№ 700
гр. П., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря М.В.
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200517 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на земеделски производител – ЗП Г. Н. Н.,
ЕГН ********** от гр.П. против НП № 13-002282 от 20.10.2020г. на
директора на Дирекция „ИТ” П., с което на основание чл.414 ал.1 от КТ
и за нарушение на чл.303 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на
1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до изразяване на
недоволство от издаденото НП с твърдение, че е незаконосъобразно, при
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител. Не взема становище по съществото на спора.
АНО чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и е на
становище същата да се остави без уважение като неоснователна.
Претендира се и присъждане на разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
1
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят - земеделски производител Г.Н., е санкциониран в
качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ, след
извършена проверка на 04.06.2020г., около 11.00 часа от служители на
Д„ИТ”-П., в стопанисван от него обект – черешов масив, находящ се в
землището на с.Ц., общ. Л.. В хода на проверката се установило, че ЗП, в
качеството си на работодател, бил приел на работа като берач
непълнолетното лице Л... ЕМ. ИВ., ЕГН ********** без разрешение от
Инспекцията по труда в гр.П..
Това съставлявало нарушение по чл.303 ал.3 от КТ, която норма
императивно разписва, че: „Лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай“.
По този повод против ЗП бил съставен е АУАН № 13-002282 от
22.07.2020 година от св. Т.Д. - ст.инспектор в Д”ИТ” П.. Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, което не било връчено на
жалбоподателя лично, а неправилно от страна на АНО било отразено, че
било връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, респ. че било влязло в сила
на 16.02.21г., за което пък съображения съдът е изложил в протоколното
си определение при проведеното о.с.з. на 07.06.21г., които не намира за
нужно да преповтаря в решението си. В един момент МП научил за
издаденото НП и го обжалвал чрез наказващия орган на 29.03.2021 год.
При това положение следва в интерес на жалбоподателя да се приеме, че
щом НП не му е било връчено по надлежния ред, то жалбата против него е
подадена в в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя - св. Д.
и тези на свидетелите Л.И. и М.М..
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна по
следните съображения:
Според съда настоящото административнонаказателно производство
/АНП/ се е развило и приключило пред АНО с факта на издаване на НП,
2
но при допускане на грубо процесуално нарушение по смисъла на чл.33
ал.2 от ЗАНН.
Това е така, защото АНП е започнало със съставянето на АУАН на
22.07.2020г., след което на 20.10.2020г. е било издадено НП. В същото
време обаче, на 10.11.2020г., т.е. 20 дни след издаването на НП,
наказващият орган е приел, че установеното от него закононарушение
съдържа данни за извършено престъпление от ОХ по чл.192а от НК,
поради което и на основание чл.407 от КТ е подал сигнал до РП-П. /л.60
от делото/, с което е поискал от ЗП Г.Н. да бъде потърсена наказателна
отговорност за извършеното престъпление.
Въз основа на този сигнал е образувана прокурорска преписка, по
която е било разпоредено извършването на полицейска проверка, като на
20.01.2021г. РП-П. е постановила отказ да се образува наказателно
производство поради липса на достатъчно данни за наличие на обективни
и субективни признаци в поведението на Н., очертаващи хипотезиса на
престъпния състав на чл.192а от НК.
При това положение АНО би могъл да ангажира законосъобразно
административнонаказателната отговорност на Н., но само ако бе издал
НП при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Обжалваното НП обаче не е
било издадено в тази хипотеза, доколкото в него изрично се сочи, че се
издава въз основа на АУАН бл. № 13-002282/22.07.20г. Обстоятелството,
че обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН сочи на
допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в това,
че настоящото административнонаказателно производство /АНП/ е било
образувано и се е развило незаконосъобразно. Едва ли може да има
някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, както е
разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на
изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по
съставения АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е
продължило развоя си в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от
ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да породи
своите правни последици. Това е така, защото според императивната
разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на
3
признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор”.
Ето защо, след като на 20.10.20г. АНО е издал обжалваното НП, а на
10.11.20г. е решил, че нарушението съставлява престъпление от ОХ и е
подал за това сигнал до прокуратурата, то той е следвало с мотивирана
резолюция да прекрати образуваното административнонаказателно
производство, след коет ода изчака произнасянето на компетентните
органи – прокуратура, евентуално съд, а едва след това, ако са налице
основаният на чл.36 ал.2 от ЗАНН – да издаде нова НП за извършено
административно нарушение.
Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни
и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две
паралелни производства – наказателно и административнонаказателно,
които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до
наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на
принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за
конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на
администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по
административно преследване, а да чакат произнасянето на
компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се
произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят
прекратеното наказателно производство на административнонаказващия
орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на
нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН.
Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а
напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН и
издадено НП, като в същото време е бил изпратен на прокуратурата
сигнал по реда на чл.407 от КТ – че нарушението съдържа данни за
престъпление. Същевременно обаче е било налице и висящо АНП, по
което са правени опити за връчване на издаденот НП на наказаното лице.
С всичко казано до тук е била нарушена императивната разпоредба на
чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото
производство по административно наказване и на собствено основание
налага цялостна отмяна на издаденото НП.
4
Извън казаното да тук, настоящия съдебен състав намира и още едно
основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, вмененото административно
нарушение не се доказа до изискваната от закона степен на несъмненост.
Казано с други думи, не се доказа по никакъв начин, че на
инкриминираната в НП дата, непълнолетното лице Л.И. е била в трудово
правоотношение с със земеделския производител, макар и неформално,
както и че е изпълнявал каквито и да е трудови функции.
Напротив, установи се безспорно от неопроверганите с нищо
показания на св.И. и на нейната майка св.М., че в дена на проверката
непълнолетната е придружавала в черешовия масив майка си, като
последната имала уговорка с Н. да му помага при брането на череши
безвъзмездно, а след това той да й помогне при прибиране на реколтата и
от нейната черешова градина. Установи се, че И. не е имал никаква
уговорка с Н. да престира труд за него, както и че в един момент за както
решила да помогне на майка си при брането на череши, но тогава
пристигнали проверяващите.
Тези показания не се опровергават и от представената по делото
декларация по чл.402 ал.1, т.3 от КТ. Установи се, че тя е била попълнена
като съдържание от св.М. и подписана от непълнолетната й дъщеря –
св.И.. В нея макар и да е отразено, че И. „бере череши за Ж.“, веднага след
това е записано „берач помагам майка“. Не е вписано и никакво
възнаграждение, което следва да се плати според уговорка със ЗП. Всичко
това недвусмислено показва, че непълнолетната не е имала уговорка със
ЗП Н. да престира труд за него, а на собствено основание в един момент
се е включила в процеса на бране на череши, за да помогне на своята
майка.
Вярно е, че по делото на л.19 е приложен еднодневен трудов
договор по чл.114а ал.1 от КТ, на който е придаден вид, че е сключен на
04.06.20г. между ЗП Н. и непълнолетната И., в качеството й на работник –
берач на череши с работно време от 08.00 до 17.00 часа на 04.06.20г. и
възнаграждение в размер на 30 лева за деня.
За съда обаче не остана съмнение, че този договор е неистински
частен документ в частта на подписа на работника, т.к. св.И. категорично
5
отрече да е виждала и подписвана такъв договор, което бе подкрепено и с
показанията на нейната майка. Очевидно е, че този договор е бил съставен
от страна на ЗП след проверката, като е подписан за „работника“ от
неустановено лице, с което ЗП е искал да покаже в последствие пред
проверяващите, че е имал договор с И., очевидно с цел да не бъде
санкциониран за нарушение по чл.1, ал.2 вр. с чл.62 ал.1 от КТ, но не се е
сетил, че така пък ще предизвика санкция за нарушение по чл.303 ал.3 от
КТ.
Индиция, че договорът е неистински в частта на подписа за
работника и че е съставен само за нуждите на проверката от органите на
ДИТ-П. е и това, че от бланката на договора е видно, че той е регистриран
като получен от работодателя в Инспекцията по труда на 04.06.20г. в
13:12 часа, т.е. повече от три часа след проверката на черешовия масив,
като едва след това е съставен и подписан за работника И. от
неустановено лице.
С оглед на всичко това, да се твърди, че на процесната дата Л.И. е
била работник при ЗП и е престирала труд за него, означава да се стъпи
само и единствено на предположение. Както е известно в правната теория
и практика обаче, в АНП актът за установяване на нарушение има статут
на ОА по смисъла на наказателното право, а НП – на присъда. В този ред
на мисли и съобразно нормата на чл.303 ал.1 от НПК, която е субсидиарно
приложима по силата на чл.84 от ЗАНН, присъдата, респ. НП не могат да
почиват на предположения.
Всичко казано до тук обуславя отмяна на НП.
При този изход на делото, който е неблагоприятен за АНО, то
искането на неговият процесуален представител за присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, не може да
бъде удовлетворено.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ НП № 13-002282 от 20.10.2020г. на директора на Дирекция
„ИТ” П., с което на ЗП Г. Н. Н., ЕГН ********** от гр.П., на основание
чл.414 ал.1 от КТ и за нарушение на чл.303 ал.3 от КТ е наложена глоба
в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на АНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7