О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ VІ-260968
07.12.2020 г.,
гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, VI въззивен граждански състав, в закрито заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
разгледа докладваното от
съдия Евтимова частно гражданско дело № 2724
по описа за 2020 г. За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279
вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника юрисконсулт
И К Т против разпореждане № 263349/07.10.2020г., постановено от Районен съд -
Бургас по ч. гр. д. № 6135/2020г. С това разпореждане съдът е оставил без
уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
против длъжника К.И.И., ЕГН ********** с адрес: *** за следните суми:
167,07 лева – договорна
лихва за периода от 13.08.2018г. до 10.04.2019г. по договор за паричен заем №
5454052/14.07.2018г., сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, тъй като
искането противоречи на добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД;
433,42 лева – такса за експресно
разглеждане на документи и
478,10 лева – неустойка за
неизпълнение на задължението по договора за кредит, сключен с потребител,
защото е налице обоснована вероятност искането за това да се основава на
неравноправни клаузи – чл.411у ал.2, т.3 от ГПК.
В частната жалба „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД твърди, че изводите на заповедния съд, относно договорната
лихва, са неправилни. Жалбоподателят поддържа тезата, че таксата за експресно
разглеждане на документи е уговорена съгласно чл.9 на ЗЗД и е начислена на
основание чл.10а, ал.1 ЗПК. Дружеството – заявител въвежда твърдение, че неустойката
за неизпълнение не надхвърля присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, а ако това е така, същата може да бъде намалена като прекомерна.
Жалбоподателят иска от съда да постанови определение, с което да отмени
процесното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение на посочените суми.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с
представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити. Поради това, жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично
основателна. Този извод се налага по следните съображения:
ФАКТИ:
На 06.10.2020г. „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД подава пред Районен съд – Бургас заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника К.И.И. за следните суми
по договор за паричен заем № 5454052/ 14.07.2018г., сключен с „Вива Кредит”
ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия:
1 204,99 лева – главница
по договора;
22,16 лева – обезщетение за
забавено плащане за периода от 11.04.2019г. до 25.09.2020г.;
24,53 лева – разноски за
заповедното производство;
50 лева – юрисконсултско
възнаграждение;
167,07 лева – договорна
лихва за периода от 13.08.2018г. до 10.04.2019г.;
433,42 лева – такса за
експресно разглеждане на документи и
478,10 лева – неустойка за
неизпълнение на задължението по договора за кредит.
Районен съд – Бургас уважава заявлението за първите четири
суми и отхвърля същото за последните три. За да отхвърли заявлението,
заповедният съд е приел, че възнаградителната лихва в размер 40,30 %
противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва; таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за неизпълнение
вероятно представляват неравноправни клаузи поради техния размер.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Разпореждането
в частта на възнаградителната лихва е неправилно.
Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Липсва законово основание за ограничаване на
свободата на договаряне на страните по отношение на размера на
възнаградителната лихва до размера на трикратния размер на законната лихва. В
съдебната практика (Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005
г., II г. о.) също не е изведено подобно ограничително правило, а е прието (по
конкретен казус), че противоречи на добрите нрави да се уговаря възнаградителна
лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Процесният заем е необезпечен и освен това е предоставен от небанкова финансова
институция, която отпуска заеми при различни условия от тези, при които
действат банките. Уговорената възнаградителна лихва в размер от 40,30 % не
надвишава петкратния размер на законната лихва, установен като максимум в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК по отношение на годишния процент на разходите,
който включва и разходите по възнаградителната лихва. Поради това,
разпореждането, с което е отказано на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение е неправилно и трябва да се отмени със следващото от това издаване
на заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 167,07 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 13.08.2018г. до 10.04.2019г. по договор за паричен заем №
5454052/14.07.2018г., сключен с „Вива Кредит” ООД.
Разпореждане
№ 263349/07.10.2020г. е правилно в останалата част.
Уговарянето на такса в размер на 433,42 лева за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит в размер на 1500 лева сочи на
нееквивалентност на престациите, доколкото е необосновано за подобна
допълнителна услуга да се събира такса в размер на приблизително 40 % от
стойността на заемната сума. Поради това уговорката за дължимост на подобна сума
е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
По делото се претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение в размер на 478,10 лева,
а отпуснатата с договора заемна сума е в размер на 1500 лева. В конкретния
случай, определеният между страните размер на неустойката е необоснова висок,
поради което заповедният съд правилно е преценил, че искането се основава на
вероятно неравноправна клауза.
По изложените съображения, разпореждането в частта, в
която е отказано да се издаде заповед за изпълнение за сумите, представляващи
такса за експресно разглеждане и неустойка, е правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 263349/07.10.2020г., постановено от
Районен съд - Бургас по ч. гр. д. № 6135/2020г. в частта, в която е оставено
без уважение заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез
пълномощника юрисконсулт И К Т за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника К.И.И., ЕГН ********** с адрес: *** за сумата от 167,07 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 13.08.2018г. до 10.04.2019г. по договор за паричен заем №
5454052/14.07.2018г., сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с договор за
цесия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението на 06.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
на
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов
Янакиев, чрез пълномощника юрисконсулт И К Т срещу длъжника К.И.И., ЕГН **********
с адрес: *** за сумата от 167,07 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 13.08.2018г. до 10.04.2019г. по договор за паричен заем №
5454052/14.07.2018г., сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с договор за
цесия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението на 06.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
263349/07.10.2020г., постановено от Районен съд - Бургас по ч. гр. д. № 6135/2020г.
в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото
определение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.