Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 06.06.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 703/2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по предявена искова молба на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б срещу Ц.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че по ч. г. д. № 405/2017 на РС Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди се, че длъжникът  е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, като с общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството. Иска се признаването за установено, че ответникът Ц.И.К. *** ЕАД сумата от: 1053,55 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.06.2014 г. - 31.03.2015 г., както и изравнения за периода с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2015г. и 46,63 лв. - законна лихва за забава от 31.07.2014 г. до 19.10.2016 г., както и сума за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 14,85 лв., от които 12,12 лв. - главница и 2,73 лв. - лихва, ведно със законната лихва от 22.11.2016 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се съдебни разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Ц.И.К., като в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете. Твърди се, че на ищеца не се дължи заплащане на услуга предоставяне на топлоенергия, защото ответницата не ползвала такава услуга и нямала качеството на потребител. Сочи се, че от протокола 02.06.2005 г. не ставало ясно дали се отнася за бл. А, Б или В на ул. Ястребец 26. 

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата чрез адв. Г. оспорва исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо инженеринг” ООД не взема становище по исковете.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от нотариален акт от 18.03.2015 г., че с договор за продажба ответницата Ц.И.К. е продала на Тодор Валериев Калчев и Светла Ангелова Какачева правото на собственост върху апартамент с адрес: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ 26, бл. А, ет. 2, ап. 26.

Видно от протокол от 02.06.2005 г. на ОС на ЕС на жилищен блок гр. София, ж. к. Борово, ул. „Ястребец“ 26, в който се намира процесния апартамент, е взело решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да бъде сключен договор с „ТАЕС Нелбо инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводсво“, за което са Мария Златанова Боянова за представител на етажната собственост, като под номер 26 е посочена Ц.И.К. ЕГН ********** и има положен подпис.

На 24.06.2005 г. е сключен договор между „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз Нелбо инженеринг” ООД и етажната собственост на адрес: гр. София, ж. к. Борово, ул. „Ястребец“ 26, бл. А.

Установява се от представения договор от 06.11.2007 г., че същият е сключен при общи условия между „Топлофикация София“ АД възложител и „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз Нелбо инженеринг” ООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Представени са справки по издадените фактури за периода от 30.06.2014 г. до 31.03.2015 г., както и извършени изравнения на 31.07.2015 г.

Представени са общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, които  са били публикувани във вестник Индустрия на 14.01.2008 г., приети с решение от 18.09.2007 г. и одобрени с Решение ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР.   Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 28.03.2013 г. и одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Установява се от заключението на вещото лице инж. С.К.Ж. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че за топлоснабденият имот аб.№386874 според приложения нотариален акт за осъществена продажба има промяна на собствеността почти в края на процесния период на 18.03.2015 г., а „Топлофикация София“ не е уведомена своевременно. Сградата е с отоплителна инсталация от нов тип, с хоризонтално разпределение на енергията за отопление и монтирани на индивидуални топломери на всеки апартамент и по-точно определяне на консумацията на ТЕ от всеки апартамент. Изравнителната сметка, изготвена от „Нелбо инженеринг“ООД за периода 05.14—04.15г изцяло покрива процесния период по делото, като от нея трябва да се извадят начисленията за м.05.14г. и м.04.15г., както и 13 дни за месец 03.15 г. Според вещото лице сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр.София. През целия процесен период имотът на ответника, като част от топлоснабден блок, е ползвал топлинна енергия за отопление и гореща вода в съответствие със собствените си нужди, видно от предоставените документи. Задълженията на ответника за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.

Установява се от заключението на вещото лице А.Т.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на процеса. От извършената проверка при ищеца се установило, че Ц.И.К. с абонатен номер 386874 за периода м.06.2014г. - м.03.2015г. има задължения към „Топлофикация София” АД в размер на 1 065.67 лв., в т.ч.: главница - 1065.67 лв.; лихва за забава до 19.10.2016г. - 49.36 лв. Услугата дялово разпределение се е извършвала от фирма „Нелбо Инженеринг” ООД. Общата стойност на изравнителните сметки за периода 05.2014 - 04.2015 е в размер на 402.29 лв. и представлява сума за доплащане. На основание издадени съобщения към фактури за абонатен номер 386874 за периода м.06.2014г. до м.03.2015г. потребената топлинна енергия по пера и стойности, изчислена съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период е в размер на 651.26 лв., в т.ч.: сума за отопление - 586.82 лв.; подгряване вода - 64.44 лв. такса мощност - 0.00 лв. Претендираната сума се формира от сумите: 1053.55 лв. - потребената топлинна енергия за периода м.06.2014г. - м.03.2015г. начислена законна лихва в размер на 46.63 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 19.10.2016г., подробно описани по периоди в кол.10 и кол.11 от приложение към експертизата; 12.12 лв. - 1 брой такса на ФДР за периода 05.2013 - 04.2014 г. с начислена законна лихва в размер на 2.73 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 19.10.2016г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал, а за тях за възникнали задължения за плащане на цената на потребената топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

От заключенията на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът е топлоснабден, а сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, съдът приема, че между страните е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и чл. 106а, ал.2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Общите условия са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото липсват доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия, поради което са обвързани от тях.

От заключенията на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че при начисляване на сумите за разход на топлинна енергия, ищецът се е съобразил с изискванията на Закона за енергетиката, съответните наредби за топлоснабдяване и Закона за измерванията.

Съдът счита, че извършената продажба на процесния недвижим имот на 18.03.2015 г. не следва да се вземе предвид, тъй като е извършена в края на процесния период (касае е за няколко дни от него), не са представени доказателства за реално предаване на имота и за уведомяване на ищеца за промяната на собствеността.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно и пълно, се установява, че стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния период за периода 01.06.2014 г. - 31.03.2015 г.е 1065.67 лв., от които 1053.55 лв. за потребената топлинна енергия за периода м.06.2014г. - м.03.2015г. и 12.12 лв. - 1 брой такса на ФДР за периода 05.2013 - 04.2014 г.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя от чл. 33, ал. 1 от Общите условия - купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Вещото лице от счетоводната експертиза е определило стойността на обезщетението за забава с натрупване за периода: 46.63 лв., начислена законна лихва върху потребената топлинна енергия за периода м.06.2014г. - м.03.2015г. считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 19.10.2016г., подробно описани по периоди в кол.10 и кол.11 от приложение към експертизата; както и начислена законна лихва в размер на 2.73 лв. върху 1 брой такса на ФДР за периода 05.2013 - 04.2014 г., считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 19.10.2016 г.

С оглед изложеното предявените исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено по отношение по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1065,67 лева, главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2014 г. - 31.03.2015 г. и за дялово разпределение; 49,36 лева, законна лихва върху потребената топлинна енергия и дължимата сума за дялово разпределение за периода от 31.07.2014 г. до 19.10.2016 г.

Относно направените по делото разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответницата следва да плати на ищеца направените от него разноски по делото -  75 лв. за направените разноски по заповедното дело (25 лв. за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ) и 525 лв. за направените разноски по настоящото дело (25 лв. за държавна такса, 400 лева за възнаграждения на вещи лица и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от  Наредбата за заплащането на правната помощ).

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 1065,67 лева, главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2014 г. - 31.03.2015 г. и за дялово разпределение; 49,36 лева, законна лихва върху потребената топлинна енергия и дължимата сума за дялово разпределение за периода от 31.07.2014 г. до 19.10.2016 г., ведно със законната лихва от 22.11.2016 г. датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА Ц.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 75 лв. за направените разноски по заповедното дело и  525 лв. за направените разноски по настоящото исково дело

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз Нелбо инженеринг” ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява” № 15.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: