№ 1544
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20221110214994 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 14994 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-025096 от 07.12.2021г., издадено от Началника на 03 Сектор „Административно
обслужване” на Отдел „Пътна полиция” на Столичната дирекция на вътрешните
работи (ОПП-СДВР), с което на осн. чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 (три) месеца за административно нарушение по чл.21, ал.1 вр. чл.165, ал.2, т.6 от
ЗДвП, а на осн. чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (обн., ДВ, бр.1 от 04.01.2013г. – в сила от 04.02.2013г.; изм. и
доп.) (накр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР) е предвидено отнемане на
12 (дванадесет) контролни точки.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на издаденото НП, поради съществени
нарушения на процесуалните правила, както и неправилно приложение на материалния
закон. Сочи се, че преписът на съставения Акт за установяване на административно
1
нарушение (АУАН), връчен на жалбоподателя, бил нечетлив, поради което същият не могъл
да се запознае със съдържанието му, което се приравнявало на неизпълнение на
задължението по чл.43, ал.5 от ЗАНН за връчване на препис от съставения АУАН на
нарушителя, т. е. налице било съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Твърди се в жалбата, че имало
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т. к. липсвало пълно описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението, вкл. данни за наличие на пътен знак с
въведено ограничение на скоростта, данни за техническото средство, неговия вид,
метрологичната му проверка, начина му на монтаж на полицейския автомобил и данни за
последния; наред с това се добавя, че нямало яснота къде точно се е движело МПС (в
населено или извън населено място) и неговото описание по общоизвестен начин, като
всичко това не позволявало да се разбере за какво точно нарушение ставало въпрос.
Изложени са аргументи за наличието на нарушение на чл.54 от ЗАНН, защото на
жалбоподателя не била предоставена възможност да бъде писмено предупреден, доколкото
нямало други издадени НП против него. Според жалбоподателя имало нарушение на чл.59
от ЗАНН, защото не бил отразен точният срок за обжалване съобразно измененията в ЗАНН
(обн., ДВ, бр.109 от 22.12.2020г. – в сила от 23.12.2021г.), а също не били посочени
възможностите по чл.79б от ЗАНН съобразно посочените законови промени. Изложени са
доводи за нарушаване на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, защото не били отчетени смекчаващите
обстоятелства по случая. В жалбата се твърди, че били нарушени и изискванията на Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр.104 от 27.12.2011г.,
изм. и доп.), защото нямало данни дали средството за измерване (СИ) било преминало
първоначално, съотв. последваща проверка. Според жалбоподателя имало нарушения и на
Наредбата № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.), която изисквала поставянето на съответните
пътни знаци за наличието на видеозаснемане, наличие на схема за разположението на
техническото средство, дали неговото поставяне на МПС съответства на техническите
спецификации. В жалбата има и доводи за липсата на представени от наказващия
административен орган доказателства за твърдяното административно нарушение, вкл. и
снимков материал. Изложени са доводи за „маловажност на случая” по чл.28 от ЗАНН.
Отправено е искане за отмяна на оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят К. М. С., редовно призован, не се явява лично,
както и неговия процесуален представител мл. адв. Т. Д. (вж. л.6гръб).
Наказващият административен орган – началник 03 Сектор „АО” в Отдел „Пътна
полиция” – СДВР, редовно призован, не изпраща свой процесуален представител и не взема
отношение по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди събрания доказателствен материал – поотделно и в
2
съвкупност, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:
По повод на фактическите обстоятелства и доказателствените материали,
съдебният състав установява, че на 27.08.2021г., в 13:08.18 ч., в гр. София, по бул. „Рожен”,
с посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков” към бул. „Ломско шосе”, моторно
превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Тойота Авенсис” с рег. №
********* (собственост на К. М. С.), и до блок № 32 се движело със скорост на движение от
110 (сто и десет) км/ч., при законово ограничение за населено място от 50 км/ч.
Техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение „TFR1-M” с радар „TR-4D” с инв. № 613, която била „одобрен тип”
средство за измерване и вписана в регистъра на БИМ на одобрените средства за
измерване (СИ) под № 4835 и със срок на валидност до 24.02.2020г. (вж. л.8), заснело
движението на въпросния лек автомобил, като фиксирало датата, точния час, скоростта
на движение и регистрационния номер на автомобила и бил изготвен клип № 18518 за тези
обстоятелства (вж. л.12). По случая била заведена преписка № ПК-6-8165/2021г.
Мобилната система била монтирана върху полицейски автомобил с рег. №
СА 6408 ММ и настроена от полицейския служител ВА (вж. л.13).
Била извършена проверка в информационните масиви на ОПП-СДВР и чрез справка
от тях се установило, че заснетият автомобил „Тойота Авенсис” е собственост на К. М. С.
(жалбоподателя по делото), който бил призован да се яви в сградата на пътната полиция.
На 19.11.2021г. в сградата на ОПП-СДВР се явил жалб. К. С., който попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочвал, че на въпросната дата 27.08.2021г., ок.
13:08 ч. не може да посочи кой е управлявал въпросния лек автомобил (вж. л.14).
Свидетелката Д. Ч., заемаща длъжност „младши автоконтрольор” в Отдел „Пътна
полиция” на СДВР, преценила с оглед на данните по образуваната по повод заснемането с
техническо средство полицейска преписка № ПК-6-8165/2021г., че жалб. К. С. е извършил
административно нарушение и затова му съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сер. Е № 884893 от 19.11.2021г., в който отразил обстоятелствата по
твърдяното административно нарушение и неговите фактически елементи – било
посочено, че жалбоподателят като собственик, който не може да посочи лицето, което е
управлявало въпросния автомобил на посочените дата, място и време, и до блок № 32 на
бул. „Рожен”, с посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков” към бул. „Ломско шосе”,
който се е движел със скорост от 107 км/ч. (– 3 % приспаднат толеранс от 110 км/ч.) ,
установени с техническото средство – система за видеоконтрол на нарушенията „TFR1-M” с
радар „TR-4D” с инв. № 613, записваща и заснемаща дата, час, скорост и регистрационен
номер на МПС, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч., като било
посочено, че е нарушен чл.188, ал.1, изр.2 вр. чл.21, ал.1 вр. чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП . Актът
бил съставен в присъствието на свидетел на съставянето му – М. П., както и в на
жалбоподателя К. С.. АУАН бил подписан от актосъставителката и свидетеля по него,
връчен бил на жалб. С., като последният го подписал и отразил, че няма възражения.
3
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 07.12.2021г. Началникът на 03 Сектор „АО” на
Отдел „Пътна полиция” – СДВР, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
издала процесното НП № 21-4332-025096/07.12.2021г., в което били отразени
фактическите обстоятелства по твърдяното административно нарушение и неговите
обективни характеристики – посочено било, че жалбоподателят като собственик не можел
да посочи лицето, управлявало въпросното МПС, което на въпросните дата, място и време
се е движело о МПС със скорост от 107 км/ч. (с приспаднат толеранс -3 % от 110 км/ч.), при
ограничение за населено място от 50 км/ч., което е установено с посоченото по-горе
техническо средство, като с това е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С този
административно-наказателен акт на жалбоподателя на осн. чл.182, ал.1, т.6 вр. чл.188, ал.1,
изр.2 от ЗДвП били наложени две административни наказания – „глоба” от 750 (седемстотин
и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца, като на
осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР било
предвидено отнемане на 12 контролни точки за това нарушение.
Процесното НП било връчено на жалбоподателката на 25.10.2022г. с разписка. С
жалба вх. № УРИ-433200-113345/08.11.2022г. същото е оспорено пред СРС.
По делото е представено писмо от БИМ от 10.03.2023г. относно вписването на
техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „TRF1-M” в регистъра на
одобрени средства за измерване, валидността на това средство за измерване и е представено
удостоверението за одобрен тип (вж. л.33), като от справката се установява, че този тип
средства за измерване (мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип „TFR1-M” с фабр. № 613) са вписани в регистъра на „одобрен тип” СИ със
срок на валидност до 24.02.2020г., но се считат от одобрен тип, ако при последваща
проверка на всяка година съответстват на изискванията на Закона за измерванията (ЗИ),
като последната е от 12.11.2020г. по Протокол № 6-38-20 (вж. л.9, 27).
По делото е получено и писмо от Дирекция „Управление и анализ на трафика” при
Столична община (л.89), придружено със схема относно организацията на движението и
пътната сигнализация във въпросния пътен участък, вкл. и с пътни знаци (л.90-91).
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания от съда свидетелите Д. Д. Ч. (частично) и М.в П. П.; приобщените по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН сер. Е №
884893/19.11.2021г., пълномощно (л.6гръб), удостоверение № 10.02.4835 за „одобрен тип”
СИ – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-
M” и радар „TR-4D” (л.8, 28, 34), протокол № 6-38-20/12.11.2020г. за последваща
проверка (ПП) на техническото средство (л.9, 27), протокол рег. № 4332д-44927/30.08.2021г.
за ползване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (л.10), ежедневна
форма на отчет (л.13), декларация по чл.188 от ЗДвП (л.14), писма относно връчване на НП
4
(л.15-16), справка-картон на водач на МПС с данни за нарушения на (л.17), заповед №
8121к-13318/28.10.2019г. на министъра на вътрешните работи за назначаване на наказващ
орган (л.19), заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи (л.20-
21), писмо от 10.03.2023г. от ОПП-СДВР (л.26), писмо-справка изх. № 57-00-43-
1/09.03.2023г. от БИМ (л.33), приложение към удостоверение за „одобрен тип” средство за
измерване (л.35-67), писмо-справка изх. № 57-00-43-1/09.03.2023г. заедно с удостоверение за
„одобрен тип” СИ и приложение към него (л.69-85), писмо изх. № СОА-23-ДИ-11-1110-
1/08.03.2023г. на Столична община (л.89), справка-схема за организацията на движението в
процесния участък (л.90-91), както и от веществените доказателства по
делото – 4 (четири) бр. фотоснимки (л.12).
Съдът извърши преценка на показанията на разпитаните пред съда свидетели Д. Ч.
и М.в П., и прие, че същите кореспондират с отразените фактически обстоятелства по
АУАН, логични и обективни са, без вътрешни противоречия, като от показанията им
категорично може да се установят мястото на „засичане” на скоростта на движение,
посоката на движение, времето на движение на автомобила, механизмът на обработка на
данните от заснетите материали, както и начина на установяване на водача на превозното
средство, като свидетелите съобщава данни за установената скорост на движение и за
разликата между нея и отразената в АУАН и НП скорост (т. нар. „толеранс в полза на
водача”), като свидетелските показания кореспондират с данните от писмените документи,
и съдът кредитира тези гласни доказателства относно посочените обстоятелства.
Съдебният състав основа своите фактически изводи и въз основа на събраните по
надлежния процесуален ред писмени и веществени доказателства, доколкото същите
допълват и доизясняват в пълнота фактическите обстоятелства по делото, вкл. и служат за
проверка на гласните доказателства и за обосноваване и проверка на фактическите
обстоятелства в АУАН и в НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните свои правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице (наказания нарушител),
подадена е в срока за обжалване по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН (НП е връчено на
25.10.2022г., а жалбата е подадена на 08.11.2022г.), и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административно-наказващ акт, и затова съдът я приема за
процесуално допустима.
По същество разгледана жалбата е основателна по съвсем други съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН, респ. при издаването
на НП, не са налични съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП в тази
му част – спазена е компетентността на органите, издали двата документа: компетентно
длъжностно лице на длъжност „младши автоконтрольор” съгл. т.1.3. от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра е съставило АУАН и правилото на чл.189, ал.1 от ЗДвП е
спазено, а Началникът на 03 Сектор „АО” при ОПП-СДВР е компетентен орган съгл.
5
цит. заповед (т.2.6.), с което и нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е изпълнена.
Спазени са и разпоредбите на чл.43, ал.1 от ЗАНН – Актът за нарушение е съставен и
подписан в присъствието на свидетел на съставянето му, и съгл. чл.43, ал.1 от ЗАНН е
подписан от нарушителя без да бъдат отразени възражения, като последният е присъствал и
на съставянето на АУАН, с което е изпълнено изискването на нормативното правило на
чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Няма нарушение и на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН относно съставянето на
АУАН в тримесечен срок „от откриване” на нарушителя, като за такава следва да се
приеме датата на декларацията по чл.188 от ЗДвП (19.11.2021г.) и една година от
извършване на соченото нарушение, както и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН от шест месеца
за издаването на НП от датата на съставяне на АУАН.
По принцип, този съдебен състав счита за спазени са изискванията на ЗАНН, тъй
като двата документа съдържат всички изискуемите от закона реквизити съгл. чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН – описано е административното нарушение с релевантните му
фактически обективни признаци (дата, място и време на извършване, обстоятелствата по
извършването му), както и съответната му правна квалификация.
По правило, разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП предписва императивно
задължение на водача на пътно превозно средство (ППС) при избиране на скоростта на
движение да не превишава определени стойности на скоростта в зависимост от това дали
се движи в населено място, извън населено място или по автомагистрала, като за населено
място тази законово разрешена максимална скорост принципно и в преобладаващите случаи
е 50 км/ч., а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената – това се сигнализира с пътен знак от Група „В” (чл.21, ал.2 от
ЗДвП).
За реализацията на състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП се
изисква наличието на следните условия: управление на МПС в рамките на населено място;
движение със скорост над установената със закона пределна максимална скорост ;
съответна категория МПС, за която важи това ограничение, както и установяването на
последното обстоятелство с годно (одобрен тип и преминало ПП) техническо средство,
отговарящо на критериите по чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.
В същото време обаче, съдебният състав намира, че са налице и други основания за
отмяна на оспорваното Наказателно постановление, доколкото по делото не се
установяват няколко релевантни за твърдяното административно нарушение
обстоятелства – ограничението на скоростта на движение във въпросния пътен участък,
както и стойността на измерената скорост на движение, които са от съществено
значение за отговорността на водача по чл.182, ал.1 вр. чл.21 от ЗДвП.
В разглеждания случай по делото е безспорно и категорично установено, че на
27.08.2021г., в 13:08 ч., в гр. София, по бул. „Рожен”, с посока на движение от ул. „Ген.
Никола Жеков” към бул. „Ломско шосе”, до блок № 32, моторно превозно средство – лек
6
автомобил марка/модел „Тойота Авенсис” с рег. № *********, се е движело със скорост от
110 км/ч., като датата, часът, скоростта и регистрационния номер на МПС са били
фиксирани и заснети с техническо средство по чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП – мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” и радар „TR-4D” с
инв. № 613, вписано под № 4835 в регистъра на БИМ за „одобрен тип” средства за
измерване и преминало успешно през последваща проверка.
От събраните по делото доказателства обаче, не се установява във въпросния пътен
участък срещу въпросния блок № 32 да е съществувало законово ограничение на скоростта
от 50 км/ч., както се твърди от актосъставителя и наказващия орган. От снимката, която е
изготвена от техническото средство въобще не може да бъдат правени каквито и да било
изводи дали заснетият автомобил действително се е намирал във въпросния пътен участък, и
най-вече срещу посочения блок; второ, въведените законови ограничения на стойностите на
скоростта на движение в чл.21, ал.1 от ЗДвП са различни за различните категории моторни
превозни средства (напр. категория „А”, „В”, „С”, „B+E” и т. н.), както e видно от
таблицата в тази законова разпоредба, като никъде в АУАН и в НП не е отразена
категорията на заснетото МПС, за да бъде установено дали за тази категория важи
съответното законово ограничение на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следва да се
посочи, че при определени пътни превозни средства максимално допустимата скорост в
рамките на населеното място е различна от 50 км/ч. според таблицата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като това би означавало и съвсем различни обективни характеристики на
административното нарушение – различни превишение (без приспадане на
грешка /толеранс/) при различно законово ограничение, но тези факти липсват и не са
отразени нито в АУАН, нито в НП, а съдът не разполага с възможности да „изменя
фактическите обстоятелства” на т. нар. „административно обвинение”.
Наред с това, по делото не се установява и точната стойност на скоростта на
движение на заснетия автомобил, тъй като в АУАН и в НП е посочено, че тя е 107 км/ч., а в
изготвената от техническото средство снимка на автомобила е видно, че отчетената скорост
е 110 км/ч (след приспаднат толеранс 3 км/ч., който неправилно е преценен – бел. с.),
защото допустимата грешка на техническото средство, съобразно приложените негови
технически характеристики, в обхвата над 100 км/ч. е ± 3 %, и няма вариант за грешка от
3 км/ч. за скорости над посочената (вж. л.36, 38, 69-85). Нито от страна на актосъставителя в
съставения АУАН, нито наказващият орган в НП, са изложили каквито и да било
съображения защо е приета за меродавна скорост на движение на автомобила от 107 км/ч.,
а наличието на тези противоречиви две стойности на фиксираната с техническото средство
скорост, създава неяснота и относно още един релевантен за нарушението факт – каква е
била всъщност „засечената” скорост на движение на превозното средство: дали 107 км/ч.,
или 110 км/ч. Действително, от данните от регистъра на БИМ се установява, че средството за
измерване (радарен скоростомер) дава грешка в измерваните скорости от 100 до 250 км/ч.,
която е ±3 %, но това означава, че в процесния случай доколкото измерената скорост е
110 км/ч., в действителност с оглед на грешката в измерването същата може да бъде
7
113,3 км/ч. (+3 %) или 106,7 км/ч. (– 3%), което внася допълнителна неяснота относно
този елемент от състава на административното нарушение, т. к. той, наред с ограничението
за скоростта, е определящ за размера на административното наказание. И ако в случая е
взета под внимание „по-благоприятната” за водача на автомобила стойност (107 км/ч.),
необяснимо за съда е обстоятелството защо в АУАН и в НП е отразено първо, освен
въпросното „намаляване” на скоростта на движение, отчетена със СИ, но на второ, е
отразено едно „завишаване” на стойността след приспадането на грешката (вм. скорост
от 106,7 км/ч. е отразена 107 км/ч.), което може да се обясни с допусната елементарна
грешка при отчитане на толеранса, който за скорости над 100 км/ч. не е – 3 км/ч., както са
приели актосъставителят и наказващият орган), а е ±3 % от стойността на измерената
скорост, и разликите при пресмятането са очевидни.
По този начин формално от обективна страна е реализиран съставът по чл.21, ал.1
от ЗДвП, доколкото е установено превишение на въведеното със закон ограничение на
максимално допустимата скорост на движение в населено място – при неяснота относно
законовото ограничение от 50 км/ч. (липсват данни за категорията на „засеченото”
МПС – бел. с.), е установена скорост на движение от 110 км/ч. или 106,7 км/ч. (с отчитане на
грешка от – 3 %), и е налице превишение от 56,7 км/ч. (ако пределната скорост е
50 км/ч. – бел. с.), но поради липсата на установеност за ограничението на скоростта в
този пътен участък, други данни за превишението и противоречивите данни за
„засечената” скорост на движение на превозното средство, съдът няма правомощия да
изменя нито фактическите обстоятелства, нито правната квалификация, нито да налага
по-тежки наказания, като следва да се приеме наличието на необоснованост на процесното
Наказателно постановление, довело до недоказване на твърдяното административно
нарушение.
В разглежданата хипотеза, въпросите за субективната страна на нарушението,
както и тези относно неговото авторство, при посочената недоказаност на самото
административно нарушение с неговите обективни характеристики, се явява безпредметно.
Същото важи и за въпроса относно отнемането на контролни точки, който е поставен в
зависимост от влизане в сила на НП с налагане на наказание за установено безспорно
административно нарушение, за което такова отнемане на точки е предвидено, а в случая
НП следва да се отмени.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски,
вкл. и за адвокатско възнаграждение (вж. л.108) е неоснователна отчасти и следва да
бъде оставена без уважение в една своя част, доколкото няма данни жалбоподателят да е
правил разноски по делото, а и още по-малко, че адвокат няма данни да е взел участие в
делото, като представянето на т. нар. „писмени бележки” (или на „становище”), по
скромното мнение на този съдебен състав не попада в понятието за юридическа защита и
процесуално представителство.
От друга страна, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл.38, ал.2, изр.1 вр. ал.1 от Закона
8
за адвокатурата (ЗАдв), има своето известно основание, като същото следва да бъде
възложено в тежест на Столичната дирекция на вътрешните работи (арг. чл.63д, ал.4 от
ЗАНН), а въпрос на преценка на съда е какъв да бъде размерът на присъденото
възнаграждение за адвокат (вж. и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г.).
По правило, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист (чл.38,
ал.1, т.3), като в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение (чл.38, ал.2, изр.1 от ЗАдв), а съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от с. з. (бел. с. – тази за минималните
адвокатски възнаграждения) и осъжда другата страна да го заплати (чл.38, ал.2, изр.2 от
ЗАдв).
В същото време, Съдът на ЕС приел със споменатото решение, че - чл.101, § 1 от
ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
чл.101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение; - чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на тази разпоредба; при наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл.101, § 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики; - чл.101, § 2 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, § 1 от ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, вкл. когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.1 и ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), на осъществилата
правната помощ мл. адв. Т. Д. би следвало да се заплати възнаграждение от
500.00 (петстотин) лева (100.00 лева за изготвяне на жалба и 400.00 лева за процесуално
9
представителство), по заложените критерии от адвокатурата. Но с оглед спецификата на
делото, неговата несложност откъм фактически обстоятелства и правна квалификация,
неутежнено съдебно следствие (приети само писмени доказателства и разпит на двама
свидетели, но в едно заседание), и доколкото реалните действия по делото са само
изготвяне на жалбата без явяване в съдебно заседание, за които с оглед критериите за
оценка на адвокатските действия в НМРАВ, възнаграждението е само 100.00 лева (арг.
чл.18, ал.1 от цит. нар.), то и именно разноски в размер на 100.00 (сто) лева отговарят на
посочените от съда критерии и характеристики на делото. Тази сума следва Столичната
дирекция на вътрешните работи да бъде осъдена да заплати по банкова сметка на адвоката,
защитавал жалб. К. С..
В обобщение, при незаконосъобразно започнало административно-наказателно
производство, поради допуснати нарушения, съществено засегнали правото на защита на
наказаното физическо лице, но с недоказаност на административното нарушение и на
негови съществени елементи, които не позволяват правилно прилагане на закона, съдът
счита, че НП следва да бъде отменено изцяло, и затова на осн. чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. ал.2,
т.1 вр. ал.1 и чл.63д от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2021г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление № 21-4332-025096 от 07.12.2021г., издадено от Началника на
03 Сектор „Административно обслужване” на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на
осн. чл.182, ал.1, т.6 вр. чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП на жалбоподателя К. М. С. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР (обн., ДВ, бр.1 от 04.01.2013г. – в сила от 04.02.2013г.; изм. и доп.) е предвидено
отнемане на 12 (дванадесет) контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза и по сметка
на мл. адв. Т. Й. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, изр.1 вр. ал.1 от Закона за
адвокатурата в размер на 100.00 (сто) лева за изготвяне на жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10