№ 631
гр. Горна Оряховица, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101421 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ВиК – Йовковци“ ООД твърди, че като Вик оператор
предоставял на ответника М. А. М. водоснабдителни и канализационни
услуги (по-долу ВиК услуги) за водоснабден имот, находящ се в гр.***,
ул.“***“ № ***, етаж ***, потреблението в който било отчитано под абонатен
номер 9120510. Твърди се, че през периода 05.07.2017 г. – 05.09.2019 г.
ответникът потребявал ВиК услуги за доставяне на питейна вода и
пречистване на отпадни води и канализация в този обект, но не заплатил
тяхната стойност от общо 211,99 лв. в сроковете по чл.33, ал.2 от Общите
условия – 30 дни от датата на издаване на фактура за съответния месечен
отчетен период. Сочи, че неизпълнението на ответника обусловило
начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на падежа, която до 29.11.2021 г. била общо 69,79 лв. Моли за постановяване
на решение, с което да се приеме за установено съществуването на
вземанията за стойността на предоставените в периода от 05.07.2017 г. до
05.09.2019 г. ВиК услуги по доставка на питейна вода и услуги по
пречистване на отпадни води и канализация, ведно със законната лихва върху
тази сума от 10.05.2022 г. до изплащането й и лихва за забава за период от 30
дни след издаване на фактурите за горните задължения до 29.11.2021 г. –
69,79 лв., за които е издадена заповед № 389/12.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 786/2022 г. по описа на
1
Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се и присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът М. А. М., чрез назначения му особен представител, оспорва
да е собственик или ползвател на имота, както и да е доставено количеството
питейна вода, чиято цена се претенцира. Възразява за погасяване по давност
на задълженията по главница и лихва за периода преди 08.05.2018 г. По
отношение на вземанията по последните две фактури през отчетния период,
издадени съответно на 30.08.2019 г. и 30.09.2018 г. възразява, че не са
начислени в резултат от надлежно отчитане, защото в отчетния документ на
инкасатора последните данни са от 08.05.2018 г. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено
от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки:
съществувало между страните правоотношение по договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги в обекта на адрес: гр.***, ул.“***“
№ ***, етаж *** при публично известни общи условия и осъществено в
периода от 05.07.2017 г. – 05.09.2019 г. доставяне в обекта питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води и канализация на стойност общо
211,99 лв. Естеството на възражението на ответника за погасяване на
вземането с изтичане на погасителна давност, предпоставя разглеждането му
само при положителен извод за съществуване на вземанията.
От Заповед за настаняване № 2971/04.10.2013 г. на Община Горна
Оряховица, заявление за промяна на партида № П-ГО134/27.03.2014 г. и
фактура № **********/12.03.2014 г. се установява, че ответникът и
семейството му били настанени под наем в общинско жилище – апартамент
№ *** в гр.***, ул.“***“ № ***, вход „***“, етаж ***, а титуляр на партидата
№ 122/154 с абонатен номер 9120510, станал ответника. Съгласно § 1, т.2,
б.“б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл.2, ал.1, т.2 от действалите към
началото на периода и понастоящем действащи Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация – Йовковци“ ООД – гр. Велико Търново (по-
долу Общите условия), потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост. Същата дефиниция е дадена и в чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (по-долу
Наредбата), според който абонати, съответни потребители на услуги ВиК, са
2
отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилищни имоти. В чл.2, ал.3 от Общите
условия изрично е посочено, че потребител може да бъде и наемател на имот,
за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното
правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота лично декларира съгласие пред оператора или
бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице
(наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Доколкото
писмените доказателства сочат, че ответникът е станал титуляр на процесната
партида след 2014 г., явно е, че такова изявление от собственика е било
направено и достигнало до ищеца. Съгласно чл.9а от Наредбата, промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите
условия. Тъй като ответникът и към момента е титуляр на процесната
партида, дори и наемното правоотношение да е прекратено, това не е
противопоставимо на ищеца.
С оглед изложеното, след 2014 г. до настоящия момент, в т.ч. и през
процесния период от 05.07.2017 г. – 05.09.2019 г. между страните е
съществувало правоотношение по договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги в наетия от ответника апартамент
№ *** на адрес: гр.***, ул.“***“ № ***, вход „***“, етаж ***. Не може да
бъде прието за основателно възражението на ответника, че не е ясно кой е
обектът на потребление. Свид.Н. – инкасатор, отчитал обекта през исковия
период, изясни, че на етаж 3 в жилищната сграда има три апартамента и
процесният е левият. Същото е вписано и в хартиеният карнет – „етаж 3,
ляв“, заедно с номера на страницата – 154 и абонатен номер 9120510. В
открито съдебно заседание свидетелят констатира идентичност на копието от
страницата с носения от него оригинал на карнет № 122, стр.154. Видно от
заявлението на ответника, именно титулярят на партида № 122/154 е
променен по негово искане след наемане на апартамента, за което му бил
определен и абонатния номер 9120510. Идентичността между номера на
партидата и абонатния номер в хартиения карнет и заявлението на ответника,
сочи, че отчетът е извършван именно в наетия от ответника обект.
Съгласно чл.8 от Наредбата правоотношението по възмездно
предоставяне на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия. Чл.43, ал.2 от Наредбата урежда съществените задължения на
потребителите, в т.ч. да заплащат услугите ВиК. Тълкувана във връзка с чл.39
и чл.35 от Наредбата, тази разпоредба определя съдържанието на
същественото задължение на потребителя – да заплати по утвърдените от
регулатора КЕВР цени доставката на количеството вода според показанията
на водомера с точност до 1 куб. м. за период, определен в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца, или в случая 1 месец (чл.23,
ал.1, т.1 от Общите условия).
3
Съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на оператора, като се посочват трите имена
и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет.
В случая свид.Н. изяснява, че през процесния период отчитането в
обекта е ставало чрез хартиен карнет. Помни хората, които са живели на
адреса, като потвърждава, че подписите в съответната графа на хартиения
карнет са полагани от лице от домакинството, след обявяване на показанията.
Установява, че последният отчет, на който присъствал член на домакинството
бил на 08.05.2018 г., а след това семейството заминало в чужбина, поради
което и при следващото посещение на 06.06.2018 г. направила съответното
отбелязване в карнета. Изрично уточнява, че след записа „заминал в
чужбина“ се касае за служебно начислени услуги. Посочва, че след 2018 г.
семейството не е освободило имота, защото се връщало веднъж годишно през
лятото.
Видно от хартиения карнет, от 08.05.2018 г. до края на исковия период –
05.09.2019 г., не е извършван отчет в присъствието на абоната или член на
неговото домакинство, макар и с оглед соченото от свидетеля, да е имало
възможност за това. В случаите на неотчитане за повече от една година чл.24,
ал.4 от Общите условия предвижда съставяне на протокол от длъжностното
лице, подписан от свидетел, въз основа на който операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от Общите условия.
По делото не е представен протокол по чл.24, ал.4 от Общите условия, който
съставлява основанието за служебно начисляване на количеството питейна
вода след заминаването на семейството в чужбина (от 08.05.2018 г. до
05.09.2019 г.).
За този период ищецът ангажира единствено писмена справка за
консумацията и две фактури. Те представляват частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства.
Документите не носят подпис на ответника, не обективират негово
извънсъдебно признание за количеството начислена вода, поради което са му
непротивопоставими и не могат да важат срещу него. Тези документи не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и при липса на
ангажирани други доказателства относно начислено количество вода в
процесния обект през периода от 08.05.2018 г. до 05.09.2019 г., няма
основание за извод, че твърдените от ищеца факти са доказани пълно.
Така ответникът, като наемател на водоснабден имот, дължи заплащане
на цена единствено за доставеното в обекта количество питейна вода и услуги
по пречистване на отпадни води и канализация в периода от 05.07.2017 г. –
08.05.2018 г., когато отчетът е извършван е негово присъствие или в
4
присъствие на член от домакинството му. Съгласно чл.111 , б.“в“ ЗЗД,
вземанията за периодични плащания, каквото е процесното, се погасяват с
изтичане на 3-годишна давност, която започва да тече от датата на
изискуемостта (чл.114, ал.1 ЗЗД). Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите
условия, В и К операторът издава фактури ежемесечно, платими в30-дневен
срок от издаването. Така, според договорните условия, изискуемостта
настъпва с изтичане на 30 дни от датата на издаване на всяка фактура.
Ищецът не твърди, а и не се установява, да е предприел действия, от
естество да прекъснат давността сред изброените в чл.116 ЗЗД преди
предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК – на 09.05.2022 г. съгласно чл.62, ал.2 ГПК. По тази причина погасени по
давност са всички вземания с падеж преди 09.05.2019 г., или вземанията за
отчетния период от 05.07.2017 г. до 06.03.2018 г.
За периода 06.03.2018 г. – 05.04.2018 г. била отчетена доставена питейна
вода 10 м³ на стойност 15,36 лв., за което била издадена фактура №
**********/30.04.2018 г. с падеж 30.05.2018 г. За периода 05.04.2018 г. –
08.05.2018 г. била отчетена доставка на питейна вода също от 10 м³, издадена
била фактура № **********/31.05.2018 г. на същата стойност, с падеж на
30.06.2018 г. Вземанията за посочените два месеца са дължими като резултат
от надлежно извършен отчет, а правото на принудителното им
удовлетворяване не е погасено, защото давността е прекъсната с иницииране
на заповедното производство преди да изтекат три години от падежа на всяка
от фактурите.
Неизпълнението на задължението за плащане на посочените суми от по
15,36 лв. на падежните дати предпоставя съгласно чл.44 от Общите условия и
на общо основание – чл.86, ал.1 ЗЗД, дължимост на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от падежа на всяка от двете фактури до
края на срока съобразно претенцията – 29.11.2021 г. На основание чл.162
ГПК, при съобразяване размера на вземанията и Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, съдът изчисли размера на доказаното по основание
вземане на общо 9,99 лв. (5,06 лв. за вземането по първата фактура и 4,93 лв. –
за вземането по втората).
По изложените до тук съображения, предявените искове се явяват
частично основателни и следва да бъде уважени за сумите 30,72 лв. –
стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода за периода от 06.03.2018
г. до 08.05.2018 г. и 9,99 лв. – обезщетение за забава в плащането на
задължението за периода от 30 дни след издаване на всяка от фактурите
(издадени на 30.04.2018 г. и 31.05.2018 г.) до 29.11.2021 г., а в останалата част
– да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
5
производство, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 75 лв. (25 лв. за държавна такса и
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), от които съразмерно на уважената
част от исковете му се следват 10,83 лв. В исковото производство са
представени доказателства за направени разноски от 625 лв. (25 лв. за
държавна такса; 300 лв. – за възнаграждение на особен представител и 300 лв.
– адвокатски хонорар). От посочената сума, пропорционално на уважената
част от исковете, му се следват 90,30 лв.
Ответникът съгласно чл.78, ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени
разноските за заповедното и исковото производство, но той, като
представляван от особен представител, не е сторил такива.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М. А.
М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ул.“***“ № ***,
вход „***“, етаж ***, апартамент № *** дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Велико Търново, ул.“Пейо Яворов“ № 30, представлявано
от управителя И. Б. И. сумата от 30,72 лв. /тридесет лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от
06.03.2018 г. до 08.05.2018 г. за абонатен номер 9120510, за обект на адрес:
гр.***, ул.“***“ № ***, етаж ***, за които са издадени фактура№
**********/30.04.2018 г. и фактура № **********/31.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 09.05.2022 г. до окончателното й плащане и сумата от 9,99 лв. /девет
лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща сбор от лихва за
забава в плащането на задълженията по фактура№ **********/30.04.2018 г. и
фактура № **********/31.05.2018 г. за периода от 30 дни след издаването на
всяка от фактурите до 29.11.2022 г., за които е издадена заповед №
389/12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 786/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Велико Търново, ул.“Пейо Яворов“ № 30, представлявано от управителя И.
Б. И. срещу М. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***,
ул.“***“ № ***, вход „***“, етаж ***, апартамент № *** да се приеме за
установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че дължи сумата над присъдените
30,72 лв. /тридесет лева и седемдесет и две стотинки/ до претендираните
6
211,99 лв. /двеста и единадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, или за
181,27 лв. /сто осемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ за
периодите от 05.07.2017 г. до 06.03.2018 г. и от 08.05.2018 г. до 05.09.2019 г.
– стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване
на отпадни води и канализация за абонатен номер 9120510, за обект на адрес:
гр.***, ул.“***“ № ***, етаж ***, както и сумата над присъдените 9,99 лв.
/девет лева и деветдесет и девет стотинки/ до претендираните 69,79 лв.
/шестдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, или за 59,80 лв.
/петдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ – сбор от лихва за забава в
плащането на задълженията за периода от 30 дни след издаването на всяка
фактура до 29.11.2022 г., за които е издадена заповед № 389/12.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 786/2022 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.***, ул.“***“ № ***, вход „***“, етаж ***, апартамент № *** да заплати
на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Пейо
Яворов“ № 30, представлявано от управителя И. Б. И. сумата от 10,83 лв.
/десет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски
за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 90,30 лв. /деветдесет лева и тридесет стотинки/ , представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение на
особен представител и адвокатски хонорар в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7