Решение по дело №640/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260013
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20205610100640
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260013                            21.01.2021 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на двадесети ноември .......…….................................................

през две хиляди и двадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Т. Д. ......................................... и в присъствието на прокурора …..………............................................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............….............................…...........…    гр.д. № 640 по описа

за  2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

                        ИЩЕЦЪТ –  ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София посочва, че на 14.11.2016 г. между него и ответника било сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 29,99 promo 17,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален такъв в размер на 17,99 лв. Ответникът не изпълнила задълженията си по споразумението в общ размер на 89,98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.09.2018г. - 04.10.2018г. На   20.01.2017г. между страните било сключено и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма „Web & Talk 49,99 промо 20 лв.“ със стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лв. и промоционален такъв в размер на 20 лв. И двата процесии договора за мобилни услуги били прекратени по искане на абоната на 13.9.2018г., поради прехвърляне към мрежата на друг мобилен оператор. За всеки от номерата била начислена неустойка съответно в размер на 70,68 лева и 212,79 лева – в размер на три стандартни месечни абонаментни такси, начислени във фактура № фактура № **********/05.10.2018г. От общата стойност на фактурата  от 921,67 лева се претендира сумата от 373,45 лева, поради извършени компенсации в размер на 547,69 лева, които погасявали  задължението за такса и услуги за такса и услуги за предпочетен номер ++359********* до размер на 89,98 лв. (или претенцията е за сумата от 89,98 лева - за такси и услуги за този номер, и неустойките за прекратяване на договорите). В образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 518/2020 г. ответникът възразила, като приложените към възражението касови бележки за извършени плащания били неотносими към претендираните вземания, тъй като отразявали плащания по предходни фактури, което било отразено в боновете.  

Моли след установяване на изложеното съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за общо сумата от 373,45 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира направени в заповедното производство разноски, както и направените в настоящото.

                        ОТВЕТНИКЪТ –     Е.Д.С. *** подава отговор. Оспорва изцяло иска. Излага насрещни твърдения. Счита, че в случая инициативата за прекратяване на договора не изхожда от него. Оспорва получаването на писмена покана от мобилния оператор. Тъй като договорът бил писмен, то и уведомлението за прекратяване следвало да бъде извършено писмено. Счита, че първоначалния срок на договорите е изтекъл преди прекратяване на договорите. Алтернативно счита неустойката за прекомерна по чл.92 ЗЗД. Счита, че сделката е търговска и обосновава приложимостта на чл.92 ЗЗД.

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                        По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 518/2020 г. и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на  373,45 лева,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 385,00 лева деловодни разноски.

                        За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:

                        На 14.11.2016 г. между длъжника и заявителя е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********. Длъжникът не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 89,98 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.09.2018 г. – 04.10.2018 г., като в следствие на неизпълнението и съгласно спогодбата мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 70,68 лева, равна на три стандартни месечни абонаментни такси и начислена в посочена фактура.

                        На 20.01.2017 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, като длъжникът не изпълнява задълженията си по споразумението, в следствие на което е начислена неустойка в размер на 212,79 лева, равна на три стандартни месечни абонаментни такси и начислена в посочена фактура. 

                        Длъжникът е възразил в заповедното производство.  

                        Между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника Е.Д.С. са сключени следните договори и допълнителни споразумения за предоставяне на мобилни услуги: 

                        1. Договор за мобилни услуги от дата  04.10.2014 г. предпочетен № ++359********* за първоначален срок от 12 месеца по програма Globul Universe 13,99 лева – месечен абонамент;

                        2. Допълнително споразумение от 14.11.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 29,99 promo 17,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален такъв в размер на 17,99 лв; 

                        3. Допълнително споразумение от 20.01.2017г.  към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма „Web & Talk 49,99 промо 20 лв.“ със стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лв. и промоционален такъв в размер на 20 лв.

                        В т.4 от Допълнителните споразумения страните са уговорили: В случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя, през срока посочен в чл.2 – съответно 14.11.2018 г. и 20.01.2019 г., по вина и инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

                        На 12.09.2018 г. ответникът Е.Д.С. е подала до БТК ЕАД заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги, като е поискала пренасяне на телефонни номера, като е поискала прекратяване на договорите за мобилна гласова услега с Теленор България ЕАД. Заявени са за пренасяне посочените по-горе 2 бр. номера. Заявено е желание процедурата по пренасяне да стартира  от момента на подаване на заявлението.

                        Ищецът е издал Фактура № **********/05.10.2018 г. за отчетен период от 05.09.2018 г. до 04.10.2018 г., с начислени задължения за разговори, съобщения и таксувани услуги в размер на 63767 лева и общо 283,47 лева – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги и обща сума за плащане в размер на 921,14 лева и срок за плащане 20.10.2018 г.

                        Прилага се общото потребление за мобилните номера, като за номер 089 4426297 е начислено потребление в размер на 544,20 лева без ДДС за Роуминг таксуване. Представено е и детайлното потребление за мобилния номер,  видно от което на 11.09.2018 г.  в 19.54.13 ч. е ползван Роуминг изходящ 45 000 КВ на стойност 549,32 лева и на същата дата в 19.55.23 – Роуминг- изходящ 400 КВ на стойност 4,88 лева.

                        Представена е и кредитно известие № ********** от 05.11.2018 г.  за отчетен период от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г., с което е извършена компенсация с сумата от 547,69 лева от задължението от предходен период в размер на 921,14 лева.

                        Ответникът представя 2 бр. фискални бонове за извършени плащания по фактури в предходен период, СРМПС – Част ІІ за л.а. с рег. № Х 3559 АР собственост на Д.Д.С., който е упълномощил Я.Д. С. да управлява автомобила, която е майка на ищцата. За този л.а. се представя касов бон от 11.09.2018 г. в 19.33 ч. за заплатена такса по чл.190 ЗВД на ГКПП Капитан Андреево.   

                         При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Не се оспорва от страна на ответника, че между страните са били сключени процесния договор за мобилни/фиксирани услуги и допълнителните споразумения, чието сключване и условия се установиха категорично от представените по делото писмени доказателства. Ответникът посочва, че е бил абонат на ищеца с двата посочени мобилни номера.  

                        Категорично се установява от представеното заявление за преносимост на национално значим номер при смяна на доставчика, че ответницата на 12.09.2018 г. е заявила пренасяне на посочените номера в мрежата на друг оператор и е поискала стартиране на процедурата незабавно, като съгласно представеното детайлно  потребление, услугите на ищеца са били ползвани до тази дата.

                        В случая безспорно е установено ползването на мобилни услуги в процесния период, вкл. и на процесната дата 11.09.2018 г., което не се опровергава от представените от ответника доказателства и твърдения за това, че на същата дата е била на територията на страната и не е ползвала изходящ роуминг. Категоричен извод за това от същите не може да се изведе, а по-скоро  за обратното.

                        Стойността на ползваните услуги е била коригирана от страна на ищцовото дружество – с издаденото кредитно известие от 05.11.2018 г., като ответната страна е останала задължена за заплащане на сумата от 89,98 за абонаментни такси и услуги, след извършената компенсация.

                        По отношение на претенцията за неустойка, следва да се има предвид следното:

                        Допълнителното споразумение за номер  ++359********* е с първоначален срок до 14.11.2018 г., поради което и ответницата дължи заплащане на неустойка в размер на оставащите до края срока на договора стандартни месечни такси. От датата на заявлението за пренасяне на номерата до изтичане на първоначалния срок се дължат две стандартни абонаментни такси или 2 х 29,99 лева или 59,98 лева. Искът в тази част до пълния размер от 70,68 лева следва да се отхвърли.

                        Допълнителното споразумение за № ++359********* е с първоначален срок до 20.01.2019 г., поради което и поради прекратяване на ползването на услугите по инициатива на потребителя преди крайния срок, ответницата дължи заплащане на неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси или 3 х 49,99 лева или 149,97 лева. Искът до пълния размер от 212,79 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

                        Съдът не намира посочената неустойка за прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, поради което същата не следва да бъде намалена.

                        В полза на ищеца се следват разноски за настоящото производство в размер на 261,02 лева, в полза на ответника 49,22 лева или след компенсация в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 211,80 лева.

                        За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 309,21 лева. Неоснователни са възраженията на страните за прекомерност на разноските, доколкото адвокатските възнаграждения са заплатени в минималния размер съгласно Наредба № 1.

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *************************************представлявано от Д.К.К. и М.С. против Е.Д.С. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на 299,93 лева (двеста деветдесет и девет лв. и деветдесет и три ст.) – представляваща неплатен месечен абонамент, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение от 14.11.2016 г. с предпочетен № ++359********* и Допълнително споразумение от 20.01.2017г.  с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, част от сумата по ч.гр.д. № 518/2020 г. на РС-Димитровград за която е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 373,45 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА Е.Д.С. ***, ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *************************************представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата в размер на 309,21 лева - разноски в заповедното производство, както и 211,80 лева – разноски в настоящото производство.    

             

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: