РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Велислава Василева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6633 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Ф.Р.С. ЕГН **********
*** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника “Т.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Н. да заплати на ищеца сумата
от *** лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на деликт, причинен на **г. от виновни и
противоправни действия на лице – водач на т., комуто ответникът е възложил работа по управлението
на собствено ППС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането - ***г. до окончателното плащане на сумата.
В обстоятелствената част
на ИМ излага, че на ***г. около **** часа се качила от спирка до „**“ ЕООД в
тролейбус ***, собственост на ответното дружество, движещо се по линия №* в
посока Л.-в. т.. Сочи, че седнала на високата седалка зад мястото на
контрольора, с гръб към водача на тролейбуса. Твърди, че на спирката срещу
Община П. в тролейбуса, от средната врата се качила възрастна жена, която я
помолила да стане, за да ползва седалката. Излага, че й отстъпила мястото, като
се прикрепяла на облегалката на седалката. Сочи, че в момента, в който се
разминавала с възрастната жена водачът на тролейбуса рязко ударил спирачки и
спрял, при което тя паднала на пода, като при падането се ударила, вероятно или
в седалка или в тръба в тролейбуса. Твърди, че при удара е пострадала дясната й
ръка и крак, както и таза й. Излага, че
тъй като първоначално изпаднала в шок и не разбрала точно какво се случва
отказала да бъде извикана спешна медицинска помощ, като мислела, че няма големи
увреждания. Сочи, че по-късно през деня почувствала силни болки в горния десен
крайник и раменната става, поради което на следващия ден потърсила медицинска
помощ при лекар-ортопед. Твърди, че при извършения преглед се установило, че
има навяхване и разтягане на раменна става и контузия на долната част на гърба
и таза. Излага, че на ***г. била прегледана и от съдебен медик, който установил
следните увреждания вследствие на претърпения инцидент, а именно: навяхване на
дясна раменна става; кръвонасядане с охлузване по седалището и в областта на
дясното коляно. Сочи, че в последващите травмата месеци продължила да изпитва
силни болки в десния горен крайник и дясната раменна става, като имала, и
продължавала да има ограничени движения в дясна раменна става и тръпнене на
дясната ръка, което се засилвало нощем и й пречи да спи пълноценно. Твърди, че
на ***г. й били извършени неврологични изследвания в ** „П.” ЕООД, находящо се
на територията на *** „Д-р Г. С.” ЕАД, при които са установени ЕМГ-данни за
тежко предкоренчово увреждане на ** вдясно и дистално стволово увреждане – а. тип
на ***, поради което и провела курс по физиотерапия и вземала медикаменти за
облекчаване на болките. Сочи, че работи професионално като фризьор. Твърди, че
полученото увреждане на дясната ръка и раменната става й пречат да осъществява
дейността си, тъй като не могла да вдига дясната си ръка и не можела да държи с
нея ножици и сешоар, тъй като й изтръпвали пръстите и нямала сили в ръката
си. Излага, че продължава да изпитвам
болки и дискомфорт, като травмите създали ограничения в нормалния й ритъм на
живот. Сочи, че чувствала уплаха, безпомощност и притеснение дали ще може да се
възстанови напълно от получените травми и дали ще може да работи пълноценно, за
да изкарва средства за прехрана на семейството ми. Твърди, че плаща както наем
за помещението, в което осъществява
професионалната си дейност, така и осигуровки и патент на Общината за дейността
си. Излага, че невъзможността да упражнява пълноценно професията си я поставя в
невъзможност да плаща и посочените разходи. Счита, че съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно
чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Твърди, че в случая посочената от ответното дружество причина за настъпилия
деликт с рязкото спиране на тролея от страна на водача. Излага, че водачът на
тролейбуса Е.Л.И. е извършил противоправно деяние, тъй като е нарушил следните
правила за движение по пътищата: чл.132, т.2 от ЗДвП, съгласно която норма при
превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение
да осигури всички условия за безопасното им превозване; чл.24, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която норма водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява
скоростта рязко; чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и
чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Счита, че след
като ответникът е възложил на лицето Е.Л.И. дейността по управлението на тролея
то следва да се ангажира неговата гаранционно - обезпечителната отговорност по
реда на чл.49 от ЗЗД. Твърди, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана, поради което и моли съда да му присъди законна
лихва, считано от датата на увреждането.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск
като основателен и доказан и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита
процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Излага,
че по делото безспорно е установено, че ищцата е претърпяла твърдения на *** г.
инцидент, както и, че водачът на тролейбус №* Е.Л.И. се намира в трудово –
правни отношения с ответника. Сочи, че е установено и, че ищцата е претърпяла
телесни наранявания, установени по вид и характер на *** г. от доктор С. К.
Навежда доводи, че доколкото ответникът е възложил на водача на тролейбуса
дейността по неговото управление, то е
ангажирана и неговата гаранционно- обезпечителна отговорност по реда на
чл.49 ЗЗД. Твърди, че по делото е доказано, че причина за настъпилия деликт е
рязкото спиране от страна на водача на тролея. Излага, че е недоказано
твърдението на ответника, че водачът на тролея е предприел рязко спиране, за да
предотврати ПТП, за което развива подробни съображения. Сочи, че от приетите по
делото експертизи по безспорен начин се е установило, че ищцата е претърпяла
следните увреждания: навяхване на дясна раменна става; кръвонасядане с
охлузване по седалището и в областта на дясното коляно. Поради изложеното счита,
че като основателен иска следва да бъде уважен.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за допустима, но
неоснователна. Не оспорва че: на *** г ищцата е пътувала по линия № * с
тролейбус № **1, собственост на ответното дружество, като при рязко спиране на
тролейуса за избягване на пътна ситуация, ищцата е паднала на пода в превозното
средство; че водачът на тролейбуса - Е.Л.И. се намира в трудово правоотношение
с ответника, като заема длъжността „Ш. н. т.“ и на посочената дата е управлявал
тролейбус № *** по линия № *. Твърди, че ответникът не следва да отговаря за
вредите от настъпилата злополука. Излага, че, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД е необходимо да е налице виновно
поведение от страна на лицето Е.Л.И., на когото е възложено от страна на „Т. т.“
- ЕООД да управлява тролейбуса в дена на настъпване на злополуката, както и да
е налице причинно - следствена връзка между настъпилата злополука и
уврежданията, които ищцата сочи в обстоятелствената част на исковата молба -
увреждане на дясната ръка и раменната става. Сочи, че от приложеното към
исковата молба заверено копие на амбулаторен лист № *** г се установява, че
прегледа на ищцата е извършен в ** часа и при снемане на анамнезата същата е
заявила, че преди няколко часа при падане се травмира областта на дясната
раменна става и дясното коляно, като се оплаква от силни болки и болезнени
движения в раменната става. Излага, че от данните от прегледа по приложеното
към исковата молба заверено копие на съдебномедицинско удостоверение № *** г. е
видно, че са установени: „На седалището петнисто кръвонасядане с разлят контур,
около *** см, издължено в хоризонтална посока, върху него на места повърхностно
охлузване (разрихляне на надкожицата) и по предната повърхност под дясното
коляно има червеникова кръвонасядане, около * см. В диаметър с разрихляне на
надкожицата и няма други травматични увреждания“; от амбулаторни листове № ***
година и *** г. е видно, че при снемане на анамнезата по амбулаторен лист № ***
г., ищцата е заявила, че при ПТП е травмирала дясната колянна става и получава
силни болки и немощ, а по амбулаторен лист № *** г. е заявила болки в лява
раменна става и слабост на ръката; от амбулаторен лист № *** г. при снемане на
анамнезата се установяват данни за по-ранни увреждания на междупрешлените
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, като
ищцата при снемане на анамнезата вече е съобщила за претърпяна през *** г.
операция от дискова херния на нива *** и рецидив на дисковата херния през ***
г., получен вследствие на падане, с двустранна екст. пареза на стъпалата, като
след лечение останала пареза вдясно. Излага, че жалбата на ищцата е подадена в
„Т. т.“ - ЕООД на *** година, като след подаване на жалбата е освидетелстването
от съдебен лекар. Твърди се, че от ответното дружество са се изготвили всички
необходими документи във връзка с постъпилата жалба - анкетен лист от ***
година и служебна бележка изходящ № *** година, които да послужат на ищцата
пред застрахователната компания. Излага се, че след получения отказ от страна
на застрахователната компания да изплати обезщетение, ищцата е подала молба с
входящ № *** г. при „Т. т.“ - ЕООД с искане за постигане на справедливо
решение. Сочи се, че всички останали медицински прегледи на ищцата са в периода
след *** г. до предявяване на исковата молба в съда. Счита се, че от страна на
водача на тролейбуса не са извършени нарушения на ЗДвП. Сочи се, че съгласно чл.20, ал.2, изр. посл.
от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, а в чл.24, ал.1 от същия
нормативен акт забраната за рязко намаляване на скоростта не се прилага, когато
това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Не
отрича, че в чл.132, ал.2 от ЗДвП е въведено задължението на водача по време на
движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, но
счита, че тази норма не изключва, а напротив задължава водача като част от
осигуряване на условията по безопасно превозване да предприеме действия, с
които да предотврати настъпването на пътно-транспортно произшествие.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита
моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че водачът на тролейбуса не е
извършил нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Излага, че от заключението на ВЛ по
САТЕ се е установило, че скоростта, с която се е движил тролея е около **
км./час, а за да не се реализира трансланционно- ротационното движение на
тялото пострадалата е могла да го избегне при хващане с ръка във вертикалните
тръби, монтирани в салона или в рамковата конструкция на седалките. Поради
изложеното счита, че ищцата с
поведението си е допринесла за настъпване на инцидента, тъй като не е взела
мерки за своето безопасно пътуване. Излага, че от разпитания по делото водач на
тролейбуса се установило, че не става въпрос за рязко спиране, а за намаляване
на скоростта с причина поведението на друг водач, който внезапно да му е
препречил пътя. Сочи и, че има несъответствие с факта къде точно е станал
инцидента. Навежда доводи, че от приобщените по делото СМЕ се установява, че не
е налице причинно- следствена връзка между падането на ищцата и тежкото
подкоренчево увреждане на *** вдясно и дистално стволово увреждане – а. тип на n.***.
В срока по чл.131 ГПК и в
условията на последващо евентуално съединяване, ответникът по първоначалните
искове “Т.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** предявява обратен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу подпомагащата страна - „Д. З.“ - АД
за заплащане на сумата от *** лв,
представляваща изплатено обещетение от ищеца по обратния иск за настпила злополука,
застрахована по договор за
застраховка, сключена между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния иск до окончателното
плащане. Претендират се и направените разноски.
Твърди се в исковата молба по
обратния иск, че с договор за възлагане на
обществена поръчка от *** година че между „Т. Т.“ - ЕООД, ЕИК *** и „Д. З.“ -
АД, ЕИК *** е сключен договор за застраховка, съгласно чл.2 на който договор,
застрахователното покритие, с покрити рискове здравето, животът и телесната
цялост на пътниците в средствата за обществен превоз, както и лицата, намиращи
се в превозни средства или в непосредствена близост до тях преди качването и
слизането. Излага, че като въз основа на договора е издадена и застрахователна
полица № *** от *** година с период на застрахователно покритие - от *** часа
на *** до *** часа на *** година, като в списъка на застрахованите превозни
средства и броя на местата, съгласно Приложение № ** чл.1.1 от договора от ***
година, под *** е включен и тролейбус № ***. Поради това се моли за уважаване на обратния иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът по обратния иск моли съда, ако уважи главния да уважи и обратния иск.
В срока по чл.131 ГПК, трето лице – помагач на страната на
ответника и ответник по обратния иск - „Д. З.“ - АД, ЕИК 0***, депозира
писмен отговор, в който в който оспорва
предявеният иск.Счита, че ответника по
първоначалния иск няма правен интерес от привличането му като трето лице-помагач, тъй като спорът по делото е за неимуществени
и имуществени вреди с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД.
Излага, че тези претенции ангажират състава на непозволеното увреждане и се
определят по справедливост. Твърди, че за разлика от тях отговорността на
Застрахователя е договорна, на основание застраховка „Злополука на пътниците в
средствата за обществен превоз, при конкретни рискове „смърт от злополука“ и
„трайна загуба на работоспособност от злополука“, като в договора е упоменат
размера на застрахователната сума, която се изплаща. Излага, че не е налице
покрит риск по застраховката. Сочи, че „Д. З.“ АД няма правен интерес да
участва като трето лице- помагач, тъй като по повод на депозираната от ищцата
претенция пред тях с нарочно писмо с изх. №***., е уведомена, че
застрахователят отказва да заплати обезщетение, тъй като обезщетението по
конкретния застрахователен договор не се определя по справедливост, а по
рискове, нито един от които не е свързан с нейната претенция (няма смърт, няма
трайна загуба на работоспособност). Моли съда да отмени определението си, с
което е привлечен като трето лице – помагач.
Ако съдът не отмени определението си оспорва иска, като поддържа
направените от ответника по първоначалния иск оспорвания и възражения. Счита и,
че ищцата е допринесла съществено за настъпване на телесните повреди, тъй като
по време на движение на тролейбуса е останала без опора и незахваната здраво -
в нестабилно положение - изправена и така не се е погрижила за собствената си
стабилност. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на увреденото лице. Излага, че ролята на водача на тролейбус е сложна и
зависеща от много и редица фактори, както от външни - конкретната динамично
променяща се пътна обстановка във взаимодействие с другите превозни средства и
пешеходци, така и по отношение на превозваните лица. Твърди, че след
потеглянето на превозното средство, пасажерите са длъжни да се погрижат за
своята безопасност, заемайки стабилно състояние, придържащи се към съответните
определени за това лостове и дръжки на седалките, в право или седнало
положение. Излага, че ищцата не е съобразила и е останала незащитена, тъй като
е могла да изчака спирането на ППС, за да може другия пасажер да седне, но не
го е направила, с което се е изложила сама на опасност. Счита, че тя е проявила
груба небрежност по отношение на собственото здравословно състояние и не е
спазила правилата за пътуване в средствата за обществен превоз. При условие на
евентуалност, оспорва размера на исковете за неимуществени вреди като
изключително завишени и неотговарящи на действително претърпените болки и
страдания. Предвид неоснователността на главния иск счита, че исковете за лихви и разноски се явяват
неоснователни и недоказани спрямо ответника. Излага, че Т.т. ЕООД е осигурил
застрахователна защита срещу злополука на пътуващите в превозното средство лица
чрез сключването на договор за застраховка, но счита, че той няма качеството на
застраховано лице по този договор, а е само застраховащ, поради което и няма
право да претендира получаването на застрахователна сума/обезщетение по Договор
за застраховка. Твърди, че няма нито
договорна, нито законова разпоредба, която го овластява да претендира по
регресен път онова, за което евентуално бъде осъден в настоящия спор, от
застрахователя по застраховка Злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз“. Поради изложеното счита, че Д.
З. АД не може да бъде нито процесуално, нито материално-правно пасивно
легитимиран ответник по обратния иск в настоящия спор. Сочи и, че за да
претендира чужди права (да иска да бъдат осъдени да му заплатят суми), ищецът
следва да установи, че е изпълнил чуждо задължение. Твърди, че в случай, че ищецът бъде осъден,
то той е изпълнил едно свое задължение по силата на ЗЗД като отговорност
(защото е възложил дадена работа), а не чуждо, поради което и не може да се
реализира правната фигура на суброгацията,
тъй като такава не е уговорена нито по договор, нито е налична по закон
(КЗ). Навежда доводи, че искът е предявен от лице без материално-правен интерес
и като така, счита, че е недопустимо/неоснователно предявен. Излага, че
ответникът по главния иск и ищец по евентуалния обратен иск Т. п. ЕООД е
Застраховащ, по смисъла на Кодекса за застраховането, като правата на
застраховащия не съвпадат с правата на застрахования, тъй като застрахован по полицата е пътуващото
в тролейбуса лице, на което е отказано изплащане на застрахователно обезщетение
по преписката, тъй като не е налице
покрит риск по договор за застраховката. Твърди, че само и единствено
застрахованият има права по договора за застраховка Злополука на пътниците в
средствата за обществен транспорт по смисъла на чл. 459, ал. 4 от КЗ вр. чл.
448, ал.2 и ал.7 от КЗ, поради което и тези права не могат да се упражняват от
Застраховащия по пътя на регреса по тази застраховка. Счита, че същите не могат
да бъдат упражнени и по пътя на регреса, тъй като няма уговорено регресно право
в договора за застраховка, нито в КЗ.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът по обратния иск не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представения по делото
Акт за претърпяна злополука №*** г. по актовата книга на „Т.т.“ ЕООД ***, че на *** г. в *** часа ищцата е претърпяла
злополука в тролейбуса, като увреждането се изразява в : навяхване на раменна
става, контузия на долната част на гърба и таза. Посочено е и, че свидетели на
злополуката са Е.Л.И. и Р.И.И..
Установява се от приложения по
делото Анкетен лист от *** г., че комисия към Т. т. П. е констатирала, че: на ***
г. около *** часа ищцата е паднала в тролейбус №*** при рязко спиране от водача
за избягване на ПТП; че при падането на пода ищцата е ударила ръката, крака и
таза си от едната страна; че ищцата е отказала да се извика спешна помощ; че по
– късно е потърсила медицинска помощ, тъй като са започнали силни болки в
контузените части.
Представено като доказателство по
делото е и Билет за пътуване, издаден на *** г. в *** часа по линия – ** – **.
От представената по делото
Служебна бележка, която да послужи пред застрахователна компания, издадена от
ответника по делото се установява, че е уверено, че ищцата е пострадала в
транспортна злополука, като редовен пътник на тролей №**, пътуващ по линията №*
с билет № ***.
Видно е от представеното по
делото Съдебномедицинско удостоверение №*** от *** г. е, че при прегледа
лекарят е констатирал, че при ищцата са налице навяхване на дясна раменна
става, кръвонасядане с охлузване по седалището и в областта на дясното коляно.
От представената по делото
медицинска документация на ищцата се установява: 1. че на *** г. е извършен
преглед, при който като основна диагноза е посочено: навяхване и разтягане на
раменна става и придружаващо заболяване- контузия на долната част на гърба и
таза. Предписана е терапия, според която следва да се слагат студени компреси и
щадящ режим временно нетрудоспособна и конторлен преглед след * дни; *. На ***
г. е извършен преглед с основна диагноза: навяхване и разтягане на раменна
става в дясно, при което е изписано медикаментозно лечение; 3. На *** г.
извършен преглед с основна диагноза: увреждания на б. п. и с изписана
медикаментозна терапия; 4. На *** г. е извършен преглед при който като основна
диагноза е посочено: ш. р. и придружаващи заболявания: у. на м. д. в поясния и
други отдели на гръбначния стълб с р.; х. с. бе /застойна/ с. н.; а. т.; н. и р.
на р. с.. Предписано е медикаментозно лечение.
Представен по делото е и болничен
лист, от който се установява, че ищцата е била във временна неработоспособност
за *** дни за е периода от ***г. до ***.
Представени са и рецепти за
предписани лечение.
Видно е от искането за плащане от
***г., изпратено от ищцата до Застрахователна компания „Д.“, че същата е
отправила искане да й се изплати застраховка във връзка с настъпилата злополука
в тролейбуса.
Установява се от изпратеното
писмо от **г., от ЗК „Д.“ до ищцата, че същата е уведомена, че сключения
договор за застраховка „злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз“ е сключен за изчерпателно изброени рискове, като конкретния
застрахователен договор покрива рисковете „с. при з.“ и „трайна загуба на
работоспособност“. Посочено е, че при условията и покритието на
застрахователната полица, молбата на ищцата е неоснователна.
Представена по делото е и молба
от ищцата до ответника от *** г.,, с която го кани доброволно да уредят
възникналата ситуация след направения отказ от страна на застрахователя да
изплати претендираното обезщетение.
Приобщен като доказателство по
делото е договор за наем, сключен от ищцата по делото, по отношение на
фризьорски салон, находящ се на ул. „Д*“, №*, от който се установява, че същата
заплаща месечен наем в размер на *** лева.
Видно от представения трудов
договор и допълнително споразумение към него е, че Е.Л.И. заемал в ответното
дружество длъжността „ш. – т.“.
Установява се от представената
длъжностна характеристика на длъжността „шофьор – тролейбус“, че длъжността на
същия се състои в: по време на работа следи за нормалното функциониране на
тролейбуса и спазва правилата за безопасност на движение по пътищата и др.
Приобщено като доказателство по
делото е трудов договор, сключен между ответника и Р.И.И., от която се
установява, че същата е заемала длъжността „кондуктор“.
Приобщено като доказателство по
делото е длъжностната характеристика на длъжността „ко.“.
Установява се от приложения по
делото договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „„застраховане на
неимуществени и имуществени интереси на Т.т. ЕООД“, обособена позиция *злополука
на места в превозното средство на превозни средства, собственост на Т.т. ЕООД“,
сключен на ***г. между Т.т. ЕООД, в качеството на възложител и „Д. з.“, в
качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да предостави застрахователна услуга и защита при
настъпили на територията на гр. П. застрахователни събития при ред и условия,
посочени в документацията за обществена поръчка. Посочено е в договора, че
застрахователното покритие включва всички места, посочени в свидетелството за
регистрация на МПС, с покрити рискове здравето, животът и телесната цялост на
пътниците в средствата за обществен превоз, както и лицата намиращи се в
превозни средства или в непосредствена близост до тях, преди качването и
слизането.
Видно от представеният по делото списък на
превозни средства е, че процесния тролейбус е включен в договора за
застраховка.
Установява се от представената по
делото застрахователна полица №*** от ***г. е, че ответникът е сключил
застраховка при „Д. з. „злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз“ със застрахователно покритие „с. от з.“ и „т. з. на р. от з.“.
Представени като доказателства по
делото са и Общите условия по застраховка злополука на пътниците в средствата
за обществен превоз.
Приобщени като доказателства по
делото е и документацията за възлагане на обществена поръчка с предмет:
застраховане на имуществени и неимуществени интереси на Т.т. ЕООД с пет
обособени позиции.
Представени по делото са и
епикризи на ищцата от ***г., ***г. и от ***г., от които се установява, че при
постъпването за лечение в *** „Д-р Г. С.“ на същата е поставена диагноза: л. р.; у. на м. д. в л. отдел с р. и л. д. х. *** м.. т. в.
Представено като доказателство по
делото е и са амбулаторни листи от **г. и **г., от които се установява, че
ищцата е със заболяване ш. р. и у. на м. д. в поясните и други отдели на
гръбначния стълб с р. Установява се, от представеното по делото експертно
решение на *** от ***г., че ищцата е преосвидетелствана с **% трайно намалена
работоспособност с общо заболяване и. к.
Представено е по делото и
доказателство, че ищцата е самоосигуряващо се лице.
Представени като доказателства по
делото са и медицински документи, установяващи здравословното състояние на
ищцата преди настъпване на процесната злополука.
Изслушани по делото са и
заключенията по допуснатите две СМЕ и САТЕ, които съдът кредитира като
обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните.
От заключението на допуснатата по
делото САТЕ се установява, че: действащата инерционна сила на
всеки един от пътниците в салона на тролейбуса е произведение от неговата маса
и реализираното спирачно закъснение на МПС; че при постоянна числена стойност
на закъснението на тролейбуса в процеса на спиране, колкото един пътник е
по-тежък толкова при едни и същи условия, инерционната му сила е по-голяма; че
действащата инерционна сила на тялото на пострадалата пътничка е с мака около **
килограма; че технически възможно да се направи извода, че при цялостен допир
на ходилата от долните крайници на пострадалата върху пода от салона на
тролейбуса и спиране от страна на водача с нормално спирачно закъснение, общата
сила на триене ще задържи тялото на пострадалата при вертикално положение; че предвид обстоятелството, че пострадалата е реализирала
загуба на вертикална устойчивост, спирачното закъснение, реализирано от водача
на тролейбуса е с числена стойност по-голямо от горната граница на нормално
спиране, т.е. реализирано спирачно закъснение от водача на тролейбуса е по
голямо от *** м/сек.; че приблизителното разстояние, което процесния тролейбус № ** е изминал от
спирка "О. П." до момента на състояние на покой, след реализираното
спиране от страна на водача е около ** метра; че това разстояние, тролейбус **
е изминал за алгебричния сбор от времето (разстоянието) на ускорение на МПС до
достигане на скорост, съизмерима с тази на падането на пътничката (**) в салона на
МПС с последващо време (разстояние) за спиране от водача (**); че при начина,
по който пострадалата пътничка е била в салона на тролейбуса, инерционната сила спрямо масовия център на тялото на пострадалата създава момент,
завъртащ тялото в посока на часовниковата стрелка; че тази ротация е към петите
от долните крайници на пострадалата, следствие на тези обстоятелства, горната
част от тялото се придвижва напред и надолу спрямо посоката на МПС и пострадалата
губи вертикална устойчивост; че за да не се реализира транслационно-ротационно
движение на тялото на пострадалата към основната подова конструкция на МПС при
реалните обстоятелства е необходимо
въздействие на сила противоположна на инерционната
и създалия се момент. Такава сила е технически възможно да бъде създадена в процеса на реализираното закъснително
движение на МПС от пострадалата при хващане с ръка във вертикалните тръби,
монтирани в салона
или в рамковата конструкция на седалките. Въз основа на изложеното ВЛ
заключава, че: От техническа гледна
точка, причина за настъпилото произшествието е реализиране на закъснително
движение от страна на водача на тролейбус № ** със спирачно закъснение ja > *** м/сек2; че при стойност на спирачното закъснение ***
м/сек2, действащата инерционна сила върху тялото на пострадалата
пътничка е с числена стойност по-голяма от силата на триене, при което е
технически възможно загуба на вертикална устойчивост на пътник в салона на
тролейбуса; че при нормално спиране, стойности на спирачното закъснение за
тролейбус № *** са в диапазона Jсп.нормлно
= *** м/сек2; че при тези стойности, действащата инерционна сила
върху тялото на пострадалата пътничка е с числена стойност по-малка от силата
на троене и загуба на вертикална устойчивост не се получава; че скоростта, при
която се реализирала загуба на вертикална устойчивост на пътничката в тролейбус
№ ***, съобразно изминатото разстояние от спирка "О. П." до
кръстовището с ул. " ***" е Va <
*** м/сек = *** км/час.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява,
че: при изготвяне на експертизата е изследвал разстоянието от Спирката на О. до
съответното кръстовище, но че разстоянието от спирката на Църквата до
кръстовището с ул. Ш. разстоянието е почти еднакво; че ако ищцата е била
хваната това ще се противопостави на инерционната сила от намаляващото се
ускорение на автобуса с насковата сила на ръката, с която се държи и няма да
получи тази загуба на устойчивост, като е могла да не падне, а да се извърти и
да успее да се задържи права.
От изслушаното първоначално
заключение по допуснатата СМЕ се установява, че: при първоначалния преглед на
ищцата, след инцидента е описано в обективното й
състояние- „п. б., болезнени и ограничени движения в дясната раменна става,
подкожни кръвонасядания в областта на опашната кост. Палпаторна болка. Болки
при седеж“, че е установено, че на същата е причинено навяхване и разтягане на
дясната раменна става, контузия на долната част на гърба и таза с палпаторна
болка, болезнени и ограничени движения в раменната става; подкожни
кръвонасядания в областта на опашната кост и седалището че преднокоренчевото
увреждане на *** коренчета вдясно е във връзка с цервикоартрозата и
принудителната работна поза в продъжение на **** години като ф.; че няма данни
за травма на главата и шията; че увредата на ш. к. се причинява от а. промени,
които са описани в епикриза от м. окт. ***г., травма или д. х. в ш. с. на
гръбначния стълб; че увредата на н. м. е налице предшестващо година преди
травмата - доказано от ЕМГ изследване и най-вероятно е свързано с професията;
че е отзначение по колко клиенти дневно е имала, но за това нямало данни в
делото; че това нейно заболяване няма връзка с процесната травма; че на ***г. ищцата е прегледана със съдебномедицинско
удостоверение № *** по нейно искане от съдебен лекар - д-р С. Д. К., чието
заключение е, че уврежданията са резултат на
тъпи травми и са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота; че на ищцата е проведен курс физиотерапия през м.***г., където е
отразено, че има болки в лява раменна става и слабост на лява ръка; че е провеждано
и лечение с покой на крайника, Д. ампули, Р. гел за мазане, Н. таблети; че по
отношение на кръвонасяданията в седалищна област същите са излекувани; че по
отношение ограничените движения и палпаторните болки в дясна раменна става все
още ищцата имала субективни оплаквания и леко ограничени движения в рамото,
като се оплаквала и от тръпнене по вътрешната повърхност на дясната предмишница
от горна трета на предмишницата надолу към малкия пръст; че от прегледа на ***
г. се установило, че се оплаква от болки в задната част на дясна раменна става
и ограничени движения в същата; че началото на болките в гръбначния стълб при ищцата са от няколко години
преди *** г., когато е оперирана за д. х. в поясна област по повод на болки в
кръста и левия крак; че по- късно през *** г. е лекувана в Неврологична клиника по повод на
болки в кръста и левия крак след падане по стълби; че тогава отново проведен скенер с данни за рецидивираща
дискова херния на същото ниво и не се е наложило повторно оперативно лечение;
че през 2013 г. е следващата
хоспитализация по повод на болки в кръста и левия крак във В. б.- П., като е описана
слабост на стъпалата и не е осъществен скенер поради пристъп на паника и
клаустрофобия; че през м. юли 2018 год. преглед от невролог, отразен в амб.
лист№ *** с оплаквания от рецидивиращи болки в кръста и двата крака; че на ***г
– е налице хоспиталицация в НК при ***- П. с диагноза Д. х. на ниво ***.; че на
*** г. е прегледана от невролог и хоспитализирана в НК на ****г. по повод болки
във врата, лявото рамо и ръка; че ищцата е оперирана от дискова херния в поясен
отдел през *** г. - приложена епикриза от Неврохирургична клиника; че в
медицинската документация на ищцата няма данни за оплаквания преди ***г. за
болки в дясната раменна става и тръпнене на дясната ръка, но че от проведено
ЕМГ изследване по време на хоспитализацията през м.окт. *** г. е описана
аксонална увруда на н. медианус вдясно; че от клиничния преглед и анамнезата не
се установявят данни за нарушение на вестибуларния апарат; че
заболяванията на опорно -двигателния апарат се характеризират с периоди на
обостряне и затихване на болките и не подлежат на окончателно излекуване при
вече изявени такива; че при обостряне може да се проведе амбулаторно /домашно/
или стационарно /болнично/ лечение, а може също да се провеждат физиопроцедури
или балнеосанаториално лечение според състоянието; че при ищцата са установени
дегенеративни промени в гръбначния стълб и дискови хернии в поясна област; че
не може да бъде прието обостряне на болките,
свързано с падането и травмата на дясна раменна става, дясна колянна става и
седалищна област; че описаните травми са в областта на ставите и не са
ангажирани коренчета; че работата на ищцата като ф. е вкл. в професионално
заболяване към диагнозите, въз основа, на които е издадено решението на ***; че работата
като фризьор е свързана с пренапрежение на опорно- двигателния апарат, тъй като се работи часове в принудителна поза с натоварване на
водещата ръка, държаща тежест / с./, така че може да приеме вредно въздействие, свързано с
професията и отразяващо се основно на срединния нерв; че оплакванията
от нощно тръпнене и болки в предмишницата са много характерни за увреда на
срединния нерв.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ по допуснатата
първоначална експертиза обяснява, че времето необходимо на ищцата за
възстановяване е около *** седмици за кръвонасяданията и *** седмици за
ставните промени.
Излушана по делото е и втора СМЕ, от която се установява,
че: при преглед на ищцата от ортопед
на *** е установено навяхване и разтягане на дясна раменна става с контузия на
г. и т.; че при прегледа от съдебен лекар е направено заключение, че
уврежданията са в резултат на тъпи травми и са довели до разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота; че след травмата /в острата фаза на
страданието/ е провеждана терапия с покой на крайника, ф. и м. с р. и ***, а в
х. с. /след третия месец/ също е провеждано лечение; че при извършения на ***
г. ищцата: се е оплакала от болки и ограничена подвижност в дясното рамо и
ръката; ограничени болково активни и пасивни движения в дясна раменна става,
болки при п. в о. с., възможно повдигане на ръката встрани /е./до около ***
градуса; с Неврологичен статус- набелязан ш. в. с., болезнена и ограничена и.
наляво, м. с. за дясната ръка намалена в условията на щадене на ръката от
рамото и болково ограничение, без т. и в. изменения, с. общо оживени за горни
крайници, сравнително по- подтиснат в дясно с. и б. с. рефлекси, разширени р.
зони, Поясен в. с., р. с. да долните крайници, р. п. за дясното ходило. ***
данни за двустранна преднокоренчева увреда лека към умерена по тежест, лека а.
л. на десния *** /л. н./ и
релативна за срединния нерв в дясно от лека степен; че преди инцидента ищцата е
претърпяла операция за поясна д. х.; че в медицинската документация няма данни
за оплаквания на ищцата преди за болка в дясна раменна сгъва и тръпнене на
ръката, но има оплаквания от болки в шиен отдел през предходни години, които са
налагали прегледи и лечение от невролог; че няма документални данни за
вестибуларни оплаквания и диагностицирано подобно заболяване; че при леките
увреди на опорно- двигателния апарат е възможно пълно излекуване, а във всички останали случаи следват периоди
на обостряне и затихване; че в по-тежки
случаи във времето утежняване на пристъпите, непълно възстановяване между тях,
или т.нар. прогресия и в някои случаи задълбочаваща се и.; че в конкретния
случай са доказани предхождащи р. дегенеративни промени на гръбначния стълб в ш.
и поясен отдел, като може ли
да бъде прието, че е налице обостряне на състоянието на ищцата, а не, че е
вследствие на инцидента от *** г,- същата е получила тежко п. у. на *** в
дясно и дистално стволово увреждане- а. тип
на н.м. декс.; че травмата от *** касае м. и с. увреждания и няма данни от
медицинската документация за л. или ф. на раменен пояс или гръбначна увреда
/нарушаване на цялостта или разместване на прешлени /, които биха обяснили
увреждане на коренчета, п. или п. нерви; че може да се допусне, че е възможно
утежняване състоянието на ищцата, вследствие на преживяната травма от падането
със засягане на крайници и таза от едно предварително увредено състояние на
опорно- двигателния апарат, промяна на статиката, принудително положение и
пренапрягането му в новите условия, например болезнено ограничени движения, но
че това е хипотетично; счита, че травмата при инцидента не е в
непосредствена връзка с уврежданията на коренчета и д. х. от медицинската
документация, които счита за хронични и до голяма степен за предшестващи; че често уврежданията в един отдел на
гръбначния стълб са съпроводени или последвани от засягане и на други във
времето с проблеми там- л., ш., т. отдел например; че при професии като ф. са
доказано сред най- рисковите за професионални заболявания, засягащи
опорно-двигателния апарат, в частен случай дегенеративни заболявания на
гръбначния стълб с произтичащите от това увреди на периферно- нервни структури
по различни механизми /напр. х. д. к. от п. променена г. с., или нарушение в к.
на нервната тъкан, например/; че процесното падане касае
мекотъканни и ставни увреждания вследствие травмиране на дясна половина на
тялото- ръка, таз, долен крайник, т.е без директна травма на гръбначния стълб;
че по принцип, при тежките и директни травми на гръбначния стълб са възможни
фрактури /счупване/ или листези /приплъзване на прешлени/, сублуксации на
ставите, придържащи прешлените, дисково херниране и др., като последното обаче
е обикновено на едно ниво /сегмент/.; че дисковите хернии след травма биха се
проявили с остро настъпили, далеч по- изразени локални симптоми и с различна по
тежест отпадна неврологична симптоматика- двигателни, сетивни, тазово-
резервоарни разстройства; че рентгенова снимка от *** показва предхождащи
изразени дегенеративни промени в шиен отдел на гръбначния стълб и не изключва
възможността за дискови хернии, които са преди травмата от *** г.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ сочи, че са налице данни, че ищцата е
имала увреда на коренчетата на *** преди падането и, че има данни за двустранна
увреда. Обяснява, че шийното коренче е продължение на гръбначния мозък, от
което излиза нерва. Излага, че началната част на нерва се казва коренче и
продължава в прексуси, които стигат до периферен нерв и чак до пръстите. Сочи,
че това е начало на един дълъг нерв, разпределящ се в плексуси и други и, че
това е най- удубелената, най- увреждащата се в дегеративни промени, които във
възрастта настъпват при всички хора почти. Обяснява, че е видял рентгеновите
снимки на ищцата, от които се установява, че същата е имала преди инцидента
тежки увреждания – поне две дискови хернии. Твърди, че за него
не може да се докаже, че дисковите хернии и свързаните с тях увреждания са в
пряка връзка от травмата, като може да са допринесли. Излага, че самата травма, както е описана
и механизма на травмата, ако е свързана е щяла да протече с друга
клинична картина – силни болки в гръбнака,
обездвижване на крайник, а обективната симптоматика на ищцата е друга. Сочи, че при
подобни травми обикновено стават сублуксации на прешлени,
фрактури на прешлени, но дискови хернии рядко. Твърди, че
не може да приеме, че дисковите хернии са вселдствие на травмата при
положение, че ги е имало
преди това.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Е.Л.И., Р.И.И. и И.Ф.С..
Свидетелят Е.Л.И., водач на процесния тролейбус разказава, че през *** г. пътник е паднал в управлявания от него
тролейбус. Разказва, че пътувал по линия №*
от „М.“ посока града, след спирката
на Ц., която е на ул.„С.
С.“, преди светофара, се чуло нещо отзад -
шумотевица. Обяснява, че кондуктурката му е казала да спре, тъй като жена
била паднала, поради
което и той спрял. Обяснава, че й предложили както винаги, ако
има нещо счупено, ако има оплаквания, да викнат
Бърза помощ, но тя отказала. Сочи, че ищцата седнала на седалката и
той продължил да управлява. Твърди, че когято разбрал, че има паднал пътник
погледнал в огледалото и видял, че колежката му помогнала на ищцата да се
изправи. Счита, че ищцата се е изправила сама.Излага, че работата му е свързана
с рискови ситуации и, че той не е спрял рязко, а е намалил.Твърди, че някой „или
му е пресякъл пътя или то там е
еднопосочно движението, обикновено там на светофара те се засилят покрай нас и
като му светне червено, той спира и аз няма как да спра толкова бързо“. Сочи, че тъй като разстоянието от спирката до светофара е кратко няма
как да се е движил с повече от *** км, но че няма спомен
светофара какъв цвят е светил, тъй като минава много пъти на
ден оттам. Твърди, че
е
възможно да е намалил малко по – рязко, но сигурно е
имало някаква причина, някаква ситуация. Излага, че доколкото
си спомням в жалбата на ищцата тя сама собственоръчно била написала в нея, че е предотвратил някакво ПТП. Сочи, че не знае какво има предвид, само, че е имало
някаква ситуация.
Свидетелката Р.И.И.,
заемаща длъжността „К.“ в ответното дружество излага, че през *** г. ищцата
паднала в тролея, в който тя е била кондуктор. Разказва, че ищцата се качила от
спирката на *** и понеже разстоянието било
малко тя вече почти била
до нея. Обяснява, че на следващата спирка се качила баба, която
искала да седне на мястото на ищцата, намиращо се зад първата седалка
с гръб. Твърди, че изчакала ищцата да стане, тъй като тъкмо си
била приготвила пари, за да плати и в този момент усетила, че
шофьора натиснал спирачката и пътничката /ищцата/ залитнала и
паднала. Сочи, че в този
момент извикала на шофьора да спре. Обяснява, че ищцата не се е била хванала,
тъй като ставала. Сочи, че не може да си спомни дали ищцата
се е пресягала към нея, за да
даде парите или дали се е държала. Твърди, че ш. не е
спрял рязко. Излага, че
той бил намалил, а спрял рязко в момента, в който му казала, че има паднал
пътник. Сочи, че я питали дали й има нещо и дали желае да се извика спешна
помощ. Твърди, че били подминали светофара и тогава шофьорът бил спрял.излага,
че шофьорът не се е движил с висока скорост. Разказва, че помогнала на ищцата
да стане, попитала я има ли й нещо, а тя казала за някакви
„травми“, които е имала. Обяснява,
че ищцата е паднала на „широкото място“, до кабината на водача, като тръбите
бил при шофьора и после в средата. Твърди, че там къзето била паднала ищцата
нямало тръби. Излага, че ищцата слязла на
спирката на Пазара.
Свидетелят И.Ф.С., съпруг на
ищцата, сочи че инцидента с жена му в тролея станал септември месец. Излага, че
съпругата му, му се обадила да я прибере от спирката на „Ч.“, че е паднала в
тролея и „след
това се почнало по мъките“. Разказва, че съпругата му обяснила, че станала, за да направи място на
баба и тролея забил спирачка и тя паднал, при което хора са й помогнали да
стане.
Твърди, че вечерта съпругата му получила болки в ръката и в таза, като
отзад където била
паднала била цялата синя. Обяснява, че съпругата му не можела да си вдига ръката, при което почнали
да правят масажи и да ходили при ортопед, който изписал обезболяващи
и противовъзпалителни. Излага, че след инцидента съпругата му се
пробвала да се върне на работа, но не могла, тъй като я боляла дясната ръка.
Разказва, че и към момента не работи. Сочи, че съпругата му имала дискова херния, след което паднала в една шивашка фирма и се
засегнал гръбначния стълб и от там й били
изписали в инвалидна количка. Твърди, че шока дошъл оттам,
че съпругата му си мислела, че няма да може да ходи. Излага, че след сегашното
падане все още продължават болките й. Сочи, че
посетили невролог, който им обяснил, че има засягане на
нервни окончания, които засягали ръката й. Твърди, че лекарят й обяснил, че е следствие от
падането, поради което й предписал физиотерапия, от която
съпругата му се чувствала малко по – добре. Излага, че след инцидента съпругата му не е могла да вдига дясната си
ръка, като стигала до някъде и не можела повече. Сочи и, че я болял таза, който
бил посинял. Твърди, че вследствие на болките в ръката съпругата му не могла да
спи спокойно, ставала нощем, пушела и мазали с
болкоуспокояващи. Обяснява, че ищцата е имала само болки в дясната, но не
и в лявата ръка. Разказва, че съпругата му се притеснява и как ще изхранва
семейството, тъй като и той не работи. Не отрича, че: през *** г. ищцата
е имала операция от д. х. на ***; че през *** г. е паднала
отново и вследствие на падането е получила пареза на долните крайници, която
все още е налице.
По делото е изслушана и ищцата.
Същата сочи, че тролея
е спрял на Общината, за да извика Б. п.,
както и, че падането е било там, тъй като шофьора ударил спирачки. Обяснява, че всичко станало много бързо. Твърди,
че станала да направи място на бабата и била подготвила парите, за да ги даде
на контрольорката. Излага, че в момента, в който е
станала са се ударили спирачки и полетяла напред към шофьора и се озовала на
земята. Сочи, че се съвзела на спирката на Общината,
като твърди, че предходната спирка не си спомня. Твърди, че след като се
съвзела се обадила на съпруга й да дойде да я вземе, като обяснява, че слязла
на П.. Разказва, че
първоначално изпаднала в шок, тъй като
се уплашила, че има травма на крака и, че ако падне още веднъж няма да проходи
никога. Сочи, че си ударила ръката и таза. Обяснява, че и шофьора и кондукторката й помогнали, но тя отказала
да се викне Бърза помощ. Излага и, че двамата са се отнесли много добре с нея, но че
шофьорът казал, че някой му е пресякъл пътя. Твърди,
че искала да провери дали ще тръгне, тъй като две години била от кръста надолу
без никаква чувствителност и й останала пареза единия крак. Излага, че не знае дали се е била хванала, тъй като всичко станало
много бързо.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни и
противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и е обективна. За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД е
необходимо в процеса да са установени виновно противоправно поведение (деяние,
изразяващо се в действие или бездействие) на лице, на което ответникът е
възложил някаква работа. На следващо място следва да е доказано наличието на
вреда, причинена на ищеца при или по повод извършването на работата, която да е
пряка и непосредствена последица от поведението на виновните служители.
В случай на установяване на горните предпоставки,
ответникът, за отхвърляне на иска, следва да докаже изпълнение на задължението
си да репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват
отговорността му.
По делото не се спори, че на ***г.
около *** часа ищцата е паднала в тролейбус, собственост на ответното
дружество, при което е получила травматични увреждания.
Не е спорно, а и се установява
от приобщените по делото доказателства, че водачът на тролейбуса Е.И. се е
намирал в трудовоправни отношения с ответника и, че на същия е възложено да
управлява поверения му тролейбус по зададеното разписание, съгласно дневния
наряд и пътния лист за деня.
Спорно на първо място е дали е налице противоправното и
виновно поведение на шофьора, на който ответникът е възложил да управлява
процесния тролейбус и дали е нарушил разпоредбите на ЗДвП, регламентиращи
сигурното и безопасно превозване на пътници. Съгласно разпоредбите на: чл.132, т.2 от ЗДвП, при превозване на пътници
водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички
условия за безопасното им превозване; чл.24, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако е необходимо
да предотврати ПТП; чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че шофьорът на процесния тролейбус движейки
се от спирката към светофара е намалил рязко скоростта, при което пътничката,
возеща се в тролея е паднала. За неоснователни съдът намира твърденията на
процесуалния представител на ответника, че шофьорът е намалил скоростта, за да
избегне ПТП. При разпита на шофьора същият заявява, че е имало някаква
„ситуация“, но каква не може да обясни. Свидетелката И., която също е била в
превозното средство не свидетелства да е имало опасност от ПТП, заради което да
шофьорът по нейните думи да „намали по - рязко“. Съдът намира за и. факта къде
точно е станало процесното ПТП, доколкото ВЛ по допусната САТЕ обяснява, че
разстоянието между спирката на „О.“ и светофара с кръстовището на ул. ***“ и
между спирката на Ц. и светофара на ул. Ш. са почти еднакви. Настоящият състав
намира, че следва да отбележи, че фактът, че ищцата не се е била хванала за
дръжка в тролея не освобождава също шофьора от отговорност, доколкото ако
същият не е намалил рязко, тя нямало да падне.
Поради изложеното
съдът намира, че по делото се
установи, че е налице противоправното и виновно поведение на лицето, на което ответникът
е възложил да управлява тролейбус, като същия е нарушил разпоредбите на ЗДвП,
касателно безопасното превозване на хора, което ангажира обективната
отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за
ищеца вредоносен резултат.
Спорно на следващо
място е и какъв е причинения на ищеца вредоносен резултат.
Установи се по делото, видно от
приложеното Съдебномедицинско удостоверение, че при падането си ищцата е
получила навяхване на дясна раменна става, кръвонасядане с охлузване по
седалището и в областта на дясното коляно. Спорно е по делото дали вследствие на падането същата
е получила тежко преднокоренчево увреждане на *** в
дясно и д. с. у.- а. тип
на н.м. д.. За установяване на
действително претърпените от ищцата вреди по делото са изслушани заключенията
на две СМЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. И двете
ВЛ по СМЕ са категорични, че дисковите хернии и свързаните с тях увреждания не
са в пряка връзка с травмата. ВЛ доктор С. подробно описва както в заключението
си, така и в проведеното по делото о.с.з. какви симптоми би получила ищцата,
ако при падането е получила твърдяното предкоренчово увреждане –силни болки в
гръбнака, обездвижване на крайника, каквито болки ищцата не твърди в ИМ да е
получила. Фактът, че ищцата е страдала от дискови хернии и преди датата на
процесната увреда се установи по безспорен начин и от представените медицински
документи. И двете ВЛ са категорични в заключенията си, че твърдените увреди са
по – скоро вследствие на извършваната от нея професионална дейност, а не от
падането.
С оглед на изложеното и предвид
заключенията на ВЛ приема за доказано, че настъпили в
резултат на деликта физически увреждания на ищеца са навяхване на дясна раменна става,
кръвонасядане с охлузване по седалището и в областта на дясното коляно. За
недоказано съдът приема, че вследствие на деликта физически
увреждания на ищеца
са свързани с тежко преднокоренчево увреждане на *** в ***.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване
на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на
увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените
задължителни указания с ППВС ***. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така
че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
В случая приетите от съда като травматични увреждания
вследствие на падането не са сериозни, проведеното лечение е свързано с покой и
прием на обезболяващи. Установи се, по делото, че ищцата е изпитвала както
физически болки, така и психически дискомфорт, доколкото се е притеснявала, че
вследствие на падането може да не може да се движи. Затрудненията в движенията
и цялостния физически дискомфорт според ВЛ следва да отшумат най много до
месец, което е незначителен период от време. Времето, през което ищцата не е
била на работа и е ползвала болничен за временна неработоспособност също не е
продължително. Фактът, че ищцата е преустановила дейността си и това е довело
до притеснение в семейството относно издръжката му не може са се вмени във вина
на ответника, доколкото същата е преустановила дейността си вследствие в
болките в ръката, които според ВЛ се дължат на заболяване, което не е
вследствие на падането в тролея.При тези обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че претендираната сума от ***лв справедливо обезщетява
претърпените от ищцата неимуществени вреди и в този размер иска следва да бъде
уважен.
Доколкото се явяват
основателни претенциите на ищеца, то следва да бъдат разгледан и предявения в условията на евентуалност обратен иск
с правно основание чл.
474, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 471 от КЗ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 471, ал. 1 от КЗ, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници,
какъвто несъмнено е ищецът по обратния иск, когато началната и крайната точка
на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и
поддържат задължителна застраховка "Злополука" на пътниците.
Общите правила за застраховката
"Злополука" препращат към правилата на застраховката
"Живот". Следователно правилата за застраховката
"Злополука" и застраховката "Живот" се прилагат
и към задължителна застраховка "ЗЛОПОЛУКА" на пътниците в средствата
за обществен превоз.
Съгласно чл.
474, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя за изплащане на
застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите,
когато вследствие на злополука, покрита по договора за застраховка по чл. 471,
е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник.
Разпоредбата на чл.
474, ал. 2 от КЗ предвижда, че при настъпване на злополука
застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от
застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или
съответната част от нея.
По делото не е спорно, че с договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет „застраховане на неимуществени и имуществени интереси на Т.т. ЕООД“,
обособена позиция 2 злополука на места в превозното средство на превозни
средства, собственост на Т.т. ЕООД“, сключен на ***г. между Т.т. ЕООД, в
качеството на възложител и „Д. з.“, в качеството на изпълнител, между страните
по обратния иск е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил,
а изпълнителят е приел да предостави застрахователна услуга и защита при
настъпили на територията на гр. П. застрахователни събития при ред и условия,
посочени в документацията за обществена поръчка.
Не е спорно, че в договора страните са се
договорили, че покрити с договора рискове са здравето, животът и телесната
цялост на пътниците в средствата за обществен превоз, както и лицата намиращи
се в превозни средства или в непосредствена близост до тях, преди качването и
слизането.
Безспорно установено по делото е,
че в издадената от застрахователя
застрахователна полица №*** от ***. са застраховани със застраховка
„злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ следните застрахователно
покрития „смърт от злополука“ и „трайна загуба на работоспособност от
злополука“. Същото се установява и от Общите условия по застраховка злополука
на пътниците в средствата за обществен превоз, в който е посочено кои са
покритите застрахователни рискове.
Безспорно са доказани
и настъпилите увреждания на застрахованото лице.
Оспорва се правото на
ищеца по обратния иск да търси отговорност от застрахователя /.
За да възникне
отговорността на застрахователя, съгласно чл.
474, ал. 1 от КЗ, е необходимо да бъде причинена причинена смърт или
трайна загуба на работоспособност на пътник.
Работоспособността се
установяват от органите на експертиза на работоспособността (чл. 61 КСО
и чл. *** на Наредбата за експертиза на работоспособността). Временна
неработоспособност се установява с болничен лист, трайна неработоспособност се
установява с експертно решение. С други думи за да е налице трайна
неработоспособност, увреденото лице трябва да има издадено експертно решение
/ТЕЛК/ за конкретното увреждане.
Видно от приложените
по делото доказателства ищцата има такива експертни решения ТЕЛК от *** г., но
същото е издадено за други заболявания
на ищцата, които съдът е приел, че не са вследствие на настъпилата злополука. Поради
изложеното следва да се, че трайната неработоспособност у ищцата не се намира в
причинно следствена връзка с претърпяното увреждане. Както и че от увреждането
не е била причинена трайна загуба на работоспособност.
Съдът счита, че на ищцата в следствие на увредата са
причинени телесни увреждания, които биха са причинили само временна загуба на
работоспособност, като няма доказателства /издадено решение на ТЕЛК/, че в
следствие на процесната увреда е причинена трайна неработоспособност в
определен процент.
Временната загуба на работоспособност не е основание
за възникване на отговорността на застрахователя по смисъла на чл. 474, ал. 1 от
ЗК. По делото не се
представиха доказателства в сключения между страните договор за задължителна застраховка
"З. на п. в с. за о. п.", полица №***
от *** – като допълнителен
покрит от застрахователя риск да е вкл. и „временна неработоспособност в
следствие на злополука". Поради това съдът намира, че не е настъпил
покрития от застрахователния договор застрахователя риск, смърт от злополука“ и „трайна загуба на работоспособност от злополука“, поради което обратният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и двете
страни по главния иск имат право на сторените по делото разноски. След компенсация
на разноските, които се дължат на двете страни, съобразно уважената и
отхвърлената част в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на ***лева.
С оглед изхода на
спора ответникът по обратния иск има право на разноски. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени от ответника, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради
което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер
на *** лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА., на основание чл.49 ЗЗД „Т.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Р.С.
ЕГН ********** ***, сумата от *** лв, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на деликт, причинен на ***г. от виновни и противоправни
действия на лице – водач на тролейбус, комуто ответникът е възложил работа по управлението
на собствено ППС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането - ***г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля иска за горницата над присъдената сума от *** лева до
претендираната от *** лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Н. срещу „Д. З.“ - АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл.
474, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 471 от КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от *** лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
- ***г. до окончателното плащане на сумата представляваща обезщетение за претърпените от Ф.Р.С. ЕГН ********** *** неимуществени вреди, вследствие на деликт, причинен на ***г. от виновни и
противоправни действия на лице –
водач на тролейбус, комуто ищецът е
възложил работа по управлението на собствено ППС, застрахавано при ответника въз основа
на Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „„застраховане на
неимуществени и имуществени интереси на Т.т. ЕООД“, обособена позиция 2
злополука на места в превозното средство на превозни средства, собственост на Т.т.
ЕООД“, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф.Р.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Н., сумата от *** лв., представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на
„Д. З.“ - АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от *** лв., представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето – лице помагач Д. З.“ - АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
на страната на ответника по първоначалния иск..
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: