Р Е Ш Е Н И Е № 94
гр. Монтана, 26 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 18.02.2021 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V
състав, А.д. № 519 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, вр. чл. 106а от ЗАП,
вр. чл. 144 АПК.
Образувано
е по жалба на Я.Г.Ц., със съдебен адрес:***08 А, чрез адв. М.М.,***,
служебен адрес и адрес за призоваване: rp. Bpaца, ул. "Л*** " № * ,
ет. * , офис 402 против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2584/30.10.2020 г.
на Директор РД "АА"-Враца, с която е наложено временно
спиране от движение чрез отнемане на свидетелство за регистрация на автомобил „И***
”, с
рег. № М*** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената Заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност, необоснована,
постановена в нарушение на изискванията на закона, а също така и при пълна
липса на мотиви, поради което са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 от АПК. Счита
Заповедта за бланкетна, както и че не са налице сочените основания за нейното
издаване. Дори да се приеме хипотетично, че същите са налице, то същата съдържа
пороци, които са съществени и са основание за нейната отмяна. Заповедта е
опорочена по отношение на формата - липсва задължителен реквизит. ПАМ е
приложена без конкретизация на нейния срок. Записаното „но за не-повече от 12
месеца", не дава яснота какъв е конкретният срок, за който е наложена, за
да може лицето, на което е наложена ПАМ да разбере за колко време му се отнема
регистрационната табела и Свидетелство за регистрация на автомобила. Поради
тази причина и поради цялостното съдържание на заповедта, не може да се приеме,
че е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК за наличие на
изчерпателна разпоредителна част на ИАА.
Ответната страна - Директор РД
"АА"-Враца в писмено становище /л. 11/ счита, че атакуваната Заповед е съобразена с
материалните и процесуалните правила при издаването й.
Доказателствата
са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 29.10.2020
г. против Г*** А*** Д*** , с. К*** , в качеството му на водач на съчленено ППС
в състав – влекач И*** ЛД 44DE47, кат. N3, рег. № М*** и
полуремарке Ш*** СПР 24, рег. № М*** , е съставен АУАН, затова че на същата
дата извършва превоз за собствена сметка между два пункта на територията на
РБьлгария, без лицето, за чиято сметка се извършва превозът да притежава лиценз
за извършване на обществения превоз на товари, като в момента на проверката ППС
е без товар, с което е нарушил чл. 12б, ал. 10, пр. 1 от ЗАвП.
С оспорената Заповед за прилагане на
ПАМ №
РД-14-2584/30.10.2020 г. на Директор РД "АА"-Враца, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1,
ал. 2, т. 2 от ЗАП, е наложена принудителна мярка, изразяваща се във временно
спиране от движение, чрез отнемане на per. табела и свидетелство за регистрация
част II на автомобил И*** с per. № М*** , до отстраняване на нарушенията, но за
не повече от 12 месеца.
Със
Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на Изпълнителен директор ИА „АА”, Директорите
на РД „АА” са упълномощени длъжностни лица, имащи право да прилагат ПАМ при
условията на чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а от ЗАП.
Съгласно
писмо рег. № 301000-1771 т 28 01 2021 г. на ОД на МВР Монтана, Началник Сектор
„ПП” допустимата максимална маса на ППС влекач И*** с рег. № М*** е 17990 кг, а
допустимата максимална маса на ППС полуремарке Ш*** с рег. № М*** е 35000 кг.
Видно
от Свидетелство за регистрация, Част І, влекач И*** с рег. № М*** е собственост
на Я.Г.Ц. и е с допустима максимална маса 17990 кг, в който смисъл е
удостовереното от Началник Сектор ПП Монтана.
По делото са представени още издадено
НП въз основа на съставения АУАН, жалба от собственика на
ППС до Директора на РДАА Враца, в която заявява, че неправомерно са му свалени
регистрационните табели на камион И*** , тъй като същият не е превозвал товар. /л.
17/
С разпореждане на този състав на съда
от 15 12 2020 г. и на основание чл. 170 от АПК е разпределена
доказателствената тежест между страните. С протоколно определение при условията
на чл. 171, ал. 4, във вр. с чл. 9, ал. 3 от АПК са дадени допълнителни
указания до страните.
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта
е връчена на 30.10.2020 г. /л. 13/, а жалбата е подадена на 13.11.2020 г. /л.
4/ или в законоустановения 14 дневен срок за обжалване.
Жалбата е подадена от адресата на акта, на което са засегнати законни права, поради
което същата се явява допустима за разглеждане по
същество.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, имайки предвид приложената по делото Заповед №
РД-01-43/23.01.2020 г. на Изпълнителен директор ИА „АА”, в който смисъл е чл.
107, ал. 1 от ЗАвП. С последната, Изпълнителният директор на ИА „АА”, гр. София
упълномощава определени длъжностни лица, включително и Директорът на РД „АА”,
който орган е издал оспорената Заповед. Вьпреки че не са навеждани възражения,
касаещи правата на лицето, посочено като Директор на РД „АА”, да подписва
издадената Заповед, предвид обстоятелството, че същото е посочено като
изпълняващо длъжността, съдът счита за необходимо да отбележи, че това няма
отношение към въпроса за компетентността на органа, издател на акта. Това е
така, тъй като упълномощаването е обвързано с длъжността като наименование и
дейност, не и с физическото лице, което в момента я заема.
Наложената от административния орган ПАМ, е временно спиране от движение
чрез отнемане на регистрационни табели и свидетелството за регистрация част ІІ
на автомобил И*** с рег. № М*** . Като правно основание за издаване на същата
са цитирани правните норми на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗАП, а
като правна норма за извършеното нарушение е посочен текста на чл. 12б, ал. 10,
пр. 1 от ЗАвП.
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАП - За преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 2 от ЗАП
- Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от
органите по контрол чрез: сваляне на предната табела с регистрационен номер и
отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство, и свързаните с извършвания превоз документи - в случаите по ал. 1, т.
3, букви "а" и "г".
Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 1 от ЗАП -
Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от
органите по контрол чрез: сваляне на предната табела с регистрационен номер и
отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в".
Съгласно чл. 12б, ал. 10, пр. 1 от ЗАП
- Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на
Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав
от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на
обществен превоз на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски
стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Сьгласно § 1, т. 4, б. „а” от ДР на
ЗАП - По смисъла на този закон: "Превоз за собствена сметка" е: превоз
на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач
пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна
дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да
се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.
Сьгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАП - По
смисъла на този закон: "Превоз на товари" е превоз на товари с
моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз
на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
Настоящият състав не споделя
възражението, че оспорената Заповед е бланкетна и не е мотивирана. Видно от
същата в нея са налице всички задължителни на чл. 59, ал. 2 от АПК, реквизити.
В същата надлежно са отразени, както фактическите обстоятелства, при които е
установено нарушението – последното е описано като извършване на превоз за
собствена сметка, без лицето, за чиято сметка се извършва превоза да притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Посочени са датата и мястото
на установеното нарушение, водачът и собственикът на проверяваното ППС, като последното
е индивидуализирано по вид и рег. номер, посочени са имената на лицата, които
са извършили проверката и съставеният, въз основа на констатираното нарушение,
АУАН, в който акт също са изложени, както аналогични, така и допълнителни факти
и обстоятелства, като вид, тонаж и рег. номер на управляваното, от неговия
водач, съчленено ППС, описано е извършеното деяние и къде е установено същото и
какво е иззето по време на проверката. Изложеното в АУАН съставлява част от съображенията
за издаване на оспорената Заповед, поради липсата на законова пречка такива да
бъдат изложени отделно. Установените от административния орган фактически
обстоятелства са подведени под цитираните от него правни норми, а последните са
съответни на изложените фактически обстоятелства. С оглед на това, не
Заповедта, а жалбата е с бланкетни твърдения. В нея са нахвърляни правни понятия,
като „необоснована”, „в нарушение на закона”, твърди се, че „не са налице
сочените основания за нейното издаване”, без конкретно посочване на факти и
обстоятелства, които да ги обосновават и да могат да бъдат обсъдени от съда.
Като възражение в жалбата се твърди,
че Заповедта е опорочена по отношение на формата - липсва задължителен реквизит,
но не се посочва кой е този липсващ реквизит. От една страна липсата не реквизит
не се свързва с формата на акта, а е елемент от нейното съдържание, като в
случая и за съответния вид актове, законодателят е предвидил обикновената
писмена форма, която на практика е спазена.
Този състав не установява в
производството пред административния орган да са допуснати съществени
процесуални нарушения, т.е. такива, които да водят до друг правен извод, а от
там и до незаконосъобразност на издадения административен акт. Като съществено такова
нарушение, в тази връзка се счита, че ПАМ е приложена без конкретизация на
нейния срок, а от записаното „за не-повече от 12 месеца", не става ясно
какъв е конкретният срок, за който е наложена. Видно от самата Заповед,
наложената ПАМ е с два алтернативно посочени срока, които са приложими самостоятелно,
всеки за себе си, а именно: първият - до момента на отстраняване на нарушението
и вторият – за не повече от 12 месеца. Тези срокове са предвидени и в закона и
ясно дават да се разбере до кога ще бъде действието на наложената мярка.
Административният орган не може да знае, нито следва да предполага кога собственикът
на МПС ще отстрани нарушението, поради което не може да фиксира точна дата за
действие на наложената от него ПАМ, затова и първият срок е обвьрзван сьс
сбьдването на конкретно събитие – отстраняване на нарушението. Реалното
осъществяване на това събитие е изцяло във волята и правото на собственика на
ППС или когато същото настъпи, то и наложената ПАМ, по силата на закона спира
своето действие. Вторият срок е отделен и самостоятелен от първия и е свързан с
изтичането на определен период от време, т.е. в случай, че нарушението не се
отстрани в рамките на 12 месеца, то след неговото изтичане, наложената ПАМ
прекратява своето действие, отново по силата на закона. Двата срока са
независими и отделни един от друг, т.е. с настьпването, на което е и да е от
предвидените в тези алтернативни срокове, събития, наложената мярка прекратява
своето действие, без да е необходимо издаването на друг акт или извършването на
някакво фактическо действие от определено лице или орган.
Не се споделя твърдението, че на 29.10.2020
г. водачът на ППС с рег. № М*** не е осъществявал превоз, след като това ППС е
установено в района на бензиностанция Петрол в гр. Лом, тъй като, за да се
установи на това място, то същото е управлявано, като в случая неговият водач е
лице различно от неговия собственик. Дали в ППС е имало товар или не е имало такъв,
каква е била целта на неговото управление, то тези обстоятелства са
ирелевантни, след като същото е с допустима максимална маса над 12 тона, за
което законът изисква притежаването на лиценз. Изискването за притежаване на
лиценз е обвързано с максималната допустима маса на ППС, което е единственият критерий,
който законодателят поставя, за да може това ППС да се движи по пътищата за обществено
ползване, т.е. самият факт на неговото управление, имплицитно обуславя
извършването на превоз, а след като е налице превоз, то лицето, за чиято сметка
се извършва превозът следва да притежава лиценз за извършване на обществен
превоз на товари, каквито обстоятелства в случая нито се твърдят, нито се
представят доказателства в такава насока.
Доколко по
дадените от съда указания за представяне на документите, придружаващи превозът,
оспорващият пояснява, че липсват такива, то същите единствено биха имали
значение към определянето на превоза като обществен или такъв за собствена
сметка, без да променят фактическите обстоятелства и изведените въз основа на
тях правни изводи, респ. не се отразяват върху правилността на издадената
Заповед.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, при спазване на процесуалните норми и в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на Я.Г.Ц.,*** А, чрез адв. М.М.,*** против Заповед за
прилагане на ПАМ № РД-14-2584/30.10.2020 г. на Директор РД
"АА"-Враца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :