Разпореждане по дело №30/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 38/04.06.2015 г., постановено по гр. д. № 39/2015 г. по описа на К.ския районен съд, уволнението на С. Р. Х. от с. Б., община К.е признато за незаконно и е отменена заповед № 74/06.03.2015 г. на директора на ТП „ДГС” гр. К., с която е прекратено трудовото му правоотношение исъщият е възстановен на предишната му работа на длъжността „горски стражар” при ТП „ДГС К.”. С решението ТП „ДГС” гр. К.е осъдено да заплати на С. Р. Х. от с. Б., община К., сумата в размер на 1918.13 лв., представляваща обезщетение за периода от 06.03.2015 г. до 21.05.2015 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част и за разликата над 1918.13 лв. до пълния размер от 4230 лв., е отхвърлен. С решението са присъдени разноски и държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Д. Г. стопанство К., който го обжалва с молба да бъде отменено и постановено друго решение, с което да се потвърди наложеното със заповед № 74/06.03.2015 г. на директора на ТП ДГС К.наказание „уволнение”. Изложени са подробни съображения. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Твърди се, че С. Р. не е спазвал задълженията си по трудов договор и длъжностна характеристика, и извършил груби нарушения на трудовата дисциплина. В писмената защита се посочва, че за дата на извършеното нарушение, описано в рапорт на мобилен екип от 12.02.2015 г., представен на 13.02.2015 г., можело да се приеме датата на извършената проверка. Във връзка с нарушението, установено при проверката, извършена съвместно с А.Е.Ч.- горски инспектор при РДГ- К., която била по график, жалбодателят признава, че било вярно, че проверяващите се поставили в невъзможност да се установи точното количество на транспортираната дървесина. Във връзка с нарушението на процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ се посочва, че при извършената проверка в охранителния участък в с. С., „тогавашния директор не е взел под внимание бездействието и неупражняването на контрол от горския стражар, а само го е запознал с представения рапорт,”… а „настоящия директор има съмнение, че горския стражар не изпълнява служебните си задължения системно” и още: „А по време на извършеното нарушение, установено с рапорт с вх. № 314/13.02.2015 г., в качеството си на директор, е било друго лице. Тогавашният директор е трябвало да вземе мерки за това, че горския стражар не охранява поверения му охранителен участък”.

В писмен отговор ответникът по въззивната жалба С. Р. Х., чрез А. Т. Ч. от АК- Х., я оспорва. Счита решението за законосъобразно и обосновано, за което са изложени съображения. В отговора се поддържа, че от работника не били искани обяснения по отношение на второто, вменено му нарушение на трудовата дисциплина. Съдът правилно приел, че по отношение на първото нарушение, не била уточнена датата на извършване на нарушението, как е установено самото нарушение, като били цитирани само номер и дата на констативния протокол. От доказателствата не се установявало и второто описано в заповедта нарушение, в която не било уточнено количеството на дървесината и датата на извършване на нарушението, не бил издаден АУАН и нов превозен билет. Искането е да се потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за двете инстанции.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявения иск на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищецът е предявил пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната му работа и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа.

От фактическа страна се установява, че страните по делото са били в трудови правоотношения въз основа на трудов договор № 20/08.08.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 1/10.02.2015 г. Ищецът работел на длъжността „горски стражар” на пълно работно време с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 705 лв.

Със заповед № 74/06.03.2015 г. на директора на ЮЦДП- гр. С., ТП „ДГС” К.на основание чл. 195 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 188 т. 3 и чл. 187 т. 3, 9 от КТ, поискани обяснения по чл. 193 ал. 1 от КТ и дадени такива, било прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ТП „ДГС”- К., чрез налагане на наказание „уволнение”, с която бил освободен от заеманата длъжност „горски стражар”, считано от 06.03.2015 г. Като мотиви за прекратявÓне на трудовия договор, били посочени: във връзка с извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, доведено до знанието на директора на ТП „ДГС” К.на 06.03.2015 г. с констативен протокол серия К, № 002225/05.03.2015 г., представляващ нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражняване на контрол, бездействие и допускане на транспортиране на дървесина без превозен билет- 3.5 пл. м3 иглолистна технологична дървесина (целулоза) и по рапорт, представен от мобилен екип на 13.02.2015 г. с вх. № 3143/13.02.2015 г., представляващ нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неупражнен контрол, бездействие за съхранение на дървесина без документи, доказващи законния произход и немаркирани с КГМ и ОМ, което е в неизпълнение на вменените му трудови задължения по трудов договор и длъжностна характеристика. С описаното С. Х. допуснал нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа, съгласно чл. 190 ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 8, т. 9, т. 10, т.12 от Закона за горите.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „горски стражар”, съгласно която ищеца имал задължения да пази поверения му охранителен участък, да изисква спазването на дисциплината на ползванията от горите, опазването на горите, граничните и други знаци в горите, съоръжения и сгради в ДГФ и други обекти в границите на поверения му участък; да проверява всички документи за сеч, паша, лов и другите ползвания от горите; да проверява превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти и документите към тях; да съставя актове за констатирани нарушения, да задържа вещи- предмети на нарушение, както и такива, които са послужили за неговото извършване, да участва при маркирането на лесосечния фонд в поверения му охранителен участък; да води дневник и др.

С приложения по делото рапорт с вх. № 474/06.03.2015 г. на ТП „ДГС”- К., съставен на същата дата от М.А.Х.- горски стражар, на директора на ДГС К.бил представен констативен протокол серия К09, № 002225 за извършена съвместна проверка по ЗГ с горски инспектор от РДГ- К.. От констативния протокол се установява, че на 05.03.2015 г. при проверка по ЗГ в землището на с. Странжево, бил спрян един брой автомобил, транспортиращ иглолистна технологична дървесина (целулоза), придружена с превозен билет № 00084 и маркировка с КГМ. Дървесината била с обща кубатура 50 м3- 26.50 м3. При направеното контролно замерване било установено, че транспортираната дървесина не отговаряла на посочената кубатура по превозен билет- разлика от 3.50 м3 плътни. Отбелязано е, че превозния билет бил издаден от ищеца, който издал документ с невярно съдържание.

С рапорт с вх. № 314/13.02.2015 г., подаден от Й.М.П., директора на ТП „ДГС” К.бил уведомен, че на 12.03.2015 г. била извършена проверка на дворове в с. С. за съхранение на немаркирани с КГМ и ОМ, без превозни билети дърва за огрев. Било установено, че в осем броя дворове се съхранявали дърва за огрев от топола и върба без документи, доказващи законният им произход и немаркирани с КГМ и ОМ. Проверените лица и кмета на селото обяснили, че дървата били добити и извозени от поречието на река Арда. Кмета обяснил, че това се извършвало със заповед на областния управител за почистването на коритото на реката и той не е издал неоходимите документи и не е маркирал с ОМ дървесината.

В писмените обяснения на ищеца с вх. № 483/06.03.2015 г. е посочено, че на 05.03.2015 г. в отдел 184, буква ”ч- 1”, имал транспорт на технологична дървесина (целулоза), като при измерването на дължината на колата установил, че е 13 м., височина- 1.90 м. и широчина- 2 м.; дървесината била недобре подредена, отделни дървета стърчали и от двете страни, имало по- къси секции и затова взел средна дължина на секциите- 2 м. Автомобилът бил спрян за проверка на моста до с. К.от мобилни екипи и те установили в повече кубици като сметнали дължината на секциите по 2.20 м.

От показанията на разпитания по делото свидетел М.Х. се установява описаното в констативния протокол. Същият твърди, че измерили дървесината с 5- метрова ролетка по височина, дължина и широчина. За да определят плътността използвали конец, който опънали по диагонал и видяли, че плътността на натоварената дървесина отговаря на коефицент 0,53, като в негово присъствие не мерили плътността, а само пространствените кубици. В показанията си твърди още, че преди да дойде ищеца, ги измерили 4- 5 пъти, след като дошъл, отново ги замерили няколко пъти. В самия превозен билет било описано с каква плътност пътува натоварената в автомобила дървесина и, че тя се изчислява с приблизителна точност, с използване на коефицент за плътност. Всички изчислявли заедно, за да няма разминаване. Превозния билет бил върнат на шофьора от горския инспектор А.Ч. и след съставянето на протокола, по нареждане на директора, автомобила бил освободен да отпътува с цялото количество дървесина и не му било известно да има съставен акт за нарушение. Обяснява, че преди да спрат автомобила, били на мястото, където е извършена сечта на дървесината и там замерили плътността, по време на товаренето те не присъствали, а спрели автомобила натоварен.

Разпитаният по делото на свидетел Й.М. потвърждава написаното в рапорта му от 13.02.2015 г. Твърди, че проверката била по график и била осъществена от подвижната мобилна група. Обяснява, че дърветата извън държавния фонд се маркирали с общинска горска марка и било задължение на съответния кмет на населеното място да стори това. В случая, кметът на селото не е осъществил контрол. Посочва, че кмета на селото трябвало да издава служебна бележка и да маркира дърветата, но не го направил. Колите, превозващи дървен материал, трябвало да се проверяват от горския стражар на населеното място.

От справка за размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението на ищеца /февруари 2015 г./, се установява, че възлиза на 767.25 лв. Видно от служебна бележка изх. № 110/19.05.2015 г. и заверено копие на регистрационна карта, издадени от Агенцията по заетостта- К., ищеца бил регистриран като безработен на 11.03.2015 г.

При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ за основателни и доказани, поради което следва да се уважат.

Съображенията на въззивния съд за основателността на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ са следните:

Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание, от значение винаги е конкретното дисциплинарно нарушение, и намира приложение разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, а работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение. Преди произнасяне по съществото на спора, съдът е длъжен да провери спазването на разпоредбите на чл. 192, 193, 194 и чл. 195 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание, които имат императивен характер и за изпълнението на които съдът следи служебно.

В случая е спазена разпоредбата на чл. 192 от КТ като дисциплинарното наказание е наложено от работодателя. Спазени са и изискванията на чл. 194 и 195 от КТ. За пълнота, следва да се посочи и това, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди- една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора- за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение” е достатъчно, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 43/10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2013 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина. С оглед същността на обясненията- средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна ´реценка на конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана- писмена или устна- за даване на такива, до адресата. Разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ поставя императивното условие искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание. За да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193 ал. 1 от КТ, необходимо е обясненията на работника или служителя да са относно нарушението, за което е наложено наказанието и да са достигнали до работодателя, за да може да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В решение № 49/8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 824/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че при оспорване на изпълнението на задължението по чл. 193 ал. 1 от ГПК, е въпрос на доказване с допустими /предвидени в ГПК/ доказателствени средства, за неизпълнение на какви трудови задължения са поискани обяснения и по какъв начин- чрез посочване на какви техни признаци са индивидуализирани нарушенията. Законът изисква работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата и тези обяснения да имат определен предмет- да се отнасят до нарушенията, за които съответният компетентен орган следва да реши дали ще бъде санкциониран нарушителя по чл. 188 от КТ. /Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В случаите, когато е установено, че работникът/служителят е изслушан /поискани са му и той е дал обяснения/, както и ако е направил признания /потвърдил е неизгодни за него факти/, че не е изпълнил свои конкретни задължения, за които по- късно му е наложено дисциплинарно наказание, е спазено изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, ищецът е дал писмени обяснения за извършен транспорт на технологична дървесина без превозен билет на 05.03.2015 г., датата на която е бил съставен констативен протокол, и който е бил подписан от него. Ищецът не е дал обяснения във връзка с констатираната немаркирана дървесина в дворовете на осем души в с. С.. В задължителната практика /решение на ВКС с № 257/10.06.2010 г., по гр. д. № 3681/2008 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ ВКС приема, че за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение, не е необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, спазване процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ. В този смисъл тази инстанция приема, че направеното в исковата молба възражение във връзка с неизпълнение на процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ от работодателя е несъстоятелно, тъй като работодателят с представеното по делото писмено обяснения на ищеца по делото е извършил доказване на това обстоятелство. И след като процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ е спазена, съдът следва да се произнесе по същество на спора, респ. по законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на ищеца по делото.

Тази инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява ищецът да е извършил второто описано в заповедта дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неупражнен контрол, бездействие за съхранение на дървесина без документи, доказващи законния произход и немаркирани с КГМ и ОМ, което да е неизпълнение на вменените му трудови задължения по трудов договор и длъжностна характеристика. В тази връзка, от рапорта на свидетеля Й.М. и разпита му в съдебно заседание се установява, че дървата са били добити и извозени от поречието на река Арда съгласно заповед на областния управител за почистването на коритото на реката, но кмета на селото не е издал неоходимите документи- служебни бележки и не е маркирал с ОМ дървесината. Освен това, нито в рапорта, нито в заповедта за дисциплинарно наказание е посочено времето на извършване на нарушението, не е посочено количеството дървесина, относно което е извършено нарушение. Поради това решението в тази му част е законосъобразно.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установявало по безспорен начин, ищецът да е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, описано в констативен протокол серия К, № 002225/05.03.2015 г. Съставът на съда приема, че работодателят относно това нарушение е провел пълно и главно доказване на релевантните факти и обстоятелства. В тази връзка, на първо място следва да се пос¯чи, че в заповедта за дисциплинарно уволнение е визирано нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ищеца, изразяващо се в неупражняване на контрол, бездействие и допускане на транспортиране на дървесина без превозен билет- 3,5 пл. мЗ иглолистна технологична дървесина (целулоза), като изрично е препратено към констативен протокол серия К, № 002225/05.03.2015 г. Съгласно задължителната практика на ВКС /Решение № 432 от 7.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 65/2011 г., IV г. о., Решение № 849 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2010 г., IV г. о., ГК, и двете постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Поради това, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 от КТ. Върховният съд изрично приема, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. В решение № 849 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2010 г., IV г. о., ГК, е посочено, че, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник най- късно заедно със самата заповед. В Решение № 349 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2014 г., IV г. о., ГК, по чл. 290 от ГПК, също е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. В случая, безспорно се установява, че цитирания констативен протокол е бил съставен в присъствието на ищеца по делото и е подписан от него, респ. същият е бил запознат с неговото съдържание преди налагане на дисциплинарното наказание. Впрочем, тази инстанция приема, че в случая заповедта е съобразена с правилото на чл. 195 ал. 1 от КТ- подписана е от работодателя, посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено същото, защото съдържа изрично препращане към констативен протокол, в който обстоятелствата по дисциплинарното нарушение са подробно описани, поради което са станали част от нея и фактът на извършеното нарушение на трудовата дисциплина е установено.

Поради това, неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че не била уточнена датата на нарушението, още повече че работникът е присъствал при извършената проверка. Обстоятелството, че проверяващите не са задържали предмета на нарушението, пропуснали са автомобила да отпътува с цялото количество дървесина, че не бил издаден акт за установяване на административно нарушение, не опровергават извода на тази инстанция, че това нарушение е било извършено от ищеца по делото. В тази връзка неоснователно е становището на ищеца, че заповедта за уволнение била лишена от конкретика, преповтаряла законови норми, съдържала противоречие между фактически и правни основания и, че при издаването й била нарушена разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ.

Тази инстанция обаче споделя извода на първоинстанционния съд, че така извършеното от ищеца нарушение само по себе си, не би могло да обоснове налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. В тази връзка, въззивната инстанция взе предвид разпоредбата на чл. 190 ал. 1 от КТ, която посочва в кои случаи може да се наложи дисциплинарно уволнение, както и тази на ал. 2, съгласно която уволнението се налага при съобразяване с критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В задължителната си практика ВКС приема, че преценката на тежестта на нарушенията, следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение /Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Впрочем, определящи за преценката на съ­азмерността на наказанието, освен характера на нарушението, са поведението на служителя, който в случая по никакъв начин не е попречил на извършената проверка, подписал е съставения констативен протокол, дал е обяснения за случилото се, както и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения. В случая те не са значителни, а и се касае до сравнително неголямо количество дървесина, допуснато до транспортиране без превозен билет. Освен това, по делото няма данни ищецът да е бил наказван дисциплинарно за други нарушения на трудовата дисциплина, касае се до единично нарушение, проверения автомобил е бил пуснат да отпътува с цялото количество дървесина с разрешение на работодателя без да е бил издаден нов превозен билет за него, респ. не е налице вероятност да възникнат значителни вредни последици за работодателя. С оглед изложеното, съдът намира, че наказанието „уволнение” е несъразмерно тежко и не съответства на извършеното нарушение. Поради това, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност и отмяна на атакуваната заповед е правилен. Тази инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди това длъжност и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа. Поради изложеното, атакуваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Същият следва да заплати на ответника по жалбата разноските за тази инстанция /такива са му присъдени с решението за първоинстанционното производство/ в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/04.06.2015 г., постановено по гр. д. № 39/2015 г. по описа на К.ския районен съд.

ОСЪЖДА ТП „ДГС” гр. К., с ЕИК *, да заплати на С. Р. Х., с ЕГН *, от с. Б., община К., сумата в размер на 750 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/