№ 868
гр. Пазарджик, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220104498 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "Профи кредит България" ЕООД срещу
ЛЮБ. ТР. Н. от с. *************, за установяване по реда на чл. 422 от ГПК на задължение
по договор за потребителски кредит от 26.05.2017 г. в частта, за която е била издадена
заповед за изпълнение, и за осъждане на ответника на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК да
заплати на ищеца сумата, за която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Установителната част на иска е с предмет 1878 лв. главница, договорно
възнаграждение (договорна лихва) в размер 1084,37 лв., дължимо за периода от 26.11.2017 г.
до 27.08.2019 г., лихва за забава в размер 208,79 лв. за периода от 27.07.2017 г. до 27.08.2019
г. и законна лихва в размер 869,92 лв. за периода от 27.08.2019 г. до 27.10.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението - 28.10.2021 г.
Осъдителната част, за която заявлението по чл. 410 от ГПК е било отхвърлено, е с предмет
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер 1718,94 лв.
В исковата молба се описват обстоятелства около сключването на договора за отпускане на
кредит и превеждането от страна на кредитодателя на сумата по него в размер 2000 лв.,
описват се допълнителните услуги, за които се дължи сумата 1718,94 лв., сочи се, че
задължението следвало да се погаси на месечни вноски за 36 месеца, но длъжникът
направил само четири пълни и една частична погасителни вноски в общ размер 708,92 лв.,
от които 12,82 лв. погасили лихви за забава, 40 лв. - такси по тарифата на кредитодателя за
извънсъдебно събиране, а останалата част - съответна част от задълженията по погасителния
план. Била уговорена предсрочна изискуемост по право при просрочие на две пълни
1
месечни вноски, затова кредиторът уведомил длъжника, че задължението е обявено за
предсрочно изискуемо, на 27.08.2019 г. Излагат се доводи за дължимост на отхвърлената
част от задължението, като освен другото се подчертава, че ответникът е дал съгласие за
заплащането на възнаграждение за тези услуги и е бил наясно, че може в 14-дневен срок да
се откаже от сключения договор, но не го е направил, което е показателно относно
съгласието му за така описаните параметри на заема.
Ответникът ЛЮБ. ТР. Н. чрез упълномощения от него адвокат с отговора си оспорва иска,
като излага доводи за нищожност на договора: нарушени са чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, .чл.
11, ал. 1, т. 1, 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, включително точното определяне на
възнаградителната лихва и на ГПР, посочването на дата и място на сключване, не е
разбираема и недвусмислена информацията за броя и размера на погасителните вноски, ГПР
и ГЛП, не се конкретизира какво точно се включва в месечната вноска, няма посочване на
лихвен процент, дължим при просрочие, на право на отказ на потребителя от договора,
предупреждение за последиците при просрочие. Това води до недействителност на договора
изцяло. До недействителност на целия договор води и уговорката за пакет от услуги
"Бонус", който не е ясно какво включва, от друга страна, със споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, който не е ясно дали е "Бонус", или друг, са закупени пет
вида услуги - уговорената цена за тях е прекомерна и се дължи, независимо дали услугите са
ползвани, или не. Договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави -
възнаградителната лихва е твърде висока, надвишава приетия в съдебната практика
трикратен размер на законната лихва. Нарушени са разпоредби не само на ЗПК, но и на ЗЗП
- договорът е изпълнен с неравноправни клаузи, в частност тези за ГПР, ГЛП и
възнаграждението за допълнителни услуги, които не са индивидуално договорени. При
условията на евентуалност ответникът счита, че са нищожни отделните клаузи на ГПР, ГЛП
и възнаграждение за допълнителни услуги.
В хода на делото страните поддържат становищата си.
От писмените доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:
Договорът за потребителски кредит "Профи кредит стандарт" е сключен между страните на
26.05.2017 г., като в него е посочена датата на полагане на подписите на клиента и на
лицето, действащо от името на кредитодателя, а изрично място на сключване не се сочи,
посочен е единствено "адрес на офис на кредитора".
По силата на този договор кредитодателят (ищецът) предоставя на клиента - ответника, в
заем сумата 2000 лв., която следва да се върне на 36 месечни вноски, всяка по 97,59 лв., с
падежи на 26-то число от месеца, при годишен процент на разходите 49,89% и годишен
лихвен процент 41,17%. С отметка е избран един от четири възможни пакета от
допълнителни услуги - "екстра", "екстра+", "бонус" и "бонус+", като от четирите е отметнат
пакетът "бонус". В договора се съдържа отбелязване, че закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит при
предлаганите условия. Договорът включва отделно възнаграждение за този пакет услуги в
размер 1984,68 лв., платимо също на месечни вноски, всяка по 55,13 лв. отделно е
2
подписано от страните и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги - общо за четирите пакета, описващо общо включените в тях пет вида
услуги, без в споразумението да се уточнява кой от тях какви услуги включва или какви
услуги включва избраният пакет "бонус": приоритетно разглеждане и изплащане на кредита;
възможност за отлагане на определен брой погаситеелни вноски; възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Към договора е приложен погасителен план, включващ размера на частта за главница и
лихва във всяка от месечните вноски с общ размер 97,59 лв., а в отделна колона - и вноските
по пакета от допълнителни услуги.
Общите условия на кредитодателя за този вид договори съдържат информация за правото на
кредитополучателя да получи във всеки един момент информация за извършените и
предстоящите плащания под формата на погасителен план, както и за правото му да се
откаже от договора. Сочи се и че при просрочие на вноска кредиторът начислява лихва за
забава в размер ОЛП+10% годишно, както и че просрочие с повече от 30 дни на една вноска
договорът се прекратява автоматично и задължението става предсрочно изискуемо, без за
това да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление.
Длъжникът, според признатото от кредитора, което не е оспорено, е платил общо четири
пълни вноски, вкл. вноска по пакета от допълнителни услуги, в размер по 152,72 лв., които
са отнесени към съответните части от задължението, въпреки че са направени със
закъснение съответно от 2 дни (28.07.2017 г.), 9 дни (04.09.2017 г.), 21 дни (17.10.2017 г.) и
208 дни (22.05.2018 г.), както и една частична вноска, без посочена по делото дата, в размер
45,22 лв., отнесена към задължението за вноските по договора за допълнителни услуги; не се
сочи дали освен тези суми има и други, които са платени и отнесени към лихвите за забава.
По делото е представено писмо с дата 08.09.2021 г., адресирано до длъжника (ответника), с
което му се съобщава, че считано от 27.08.2019 г., вземането по договора е обявено за
предсрочно изискуемо. Представена е разписка, удостоверяваща връчване на писмо до
длъжника от "Профи Кредит България" ЕООД на съпругата на длъжника с дата на
връчването 08.04.2019 г., като същата е датата и на пощенското клеймо. Тъй като не би
следвало писмо с дата на написването от м. септември 2021 г. и предсрочна изискуемост,
обявена с дата от август 2019 г., да е изпратено и връчено още през април 2019 г., съдът
приема, че представената разписка се отнася за друга пратка с неизяснено по делото
съдържание и връчването на писмо с което се обявява на длъжника предсрочната
изискуемост на задължението му поради неплащане на няколко вноски, не е доказано.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Тъй като съдебната практика приема, че предсрочната изискуемост във всички случаи
следва да е обявена на длъжника, дори когато договорът съдържа уговорка за нейното
настъпване по право, следва да се приеме, че при недоказано уведомяване на длъжника
предсрочна изискуемост не е настъпила.
3
Съдът не констатира нарушения на изброените в писмения отговор точки на ал. 1 на чл. 11
от ЗПК. Чл. 12 от ЗПК не се отнася за този вид кредити. Неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 1 не
води до недействителност на договора за кредит. Посочени са годишният процент на
разходите и годишният лихвен процент - в договора, както и размерът на обезщетението за
забава - в общите условия. Сочи се какво включват месечните вноски по погасителния план
- размер на главницата и на възнаградителната лихва по всяка от тях. При действието на
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК съдебната практика за недействителност на уговорките за
възнаградителна лихва в размер, по-голям от трикратния размер на законната лихва, следва
да се счита за изоставена.
Неиндивидуалното уговаряне на клаузите по договора, в частност тези за размера на ГЛП и
ГПР, само по себе си не води до извод за тяхната неравноправност.
Колкото до уговореното възнаграждение за допълнителни услуги "бонус" с не напълно
уточнено по делото съдържание, тук съдът споделя становището на ответника, че става дума
не само за неравноправна клауза, попадаща в приложното поле на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП
- уговорка, "която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“ и
поради това недействителна, но и за уговорка, заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
недействителна (нищожна) и на това самостоятелно основание. Очевидно е, че петте
изброени допълнителни услуги не биха могли да имат пазарна стойност, почти равна на
главницата по кредита, и никой психически здрав заемател не би заплатил за тях такава
цена, ако има избор да не го направи, като не ги ползва. Без значение е, че длъжникът
формално в договора е декларирал, че сам избира да ползва тези допълнителни услуги, и че
отново чисто формално в договора се сочи, че неползването им не е свързано с отказ да се
предостави кредит или да се предостави при същите условия. Без всякакво значение за
действителността на уговорката е доброволното съгласие на длъжника, знанието му, че в
определен срок от сключването може да се откаже от договора без неблагоприятни
последици и пр. Нищо от това не може да санира нищожността на уговорката,
противоречаща по съдържанието си на закона.
Няма причина обаче да се счете, че нищожността на уговорката за фактически допълнителна
лихва води до недействителност на целия договор, който сам по себе си отговаря на всички
условия, за да бъде действителен и без споразумението за т.нар. допълнителни услуги.
Недействителността защитава интереса единствено на заемателя и ако той е сключил
договора заедно с уговорката за допълнителни услуги, то несъмнено би го сключил и без
нея, при положение, че така условията са по-благоприятни за него.
Казаното води до извода, че ответникът не дължи заплащане на възнаграждението за
допълнителни услуги, но дължи да върне главницата по кредита, възнаградителната лихва и
обезщетението за забава в размер ОЛП+10% върху просрочените вноски. Предсрочна
изискуемост не е настъпила и обезщетението за забава следва да се изчисли от падежа на
всяка месечна вноска до 27.10.2021 г. (деня преди подаването на заявлението, до който се
претендира и със самото заявление).
4
Сумите, прихванати към недължимото възнаграждение за допълнителни услуги, в общ.
размер 265,74 лв., следва да се считат за суми, погасяващи част от главницата и
възнаградителната лихва по договора за заем, или за погасени от плащането им да се
приемат петата и шестата вноски по договора и част от седмата в размер 70,56 лв., които да
се отнесат към 62,12 лв. от възнаградителната лихва по тази седма вноска и 8,44 лв. от
главницата по същата вноска, като от тази вноска остават да се дължат 27,03 лв.,
представляващи главница, или общото неплатено задължение по главницата е 1776,07 лв., а
по възнаградителната лихва - 894,53 лв., отнасящи се за периода от 27.01.2018 г. до
27.08.2019 г.
Лихвата за забава (в размер законната лихва) върху всяка неплатена вноска по погасителния
план - включваща главница и възнаградителна лихва - от нейния падеж до деня преди датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 27.10.2021 г. е в общ размер 729,43 лв., като
падежите на вноските са между 26.01.2018 г. до 26.06.2020 г.
Ищецът е разделил дължимото за забава обезщетение, което претендира, на "законна лихва"
- от датата на претендираната предсрочна изискуемост 27.08.2019 г. до датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК, в размер 869,92 лв., и "лихва за забава" - върху вноските с
настъпили падежи за периода преди 27.08.2019 г. до тази дата, в размер 208,79 лв.
Така изчислени, без да се счита, че е налице предсрочна изискуемост, от датите на падежите
на неплатените вноски, обезщетенията за забава са в размер 146,02 лв. за периода от
27.01.2018 г. до 27.08.2019 г. (общо 20 вноски с падежи, настъпващи в този период) и 583,41
лв. за периода от 28.08.2019 г. включително до 27.10.2021 г. (както върху 20-те вноски с
настъпили вече падежи, така и върху вноските с падежи, настъпващи след м. август 2019 г.).
За тези суми и следва да се уважи искът.
Поради всичко изложено съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ЛЮБ. ТР. Н., ЕГН **********, от с.
***********, дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********, сумите по заповед за изпълнение № 2020/01.11.2021 г., издадена по ч.гр.д.
3726/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, както следва:
1776,07 лв. главница по задължение по договор за потребителски кредит № ********** от
26.05.2017 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.10.2021
г., до изплащане на вземането;
894,53 лв. договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) за периода от 26.11.2017 г. до
27.08.2019 г.;
146,02 лв. лихва за забава за периода от 27.07.2017 г. до 27.07.2019 г.;
583,41 лв. законна лихва за периода от 27.08.2019 г. до 27.10.2021 г.,
5
като отхвърля иска за разликата над 1776,07 лв. до пълния предявен размер от 1878 лв. за
главницата, за разликата над 894,53 лв. до пърния предявен размер от 1084,37 лв. за
договорното възнаграждение, за разликата над 146,02 лв. до пълния предявен размер от
208,79 лв. за лихвата за забава и за разликата над 583,41 лв. до пълния предявен размер от
869,92 лв. за законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за осъждане на ЛЮБ. ТР. Н. да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД – гр. София сумата 1718,94 лв., представляващи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ********** от 26.05.2017 г.
Осъжда ЛЮБ. ТР. Н. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 174,13 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда ЛЮБ. ТР. Н. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 245,08 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на ЛЮБ. ТР. Н. сумата 956,26 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на ЛЮБ. ТР. Н. сумата 245,83 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6