О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 30.08.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на тридесети
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1587 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „ЧЕЗ Електро България“ АС, ЕИК ********* срещу Определение № 8681 от 08.07.2019г. по гр.д. № 7729/2019г.
по описа на ВРС, VII-ми
състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото Определение № 7230
от 05.06.2019г. в частта за разноските посредством присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Оплакването в жалбата е за неправилност
на определението. Изложените доводи са, че исковата молба в случая е предявена
от жалбоподателя в изпълнение на дадени указания от заповедния съд при грешна
преценка предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което внесената
държавна такса подлежи на връщане като недължимо платена, а искането за
присъждане на разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение следва
да бъде уважено. Общо правило, възприето и в практиката на ВКС е, че разноските
по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и
правни твърдения, респ. поведение е станала причина за завеждане на делото.
Моли поради изложеното, да се отмени обжалваното определение и вместо него се
постанови друго, с което молбата за допълване на прекратителното определение
посредством присъждане на разноски се уважи.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявен от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ********* срещу „КОСЕР“
АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК за установяване вземането на ищеца от ответника по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
2182/2019г. по описа на ВРС, XVI-ти
състав.
При проверка на исковата молба,
осъществена по реда на чл. 130 от ГПК, ВРС констатирал липса на процесуална
предпоставка за допустимост на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК, а именно недепозирано в срок възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника,
вследствие на което заповедта за изпълнение е стабилизирана, а за кредитора
отпаднал правния интерес от провеждане на специалния установителен иск. Така
формирал извод за недопустимост на иска и с Определение от 05.06.2019г. върнал
исковата молба.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК
ищецът депозирал молба с искане за допълване на последното определение
посредством присъждане на разноски в размер на 90 лв. – платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
С обжалваното определение това
искане е оставено без уважение, с мотиви, че ответникът в случая с поведението
си не е станал повод за завеждане на делото – същият не е оспорил вземането и
не е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Същевременно заявителят получил
препис от депозираното възражение по чл. 414а от ГПК и отправил искане за
издаване на изпълнителен лист за непогасената и неоспорена част от задължението.
Следователно повод за предявяване на иска не е превратното упражняване на права
от страна на длъжника, поради което и не може да му се възложи отговорността за
разноски за исковото производство.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Молбата за допълване на определението
в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирана страна – ищец по делото и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.
Установява се от данните по делото,
че длъжникът по заповедта „Косер“ АД е депозирал редовно и подкрепено с
доказателства възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл.
414а от ГПК. В писмено становище по това възражение заявителят признал
получаване на част от вземането, а за разликата отправил искане за издаване на
изпълнителен лист. В последствие в изпълнение указания на заповедния съд предявил
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В срока за доброволно изпълнение по
чл. 412, т. 8 от ГПК, длъжникът признал вземането и е изпълнил задължението си,
без да оспорва същото по основание и размер. Поради липса на подадено в срок
възражение по чл. 414 от ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз
основа на нея заповедният съд следва да издаде изпълнителен лист на основание
чл. 416 от ГПК.
Следователно, с поведението си
длъжникът – ответник не е дал повод за завеждане на установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК, а с извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение –
признал вземането. В тази хипотеза разноските по процесуално недопустимия
установителен иск се възлагат в тежест на ищеца и той няма право на разноски.
Доводите в жалбата за приложение в
случая на чл. 4б от ЗДТ са неотносими, доколкото по делото липсват данни за
плащане и искане за присъждане на платена държавна такса. Цитираната в жалбата
съдебна практика на ВКС е също неотносима, доколкото разрешава хипотези на разпределение
на отговорността за разноски, различни от настоящата.
В заключение, обжалваното
определение е процесуално законосъобразно и правилно, а частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АС, ЕИК ********* срещу Определение № 8681 от 08.07.2019г. по гр.д. № 7729/2019г.
по описа на ВРС, VII-ми
състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото Определение № 7230
от 05.06.2019г. в частта за разноските посредством присъждане на адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.