.06.2021 г. по т.д. № 2891/2019 г. на ВКС, II т.о.) От друга страна, следва да се има
предвид, че предсрочната изискуемост на цялото вземане се предпоставя от
настъпването на два юридически факта: обективен - неизпълнение от страна на
длъжника, и субективен - нарочно волеизявление на банката, отправено и достигнало до
длъжника, за отнемане на преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК е дадено задължително разяснение относно зависимостта между
субективния елемент и настъпването на последиците на предсрочната изискуемост, като там
е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
отговора на въпрос № 2 от изслушаната пред въззивната инстанция експертиза вещото лице
С. е посочил размера на вземанията на банката към датата на исковата молба, като го е
изчислила съобразно уговорената методика в договора, а именно: базовият лихвен процент
по жилищни кредити се формира от 3-месечния ЕУРИБОР плюс надбавка от 3.9%, без
съобразяване с едностранните увеличения на лихвения процент от страна на банката, без
съобразяване с ограничението в намаляването на 3-месечния ЕУРИБОР и без увеличаване
на главницата с просрочени задължения съобразно анексите.
Според изчисленията на в.л. С., което въззивният съд кредитира изцяло, по п.1 от
поставената задача, която има пряко отношение към разяснената вече неприложимост на
договорните клаузи и приемане на варианта по пункт 1.1, в който задълженията следва да се
определят съобразно първоначалните уговорки по договора, а именно според базовият
лихвен процент, формиращ се от 3-месечния ЕУРИБОР плюс надбавка от 3,9% без
съобразяване с едностранните увеличения на лихвения процент, включително и с
обсъдените вече анекси 1 и 2, се установява, че към датата на исковата молба 05.06.2018г
има неплатен остатък за редовна главница в размер на 102 370,75евра съгласно изчисленията
на колона 3 към приложение 1 и надплатена сума за погасителни вноски от 12 309,82евра
съгласно изчисленията по колона 14 на приложение 1 към заключението. До този резултат
вещото лице е достигнал, отнасяйки сумата от 7 325,72 евра към процесния договор за
кредит 5111 /R/ 2008 и изчислявайки в колона 14 разликата между плащания, месечни
вноски и наказателни лихви, като в този случай вместо просрочени вноски по кредита, е
налице надплащане на сума в размер на 12 309, 82 евра. От посоченото се установява, че
към 05.06.2018 г. е налице само неплатен остатък по непогасена редовна главница и
надплащане на сума от 12 309,82евра към датата на исковата молба. Следователно, към
датата на исковата молба не е бил налице обективният юридически факт - неизпълнение,
предпоставящ съществуването на потестативното право на банката да обяви кредита за
10
предсрочно изискуем, а същият не е съществувал и нито към август 2018 г., когато исковата
молба е била връчена на кредитополучателя, нито към м. октомври 2018 г., когато тя е
връчена на солидарните длъжници. Липсата на този юрдически факт води и до липса на
правни последици от изявлението на банката за обявяване предсрочна изискуемост.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната
изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка
претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е
породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че
такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Следователно допустимо е искът за дължимост по договор за банков кредит, поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, но с оглед
липсата на просрочени задължения /напротив има надплащане към релевантния момент на
подаване на исковата молба/, то искът на посоченото правно основание ще подлежи на
отхвърляне. В обобщение на изложеното, при доказателствена тежест за банката- ищец, не
се установиха обективните предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочна
изискуемост, а именно неплащане за повече от 90дни на дължими и изискуеми суми по
процесния договор.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, решението в обжалваната
му осъдителна част ще подлежи на отмяна и вместо това се постанови ново по същество, с
което се отхвърлят исковете за присъдените суми. В обжалваната отхвърлителна част
решението ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските.
При този изход на спора ще подлежи на отмяна решението в частта му за разноските
пред първата инстанция, като с оглед на постановения резултат /основателност на жалбата
на въззивниците – ответници и неоснователност на жалбата на въззивника –ищец/ само
първите ще имат право на разноски пред въззивна инстанция. Такива разноски са
претендирани с писмена молба-становище, имаща характер на списък по чл.80 ГПК за
държавна такса от 5303,38лв, 1108лв – депозит за счетоводна експертиза и 15 000лв-
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, за което са представени
доказателства за плащане. Своевременно насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар по чл.78, ал.5 ГПК, но разгледано по същество е
неоснователно, тъй като при този материален интерес /269 994,48лв/ договореният и платен
адвокатски хонорар не превишава предвидените в Наредба №1/ 2004г размери, които служат
като ориентир за определяне възнагражденията на процесуалните представители.
С оглед на горното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 06.04.2023 г. по гр. д. № 7463/2018 г. по описа на СГС, 1-1
състав в обжалваната му осъдителна част, в която Т. К. В., Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. са
осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 106 478,47 евро на
основание чл. 430 ТЗ, представляваща главница по договор за жилищен кредит №
5111/R/29.01.2008 г.; сумата от 3 239,04 евро на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, представляваща
възнаградителна лихва за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г.; сумата от 90,51 евро на
основание чл. 86 ЗЗД, представляваща наказателна лихва за периода 29.01.2017 г. –
04.06.2018 г.; сумата от 503,55 евро, представляваща месечни такси за периода 29.01.2017 г.
11
– 04.06.2018 г., съгласно чл. 15, б. „в“ от договора за кредит и анекси към него и сумата от
897,49 лв., представляваща нотариални такси, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта относно
присъдените в тежест на ответниците разноски на „Юробанк България“АД в размер на
12 112,57лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД ЕИК ********* против Т. К. В.,
Н. К. К., Ж. Я. К. и К. Н. К. осъдителни искове на основание чл.430 ТЗ за сумите 106 478,47
евро, представляваща главница по договор за жилищен кредит № 5111/R/29.01.2008 г.;
сумата от 3 239,04 евро на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, представляваща възнаградителна
лихва за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г.; сумата от 90,51 евро на основание чл. 86 ЗЗД,
представляваща наказателна лихва за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г.; сумата от 503,55
евро, представляваща месечни такси за периода 29.01.2017 г. – 04.06.2018 г., съгласно чл. 15,
б. „в“ от договора за кредит и анекси към него и сумата от 897,49 лв., представляваща
нотариални такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.06.2018 г.
до окончателното изплащане.
ПОТЪРЖДАВА решение от 06.04.2023 г. по гр. д. № 7463/2018 г. по описа на СГС, 1-1
състав в обжалваната му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ЕИК ********* да заплати на Т. К. В., Н. К. К., Ж.
Я. К. и К. Н. К. сумата от общо 21 411,38лв, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчване преписи на
страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12