РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Перник, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20211720200917 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С наказателно постановление № 14-0000879 от 27.04.2021г. ,издадено
от Директор Д “ИТ”, Перник на “****“ ЕООД е наложена имуществена
санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на основание чл.416, ал.5 във
вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, за това, че на 22.03.2021 г., при извършване на
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол –
„бърза закуска“ намираща се в гр. Перник, ул. „****“ №*, до ***,
стопанисван от “****“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „****“5, е прието за установено, че търговското
дружество,в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ
не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключило трудов договор в писмена форма с
лицето Й. П., която е полагала труд като „готвач“. Така описаното е
квалифицирано от наказващият орган за нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2
от Кодекса на труда.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от “****“ ЕООД, представлявано от управителя/чрез адв.Б./, с която
дружеството оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото
наказателно постановление като поддържа, че вмененото нарушение не е
извършено, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно,
както и че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила, които следва да бъдат
взети предвид от съда и процесното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание по същество от адв. Б. процесуален представител
на страната-жалбоподател поддържа,че посоченото в АУАН и НП лице Й. П.
не е работило по трудово правоотношение, като посочва, че това
обстоятелство безспорно е установено от гласните доказателствени средства.
Представителят на въззиваемата страна, ю.к. М., изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно и правилно. Застъпва
тезата, че соченото лице се е намирало в обекта, детайлно описан в АУАН и
НП и е полагало труд без да е било валидно сключен трудов договор с него.
Посочва, че това обстоятелство се доказва и от справката в НАП, от която е
видно, че след извършената проверка /около 2ч след това/ вече е бил
регистриран трудов договор със соченото лице.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 22.03.2021 г. инспектори в Д ”ИТ”, гр. Перник, извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство на обект на контрол –„бърза
закуска“ намираща се в гр. Перник, ул. „****“ №*, до ***, стопанисван от
“****“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „****“, при която проверка, а и след т.н. проверка по документи приели,
че дружеството, в качеството му на работодател е допуснало посоченото лице
Й. П. да полага труд без сключен писмен трудов договор,с което е нарушена
разпоредбата на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, доколкото че
търговското дружество,в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР на КТ е следвало да съблюдава за спазване на трудовото
законодателство. Тези обстоятелства са декларирани лично от Й. П. в
стандартната за такива случаи декларация по чл.402 ал.1 т. 3 от Кодекса на
труда.
Въз основа на констатациите си от проверката, обективирани в
протокол, контролният орган приел, че работодателят е допуснал лицето до
работа без да сключи с него писмен трудов договор както е следвало да
извърши по реда на Кодекса на труда. Предвид изложеното наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от
управителя на дружеството работодател, в което сочи, че лицето Й. П. не е
наемано от неговата фирма, а напротив същата в качеството си на кандидат за
позицията „готвач“ по собствено желание е посетила обекта на процесната
дата за да се запознае с естеството на работата и изискванията.
На 22.03.2021 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,административно-
2
наказващият орган е издал наказателно постановление № 14-0000879 от
27.04.2021г. ,издадено от Директор Д “ИТ”, Перник на “****“ ЕООД е
наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ в качеството му на
работодател за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Посочено е, че е подадено възражение,но е оставено без уважение,тъй
като с него не са били представени документи,които да променят
фактическата обстановка.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
анализа на данните,внесени в процеса чрез следните доказателствени
средства и доказателства: показанията на свидетеля В. В. Д., св. Й. П., св.В.П.-
свидетел по съставяне на АУАН и Л.В. актосъставител, както и писмените
доказателства: АУАН /л.7 от с.д./; Протокол за извършена проверка /л.13-14
с.д./;Заповед № ЧР- 1260/18.12.2017г. и Заповед № 3-0035/29.01.2014г. /л.20-
23 от с.д./, Сигнал за нарушение на трудовото законодателство /л.33 от с.д./,
разпечатка от регистъра на уведомления за трудови договори /л.39-40 от с.д./.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице,поради което и се
явява допустима,а по същество неоснователна.
Направеният извод от страна на административно наказващия орган
съдът го намира за обоснован, доколкото са събрани убедителни
доказателства за наличието на същностните елементи на този вид
правоотношения, а именно: предоставяне на работна сила за изпълнение на
определен вид работа при определено работно време и място, при
регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу
договорено трудово възнаграждение. Доказването на тези елементи от
обективна страна е в тежест на административно-наказващия орган.
Доказателствената съвкупност по делото опровергава формирането на
правен извод за правоотношение, което да бъде дефинирано като трудово
правоотношение.
За разлика от типичните писмени доказателства при този вид
реализиране на административно наказателна отговорност /и най-вече с
приложение на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда/в административно
наказателната преписка има попълнена декларация по чл.402 ал.1 т.3 от
кодекса на труда от соченият за работник /л.17 от с.д./, в която лицето Й. П.
собственоръчно е декларирала, че работи в дружеството работодател „“****“
ЕООД“, посочва дата от която е възникнало трудовото правоотношение,
заеманата длъжност „готвач“, както и регламентираното работно време от 07
до 11ч., при режим на почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден
1 час. В същата декларация лицето П. е декларирала, че няма трудов
договор към момента на проверката /22.03.2021г., час 11ч./. В тази връзка,
съдът не кредитира показанията на св. П., дадени в съдебно заседание,
доколкото същите противоречат на останалия доказателствен материал по
делото. В тази връзка съдът намира за необходимо да обсъди възможността за
приложение на нормата на чл.415 в КТ, уреждаща хипотези на отговорност за
маловажно нарушение. В този смисъл цитираната норма законодателят
3
изрично е възприел като маловажни тези нарушения на трудовото
законодателство, които могат да бъдат отстранени веднага след
установяването им по реда, предвиден в кодекса и от които не са произтекли
вредни последици за работниците и служителите. Така посочените
предпоставки следва винаги да са налице, за да може по отношение на дадено
нарушение по КТ да бъде приложена по-леката отговорност по чл.415в от КТ.
В случая липсват тези предпоставки за подвеждане на процесното
административно нарушение под тази норма.
Съдът намира, че вмененото нарушение се доказа и от показанията на
актосъставителя, който описва времето, мястото на извършената проверка,
както и описва детайлно констатираната в АУАН и НП фактическа
обстановка. С оглед на изложеното съдът намира за установено, че
Ето защо, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин
описаното в АУАН и наказателно постановление № 14-0000879 от
27.04.2021г.,издадено от Директор Д “ИТ”, Перник нарушение и автора им.
Що се отнася до наложеното с НП наказание –имуществена санкция в
размер на 1500.00 лева на “****“ ЕООД, същото съответства по вид и размер
на предвиденото в чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ наказание. В
цитираната норма е относително определен размер на наказанието
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., поради което
съдът счита, че наложеното наказание е в минималния размер, съобразно
тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на нарушителя.
Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 14-0000879 от
27.04.2021г., издадено от Директор Д “ИТ”, Перник на “****“ ЕООД, с което
е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му
на страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като
касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4