Решение по дело №195/2018 на Районен съд - Дупница

        Р Е Ш Е Н И Е

			18.07.2018 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ІІІ, НО

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	20 юни		2018

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		195		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.С.Т., с ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 15-0332-000368/08.19.2015 г., издадено от Началник РУП към ОД на МВР  Кюстендил,  РУ гр. Рила, с което на  осн. чл. 179, ал.2, пр. 2-ро  от ЗДП му  е наложено наказание  глоба в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоб“ в размер на 100.00 (сто) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 (четири) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП  и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00(двадесет) лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.  В жалбата се оспорва изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вменените административни нарушения. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми.  Сочи се, че наказанието е неправилно наложено и се иска неговата отмяна. Като алтернатива моли  размерът на наложените наказания да бъде намален в предвидения от закона минимум, в случай че съдът формира вътрешно убеждение за извършено деяние и вина на дееца.

В  съдебно заседание жалбоподателят  не се явява, представляван е в процеса от адв. П..

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.09.2015 г. във връзка с получен сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП на разклона за Рилски манастир,  като на място отишли мл. автоконтрольор  Д.А. и колегата му Любомир Габерски и двамата полицейски служители към РУ гр. Рила, които констатирали, че произшествието е настъпило между управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Бора ”, с ДК №  СА 7550 ХТ  и  лек автомобил „Ауди А  4”, с ДК №  СА 9642 НМ   с водач Иван Иванов Бояджев от гр. София, като жалбоподателя поради неспазване на  необходимата дистанция  е ударил движещото се пред него и спряло на ПЗ Б-2 и изчакващо за включване  в движението на ПП 1 Е-79 МПС,  с което е реализирал ПТП с материални щети, блъскайки автомобила в задната част. Водачите не са стигнали до консенсус, тъй като жалбоподателят искал да заплати щетата, но Бояджиев отказал и искал ПТП да бъде регистрирано от органите на КАТ. При това положение жалбоподателят обърнал автомобила си в посока гр. Кочериново и напуснал ПТП, за което обстоятелство Бояджиев отново подал сигнал на тел. 112. На място отишли актосъставителя и свидетеля по акта, като са пробвали Бояджиев за наличие на употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Мястото на извършване на деянието е локализирано, като е описано, че се касае за път трети клас № 107, посока ПП 1 Е 79, преди ПЗ Б- 2, за включване на водача на ПП 1 Е-79, в посока гр. София. Часът на извършване на деянието е около 17:13 ч. по данни на Бояджиев. Снети са обясненията на двамата водачи, като по отношение на нарушителя такива са снети след като жалбоподателят бил издирен по адресна регистрация, находяща се в с. Пороминово, ул. „Гоце Делчев“ № 47. Актосъставителят възприел, че вина за настъпилото ПТП има жалбоподателя. Освен това отразил, че същият е напуснал мястото на реализираното ПТП, за което АУАН е съставен на 28.09.2015 г. и на същата дата връчен на нарушителя срещу подпис. Установено е, че към датата на деянието  жалбоподателя управлявал  с изтекъл срок на акт № 554295.

 На водача на лекия автомобил бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 23, ал.1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, който  подписал без възражения. Такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал.1  от ЗАНН. Иззет е АУАН № 55495/14.08.2015 г.

Въз основа на така съставения акт на жалбоподателя било издадено атакуваното Наказателно постановление, като в описателната част АНО е отбелязал като нарушение, че водачът на пътното превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно сродство, че да може да избегне удара в него, когато то намали скоростта или спре рязко; при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията ѝ. Същото е  връчено на Т. на 28.09.2015 г.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите Д.А., който поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение, както и на свидетеля  М.К., който е свидетел при съставяне на АУАН. Съдът не кредитира показанията на св. Константинов, в частта, в която твърди, че водачите на двата автомобила са се разбрали, след като жалбоподателя заплатил сума от 100.00 лв. на Бояджиев, като кредитира изцяло показанията на актосъставителя  А., изготвената от него Докладна записка  още в деня на произшествието и обясненията на Бояджиев.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се  преценя като неоснователна, поради следните съображения.

От правна страна:                                    

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган .

            Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни характеристики:

            Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица, поради което може да се каже, че административнонаказателната отговорност е лична. Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната практика. Единственото изискване към тях е, те да са законосъобразни. Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред, като такива са и деянията квалифицирани като престъпления, но обществената опасност на административното нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията. Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление. Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред. Констатирането на едно административно нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с наказателно постановление. Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и наказуемост -съставляват обективната характеристика (обективния състав) на административното нарушение. Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици. Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне. Пред небрежност сме изправени, когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди. Следва да се отбележи, като особеност на административнонаказателното производство, че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в Наказателния кодекс.

Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи. При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Не са оспорени пълномощията на администратвнонаказващия орган. Свидетеля А. има правомощията да осъществява задачи по контрол по ЗДвП, като съставят АУАН за установени по този закон адм. нарушения. ПТП е локализирано с подробно описание на мястото.

 

По съображението на жалбоподателя:

 

По отношение на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

 

 Съдът счита, че по НП административнонаказващия орган е направил точен препис на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като същевременно е дадено точно описание на извършеното деяние. Според преценката на съда НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. Според съда, поведението на жалбоподателя е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият е бил длъжен да се движи на таковаразстояние от движещото се пред негодруго превозно средство(надлъжна дистанция), че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко чл. 23, ал.1 от ЗДП. След като не е успял да спре и избегне удрянето в движещия се пред него, дори рязко намалил пред него автомобил, жалбоподателяе нарушила възложеното му от закона задължение, реализирал е ПТП, с което е осъществил състава на чл. 179, ал. 2, пр.2 от ЗДП.

В този смисъл е  дадена легална дефиниция в § 6, т. 30 от ЗДвП, че „ПТП е събитие възникнало в процеса на движението  на ППС и предизвикало нараняване  или смърт на хора, повреда на пътното превозно  средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В случая макар и материалните щетите да са малки, то е налице реализирано ПТП по смисъла на закона.

            Съобразно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.”

            От анализа на цитираната норма следва, че свидетелите са тези, присъствали при извършване на нарушението, тоест очевидците на самото деяние, или тези присъствали при установяване на нарушението, тоест присъствали в момента, когато контролния орган съставил АУАН е възприел на база събраните доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание, да счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на установяването му. В този смисъл несъмнено, вписаното в АУАН лице служител на РУ на МВР гр. Дупница - свидетеля М. К. се явява свидетел при установяване на нарушението по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо, в случая не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и съставяне на акта в присъствието на други свидетели. . Съгласно текста на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, правилото е приложимо, когато липсват, както свидетели при извършване на нарушението, така и такива на установяване му. За пълнота следва да се посочи, че дори АУАН да бе съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и въпреки това в него да бе посочен само един свидетел, то доколкото същият е съставен в присъствието на нарушителя, така допуснатото процесуално нарушение може да бъде преодоляно при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

 

            В настоящият случай нарушението се свежда до –„ неспазване на необходимата дистанция от движещия се пред наказания водач МПС - посочен по АУАН, при което настъпва ПТП с материални щети”.

Съдът намира, че по делото се ангажираха достатъчно и категорични доказателства за авторството на извършените нарушения. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай не се доказа противното от жалбоподателя, поради което съдът прие, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата - 21.09.2015г., на разклона за Рилски манастир, път трети клас № 107, посока ПП 1 Е 79, преди ПЗ Б- 2, за включване на водача на ПП 1 Е-79, в посока гр. София, около 17:13 ч. е настъпило автопроизшествието между управлявания от жалбоподателя С.С.Т. лек автомобил „Фолксваген Бора ”, с ДК №  СА 7550 ХТ  и  лек автомобил „Ауди А  4”, с ДК №  СА 9642 НМ   с водач Иван Иванов Бояджев от гр. София, като жалбоподателя поради неспазване на  необходимата дистанция  е ударил движещото се пред него и спряло пред пътен знак Б-2 МПС,  с което е реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила. Вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е имал само жалбоподателя, поради допуснато нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП, вменяващ в задължение на водачите на ППС да се движат на такова разстояние от движещите се пред тях превозни средства, което да му позволява да избегне удар в него, в случай на намаляване на скоростта му или рязко спиране. Горното се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото актосъставител А., приложената Докладна записка и сведение от Бояджиев, както  и данните изложени в акта за установяване на административно нарушение, чиято презумптивна доказателствена сила не беше оборена в процеса. Като е допуснал нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП жалбоподателят е осъществил административнонаказателния състав на чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП предвиждащ наказание глоба от 100 до 200 лв. за водач, който поради неспазване на дистанцията причини ПТП. Коментираните гласни доказателства по делото, касаещи изясняването на фактическата обстановка от инкриминираната дата и писмените такива - изготвена схема на ПТП, потвърждават доказателствената сила на акта. В настоящото производство в тежест на административнонаказващият орган е да установи по категоричен и недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на административното нарушение, а липсата на доказателства за извършването му от страна на санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Предвид изложеното дотук съдът намира, че фактическата обстановка е изяснена по административнонаказателната преписка, обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В конкретния случай административнонаказващия орган е наложил наказание в среден размер, предвиден в текста на закона, което, предвид настъпилите често подобни нарушения, се явява справедливо и законосъобразно и не следва да бъде изменявано. Жалбоподателят не е представил доказателства за имотно състояние, от които съдът да съобрази тежестта на санкцията. При така установеното административно нарушение и при пълна липса на доказателства касаещи имотното състояние на жалбоподателя (съдът има в предвид че тук тежестта на доказване се носи от жалбоподателя), то размера на наложеното административно наказание по едно правилно и законосъобразно НП следва да бъда оставени без ревизия от съда.

Поради изложените по-горе доводи, съдът счита, че не  е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, тъй като макар и нанесени малки материални щети са налице съставомерните признаци на деянието по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и в този смисъл съдът, счита че не е налице маловажност на случай и не следва да   бъде приложено ТР №  1/12.12.2007 г. на ОС на ВКС.

 

            По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

 

Същото се касае и до описанието на второто нарушение като фактическа обстановка между АУАН и НП няма разминаване, няма такова и в посочената правна квалификация.Единствено АНО не е посочил в НП буква „в“, но описанието на нарушената норма е ясно и не е довело до невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си в пълен обем. Безспорно установено е по делото, че жалбоподателят не е изчакал да пристигнат органите на КАТ и е напуснал местопроизшествието, от което са настъпили материални щети, като напуснал мястото на ПТП без преди това да е постигнал съгласие с другия водач, като в тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя А. и приложените писмени доказателства по административнонаказателната преписка. Доколкото показанията на св. Константинов, в частта, че спорът е разрешен финансово между двамата водачи, се опровергаха от приложената по делото Докладна записка изготвена от св. А. на 21.09.2015 г., респ. и писмените обяснения на  Бояджиев от 21.09.2015 г. и обясненията на жалбоподателя от 28.09.2015г., когато е бил установен той и автомобила му, същите приложени по административнонаказателната преписка. В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1 ,т. 5 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. водач.

В конкретния случай административнонаказващия орган е наложил кумулативните наказания в среден размер, предвиден в текста на закона, което, предвид настъпилите често подобни нарушения, се явява справедливо и законосъобразно и не следва да бъде изменявано. Жалбоподателят не е представил доказателства за имотно състояние, от които съдът да съобрази тежестта на санкцията. Не са представени доказателства, че жалбоподателя основно се препитава упражнявайки професия на шофьор. При така установеното административно нарушение и при пълна липса на доказателства касаещи имотното състояние на жалбоподателя и неговото работно място (съдът има в предвид че тук тежестта на доказване се носи от жалбоподателя), то размера на наложените административни наказания по едно правилно и законосъобразно НП следва да бъда оставени без ревизия от съда.

Поради изложените по-горе доводи, съдът счита, че не  е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, тъй като макар и нанесени малки материални щети са налице съставомерните признаци на деянието по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и в този смисъл съдът, счита че не е налице маловажност на случай и не следва да   бъде приложено ТР №  1/12.12.2007 г. на ОС на ВКС.

 

По отношение на нарушението на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.

По отношение на наложеното на основание чл.185, пр.І-во от ЗДвП административно наказание за нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Чл.157, ал. 8 от ЗДвП посочва, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, следователно за да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение следва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗАНН. В настоящия случай чл.157, ал.8 ЗДвП не съдържа състав на административно нарушение и поради това неспазването му не би могло да ангажира административнонаказателната отговорност на лицето. Съгласно нормата на чл.100, ал.1, т.1 от посочения закон, се вменява в задължение на водача да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като при нарушение на това му задължение се ангажира отговорността му по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Когато контролния талон бъде отнет, поради извършено нарушение по закон и бъде изготвен АУАН за съответното, последния, на основание чл.157, ал.6 ЗДвП замества талона за срок от един месец. Тази норма, както и тази на чл.157, ал.8 от ЗДвП, обаче, нямат самостоятелен характер и за нарушение на същите, т.е когато водач на МПС управлява МПС без контролен талон със заместващ го АУАН, респ. НП, извън горния срок, той практически нарушава чл.100, ал.1, т.1 ЗДВП. В този смисъл посочването като нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на едно нарушение. След като не е налице административно нарушение, то издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно като издадено без основание в противоречие с чл.53 от ЗАНН. 

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0332-000368/08.19.2015 г., издадено от Началник РУП към ОД на МВР  Кюстендил,  РУ гр. Рила, с което на  осн. чл. 179, ал.2, пр. 2-ро  от ЗДП му  е наложено наказание  глоба в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 (сто) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 (четири) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП  на С.С.Т., с ЕГН **********,***, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като в останалата част, в която на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00(двадесет) лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, го ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪЖОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-ет дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено, с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.    

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: