№ 2338
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
М. В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
чрез пълномощника юрисконсулт М.К., срещу решение №105/03.01.2024г.,
постановено по гр.д. №26838/2022г. по описа на СРС, 119 състав, с което е
отхвърлен искът за приемане за установено, че претендираното от
„Топлофикация София“ ЕАД вземане за следните суми: 1094,92 лева за
незаплатена топлинна енергия за времето от 01.07.2018г. до 30.04.2020г.; 78,16
лева – обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31.08.2018г.
до 23.03.2021г., 34,15 лева за услугата дялово разпределение за времето от
01.05.2018г. до 28.02.2020г., и 5,59 лева – обезщетение за забава върху
посочената сума за времето от 01.07.2018г. до 23.03.2021г., законната лихва
върху главницата за времето от подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 30.03.2021г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.07.2021г. по
ч.гр.д. №17965/2021г. на СРС, против М. С. К., съществува.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
1
Въззивникът поддържа, че ответникът е „небитов клиент“ за доставка на
топлинна енергия, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1,
т.3 от ЗЕ, изискваща сключването на писмен договор за продажба на топлинна
енергия. Между страните не бил подписан договор за продажба на топлинна
енергия, въпреки отправената покана от дружеството, поради което
ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка със стойността на
ползваната топлинна енергия в имота. Наемателят по сключения договор за
наем със собственика на имота не бил клиент на топлинна енергия, тъй като
не предприел никакви действия за откриване на партида за доставка на
топлинна енергия. Поради това за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия следвало да отговаря ответникът в качеството му на клиент
на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна М. С. К., с който жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕООД не е изразило
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
2
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. С. К. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№17965/2021г. на СРС, 119 състав.
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването
и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е
за ищеца.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия, ползвана от ответника за стопански нужди в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като
е ползвал доставената топлинна енергия в процесния имот и за процесния
период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията
за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Установява се от
събраните по делото доказателства (На за покупко-продажба на недвижим
имот №90, том V, рег. №30480, дело №768/2009г. на нотариус И.Д. с район на
действие СРС и НА за дарение на недвижим имот №10, том VIII, рег. №26944,
дело №1239/2011г. по описа на нотариус И.Д. с район на действие СРС), че
3
ответницата М. С. К. е собственик на процесния топлоснабден имот – магазин
№7, намиращ се в гр. София, ул. „Княз Борис I“ №7.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е ползвал имота през процесния период за стопански нужди, респ.
доставената в него топлинна енергия, като по този начин същият се е обогатил
чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на
цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил,
тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия т.е. да е налице
обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника
и обедняването на ищеца да произтичат от един и същи факт.
В разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЕ е установено, че
топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение
и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода
за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и
"небитов клиент" се съдържат в §1 от ЗР на ЗЕ, като съгласно чл.2а битов
клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени
битови нужди, а съгласно чл.33а "небитов клиент" е клиент, който купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови
нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на
нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия
и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава
клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се
изключват търговски или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а "небитов
клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия,
която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и
клиенти на едро (чл. 2, т. 11).
Следователно водещ критерий за разделението между битов и
небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта. В
този смисъл въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва топлинна
енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може
4
да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна
енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди.
В настоящия случай не се спори между страните по делото, че
ответницата е собственик на процесния имот, че същият е топлоснабден,
както и, че ползваната в имота топлинна енергия е за стопански нужди с оглед
търговското предназначение на имота – магазин. Установява се от събраните
по делото доказателства, че през процесния период имотът е бил отдаден под
наем на трето за спора лице – „Лабиринта“ ЕООД, като не е спорно, че нито
между страните по делото, нито между ищеца и третото лице – „Лабиринта“
ЕООД е сключен договор за продажба на топлинна енергия. За да бъде
ангажирана отговорността на ответницата за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че същата е
собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно тя
е ползвала имота през исковия период и съответно е консумирала доставената
от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестила разходи.
Обогатяването на едно лице се изразява в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване
на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В настоящия
случай ищецът твърди, че ответницата си е спестила разходи за доставената и
ползвана от нея топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.
По делото обаче са ангажирани доказателства, от които се установява, че през
процесния период топлоснабденият имот е бил ползван от трето за спора лице
на основание наемно правоотношение със собственика на имота, поради което
съдът приема, че претенцията, основана на нормата на чл.59 от ЗЗД, предявена
срещу собственика на топлоснабдения имот, се явява неоснователна, тъй като
не е установено от ищеца обогатяване на ответницата посредством
консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, което е обусловено от установяване на факта на
ползване на имота. Следва да се отбележи също така, с оглед правното
основание на което се претендират сумите за топлинна енергия в настоящото
производство – неоснователно обогатяване, че в случая са неприложими
постановките на ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, както и общите условия на
5
дружеството за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, на които
ищецът се позовава.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №105/03.01.2024г., постановено по гр.д.
№26838/2022г. по описа на СРС, 119 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД трето лице – помагач „ТАЕС Нелбо
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6