РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 38

 

гр. Пловдив, 09.01.2023 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2854 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Н.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П., против Решение № 1871 от 03.10.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 6736 по описа на същия съд за 2021 год. в частта с която е изменен Електронен фиш серия К № 4256399 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на Н.П.С., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като е преквалифицирана санкционната норма от чл. 182, ал. 2, т. 5 в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е намален размера на наложената глоба от 400 лв. на 50 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възразява се, че първоинстанционният съд е преквалифицирал само санкционната разпоредба, без да извърши преквалификация на административното нарушение, тоест не е преквалифицирал нарушението, като от такова по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП, в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Счита се, че в този случай е допуснато нарушение на материалния закон.

Поддържа се още, че процесният електронен фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Според касационния жалбоподател, от една страна е налице „маловажен случай", като в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш (но не електронен такъв), а при оспорване на нарушението от нарушителя или при отказ да плати глобата, е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаде наказателно постановление. Счита се, че в този смисъл е и разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд да бъде отменено в оспорената му част, процесното административно нарушение да бъде преквалифицирано, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и издаденият електронен фиш да бъде изцяло отменен. В писмена молба по делото се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат С.П. ***. Ответната Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Н.П.С., срещу Електронен фиш серия К № 4256399 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Според обстоятелствената част на фиша, на 17.11.2020 г. в 14:07 ч., на път ІІ-64, км. 49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, е заснето с мобилна радарна система ТFR1-М, движението на МПС лек автомобил „Фолксваген Пасат ТДИ“, с рег. № РВ7566РА, със скорост от 107 км/ч при разрешена 60 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 47 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписан Н.П.С., на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол за използване на АТСС № 6207р-14135 от 18.11.2020 г. и Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М № 2-32-20/12.06.2020 г.

7. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, решаващият съд е приел за установено, че лек автомобил „Фолксваген Пасат ТДИ“ с рег. № ***се е движил по път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, както и че същият е заснет на км 49+500 със скорост от 107 km/h. Счетено при това положение е, че в мястото, на което е установена скоростта и е заснет автомобилът на жалбоподателя, обаче не е действало ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч. Според съда, такъв знак е поставен на същия път, но на км 49+860 в същата посока, във връзка с организацията и безопасността на движението в района на пътна връзка преди крайпътния обект „Рефан“, като в този случай е приложима разпоредба на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, съобразно която, въведената забрана с пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище. Прието за установено е, че това в случая се явява забавителния шлюз на следващата пътна връзка за движение на автомобилите за гр. Бургас приблизително на км 49+736 преди зоната на пътния възел. Още повече че преди нея се намира и изхода на пътя за крайпътния обект „Рефан“. При това положение е формиран извода, че след изхода за крайпътния обект и без каквото и да е съмнение, след началото на забавителния шлюз за пътната връзка за движение на автомобилите на пътен възел „Пловдив Север“ в посока гр. Бургас, ограничението на скоростта на движещите по републикански път II-64 би следвало да се определя от общото правило за избиране на скорост за движение, а именно за ППС от категория В извън населено място от 90 km/h.

Според първоинстанционния съд, в процесния казус не е съществувало задължение за С. да се съобразява с указанието на конкретен пътен знак и ограничение на скоростта, освен с общото правило възведено в закона. Счетено е, че при това положение не се установява да са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, свързано с конкретната вменена скорост, но се установяват всички признаци на същото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за това, че  жалбоподателят не се е съобразил с общото правило за поведение при избиране на скорост при движение извън населено място при управление на автомобил от категория В.

Като се е позовал на указанията дадени в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на Върховен административен съд, решаващия съд е приел, че постановеният с процесния електронен фиш резултат следва да бъде изменен, като се преквалифицира санкционната норма от чл. 182, ал. 2, т. 5 в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и размерът на наложеното наказание „глоба“ да се намали до размер на 50 лв.

ІV. За правото:

 

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Доказателствата по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установените факти и обстоятелствата, при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. С оглед възведените в касационната жалба възражения, трябва да се посочи следното:

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство от категория В, в извън населено място 90 km/h, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В контекста на тези нормативни разрешения, първоинстанционният съд, ясно е посочил, че не се установява да са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото на С. нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и по-точно, с конкретната скорост, която е счетено от контролния орган, че не е следвало да бъде превишавана, тоест 60 km/h, но се установяват всички признаци на същото нарушение по чл. 21 от ЗДвП за това, че жалбоподателят не се е съобразил с общото правило за поведение при избиране на скорост при движение извън населено място при управление на автомобил от категория В. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че решаващият съд е изложил в решението си ясни и еднозначни мотиви относно конкретното правило за поведение, което е прието за нарушено от С..

10. На следващо място, съображенията развити в касационната жалба за приложение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 85а от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са принципно правилни. С оглед конкретиката на текущия казус обаче, трябва да се съобрази, че районният съд може да измени обжалваното пред него наказателно постановление или електронния фиш с един единствен акт и той е съдебното решение. Това е изрично предвидено, както в чл. 63, ал. 1 от ЗАНН (редакция от ДВ, бр. 94 от 2019 г.), така и в действащото понастоящем процесуално правило, установено в чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Казано с други думи, когато сезираният с жалба районен съд, установи, че е осъществено противоправно деяние, което е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, но размерът на наложеното от административния орган наказание следва да бъде намален, то съдът изменя акта, с който е наложено наказанието и определя с решението си нов, по-малък размер на наказанието, независимо дали същото е наложено с наказателно постановление или електронен фиш и независимо от това с какъв по вид и форма акт би следвало да се наложи намаленото по размер наказание. Фактът, че намаленото по размер наказание, принципно би следвало да бъде наложено от административнонаказващия орган с наказателно постановление, а не с електронен фиш, не е основание решаващият съд да отмени изцяло оспорения пред него електронен фиш, след като е установил, че административно нарушение е фактически извършено от жалбоподателя.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1871 от 03.10.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав, постановено по АНД № 6736 по описа на същия съд за 2021 год.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.