№ 1186
гр. София, 11.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Д.Х. срещу определение от 4.10.2021 г.,
постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2059/2021 на СГС, в частта, в
която е оставено без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното
производство по делото.
В жалбата се твърди, че основанията за прекратяване на съдебното
производство са налице, тъй като обвинителният акт не отговаря на изискванията на
чл. 246 от НПК и по - конкретно от правна страна не е посочено за кое от двете
предложения на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК е предаден на съд подсъдимият П. И. С..
Смята се, че по този начин правото на защита на лицето е нарушено, защото не знае
какво е предявеното му обвинение, още повече, че за двете различни хипотези на чл.
343, ал. 1, б. „в“ от НК са предвидени различни наказания – лишаване от свобода от две
до шест години (в първия случай) и лишаване от свобода от три до десет години (във
втория). Претендира се, че в обвинителния акт няма факти за механизма на
причиняване на произшествието, нито информация за това, че нарушенията на
правилата за движение, допуснати по твърдение на прокурора от подсъдимия, се
намират в причинно следствена връзка със смъртта на пешеходеца Д. А. Т.. Поддържа
се и необоснованост на обвинителната теза, тъй като по делото нямало доказателства,
че подсъдимият С. е ударил пострадалия или е преминал с автомобила си през него.
Поискано е определението да бъде отменено и делото да се върне на прокурора, който
да отстрани съществените процесуални нарушения в обвинителния акт.
Софийски апелативен съд (САС) намира частната жалба за допустима. Същата
е депозирана срещу акт, който в оспорената му част подлежи на въззивна проверка.
Жалбата изхожда от процесуално легитимиран субект – упълномощен защитник на
подсъдим в производството. Жалбата е подадена и в предвидения законов срок от 7
дни – на 11.10.2021 г., като определението е произнесено в открито съдебно заседание
на 4.10.2021 г.
1
Разглеждайки жалбата по същество, САС прецени същата за неоснователна.
Напълно се споделят изводите на градския съд, че не са налице съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия и налагащи
прекратяване на съдебното производство. Не е налице нито едно от предвидените в чл.
249, ал. 4 НПК основания по следните съображения:
В сезиращата въззивната инстанция жалба се твърди, че обвинителният акт не
отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК.
Срещу П.И. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“,
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 4.12.2019 г., около 11.30 ч., в гр. София,
при управление на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, в ж.к. „Света Троица“, в района
зад блок 146, при извършване на маневра движение назад и в нарушение на правилата
за движение, установени в чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, по непредпазливост е
причинил смъртта на пешеходеца Д. А. Т., на 78 г., настъпила на 22.12.2019 г.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е изнесена фактология, относима
към елементите от обективната и субективна страна на този престъпен състав, описани
са и факти, касаещи механизма на деянието. Относно последния е отбелязано, че
пътният инцидент е настъпил при движение на товарния автомобил, управляван от
подсъдимия, на заден ход. Запълващите бланкета норми от ЗДвП – чл. 40, ал. 1 и чл.
40, ал. 2, са съответни на словесното описание на деянието, дадено от прокурора.
Фигурират в обвинителния акт и факти за мястото и времето на произшествието –
4.12.2019 г., около 11.30 часа, в гр. София, в ж.к. „Света Троица“, в района зад блок
146.
Неоснователно е твърдението на защитата, че не ставало ясно какво е било
местонахождението на пешеходеца преди настъпване на произшествието. Тази
информация фигурира на л. 2, абзац, 3, л. 2, абзац 1, където ясно е посочено, че в този
момент пострадалият пешеходец се е намирал зад превозното средство и е стоял
обърнат с лявата си част към него.
Като несъстоятелно се определя от въззивния съд твърдението на защитата, че
прокурорът не е извел факти за причинно следствената връзка между поведението на
подсъдимия – нарушените от него правила за движение, и фаталния резултат – смъртта
на 78-годишния пешеходец Д. Т.. Такава информация фигурира на няколко места в
обвинителния акт – л. 3, абзац 1, изр. предпоследно, л. 3, абзац 2, л. 5, абзац последен и
л. 7, абзац 1.
Въззивният съд не би могъл да се съгласи с твърдението на защитата, че правото
на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като прокурорът не е посочил за кое от
двете предложения на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК е предаден на съд подсъдимият П. И.
С.. От начина, по който словесно е описано деянието, е видно, че на лицето не е
предявено обвинение за особено тежък случай на транспортно престъпление, а
единствено за деяние, при което е настъпила смърт по непредпазливост. Това е
напълно ясно дефинирано и в обвинителния акт, и в постановлението за привличане по
член 219 от НПК.
Следващото претендирано от защитата процесуално нарушение е свързано с
необоснованост на обвинителния акт и по-конкретно с твърдението, че сочените от
прокурора факти за съприкосновение между товарния автомобил управляван от
подсъдимия и пострадалия, не намират потвърждение в данните по делото. Дали
обвинителния акт намира опора в годните доказателствени източници е въпрос по
съществото на делото, който именно защото не рефлектира върху правото на защита
на подсъдимия, не може да бъде и обект на проверка от първия или въззивен съд в
2
стадия на разпоредителното заседание.
Извън тези доводи градският съд е отговорил на всички релевирани от защитата
други възражения за допуснати процесуални нарушения, при това го е сторил с
дължимата грижа, усърдие и професионализъм.
Обвинителният акт по словесно описание и съответстваща му правна
квалификация отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и на Тълкувателно решение
№ 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Ето защо, като правилно и законосъобразно издадено,
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, САС, НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 4.10.2021 г., постановено в разпоредително
заседание по н.о.х.д. № 2059/2021 на СГС, в частта, в която е оставено без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото.
Определението е окончателно.
За издаването му да бъдат уведомени страните.
Делото да се върне на СГС за продължаване на следващите се съдебно
следствени действия по него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3