Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 09.12.2019 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец Наказателен състав
На 12 ноември 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 189 по описа за 2019 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Х.Т. против
Наказателно постановление № 19-0269-000292/30.07.2019 г. на Началник група към
ОДМВР – Бургас, РУ – Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят изразява несъгласие с вмененото му
нарушение и моли наказателното постановление да бъде отменено.
В с. з. въззивникът, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата. Сочи, че не е извършил нарушението.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Срещу Е.Х.Т. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23567/20.07.2019 г.
за това, че на 20.07.2019 г., около 16,00 часа, в гр. Средец, на кръстовището
на ул. „Георги С. Раковски“ и ул. „Васил Коларов“, управлява лек автомобил „Мерцедес
Ц 230 Компресор“ с рег. № У 2681 АХ, собственост на Е. С., като от място
форсира безпричинно двигателя на МПС-то и излизайки от кръстовището по ул. „Васил
Коларов“ посока към центъра на града автомобилът губи сцепление с пътя и
задните гуми приплъзват по асфалта, като се изнасят в ляво спрямо надлъжната ос
на МПС-то, по който начин не използва пътя, отворен за обществено ползване по
неговото предназначение. Актосъставителят е квалифицирал нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП.
Въз основа
на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта
фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. Приел е, че
жалбоподателят, като водач на МПС, използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, поради което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложил
административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца.
Разпитаните по делото св. Т. М. К. –
актосъставител и св. Р.П.П. – очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН, заявяват, че са чули силно форсиране на
двигателя на управлявания от жалбоподателя автомобил и са възприели описаната в
АУАН маневра по превъртане на гуми и поднасяне в ляво на задната част на МПС
при десен завой.
Жалбоподателят е ангажирал писмени и
гласни доказателства, от които се установява, че извеждането на МПС извън
контрол или т. нар. загуба на сцеплението на гумите с пътя /дрифт/ не е било
преднамерено. Разпитан е собственикът на процесния автомобил – св. Е. Т. С.,
който изнася данни, че предоставил МПС за ползване от жалбоподателя, като го е
предупредил, че същото е неизправно – нестабилно и с лек проблем в двигателя,
изискващ повече изфорсирване, за да не загасне. Свидетелят заявява още, че след
процесната проверка автомобилът изгаснал нацяло, което наложило преглед в
специализиран сервиз на „Мерцедес“ в гр. Бургас. Видно от Сервизна поръчка №
2087700/23.07.2019 г. и Фактура № **********/23.07.2019 г., съставени от
оторизиран дилър в сервиз на Мерцедес-Бенц, след извършване на кратък тест и
проверка на двигателя, са установени множество грешки в блока и липса на
захранване към контролния модул, на които е възможно да се дължи загасването на
процесния автомобил. Тези писмени доказателства и показанията на св. С. са
относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото на Т. от
административно-наказващия орган нарушение и го опровергават. Следователно в
конкретния случай е оборена презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради
което констатациите в АУАН относно деянието – за безпричинно форсиране на
двигателя на МПС и неизползване на пътя по неговото предназначение, не следва
да бъдат приети за установени.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а
разгледана по същество се явява основателна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят при завой е
изфорсирал двигателя, за да не загасне неизправното МПС, което е довело до
поднасяне на управлявания от него автомобил, а не преднамерено извеждане на МПС
извън контрол. Не се установи жалбоподателят при десен завой да е направил
каквато и да е маневра, която да е с различна цел от тази пътят да се използва
за превоз на хора и товари.
Дали е било позволено управлението на
неизправен автомобил по пътя не следва да бъде анализирано от настоящия съдебен
състав, доколкото дори и подобно поведение да е незаконосъобразно, то за същото
наказаното лице не е било обвинено.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Т. е. изложените в АУАН факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила, до доказване на обратното. Тъй
като в производството пред настоящата инстанция жалбоподателят обори тази
доказателствена сила на акта чрез ангажиране на писмени и гласни доказателства,
които обосновават становище на съда за различни констатации от тези, отразени в
акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия орган,
следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното
постановление административно нарушение не е било осъществено от страна на Е.Т..
Последният доказа обстоятелства, дисквалифициращи деянието като административно
нарушение по посочената в АУАН и НП квалификация, поради което не е налице
основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
Поради липса на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП съдът намира, че наказателно постановление е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0269-000292/30.07.2019 г. на Началник група към ОДМВР –
Бургас, РУ – Средец, с което на Е.Х.Т., с ЕГН **********,***, на основание чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: