РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 16.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1935
по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от И.М.Ц.
ЕГН **********,*** и Н.М. ***ЕГН **********,***, чрез процесуалния си
представителадв. Д. срещу В.И.Ц. – ***ЕГН **********,*** М.д.м. ЕГН ********** ***
искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и
чл.30 ЗН с искане да се приеме за установено по отношение на ищците, че сделката,
обективирана в Нотариален акт № 122, том IV, рег.№5417, дело № 504 на нотариус ***
с район на действие Районен съд гр.Плевен с № 017 на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№ 15270/22.12.2017г., акт №16,
том 40, дело №8580/17г., като договор за покупко- продажба на следния недвижим
имот: 9/32 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, с идентификатор
56722.656.320 съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед
№РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от 508 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори 56722.656.324,
56722.656.321, 56722.656.316,56722.656.319, заедно
с 9/16 идеални части от построената в този имот СГРАДА с идентификатор
56722.656.320.1, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед
№РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма), със застроена площ от 85.0 кв.м., с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по кадастралния план на гр.Плевен, за
сумата от 9 500лв., с продавач *** Ц., ЕГН ********** и купувач В.И.Ц.- ***,
ЕГН **********, е нищожна, като относително симулативна, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД и прикрива договор за дарение между същите страни и по отношение на същия
имот, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗЗД да се разкрие истинската сделка – договор за
дарение, както и да се намали дарението, извършено от *** Ц., ЕГН **********,
починал на 09.02.2018год., на 9/32 идеални части от процесния недвижим имот.
В обстоятелствената част на исковата си
молба ищците излагат, че по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот - идеална част от апартамент- жилище №69, том VI, нот.дело
№2654/1974г, на ***-нотариус при Плевенски районен съд, *** Ц. е придобил ЕДНА
ВТОРА ИДЕАЛНА ЧАСТ от процесния недвижим имот. Сочат, че на 22.12.2017г. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том IV. рег.№5417,
дело № 504 на нотариус *** с район на действие Районен съд гр.Плевен с № 017 на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№
15270/22.12.2017г., акт №16, том 40, дело №8580/17г., баща им - *** Ц. е
прехвърлил на своята сестра - В.И.Ц.- ***правото на собственост върху следния
свой собствен недвижим имот, а именно: 9/32 идеални части от процесния недвижим
имот за сумата от 9 500лв, с данъчна оценка на идеалните части от 27 809,21лв.
Твърди се, че баща им е страдал от тежко
онкологично заболяване. Излага се, че на 05.12.2017г. е постъпил в болница, а
на 08.12.2017г. е извършена лапаротамия и е бил изписан на 15.12.2017г., като
след 7/седем/ дни е прехвърлил имота.
Сочи се, че впоследствие на 08.01.2018г. е постъпил в болница след
оперативната намеса от където е изписан на 11.01.2018г, а на 09.02.2018г. е
починал и е оставил за наследници по
закон тях. Твърди се, че преди смъртта на баща им, отношенията между тях не са
били влошени, като въпреки това той е решил седем дни след като е бил изписан
от болница да продаде горепосочения имот на неговата сестра и ответник по делото,
прикривайки извършеното дарение с оформяне на сделката като
покупко-продажба. Излагат, че вписаната
в нотариалния акт сума, за която е продаден имота не отговаря на истината.
Твърди се, че сключената сделка прикрива действителната воля на баща им да дари
недвижимия имот на своята сестра. Поради изложеното считат, че посочената
сделка уврежда интересите им да получат запазена си част от дарения наследствен
имот. Сочат, че прехвърлителят и приобретателката не са имали воля да сключат
договор за покупко-продажба, а действителната им воля е била да сключат договор
за дарение. Излагат, че с договора за покупко-продажба е прикрит договора за
дарение с цел да не могат наследниците с право на запазена част да оспорят
даренията и да претендират запазените си части.
Оспорват, че продавача е заплатил на купувача продажната цена. Твърдят,
че сумата по сделката изобщо не е броена, нито е постъпвала по банковата сметка
на купувача. Излагат, че доколкото страните по сделката са брат и сестра
техните отношения обосновават прехвърлянето на имотите да се извърши
безвъзмездно, а не чрез заплащане на парични суми. Отделно от това сочат и, че
сделките са сключени близо преди смъртта на прехвърлителя. Считат, че договорът
за покупко-продажба е привиден и прикрива договора за дарение. Излагат, че
привидните договори по силата на чл.26 ал.2, пр. 5 ЗЗД са нищожни и не
произвеждат действие. Твърдят, че предвид факта, че е спазена формата за
действителност на прехвърлителните сделки, са налице всички предпоставки на
основание чл.17 ал.1 ЗЗД да се приложат правилата относно прикритите сделки и
да се приеме, че в действителност е сключен договор за дарение. Оспорват направеното от баща им дарение и на основание
чл.30 ал. 1 от ЗН искат намаляването му и съответно възстановяване на
запазената им част от наследството. Предявяват иска си и срещу втория ответник,
доколкото имота е придобит по време на брака на ответниците. Поради изложеното
молят съда да уважи иска и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищците лично и чрез процесуалния си представител молят от съда да уважи
предявения иск. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В нарочни писмени бележки молят съда да уважи
предявения иск. Излага, че страните по процесната сделка не са имали воля да
сключат договор за продажба, а за дарение, за което се навеждат подробни доводи
в тази насока идентични с описаните в исковата молба. Излага, че от разпитаните
по делото свидетели по неминуем начин се установява, че желанието на
наследодателя на ищците е да дари, а не да продаде имота. Излага се и, че
свидетелите на ответната страна са неконкретни и неубедителни. Твърди се, че от
събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
както и в съпоставка с останалите доказателства по делото по несъмнен начин
доказва, че намерението на наследодателя им не е било правото на собственост да
бъде прехвърлено възмездно, а безвъзмезно, т.е. ответницата да бъде надарена.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Считат
иска за допустим, но неоснователен. Не
оспорват факта, че бащата на ищците е бил собственик на 9/32 ид.части от
процесния недвижим имот. Оспорват твърдението на ищците, че техният баща не е
продал своята идеална част от описания недвижим имот, че не е заплатена цена в
размер на 9500 лева, че същият не е имал воля да продаде процесния имот, а е
дарил същия на сестра си, както и, че
сделката е привидна и прикрива договор за дарение, поради което е и нищожно.
Твърдят, че бащата на ищците много отдавна е искал да продаде своята идеална
част от описания недвижим имот на сестра си на ниска цена, тъй като през
годините тя и нейното семейство са му помагали често финансово, когато не е бил
на работа и във времето, когато заплатата му е била твърде ниска, а е изплащал
заем, както и поради обстоятелството, че единствено семейството на
доверителката ми винаги го е обграждала с обич, внимание и грижи. Отделно от
това сочат, че ответниците са правили и ремонт на къщата през 2017 година.
Оспорват твърдението на ищците, че отношенията между тях и баща им не са били
влошени. Сочи, че дъщеря му Н. не се е
срещала и не е контактувала изобщо с баща си. Излага, че през 2006 г. *** Ц. поканил сина си И., заедно с
приятелката си да живеят при него, за да не ходят по квартири, но
неразбирателството между баща и син започнало около 2008 година и тогава бащата
на ищеца започнал да се храни на втория етаж при сестра си и майка си, а на
първия етаж само спял. Твърди се, че отношенията им се обтегнали много при
раждането на внучката му през 2009 година, тъй като синът му и снаха му не му
разрешавали да вижда внучката си. Излага се, че
след като започнали да идват сметките от ЧЕЗ бащата на ищците разбирал,
че те не си плащат тока, като преди да изключат същия, заминали за Априлци, а
баща им останал няколко дни с неплатен ток. Твърди се и, че един ден между баща
и син избухнал скандал и тогава *** Ц. казал на
И., че той вече няма деца и, че желае да продаде своя дял от имота на
сестра си. Сочи се, че през годините братът на ответницата е бил
съкратен и е бил регистриран на трудовата борса и именно тогава му е помагала
финансово като живеели като едно семейство.
Излага, че през 2012 година ответницата е заминала в Германия, където
работел съпруга й, но че е оставила пари на брат си, за да има и да може да
реши проблемите си, тъй като е имал заем, който не е можел да обслужва когато
не е бил на работа и е бил осъден, при което е имало образувано изпълнително
дело. Твърди, че брат й не спирал да й
предлага да й продаде своя дял от имота на ниска цена, като преди 2 години
отново й е предложил да й продаде своя дял. Излага, че тогава установили, че
върху неговия дял от имота има възбрана, поради което не са могли да извършат
сделката. Сочи, че през лятото на 2017
година, бащата на ищците казал на сестра си, че е крайно време да й продаде
дела си от къщата и дворното място, като тогава са се уговорили цената да бъде
9500 лева, от които ответницата е следвало да покрие сумите по двете изпълнителни
дела, а останалата сума да му плати в деня на нотариалната сделка. Твърди, че през месец ноември 2017 година
брат й започнал отново работа и тогава се е почувствал отпаднал, като след
направени редица изследвания установили, че има камъни в жлъчката и трябва да
постъпи в коремна хирургия. Излага, че брат й не пожелал децата му да бъдат
информирани, но че след като от болницата казали, че за операцията следва да се
подпише роднина се обадили на сина му, който подписал нужните документи.
Твърди, че след като брат й бил изписан от болницата бил настанен на втория
етаж, където живее майка му и племенницата му - ***, за да са близо до него и
да му помагат. Сочи се, че през това
време нито едно от децата му не го е посетило.
Твърди се, че братът на ответница отново говорил с нея и й казал, че
държи сделката да бъде извършена на 22.12.2017г., поради което и тя подготвила
договорената между тях цена - 9500 лева, като на 19.12.2017г. платила сумата от
778.26 лева по изп.дело №1686/2012г. и сумата от 6477.04 лева - по изп.дело
№831/2009г., или общо - 7255.30 лева, както се уговорила с продавача /своя
брат/. Сочи, че на 22.12.2017г. са
извършили нотариалната сделка, при което тя му платила в брой останалата част
до 9500 лева, т.е. 2244.70 лева, като тя му е платила в брой 2300.00 лева.
Навежда доводи, че единствените хора, които са се грижили за *** Ц. след
операцията, са били ответниците и племенницата му – ***, която го водила по
прегледи. Твърди, че децата му не го посещавали. Излага се, че за втората
операция, както и за нужните лекарства пари е давала неговата племенница.
Твърди се, че М. Ц. отказал на *** да се обади на сина му – И.. Излага се, че
след като починал, *** ангажирала траурна агенция. Сочи се, че на 10.02.2018г. ***
написала във фейсбук в профила си, че вуйчо й е починал на 09.02.2018г и тогава
дъщеря му я попитала дали това е баща й той като дори не е знаела, че е бил в
болница и че е бил опериран. Излага, че
дъщеря му не отишла на погребението на баща си, но от 11.02.2018г. - след обяд
започнала да притеснява братовчедка си. Счита се, че отношенията между ищците и
техния баща не са били нормални, такива между баща и деца, че те не са се
интересували от баща си и не са полагали грижи за него, когато това е било необходимо,
нито са се интересували за неговото здравословно състояние и за неговите нужди.
Твърди се, че това обяснява и защо братът на ответницата е решил да й продаде
своя дял от къщата и дворното място, независимо, че е имал деца. Твърди се, че
бащата на ищците и техен наследодател - *** Ц. е искал извършената сделка —
покупко-продажба на процесния имот,
както и, че това е била неговата воля, че договорената цена в размер на
9500.00 лева е цената, на която той е искал да се извърши сделката. Излага се,
че цената е била по-ниска от данъчната оценка по следните причини: наличието на
задължения, извършвани ремонти на къщата, грижи и обич от ответниците и тяхната
дъщеря, които е получавал единствено от тях през всичките години след 2009
година, финансова подкрепа през времето, когато е бил безработен, липсата на
уважение, обич и подкрепа от собствените му деца. Твърди се, че независимо от
това, че сделката е извършена близо до смъртта на М. Ц., това е била волята му
много отдавна, още след 2009 година, когато той е бил в добро здраве. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждането на
разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ответницата лично, както и чрез процесуалния си представител молят съда да
отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
В нарочни писмени бележки сочи,
че от разпитаните в хода на производството свидетели на страната на ищците не
може да се направи извод, че сделката е симулативна и прикрива дарение, както
и, че наследодателят им не е получил пари от сделката. Излага, че никой от
техните свидетели не е знаел за извършената сделка, нито дали *** е получил
пари от нея. Счита, че показанията на свидетелите на ищците са вътрешно
противоречиви, за което развива подробни съображения. Твърди, че ако се кредитират
показанията на разпитаните свидетели на ищцовота страна, че отношенията с
децата му са били добри, не може да се обясни факта на каквато и да е била
загриженост от тяхна страна за здравословното състояние на баща им и
неполагането на грижи за него от каквито същият се е нуждаел. Излага, че от
показанията на разпитаните свидетели водени от тях може да се направи
категоричен извод, че процесната сделка е действително покупко – продажба, че
са броени парите по нея и, че това е била действителната воля на *** Ц.. По
отношение на иска с правно основание чл.30 ЗН сочи, че същият е недопустим, а в
условията на евентуалност – неоснователен. Твърди, че ищците не са установили
по безспорен начин, че наследодателя им не е имал други имоти, освен процесния.
Излага, че ответницата по делото е посочила, че притежават и друг недвижим
имот, за който не са събрани доказателства. Поради изложеното моли съда да
отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Н.А. за покупко-продажба
№ 122, том ІV, рег. № 5417, дело № 504 от 2017 г., че на 22.12.2017 г. *** Ц. е
продал на ответницата по делото притежаваните от него идеални части от
процесния недвижим имот за сумата от 9500 лв., платена на пълно и в брой преди
подписването на Н.А.
Установява
се от Н.А. за дарение на недвижим имот ид.част от апартамент-жилище № 69, том
VІ, дело № 2254/1974 г. на Нотариус при ПлРС, че наследодателят на ищците е
надарен с ½ ид.част от процесното дворно място, както и ½ жилищна
част от построената жилищна сграда, ½ ид.част от шопрона, както и от
избените помещения, таванските помещения и общите части на сградата.
Установява се от приложените по
делото епикризи от 15.12.2017 г. и 11.01.2018 г. какво е здравословното
състояние на *** Ц.. Видно е от препис-извлечение от акт за смърт, че същият е
починал на 09.02.2018 г. Установява се от приложеното удостоверение за
наследници, че ищците по делото са единствени наследници на починалото лице.
Видно е от издадената бележка от УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД – гр.Плевен, че на ***
Ц. му е поставен на 11.01.2018 г. имплант на стойност 266,40 лв.
По
делото са представена и заявка за погребение-кремация от 10.02.2018 г. заявена
от ответницата по делото по отношение на наследодателя *** Ц..
Видно е от представените вносни
бележки от 19.12.2017 г., че ответницата по делото е заплатила задълженията на ***
Ц. по изп.дело № 831/2009 г. в размер на 6477,04 лв. и по изп.дело № 1686/2012
г. в размер на 778,25 лв.
Видно
от представеното удостоверение от Служба вписвания – гр.Плевен, че
наследодателят на ищците не притежава други недвижими имоти освен процесния.
Установява се от представеното по
делото удостоверение от сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР
– Плевен, че *** Ц. не притежава МПС.
Видно
е от представените по делото справки от „Юробанк България“, че *** Ц. не е
притежавал банкови сметки в банката.
От
депозираното удостоверение от „Българо-американска кредитна банка“ се
установява, че салдото по сметката на *** Ц. открита в банката към 09.02.2018
г. е било в размер на 798,36 лв.
Видно
е от удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване за лице, издадено от
Служба по вписванията – гр.Плевен, че И. *** Ц. /баща на ответницата и на *** Ц./
не притежава недвижими имоти.
По
делото са ангажирани и специални знания посредством изслушването на СОЕ,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
В
същата ВЛ дава заключение, че в установения промеждутък около месец и половина
от датата на разпоредителната сделка до 09.02.2018 г., цената на имота не се променя,
тъй като периодът е твърде къс. Сочи, че стойността на процесния имот към двете
определени дати е в размер на 114073,08 лв.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание сочи, че имотът се намира в
добро състояние, с поддържан двор. Сочи, че покривът на сградата не е в добро
състояние. Твърди, че е отчетено, че е започнат ремонтът, но реално са отчетени
само извършените ремонтни дейности.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите *** ***, ******.
Свидетелят *** *** сочи, че познава ищеца, тъй като
той е правил колата му преди много години. Излага, че познава баща му от 4-5
години, като се запознали в сервиза, където са оправяли колата му. Излага, че
го е виждал по едни два пъти в седмицата и са пили по една-две бири и си
говорили общи приказки. Твърди, че той
му е споделил, че всичко, което има ще
остане за децата му, като за продажба не е ставало въпрос. Сочи, че не знае
какви са отношенията му с децата му, но че предполага, че са добри. Излага, че *** му е споделил, че
си помагат със сина си, както и, че И. му е казвал, че трябва да отиде при баща
си. разказва, че от И. е научил, че ***
е болен, че са му правили операция и, че се е наложило да отидат да дадат
кръв. Разказва, че знае за къщата на ***,
която е в района на „***“ и че е ходил няколко пъти там с И., за да вземе
въдици.
Свидетелката *** И.Ц., леля на
ищците и сестра на ответницата твърди, че от 2016 г. не поддържа връзка със
сестра си, а с брат й поддържала добри отношения, като го търсила последно по
месинджъра, по който си говорили. Сочи, че не е знаела, че брат й се е
разболял. Излага, че й разказал, че най-после си е намерил доходна работа.
Разказва, че когато й е ходил на гости тя е говорила с него, защото ответницата
е искала брат й да й остави имота, а той й споделил: „Как ще си лиша
децата.“ Твърди, че последно когато са
се видели брат й споделил, че никога няма да си лиши децата. Счита, че това е
измама. Сочи и, че децата му са могли да му платят задълженията. Твърди, че ***
е бил в много добри отношения с децата си,
че той е ходил при сина си и при
дъщеря си, както и, че е Карал колата, която принадлежи на И.. Твърди, че брат
й никога не е бил безработен, като може да е бил на борсата, но, че безработен
никога не е бил. Твърди, че брат й й е споделял, че никога няма да си лиши
децата.
Свидетелката *** сочи, че познава страните по
делото, като тя е приятелка с *** / сестрата на ***/. Твърди, че когато са се виждали с *** той
винаги се е хвалил с децата си и внуците си. излага, че той не й е споделял, че
продава имота, който притежава, за да си покрие заемите, както и, че ще лиши
децата си. сочи, че не знае дали същият има заеми.
Свидетелят *** сочи, че познава ***,
а страните само по физиономия. Твърди, че през последните 7-8 години са ходили
заедно за риба, като *** му е споделил за проблеми със сина му когато същият е
живял с тях. Излага, че на жена му й е направило впечатление, че то не говори
за децата си. Твърди, че два – три пъти
му е споделил, че ще продаде апартамента - имот в къщата, за да си оправи
заемите и да бъде „на нула“. Излага, че това свое намерение му го е споделил
преди 3-4 години, като е поддържал това мнение в последните години. Излага, че
му е споделил и, че ще го продаде на сестра си, на по-ниска цена, защото не е
искал чужди хора да влизат в имота. Сочи, че не са обсъждали факта, че ще лиши
децата си. Твърди, че ***, в края на лятото, началото на есента на 2017 г. му е
казал, че е определил цената, като щял
да иска от сестра си 9-10 хиляди лева. Сочи, че
с него са говорили, че сестра му ще му погаси заемите, а разликата ще
остане за него. Твърди, че през януари когато е ходил да го види *** му е
споделил, че са му останали към 2300 – 2500 лв. Разказва и как е платил на
човек, който му е нарязъл дървата, докато е болен. Твърди, че *** е бил на
борсата последната година, като след като му одържали парите за заемите му
оставали около 200 лв. не месец. Сочи, че ответницата му изпращала пари, като
му купила лодка и въдици. Твърди, че след като се разболял децата му не са
идвали да го виждали в болницата. Твърди, че след изписването му за него са се
грижили ответницата и дъщеря й, които са се погрижили и за неговото погребение.
Твърди, че е бил в къщата когато *** е починал. Излага, че не знае дали децата
му са били наясно със заболяването му, тъй като и той не е знаел, че е тежко
болен. Твърди, че за заемите си не е споделял. Разказва, че са ходили заедно при
сина му, както и, че *** е карал кола дадена от сина му.
Свидетелката *** ***а твърди, че
познава само *** от около 10 години, с когото станали по близки след като
съпругът й починал. Излага, че са били непрекъснато заедно, особено след като
се разболял. Сочи, че са говорили за децата му, но че той не е имал добро
отношение към тях, че не контактували.излага, че дори синът му му е пискал пари
за ремонт на колата. Твърди, че когато *** е бил в болницата е накарала негов
/на ***/ познат да се обади на сина му, тъй като той не непозволявал. Сочи, че *** й е казал, че се е обаждал по телефона И., но, че
той му е затворил. Разказва, че наследодателя на ищците й е споделил, че иска
да продаде имота на сестра си, която е в
Германия, тъй като тя му изпращала пари да му помага. Твърди, че се договорили
тя да му плати заемите, които е имал. Излага, че отдавна е искал да продаде
имота, но поради факта, че е имал задължения не е могла да стане сделката.
Излага, че е искал точно на сестра си да продаде имота. По отношение на децата
си излага, че й е казвал: „Не, не, не ми говори за това.“ Твърди, че *** е
определил цената на имота, и казал на сестра си: „Внеси ми да ми погасиш
заемите“. Излага, че вторият път когато
е бил в болницата й каза, че се е отървал от заеми и ще черпи. Твърди, че тя всеки ден е ходила в болницата,
докато той е бил там. Излага, че в болницата е видяла един път сина му, когото
извикали заради операцията, а дъщеря му нито веднъж. Излага, че след изписването
му от болницата децата му също не са дошли да го видят. Твърди, че грижите за
него след изписването му били поети основно от племенницата му. Сочи, че ***
въобще не е говорил за другата си сестра, а само за ответницата. Излага, че ***
се е радвал, че е продал имота си, защото щял да живее като бял човек. Твърди,
че след като е починал *** организацията по погребението е била поета от
племенницата му, като децата му ги нямало. Разказва, че на погребението е бил
синът му, като за дъщеря му не е сигурна. Излага, че с приятел на *** е ходила
в сервиза на сина му да оправят кола.
Сочи, че *** се обадил на сина си. твърди, че отношенията им били
влошени и, че си говорели служебно като *** е плащал за ремонтите.
Свидетелката *** И. То*** дъщеря на
ответницата и първа братовчедка на ищците разказва, че докато вуйчо й е бил жив
за живели заедно в едно домакинство. Излага, че със сина си е поддържал връзка
и то по отношение само на колата му. Твърди, че не е поддържал връзка с дъщеря
си. Излага и, че по празници не се е виждал с тях, а и те не са го търсели.
Сочи, че вуйчо й се разболял в началото на декември месец. Твърди, че *** не е
пожелал да се обади на децата си, като тя лично го попитала дали да се обади на
братовчед й, тъй като с него е била преди години по-близка, но, че той й казал,
че ако има нещо той ще се обади. Сочи,
че тъй като за операцията са поискали да се подпише съпруга или негови деца,
той се обадил на сина си, който отишъл и се подписал. Сочи, че тя е поела
всички грижи за вуйчо си докато майка й не се прибрала. Излага, че децата на ***
не са посещавали в болницата. Разказва за проблемите, които е имал вуйчо й със
сина си преди години. Излага, че за дъщеря му не е ставало дума. Сочи, че след
сдърпване между баща и син той заявил, че вече няма деца и от тогава казвал на
майка й, че иска да й продаде неговия дял от имота, като искал пари за дела си.
твърди, че вуйчо й е имал заеми към ЧСИ. Разказва и, че преди са опитвали да
продадат имота, но че заради заемите не са успели, тъй като бил възбранен.
Сочи, че тогава майка й е казала на вуйчо й, че й трябва малко време, за да
събере тази сума и през
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Заявената от ищците претенция е да бъде обявен за нищожен като привиден
договорът за покупко - продажба, с който е прикрито дарение на 9/32 идеални части от процесния недвижим имот, да бъдат
приложени правилата на прикритото
дарение и да бъде възстановена запазената част на ищците.
По отношение на претенцията за прогласяване на
нищожност на извършената от наследодателя на ищците и ответника ***покупко – продажба на ид.ч. на съсобствения имот,
който прикрива договор за дарение
съдът приема следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 26,
ал.2, предл.5 от ЗЗД.
Съобразно цитираната норма,
нищожни са привидните, или т. нар. симулативни договори. Симулативното действие
е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки
заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без
ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е
някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от
действителното състояние на нещата. Привидни са договорите, при които страните
нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни
последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в
сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната
сделка е нищожна. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната
привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата -
прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително
желаят./ Решение № 79 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 791/2011 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Симулативен е договорът, от който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Дали зад нищожния
симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на иска с правно
основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД /с
какъвто съдът приема, че е сезиран съобразно практиката на ВКС/. В случая, съдът е
квалифицирал иска, като такъв за разкриване на относителна симулация, с оглед
твърденията на ищеца, че е налице привиден договор за продажба, прикриващ договор за дарение, изложение по същество за
който съдът ще изложи по- долу. Следва да се отбележи също, че правният интерес
на ищците за разкриване на относителната симулация и
прогласяване на нищожността на привидния договор, произтича от правото им да искат да се възстанови тяхната запазена част
от наследството
при действително уговорените условия.
За
основателното провеждане на настоящия иск в тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване, че волята на страните не е била такава
каквато е отразена в договора, каква е била действителната им воля и наличието
на изискванията за сключване на прикритото съглашение.
В
настоящия случай ищците твърдят, че атакуваната сделка е привидна, прикриваща
договор за дарение, с аргумент за липса на реално плащане по договора, сключена
с цел те да бъдат лишени от правото им да искат възстановяване на запазената им
част. В нотариалния акт, в който е обективирана процесната сделка е
удостоверено, че продажната цена е платена
напълно и в брой преди подписване на същия. Съдът счита, че от събраните
по делото доказателства /гласни и писмени/ се доказва по несъмнен начин, че е
налице плащане на цената по сделката. Видно е, че с две преводни нареждания от
19.12.2017 г., / три дни преди датата на покупко- продажбата/, че ответницата
по делото е заплатила задълженията на *** Ц. по изп.дело № 831/2009 г. в размер
на 6477,04 лв. и по изп.дело № 1686/2012 г. в размер на 778,25 лв.
Обстоятелството и, че наследодателя на ищците е разполагал с пари /до който
момент е живял бедно/, след датата на изписването му от болницата, след втората
операция се потвърждава от свидетелите *** ***а, които са негови близки
приятели и са били до него по времето на изповядване на сделката. Същите свидетели
сочат и, че актът на разпореждане с имота е бил обмислен и то в продължение на
няколко години, като целта му е била да покрие дълговете си и след това да
живее спокойно. Обратен извод, не може да се направи от изнесеното от
свидетелката *** Ц. /показанията на която съдът цени по реда на чл.172 ГПК/,
която сочи, че брат й й е казвал, че никога "няма да лиши децата си".
Напротив съдът приема, че брат й би бил лишил децата си, ако се е разпоредил
безвъзмездно с процесния имот, доколкото не би получил насрещна престация.
Сключвайки сделка за покупко - продажба същият е получил такава - пари, с които
е покрил дълговете си и е разполагал с налични средства в брой. Съдът счита, че
следва да отбележи, че допуснатите по делото свидетели на ищцовата страна не
успяха да докажат по несъмнен начин, че волята на *** Ц. е била не да продаде,
а да се разпореди по безвъзмезден начин
с имота, т.е. да го дари на сестра си. Отделно от това следва да се отбележи,
че евентуалното неплащането на продажната цена не води до извод, че
действителната воля на страните е била да бъде надарена ответницата.
Поради изложеното и поради липса на каквито и
да е доказателства - преки или косвени, от които да се направи извод, че *** Ц.
е имал намерение да надари сестра си, за съда не е основание да приеме, че
договорът за продажба е привиден и прикрива дарение. По изложените основания
съдът счита, че искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, ведно
с обусловените искове към него за обявяване на прикритата сделка и
възстановяване на запазената част от наследството на ищците по делото от
наследството на *** Ц., починал на 09.02.2018 г., чрез намаляване на прикритото
дарение.
При този
изход на спора в тежест на ищците следва да бъдат възложени по реда на чл. 78,
ал. 3 от ГПК сторените от ответниците в производството разноски в размер на 1590,60 лева. Съдът
счита, че така претендираното възнаграждение не е прекомерно съобразно правната
сложност на делото и броят на предявените искове в настоящето производство –
три. Съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение
за един иск, като се вземе предвид, че по делото са проведени три съдебни
заседания е в размер на 1078,51 лева. Поради което и претендирания размер за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за проведена защита по три иска
не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.Ц. ЕГН **********,*** и Н.М. ***ЕГН **********,***
срещу В.И.Ц. – ***ЕГН **********,***
М.Д.М. ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД
и чл.30 ЗН с искане да се приеме за установено по отношение на ищците, че сделката,
обективирана в Нотариален акт № 122, том IV, рег.№5417, дело № 504 на нотариус ***
с район на действие Районен съд гр.Плевен с № 017 на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх.рег.№ 15270/22.12.2017г., акт №16,
том 40, дело №8580/17г., като договор за покупко- продажба на следния недвижим
имот: 9/32 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, с идентификатор
56722.656.320 съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед
№РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от 508 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори 56722.656.324,
56722.656.321, 56722.656.316,56722.656.319, заедно
с 9/16 идеални части от построената в този имот СГРАДА с идентификатор
56722.656.320.1, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед
№РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма), със застроена площ от 85.0 кв.м., с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по кадастралния план на гр.Плевен, за
сумата от 9 500лв., с продавач *** Ц., ЕГН ********** и купувач В.И.Ц.- ***,
ЕГН **********, е НИЩОЖНА, като
относително симулативна, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД и прикрива договор за дарение
между същите страни по отношение на същия имот, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗЗД да се
разкрие истинската сделка – договор за дарение, както и да се намали дарението,
извършено от *** Ц., ЕГН **********, починал на 09.02.2018год. до размера на
запазената част на ищците, като
неоснователен и недокзан.
ОСЪЖДА И.М.Ц. ЕГН **********,*** и Н.М. ***ЕГН **********,*** да заплатят на В.И.Ц. – ***ЕГН **********,*** М.Д.М. ЕГН **********
*** сумата от 1590.60 лева, представляващи сторени
разноски в настоящето производството, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: