Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 04. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2076
по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 422
ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ч.Е.Б.” АД *** която се
твърди, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения с
ответника М.С.Д. ***, които се регулират от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД. Твърди се, че тези условия са
общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Твърди се, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода от 23. 06. 2017 год. до 20. 09. 2017
год. Твърди се, че от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел. енергия по издадените от ищцовото дружество фактури, а
именно: 1/ фактура № ********* от 31. 07. 2017 год. на стойност 92, 72
лв. за периода 23. 06. 2017 год.- 21. 07. 2017 год.; 2/ фактура № ********* от
31. 08. 2017 год. на стойност 98, 71 лв. за периода 22. 07. 2017 год.- 21. 08.
2017 год. и 3/ фактура № ********* от 30. 09. 2017 год. на стойност 61, 96 лв.
за периода 22. 08. 2017 год.- 20. 09. 2017 год. Твърди се, че така
посочените задължения по горните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.” АД
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана
ел. енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а
след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение
по съдебен ред. Твърди се, че чл. 19 ал. 8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди се, че ищецът е потърсил начин
да защити интересите си като е подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че Плевенският районен съд е
издал заповед за изпълнение на ищеца, която е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че общата стойност на непогасения
паричен дълг на ответника М.С.Д. възлиза на сумата от 257, 91 лв., от които 253,
39 лв. представляващи главница по описаните в исковата молба 3 бр. фактури и 4,
52 лв. представляващи лихва за забава за периода от 29. 08. 2017 год. до 27. 11.
2017 год. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че последният му дължи посочените по- горе суми. Претендира и
присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Ответникът М.С.Д. ***, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9159/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. По делото е
безспорно, че ищецът „Ч.Е.Б.” АД *** е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л- 135- 11/ 29. 11. 2006 год. на ДКЕВР.
Безспорно е, че в това си качество дружеството е доставило до имота на ответника
М.С.Д. ***, с ИДН **********, електрическа енергия за периода от 23. 06. 2017
год. до 20. 09. 2017 год., за което са били издадени фактури на обща стойност 253,
39 лв. Безспорно е, че в определения в самите фактури срок ответникът не е
погасил задълженията си към ищцовото дружество. Съгласно заключението на
вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно, към момента на изготвяне на счетоводната експертиза
непогасеното задължение на ответника към „Ч.Е.Б.” АД за ползувана и незаплатена
ел. енергия възлиза общо на сумата от 253, 39 лв., а размерът на дължимата се
лихва за забава за процесния период възлиза на сумата от 4, 52 лв.
Направените с отговора на исковата молба възражения на ответника
срещу вземането- предмет на делото са в няколко насоки. На първо място ответникът оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор
за продажба на електрическа енергия. Така направеното възражение е неоснователно
и се опровергава от приложените на л. 30 и 31 от делото сертификати, от които
се установява, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.” АД са публикувани в един централен /вестник „Телеграф“ бр.
927 от 26. 11. 2007 год./ и един местен всекидневник /вестник „Посредник“ бр.
229 от 26. 11. 2007 год./. Разпоредбата на чл. 98а ал. 4 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по
продажба на електрическа енергия по силата на публикувани общи условия, без да
е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно установява се наличието на договор между страните, служещ като
основание за извършената доставка на ел. енергия, а тази обвързаност се
потвърждава косвено и от факта, че ответникът е извършвал плащания за
потребената ел. енергия към ищцовото дружество /в заключението на вещото лице Т.И.
е посочено, че последното такова плащане е извършено на 28. 08. 2017 год. и
касае фактура № ********* от 30. 06. 2017 год., т. е. период предхождащ
процесния/. Неоснователно е и възражението на ответника за недоказаност на
размера на вземането на ищеца. Поначало верни са доводите, изложени в отговора
на исковата молба, че основните факти, твърдени от ищеца, а именно: наличието
на реална доставка на ел. енергия и свързаното с това задължение на ответника
за плащане на покупната цена на доставената стока, не могат да се установяват с
процесните данъчни фактури. В същите липсва подпис за получател, а съгласно
разясненията, дадени в опр. № 708- 2011- ІІ т. о. „фактурата е частен
свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби”. Различно е положението
обаче с доказателствената сила на счетоводните записвания при дружеството- ищец,
които съгласно заключението на вещото лице Т.И. са извършвани правилно и в
съответствие със Закона за счетоводството и НСС. Съгласно разпоредбата на чл.
182 от ГПК при потвърждаване на тяхната редовност вписванията в счетоводните
книги имат доказателствена сила и в настоящия случай установяват по безспорен
начин размерът на задължението на ответника. Все в тази връзка е и заключението
на назначената съдебно- електротехническа експертиза, в което е посочено, че
през процесния период до имота на ответника са доставени общо 1 379 квч
ел. енергия /940 квч по дневна тарифа и 439 квч по нощна тарифа/, които
количества напълно съвпадат с тези, отразени в процесните три фактури.
При тези обстоятелства може да се обобщи, че предявеният от „Ч.Е.Б.” АД положителен
установителен
иск по чл. 422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло като бъде признато за установено вземането на ищеца за сумата от 257,
91 лв., от които 253, 39 лв. представляващи главница по описаните в исковата
молба 3 бр. фактури и 4, 52 лв. представляващи лихва за забава за периода от 29.
08. 2017 год. до 27. 11. 2017 год. .
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 101, 13 лв., както и направените в настоящото
производство деловодни разноски в размер на 849, 19 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.С.Д. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от К.С.С., К.К.и Я.Б., сумата от 253, 39 лв.,
представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 23. 06. 2017 год. до 20. 09. 2017 год. по фактури № *********/ 31. 07. 2017 год., № *********/ 31. 08. 2017 год. и №
*********/ 30. 09. 2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06. 12. 2017 год. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 4, 52 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 29. 08. 2017 год. до 27. 11. 2017
год.
ОСЪЖДА
М.С.Д. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от К.С.С., К.К.и Я.Б., сумата от 101, 13 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 849, 19 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: