Р Е Ш Е Н И Е
№......... 10.07.2020г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 26
юни 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4008, по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание по чл. 143,
ал. 3 СК.
Ищците по делото - непълнолетното
дете М.Я.Д., ЕГН **********, и малолетното дете Д.Я.Д.,
ЕГН **********, чрез назначения им особен представител, твърдят, че техни
родители са А.М.С. и Я.С.Д.. През 2016г. родителите на децата се разделят.
Майката А.М.С. злоупотребява с алкохол, няма работа и доходи, няма и сигурно
жилище. Била е с установена алкохолна зависимост. През месец октомври 2016г. майката
изоставя децата сами в общинското им жилище и заминава в неизвестна посока.
През месец август 2018г. е настанена в Държавна психиатрична болница „Д-р
Георги Кисьов” гр. Раднево. Бащата Я.Д. заминава да работи в чужбина. Майката
продължавала да злоупотребява с алкохола, а бащата проявява непостоянство по
отношение на връщането си в България и грижата за децата.
Със
Заповед № 2406-ЗДЗД-5122/03.11.2016г. на Директора на АСП - Дирекция „Социално
подпомагане" - гр. Стара Загора, спрямо децата М. и Д., е предприета мярка
за закрила - настаняване в социална услуга - ЦНСТДМУ гр. Стара Загора, която
мярка за закрила е потвърдена с Решение № 2/03.01.2017г. по гр. дело № 5692 по
описа за 2016г. на Районен съд - Стара Загора, за срок от три години от влизане
в сила на съдебното решение или промяна на обстоятелствата, довели до
предприемането на мярката за закрила.
На
03.05.2017г. в ОЗД/ДСП - Сердика е депозирано заявление от А.С., с което
заявява, че желае М. и Д. да бъдат реинтегрирани в нейното семейство и
декларира, че има възможност да ги отглежда. От извършеното социално проучване
се установява, че към онзи момент реинтеграцията на децата в семейството на
майка им не е в техен интерес. На 02.05.2018г. в ОЗД/ДСП - Стара Загора е
депозирано заявление от Я.Д., с което заявява желанието си М. и Д. да бъдат
реинтегрирани в неговото семейство и деклалира, че ще се установи трайно в
страната и има възможност и желание да полага грижи за двете деца. Но по време
на проучването, бащата на няколко пъти изказва колебанията си, че все още няма
възможност да се грижи за М. и Д., защото няма подкрепа от близки и роднини. На
05.09.2018г. Я.Д. депозира заявление в ОЗД/ДСП, с което оттегля подаденото
заявление за реинтеграция на децата. Декларира, че желае те да бъдат настанени
в семейството на М.С. - техен дядо по майчина линия.
Със
Заповед № ЗД/д-ст-176/12.09.2018г. и Заповед № ЗД/д-ст-177/12.09.2018г. на
Директора на АСП - Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Стара Загора е
прекратено временното настаняване на децата М.Д. и Д.Д. ***, и са настанени
временно в семейството на М.И.С. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Със съдебно решение №
85/22.01.2019г. по гр. дело № 5632 по описа за 2018г. на Старозагорски районен
съд е постановена нова мярка за закрила спрямо малолетните деца М.Я.Д. и Д.Я.Д.
- настаняване в семейство на роднини – М.И.С., с ЕГН ********** - дядо по
майчина линия, с постоянен адрес:***, за срок до навършване на пълнолетие на
всяко от децата, а ако учат - до завършване на средно образование, но не повече
от 20 - годишна възраст, или до промяна на обстоятелствата, довели до
предприемането на мярката за закрила, т.е. с посоченото съдебно решение, на
дядото М.И.С. е възложено да упражнява заместваща грижа по отношение на двете
малолетни деца, по смисъла на чл. 137 от Семейния кодекс.
Отглеждането,
възпитанието, издръжката, покриването на всички потребности и на двете деца е
поета изцяло от дядо им М.С., при когото са настанени и живеят. Съгласно
експертно решение № 1570/075 от 24.06.2016г. същият е трудоустроен - с 58 %
трайно намалена работоспособност, с диагноза - слепота на едното око. Той е
пенсионер. Видно от Разпореждане № **********/01.11.2018г. на ТП на НОИ - гр.
Стара Загора /приложено по делото/ същият получава лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 209.85 лева месечно. Детето М.Я.Д. /на 15
годишна възраст/ е със здравословни проблеми. Съгласно експертно решение №
0759/044 от 24.03.2016г., тя е с поставена диагноза - Умерена умствена
изостаналост. Удостоверена е със 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ.
Причината за това състояние на момичето е, че през м. април 2007г. е блъсната
от кола, в резултат на което е претърпяла тежка черепно-мозъчна травма. Към
настоящия момент, М. е с лицева травма, има хипотрофия на лявата ръка, намалена
мускулна сила в лявата ръка, намалени по обем и скорост движения в лявата ръка,
горна, лява монопареза - лека степен. Неспокойна е, негативистична, с трудно
разбираем говор, изпълнява команди след продължително настояване, с беден
речник - казва отделни думи. Детето е със сериозни здравословни проблеми,
нуждае се от специални грижи и има специални потребности - за да се поддържа
състоянието му, следва да и бъдат закупувани лекарства, като част от тях не се
заплащат изцяло от НЗОК, а се доплащат. С оглед състоянието на детето, то
посещава често лечебни заведения, а също и дневни центрове за деца със
специални потребности. Всички разходи по това перо се покриват от дядо му.
Отделно от това на детето се закупуват и осигуряват специални помощни средства
при ходене, като по-голямата част от тях се заплащат от дядото, като детето,
освен обикновените нужди /като хранене обличане и други ежедневни разходи/, има
специални грижи и потребности, свързани със здравословното му състояние.
Другото
дете - Д.Я.Д. е на 9 години. Посещава училище и извънкласни дейности. Детето е
във възраст, в която се развива изключително интензивно, което неминуемо води
след себе си и необходимост от извършването на значителни разходи, свързани с
осигуряването на прехрана, дрехи, образователни потребности, закупуване на
учебници, тетрадки, учебни помагала, консумативи, лекарства - когато се
разболее, транспортни разходи, и не на последно място за посещаване на
извънкласни дейности и уроци, свързани с нормалните образователни потребности
на детето. Към момента всички тези разходи се поемат изцяло от дядото.
Твърди
се, че от настаняването на децата при дядо им и към настоящия момент родителите
не полагат абсолютно никакви грижи за нито едно от двете си деца. Същите са
напълно незаинтересовани от отглеждането и възпитанието им. Не предоставят
каквито и да било финансови средства за съществуването им. Не им купуват нито
храна или дрехи, лекарства и др. Не ги посещават и не участват по никакъв начин
в живота и развитието на децата си. Родителите не проявяват никакво отношение
към тяхното отглеждане, развитие, възпитание, потребности, издръжка. Те са се
„самоосвободили” изцяло от какъвто и да било ангажимент като родители по
отношение на децата си. Изцяло грижата за тях е поета от дядо им М.С..
Според
ищците, въпреки поетата от дядото грижа за децата, това не освобождава
родителите им от задължението им да осигуряват условия за живот, необходими за
развитието на децата им. Предвид обстоятелствата, че родителите са млади,
здрави и работоспособни хора, нямат задължения за издръжка към други лица, същите
могат да заплащат издръжка за всяко от децата си в претендирания размер.
Предвид
гореизложеното, особения представител на ищците моли съдът да постанови
решение, с което да осъди А.М.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
и Я.С.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и настоящ адрес:***,
да заплащат, всеки един от тях поотделно, месечна издръжка на децата М.Я.Д.,
ЕГН **********, и Д.Я.Д., ЕГН **********, чрез техния дядо М.И.С., ЕГН **********,
както следва:
- за
детето М.Я.Д. - сумата в размер на 180.00 лева месечно, до пето число на всеки
календарен месец, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на същата, както и издръжка за минало време - една
година назад, считано от датата на завеждане на исковата молба.
-за
детето Д.Я.Д. - сумата в размер на 160.00 лева месечно, до пето число на всеки
календарен месец, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на същата, както и издръжка за минало време - една година
назад, считано от датата на завеждане на исковата молба.
Ответницата
– майката на децата А.М.С. в
законоопределения срок не е депозирала писмен отговор на исковата молба.
Назначеният особен представител на
ответника - бащата на децата Я.С.Д. – адв. К. *** е депозирала
писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на иска. Счита иска за
частично основателен.
В съдебно заседание, назначеният особен
представител на ищците заявява, че поддържа претенциите.
Ответницата А.М.С. – майка на
ищците, се явява лично в открито съдебно заседание и заявява, че не може да
плаща издръжка в претендирания размер, тъй като работи със заплащане в размер
на минималната работна заплата. Моли размерът на издръжките да е общо 200 лв.
за двете деца, тъй като до тази сума има възможност да плаща редовно.
Назначеният на ответника Я.С.Д.
особен представител, моли размерът на издръжката за всяко от децата да бъде в
минималния размер, тъй като няма доказателства за доходи на ответника, които да
позволят заплащане на по-висок размер издръжка.
Д „СП” – гр.Стара Загора, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по иска. Представили
са социален доклад относно правата и интересите на децата М.Я. и Д.Я..
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените заверени копия на удостоверения за раждане, издадени съответно
въз основа на Акт за раждане № 425/20.12.2004г. и № 844/18.05.2009г. на Община
– Стара Загора, родители на децата М.Я.Д. и Д.Я.Д. са: майка А.М.С., ЕГН **********,
и баща Я.С.Д., ЕГН **********.
С Решение № 85/22.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 5632/2018г., по описа на Районен съд – Стара Загора, за
децата М.Я.Д. и Д.Я.Д. е предприета мярка за закрила, като децата са настанени
в семейството на техния дядо по майчина линия
М.И.С. ***, за срок до навършване на пълнолетие на всяко от децата, а
ако учат – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст или до промяна на
обстоятелствата, довели до предприемането на мярката за закрила.
От представените по делото
експертно решение № 1570 от 075/24.06.2016г., и експертно решение № 2217
112/26.009.2018г., двете на ТЕЛК към „Проф. д-р Ст. Киркович” АД – Стара Загора, се установява, че дядото на децата М.С. е с 58
% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „Слепота на едното око“.
Вследствие намалената работоспособност М.С. получава инвалидна пенсия, в размер
на 209.85 лв., месечно /видно от разпореждане №**********/ 01.11.2018г. на ТД
на НОИ – Стара Загора/.
Наличното по делото експертно
решение № 759 044/24.03.2016г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”
АД – Стара Загора удостоверява, че непълнолетното дете М.Я.Д. е с 94% увреждане,
с водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост“ и обща диагноза „Умерена умствена изостаналост.
ТБМ.Посттравматична енцефалопатия. Левостранна горна монопареза в лека степен –
частична сензомоторна афазия. Състояние след двукратна трансфузия на автоложни
стволови клетки“.
По делото е представено становище
на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, от което е видно, че по
случая на децата М. и Д. социалната служба работи от 24.10.2016г., след
постъпил писмен сигнал. Проучването установява, че бащата на децата Я.Д. не
поема отговорност да полага основни грижи за детето си М., а майката страда от
алкохолна зависимост и сериозно е занемарила потребностите на детето.
Първоначално двете деца – М. и Д., са настанени в социална услуга от резидентен
тип – Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в гр. Стара Загора, а през 2018г., след
подадено заявление до ОЗД/ДСП Стара Загора от дядото на децата по майчина линия
- М.С., че желае и има възможност да се грижи за тях, децата са настанени в
неговото семейство, където за тях се грижат той и неговата съжителка Веселка
Иванова.
По делото е представен социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане – Стара Загора”, с който са изследвани здравословното състояние, учебен процес, нужди
на децата М. и Д., емоционалните им взаимовръзки с техните близки. Изложена е фактическата обстановка по случая
на двете деца. Посочва се, че за периода 03.11.2016г. – 12.09.2018г.,
вследствие липсата на родителска грижа, децата са били настанени в социална
услуга от резидентен тип. От 12.09.2018г. двете деца са настанени в семейството
на своя дядо М.С., по майчина линия, като от тогава майката не е помагала по
никакъв начин за възпитанието и отглеждането им. Децата общуват с родителите си
най – вече по телефона. По – чести срещи имат с баща си. Никой от родителите на
децата няма възможност и желание да поеме грижата за тях. За бащата на децата се съобщава, че или е
безработен в България, или работи в чужбина, но никога не е изпращал средства
за децата си. За майката на децата се съобщава, че се лекува от алкохолната
зависимост в която е изпаднала и все още не е готова психически да поеме
грижите за децата си. Къщата, в която
живее дядото, заедно с децата, по документи е собственост на сестра му.Състои
се от два етажа, като първия етаж се обитава от дядото и неговата съжителка, а
на втория етаж е стаята на децата. Жилището е добре обзаведено, с всички
необходими мебели, с много добро ниво на хигиена.
Ответницата по делото – А.М.С. – майка на
децата не представя доказателства относно получавани от нея доходи, както и
относно семейното и материалното си състояние. Единствено заявява, че работи
като болногледач в болницата в гр. Раднево и получава възнаграждение в размер
на минималната за страната работна заплата.
Назначеният особен представител на
ответника Я.С.Д., не представя
доказателства за получавани от ответника доходи.
По делото са изслушани в качеството
на свидетели дядото на децата - М.С., и неговата
съжителка Веселка Иванова Т.. И двамата свидетели съобщават, че децата живеят
при тях от средата на м. септември 2018г., като те полагат грижи по
отглеждането и възпитанието им. Поради трайното увреждане на детето М., често се налага свидетелите да я
водят по прегледи, изследвания, най – често в гр. София. Детето не може да
остава без надзор, като за отглеждането й са нужни специални, редовни процедури
за подобряване на състоянието му, включително и работа с психолог. Състоянието
на М. наложило и хоспитализирането й в Неврологично отделение в столична
болница, като оттогава на всеки три месеца се води на лекар. Детето Д. учи в
Спортно училище, като посещава редовно и извънкласни тренировки. Никой от
родителите не осигурява средства по издръжката на децата. Единствено за Нова
година децата получили „някакви подаръци“ и шоколади, но не и парични средства.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите, тъй като същите въз основа на преки и
непосредствени наблюдения от живота на децата. Показанията са в съответствие
със събрания доказателствен материал по делото.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК
визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословно състояние и т.н., а
възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му
състояние, семейното и материалното му положение. Разп. на чл. 142, ал.2 от СК,
определя размера на минималната издръжка на едно дете, която не може да бъде по-ниска от 1/4
от минималната работна заплата – т.е. не по- ниска от 152.50 лв./считано
от 01.01.2020г. минималната работна заплата за страната е 610 лв./.
Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 СК родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън
семейството.
По делото безспорно се
установява, че двете деца са настанени извън семейството, като по реда на Закона за закрила грижите
по отглеждането им са поети от техния дядо, по майчина линия – М.С.. Детето
М.Д. е навършила 15 годишна възраст, а детето Д.Д. – понастоящем е
навършило 11
годишна възраст. Детето М. е освидетелствано от ТЕЛК с водеща диагноза „Умерена
умствена изостаналост“, и обща диагноза „Умерена умствена изостаналост.
ТБМ.Посттравматична енцефалопатия. Левостранна горна монопареза в лека степен –
частична сензомоторна афазия. Състояние след двукратна трансфузия на автоложни
стволови клетки“. На детето е определена 92% вид и степен на увреждане с чужда помощ. Детото Д. учи в спортно
училище, което изисква редовни тренировки, включително и извънкласни такива.
Обичайните нужди за деца на посочената
възраст
(за храна, дрехи, обувки, медицински грижи, учебни пособия и т. н.) се
установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да
се обосновава специално. В случая обаче по делото се установява, че освен
обичайните разходи за деца на съответната възраст, М.Д. има по-специални
потребности, свързани с допълнителни разходи. Вследствие на поставената й
диагноза, за детето са нужни специални и редовни процедури, посещения при
психолог, чести посещения за прегледи и
изследвания, както и хоспитализиране в болница. Състоянието на М.
предопределя необходимостта от постоянно присъствие и надзор на възрастен. Тези
специални нужди изискват по- завишен размер на финансови средства за издръжка.
Дядото, при когото са настанени децата, е с 58% намалена работоспособност, като
страда от слепота на едното око. Същият е пенсионер и получава инвалидна
пенсия.
По делото няма данни относно
получавани от родителите ежемесечни доходи, но това обстоятелство не може да
послужи за освобождаването им от
задължението да заплащат издръжка на децата си в необходимия за задоволяване на
ежедневните, и специалните, им нужди размер. Родителите са работоспособни, в
млада възраст, няма данни да страдат от някакви заболявания, което предполага,
че същите при нужда могат да полагат допълнително труд и да реализират и
допълнителни доходи.Поради това съдът приема, че всеки от родителите следва да
заплаща за детето М.Д. ежемесечна издръжка в размер на 180 лв., и за детето Д.Д.
в размер на 160 лв., за какъвто размер са предявени исковете.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявените от децата М.Д. и Д.Д. против всеки от родителите си искове за
текуща издръжка са основателни и доказани в своя размер, поради което следва да
бъдат изцяло уважени.
С исковата молба се претендира заплащане на определената
издръжка за всяко от децата и за минало време – считано една година назад от
завеждане на исковата молба. Исковете са частично основателни: по делото се установява,
че от 12.09.2018г. децата са настанени за отглеждане в семейството на техния
дядо М.С. /видно от Заповед № ЗД/Д – СТ – 176/12.09.2018г. на Директор на Д“СП“
гр. Стара Загора/. Както се посочва по- горе, установява се, че никой от
родителите на децата, не предоставя средства по отглеждането и възпитанието им.
Тъй като разп. на чл. 149 от СК предвижда възможност за търсене на издръжка най
– много за една година преди предявяване на иска/който в случая е предявен на
02.08.2019г./, то в случая, присъдената за всяко от децата издръжка, следва да
се дължи считано от 12.09.2018г.
На основание чл.78, ал.6,
вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде осъден всеки един от ответниците да заплати държавна
такса върху размера на определените издръжки в размер на 489.60лв. Ответникът Я.С.Д. следва да заплати по бюджетната сметка на
Старозагорски районен съд, сумата от 300
лв., за възнаграждение за особен представител.
На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът
следва да постанови предварително изпълнение на решението.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,***,
да заплаща на непълнолетното си дете М.Я.Д., ЕГН **********, чрез лицето, осъществяващо заместваща грижа
- М.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 12.09.2018г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,***,
да заплаща на малолетното си дете Д.Я.Д., ЕГН **********, чрез лицето, осъществяващо заместваща грижа
М.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 12.09.2018г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Я.С.Д., ЕГН **********,***, и
настоящ адрес:***, да заплаща на непълнолетното си дете М.Я.Д., ЕГН **********, чрез лицето, осъществяващо заместваща грижа
М.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 12.09.2018г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Я.С.Д., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***, да заплаща на малолетното си дете Д.Я.Д., ЕГН **********, чрез лицето, осъществяващо заместваща грижа
М.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 12.09.2018г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, да
заплати в полза на държавата, по Бюджетната сметка на СтРС, сумата
от 489.60 лв., представляваща
държавна такса върху определения размер на издръжките.
ОСЪЖДА
Я.С.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата по Бюджетната сметка на СтРС,
сумата от 489.60 лв.,
представляваща държавна такса върху определения размер на издръжките, както и
сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за особен представител.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Стара Загора, в двуседмичен срок, считано от 10.07.2020г. –
датата, посочена от съда за обявяване на решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: